Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен
състав, в
закрито заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Гълъбова ч.гр.д.
№15501/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №20198380405150 на ЧСИ М.Б.с рег. №838
от РКЧСИ, срещу разпореждане за приети разноски от 23.10.2019 г. и
съобщение с вх. №14661/23.10.2019 г., с което е постановен отказ за
намаляването им на 350,00 лв. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело
е изпратена покана за доброволно изпълнение, а дължимите суми са платени в
срока за доброволно изпълнение. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ, а по отношение
на т.26 ТТР към ЗЧСИ и претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да
реши въпроса по същество.
Взискателят по изпълнителното дело Д.Г.Т.е
подал възражение в законовия срок, в което излага доводи за неоснователност на
жалбата, тъй като разноските по делото са определени и приети за събиране от
ЧСИ коректно при съобразяване на фактическата и правната сложност на делото.
Твърди, че задължението по делото не е погасено изцяло и е изтекъл срокът за
доброволно изпълнение. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Частен съдебен изпълнител М.Б.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Счита, че е приет за събиране
адвокатски хонорар в минимален размер. Твърди, че липсва плащане от длъжника в
срока за доброволно изпълнение.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с
мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – таксите по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника.
В т.2 от ТР № 3/2015 г. по т.д. № 3/2015
г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява
всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на
длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в
поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне
по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като
това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.
В процесния случай в кантората на ЧСИ М.Б.по
молба на Д.Г.Т.и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.09.2019 г., по
гр.д. №48281/2018 г. по описа на СРС, 36 състав, е образувано изпълнително дело
№20198380405150 срещу „Т.С.“ ЕАД. В молбата не е посочен изпълнителен способ за
събиране на вземането. Приложен е договор за правни услуги на взискателя с адв.
И.Д.с уговорено възнаграждение в размер на 350,00 лв., които са получени от процесуалния
представител.
На 15.10.2019 г. с постановление са
приети претендирани от взискателя направени разноски за адвокатски хонорар за
водене и защита по изпълнителното дело и направените разноски по Тарифата за
таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Постановлението е получено от задълженото лице заедно с поканата за доброволно
изпълнение, която е получена на 17.10.2019 г.
На 22.10.2019 г. в кантората на ЧСИ М.Б.е
входирано възражение срещу размера на претендирания от взискателя размер на
адвокатския хонорар, с искане същият да бъде намален от 350,00 лв. на 200,00
лв.
На 22.10.2019 г. е изготвено съобщение
до жалбоподателя, с което се уведомява за постановен отказ от съдебния
изпълнител да бъде намален претендираният адвокатски хонорар, като съобщението
е получено на 23.10.2019 г.
На 30.10.2019 г. е входирана частна
жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу постановения отказ за намаляване на претендирания
адвокатски хонорар.
По делото няма данни да е извърено
плащане от страна на длъжника на каквито и да е суми по задължението.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство,
в която дори не е посочен изпълнителния способ. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в
молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи
едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на
вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за
редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на
изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а
не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр.2 ГПК е предвидено, че в
течение на производството взискателят може да посочва и други начини на
изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско
възнаграждение по т.2 на чл. 10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Предвид фактът, че длъжник е „Т.С.“ ЕАД,
което дружество е платежоспособен титуляр на банкови сметки, и е активен
участник в гражданския оборот, не са налице обективни пречки ЧСИ да наложи
запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да
е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя. С оглед
процесуалното поведение на страните и на ЧСИ и при съобразяване с
обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност на този етап, следва да се заключи, че в
тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя
адвокатско възнаграждение от 200,00 лв. по чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.07.2004
г.
С оглед изложеното разноските за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство следва да бъдат
намалени, съгласно изложените мотиви.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, против постановление за определяне на
разноските, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх.
№103547/15.10.2019 г., на ЧСИ М.Б.с рег. №838 от РКЧСИ по изпълнително дело
№20198380405150, по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство в размер на 350,00 лв., като вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, от 350,00 лв. на 200,00 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.