О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр.
Пловдив, 15.06.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на петнадесети юни
две хиляди и двадесетата година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
2. ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
след като се
запозна с материалите по ВЧНД № 218 по описа на ПАС за 2020 година, докладвано
от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Второинстанционното
производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се
развива по глава 22-ва от НПК
Образувано е по
частна жалба на адв. К. и адв. Н., защитници на подс. А.Ц., срещу определението
от 17.02.20 г. по НОХД № 788/19 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с
което в разпоредително заседание е отказано да бъде прекратено съдебното
производство, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на твърдени
от тях съществени процесуални нарушения.
В жалбата, която не
е просрочена, се съдържа мнение, че първата инстанция не е била права да
неглижира явната голословност на тезата на прокурора в обвинителния акт, а също
нарушение на забрана за влошаване положението на обвиненото в престъпление
лице. Всъщност нейните автори преповтарят твърдението си, че се касае за съществени
процесуални нарушения, респ. своите аргументи в този смисъл, изложени в
разпоредителните заседания на ПзОС, както и в своята предходна въззивна жалба.
Претендира се атакуваният акт да бъде отменен, а делото – върнато на
прокуратурата за отстраняване на твърдените процесуални нарушения.
Против жалбата е
изложено възражение от страна на адв. С.С., повереник на пострадалите. Според
лансираната позиция прокурорът е успял да изпълни последователно даваните му
указания за оформяне на обвинителния акт според законовите изисквания. Обръща
внимание, че оплакванията на защитата касаят неговата обоснованост – въпрос,
който не може да бъде предмет на разглеждане при провеждането на разпоредително
заседание, респ. при инстанционния контрол на произнасянето на окръжния съд.
Пловдивският
апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени съображенията в
обжалваното определение и аргументите на жалбоподателя, прие, че жалбата не е основателна.
С определение от
12.06.2019г. по в.ч.н.д. № 306/19г. на ПАС беше отменено определението от
16.05.19г. по н.о.х.д. № 257/19г. на ПзОС, с което беше отхвърлено искането на
защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения и вместо това
беше извършено претендираното връщане със съответните задължителни указания. Не
беше удовлетворена претенцията на защитата да бъдат дадени предписания за
отстраняване на „пороци“, квалифицирани като необоснованост на обвинителната
теза.
Половин година
по-късно делото отново е внесено в съда с обвинителен акт и е проведено
разпоредително заседание от ПзОС, който отново е отказал да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора. След сравняване на устно и писмено
заявената позиция на защитата в двете заседания на долната инстанция и в двете
въззивни жалби (предходни и настоящи) не се констатират някакви сериозни
различия, така че ПАС не може да достигне до изводи, различни от изложените в предходното свое определение.
Отговор на
пространните съображения на защитата за неизпълнение на „задължението“ на
прокурора да аргументира своите констатации (с посочване на съответните
доказателствени източници и техния анализ) се съдържа в точка 1 от
определението на ПАС от 12.06.2019г. Според аргументите в тази точка споменатата
идея на адв. К. и адв. Н. не се приема. ПАС не изменя, разбира се, своята
позиция към настоящия процесуален момент. Само ще посочи, че прокурорът е
фиксирал в синтезиран вид доказателствените материали, от които е изхождал. НПК
нито забранява подобно обобщаване, нито дори намеква (с някоя своя разпоредба),
че обвинителят следва да скрепява всеки факт със съответния доказателствен
източник.
Указанието в точка
2 от определението на ПАС от 12.06.19г. е изпълнено, като вече не се
инкриминират като нарушения на Ц. „неизпълнение на инструкциите на
производителя“ и „неиздаване на писмена инструкция за използването на
процесната машина“. Що се отнася до техническо обслужване на машината,
действително се твърди, че такова не е извършено, но не се извежда теза за
причинна връзка между липсата му и злополуката. Така че за нарушаване забраната
за влошаване положението на обвиняемия не може да става дума.
Указанията в точка
3 са изпълнени. Недвусмислено прокурорът е извел следната теза: двете
инкриминирани табла (РТ и КТ), токозахранването с открити контакти и щепсели, а
също липсата на дефектотокава защита са съществували още при провеждане на 72-часовите изпитвания от страна на ангажирания орган
за контрол ООД „Е.“; машината не е показала дефекти в хода на изпитванията,
поради което споменатият орган е приел да бъде пусната в експлоатация; г-н Ц. е
заел, че двете табла са положени без проект, тъй като „именно той е разпоредил
тяхното полагане без проект и … въпреки липсата на дефектотокова защита“;
направил е това преди да излезе в болнични; допълнителен проект за изграждането
на таблата не е изготвен и впоследствие; след произнасянето на посочения орган
за контрол, т.е. по време на експлоатацията на машината, не са били извършвани
никакви технически проверки за нейната безопасност. Вярно е, че прокурорът не
се е постарал да изследва кое лице се е занимало с монтажа на таблата, но правото
на защита на обвиняемия не е пострадало от това. Напротив, след като прокурорът
не е проявил нужната прецизност и старание в споменатия аспект, на практика се
е лишил от доказателство в подкрепа на тезата за разпореждане, дадено от страна
на г-н Ц..
Указанията в точки 4 и 5 са приемливо изпълнени.
Прокурорът не е последвал дадената му от ПАС препоръка да ползва специални
знания за отговор на поставените в т. 4 въпроси. Разбира се, той не е бил и
длъжен, доколкото не се касае за задължителни указания. Това, което е дължал, е
ясен и разбираем отговор на основополагащите въпроси по делото (визираните в
споменатата точка 4) – отговор от който зависи обвинителното становище за
причинната връзка. Това той е направил с изречението: „…Причината е комплексна.
Ако таблата имаха нужната защита, дори и при открити контакти и щепсели не би
се стигнало до смъртта на пострадалия, тъй като машината щеше да изключи. До
тази смърт не би се стигнало и ако токозахранването не беше с оголени щепсели и
контакти. И при този случай, дори и таблата да нямаха дефектотокова защита, не
би се стигнало до инцидента, тъй като просто нямаше да има утечка между корпус
и контакт“. Обвинителят не е споделил на каква база извежда толкова категорична
фактическа констатация, но адв. К. и адв. Н. грешат в мнението си, че може да
бъде заставен да я посочи. Грешат и като считат, че позицията на защитата
страда от това. Всъщност каквито и да са допълнителни съвети в претендирания от
тях смисъл биха означавали недопустимо подпомагане на обвинението. Незнайно
защо прокурорът е решил да поеме процесуалния риск една бъдеща експертиза
(каквато ПАС не се съмнява, че ще бъде, в последна сметка, назначена по делото)
да опровергае горните констатации. За ПАС не представлява процесуален интерес това
негово решение. Инстанционният контрол изследва единствено дали формулировките
на обвинителната теза са изложени разбираемо и недвусмислено, не и дали са
„голословни“. Вън от съмнение е, че обвинителната теза е заявена точно според
изискванията на чл. 246 НПК.
Що се отнася до поведението на М., указанието на съда
в точка 5 от предходното определение не е изрично изпълнено. Става дума за
указанието да бъде казано дали М. самоволно е решил да мие машината при
включено напрежение. ПАС обаче прие, че прокурорът е бил пределно ясен в
горецитираното изречение за причината за смъртта (която била комплексна –
състояла се в липса на дефектотокова защита и в неправилно монтиране на
токозахранването). Вижда се, че поведението на М. не е изведено като елемент на
споменатия комплекс каузални фактори. Иначе казано, мнението на прокурора, че М.
не е допринесъл за резултата, е пределно ясно и като такова може да бъде
контрааргументирано от защитата в бъдещия процес. Следователно
нарушаване правото на защита на г-н Ц. не се наблюдава.
По въпроса за непредявяване на
разследването ПзОС е изложил споделими съображения, които ПАС не вижда нужда да
преповтаря.
В обобщение: след като указанията в определението от
12.06.2019 г. се явяват удовлетворително изпълнени и не са допуснати нови
процесуални нарушения, обвинителният акт е годен да бъде приет за разглеждане
от съда. Ако в хода на бъдещото съдебно следствие се окаже, че прокурорът не
може да обоснове тезата си, тя би била отхвърлена. Това би станало с присъда,
т.е. в последващ процесуален момент.
Разпоредбите на НПК не дават възможност за друг подход.
Казано накратко, проверяваната
инстанция е постановила законосъобразен акт, който подлежи на потвърждаване.
С оглед на
изложеното Пловдивският апелативен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението от 17.02.20
г. по НОХД № 788/19 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено без
уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и
връщане делото на прокурора.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :