№ 657
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000502838 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение 20 от 28.06.2024 г. по т.д. 37/2022 г. по описа на Кюстендилския
окръжен съд /КОС/, „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д е
осъден да заплати на С. П. В. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, обл. *** сумата от
30 000 (тридесет хиляди) лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.03.2022 г., по вина на
водач, застрахован при ответната застрахователна компания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.04.2022 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска за
главницата за разликата над сумата от 140 000 лв. като неоснователен. Съдът се е
разпоредил и с отговорността за такси и разноски по чл. 78 ГПК, а на процесуалния
представител на ищцата – адв. Д. от САК е определил възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата (ЗА).
В срока за въззивно обжалване, решението на КОС е оспорено само от адв. Д. –
процесуален представител на пострадалата, като оплакванията са единствено по
приложението на чл. 52 ЗЗД, считайки, че е присъден необосновано нисък и несправедлив
размер на обезщетението за болки и страдания. Претендира сумата да се увеличи до
търсените с исковата молба 140 000 лв. ведно с мораторна лихва от 19.04.2022 г. Претендира
присъждане на възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.
1
В отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, процесуален представител на „Лев Инс” АД
счита, че решението на КОС е правилно в атакуваната част и че следва да се потвърди.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.
Обжалваното решението на КОС е валидно и допустимо. То е влязло в сила като
необжалвано за присъдената от първата инстанция сума от 30 000 лв. ведно със съответната
мораторна лихва за забава. При преценката относно неговата правилност, при спазване на
чл. 269 - чл. 271 ГПК, САС следва да се произнесе само по оплакванията във въззивната
жалба, които са свързани само с въпроса дали е присъдено справедливо обезщетение за
претърпените във връзка с пътния инцидент болки и страдания.
За да се произнесе по този въпрос, се отчитат от съда следните факти: а) че ПТП е
реализирано на 25.03.2022 г. при действието на сегашния КЗ; б) ищцата е била на 77 години
към датата на произшествието; в/ между страните в производството няма спор за
основателността на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, а се спори само за справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, поради което САС следва да коментира единствено
приложението на чл. 52 ЗЗД.
Необходимо е в тази връзка да се посочи, че трайната съдебна практика, като
напр. ППВС 4/1968 г. на Върховния съд, както и по-нова такава, формирана по реда на чл.
290 ГПК (напр. Решение 184/08.11.2011 г. по т.д. 217/2011 г. на ВКС, II т.о., Решение
83/06.07.2009 г. по т.д. 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и много други) сочи, че „справедливостта”
по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при
определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, само когато се подхожда
конкретно към случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства,
понеже следва да се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо
съдът приема, че съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди
е справедлив.
Такива факти и обстоятелства са например: а) характерът и вида на
уврежданията; б) последиците им върху здравето на увредената, включително и в
дългосрочен план; в) интензитетът на болките и страданията; г) отражението на вредите
върху ежедневието на ищцата; д) социално-икономическата обстановка в страната към
датата на причиняване на деликта – като една отправна точка за присъждане на справедливо
обезщетение и в обществен смисъл с оглед общата икономическа ситуация с държавата; е)
възрастта на пострадалата и т. н.
Съобразно данните от приетата пред първата инстанция СМЕ, която настоящият
съдебен състав приема като обективна и компетентна, С. В. е получила следните увреждания
в причинна връзка с ПТП - счупване на 5-то, 6-то , 7-мо ребро, в ляво по предна аксиларна
линия, счупване на левите напречни израстъци на три поясни прешлени, по съвкупност
счупванията са възпрепятствали трайно движенията на снагата на пострадалата, за срок по-
дълъг от 30 дни; контузии с подкожни кръвоизливи/хематоми/ в областта на лява гърда, лява
2
гръдна половина и лява коремна половина, контузно - порезни рани в областта на носа, двете
колена, двете подбедрици с наличие на чужди тела /стъкла/ по съвкупност са източник на
болки и страдания, уврежданията кореспондират с механизма на ПТП - вътреавтомобилна
травма при пасажер заемащ предна дясна седалка в автомобил, блъснат челно от насрещно
движещ се друг автомобил; болките и страданията, които е търпяла ищцата са били най-
интензивни непосредствено след травмата, през 1-вия месец, при залежаването с оформяна
на декубитална рана в областта на опашната кост след 3-ти месец и в началото на
раздвижването.; възстановителният период продължил 6-7 месеца, ищцата е ползвала чужда
помощ за своите хигиенни и битови нужди,за около 5-6 месеца, понастоящем ищцата се
оплаква от периодични болки в местата на счупените ребра, в гръдно поясния отдел на
гръбнака при натоварване и промени във времето, налични са белези от рани на носа и
отпред на двете колена.
Данни за търпените болки и страдания се събират и от гласните доказателства-
свид.М. /разпитана пред окръжния съд/ сочи, че С. В. престояла в болница няколко дни след
инцидента и след това била прибрана вкъщи с частна линейка, като възстановяването е
продължило в домашни условия. Имала е необходимост от чужда помощ при обслужването,
тъй като трябвало да лежи и да приема пасирана храна, слагали й памперси. От
залежаването получила декубитална рана, притеснявала се от това, че не можела да гледа
мъжа си, който бил с деменция, а вместо това, тя самата изпаднала в необходимост от чужда
помощ. Възстановяването траело 6-7 месеца, а прохождането станало с проходилка около
година по-късно. Уплашила се много от инцидента и не била същия човек.
При горните данни, въззивната жалба е частично основателна. Сумата от 30 000
лв. не е справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД и не е в състояние да репарира претърпените
болки и страдания. Не е отчетен броя на съответните счупвания, по-бавното възстановяване
поради напредналата възраст на жената, наличието на остатъчни белези от ПТП на различни
части от тялото. Характерно за по-възрастните хора е, че те по-трудно се справят с
емоционалното и нервно напрежение около подобни пътни инциденти, което е свързано с
по-голям уплах, както е и в конкретния случай. Затова, настоящият състав на САС счита, че
сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД и следва да се
присъди на ищцата.
В обобщение, решението на КОС следва да се отмени в частта, в която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 20 000 лв. /разликата между 30 000 лв. и 50 000 лв./ и в
тази част – същата да се уважи. В останалата атакувана част – над 50 000 лв. до 140 000 лв.
решението е правилно и подлежи на потвърждаване.
Разноски:
За първата инстанция, „Лев Инс“ АД има право да получи 417.86 лв. разноски /при
взет размер на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв. при извършване на
изчисленията/, докато възнаграждението по чл. 38 ЗА възлиза на 4 650 лв. /или с 1600 лв.
3
повече от прецененото от КОС/, докато на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, застрахователната
компания дължи държавна такса от 2000 лв. /800 лв. повече от присъденото от окръжния
съд/. За настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Лев Инс“ АД трябва да
заплати 400 лв. такса, а възнаграждението по чл. 38 ЗА на процесуалния представител на
ищцата е в размер на 2 200 лв. Върху неуважената част от обжалваемия интерес, в полза на
дружеството се определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. на основание чл. 78, ал.
8 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20 от 28.06.2024 г. по т.д. 37/2022 г. по описа на Кюстендилския
окръжен съд в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от С. П. В. с
ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, обл. *** против „Лев Инс” АД, ЕИК: ********* за
присъждане на сума в размер на 20 000 лв. застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.03.2022 г., по вина на
водач, застрахован при ответната застрахователна компания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.04.2022 г. до окончателното плащане, както и в частта, в която В. е
осъдена да заплати на „Лев Инс“ АД съдебно-деловодни разноски от 447.05 лв. /разликата
между 864.91 лв. и действително дължимите 417.86 лв./ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д да
заплати на С. П. В., ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ ** сумата от
още 20 000 /двадесет хиляди/ лв. застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили
вследствие на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 25.03.2022 г., по вина на
водач, застрахован при ответната застрахователна компания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.04.2022 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20 от 28.06.2024 г. по т.д. 37/2022 г. по описа на
Кюстендилския окръжен съд в останалите му атакувани части.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д да
заплати на адв. М. Д. от САК на основание чл. 38 ЗА сумата от 3800 лв. възнаграждение за
безплатно процесуално представителство, представляваща сбор от допълнително
възнаграждение за първата инстанция и дължимо такова за втората инстанция.
ОСЪЖДА „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д да
заплати на Софийски апелативен съд и по негова сметка на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 1200 лв. държавна такса – сбор от допълнително дължима за производството пред
първата инстанция и дължима такса за втората инстанция.
4
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ ** да
заплати на „Лев Инс” АД, ЕИК: *********, гр. София, бул. „Черни връх“ 51Д
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в
размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5