Решение по дело №16166/2016 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………../27.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на девети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16166 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по повод предявен от В.В.Н., ЕГН **********, адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Д. от ВАК срещу „Наука инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 222, ал.1, предл. трето КТ за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на 749.30 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и 0.30 ст./, представляващо дължимо и неплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, извършено със Заповед № 128/09.09.2015г., в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода от 10.10.2015г. до 10.11.2015г., през който работникът е останал без работа вследствие на уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда в съда – 26.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът обосновава предявените искове, навеждайки следните фактически твърдения: по силата на сключен трудов договор № 011/16.02.2007г. ищецът е бил в трудово правоотношение със Сдружение „Съюз на учените в България”, като по силата на чл.123 КТ към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение ищецът е заемал длъжността „спасител басейн” при ответника с трудово възнаграждение в брутен размер на 749.30 лева месечно. Учреденото между страните трудово правоотношение било прекратено със Заповед № 128/09.09.2015г., на основание чл. 328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ – поради съкращаване в щата, считано от 10.10.2015г.. През релевирания период, ищецът е останал без работа, поради извършеното уволнение. Въпреки отправените покани, изпълнение на задължението за плащане не е налице и понастоящем. По силата на депозирано заявление от ищеца по реда на чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 48447/2016г. по описа на СРС. Срещу издадената по последното Заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК. В рамките на предоставения му срок, ищецът предявява настоящия установителен иск за съществуване на оспореното му вземане. Моли в този смисъл за постановяване на положително решение по предявения иск.

В предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск. Не оспорва дължимостта на претендираното обезщетение в исковия размер. Твърди, че същото е изплатено. При определяне на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, моли съдът да се съобрази с минималния размер предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която ответникът е възразил в законоустановения срок.

С Определение, постановено в з.с.з. на 26.04.2017г., съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че са били в трудово правоотношение, по силата което ищцата е заемала длъжността „спасител басейн”, в предприятието на ответника с брутно трудово възнаграждение в размер на 749.30 лева, както и че със Заповед № 128 от 09.09.2015г., считано от 10.10.2015г., трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – съкращаване на щата, че в периода от 10.10.2015-10.11.2015г. е била без работа, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не е спорно, че ответникът е заплатил сумите по издадената заповед за изпълнение, с изключение на разноските направени в заповедното и исковото производство.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:

С оглед същността на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер.

Установи се, че на 16.03.2017г. /след завеждане на исковата молба/ са погасени претендираните от ответника суми за главница и лихви. Непогасени са останали присъдените със заповедта разноски, вкл. и претендираното адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

Ето защо, следва да се приеме, че задължението за плащане на главницата, и законната лихва е надлежно погасено с изпълнението му.

Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал. 3 ГПК, при постановяване на решението съдът е длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на претендираните суми. Следователно, към приключване на съдебното дирене, претендираните в настоящото производство суми за главница и законна лихва са недължими поради извършеното плащане.

Предявеният иск е неоснователен и по него следва да се постанови решение, с което да се отхвърли.

Относно разноските:

В случая плащането е настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, т.е. ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство и сега не може да черпи права от собствената си забава, поради което дължи разноски за заповедното производство. Следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските, направени в заповедното производство в общ размер на 300лв., съгласно ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г., т.12.

Предвид направеното оспорване от ответника с подаденото възражение по реда на чл.414 ГПК и извършено плащане след издаване на заповедта за изпълнение и датата на исковата молба, същият е дал повод за установяване на размера на вземането, поради което в негова тежест следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски. Ето защо на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА и направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Данков сумата от 300 лева - адвокатско възнаграждение, изчислено в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 25 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството.

 Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

               ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Н., ЕГН **********, адрес: *** със съдебен адрес:***, чрез адв. Р.Д. от ВАК срещу „Наука инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 222, ал.1, предл. трето КТ за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане против ответника в размер на 749.30 лева /седемстотин четиридесет и девет лева и 0.30 ст./, представляващо дължимо и неплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, извършено със Заповед № 128/09.09.2015г., в размер на брутното му трудово възнаграждение за периода от 10.10.2015г. до 10.11.2015г., през който работникът е останал без работа вследствие на уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда в съда – 26.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 48447/2016г. по описа на СРС, като погасен чрез плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Наука инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 300 /триста лева/ лева, представляваща реализирани от заявителя съдебно деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №48447/2016г. на СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Наука инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д.Д. от ВАК, съдебен адрес:*** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

ОСЪЖДА „Наука инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: