О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е № 5 8 0
гр.Пловдив,
26.03.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, IХ-ти н.с. в закрито
съдебно заседание на двадесет и шести март през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
след като се запозна с
докладваното от съдията ЧНД № 1731/19 год. по описа на ПРС, IХ-ти н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Д.Б. като пълномощник на Е.А.И.
в качеството и на пострадал по досъдебно производство № 229/2017г. по описа на
РУП с.Т. при ОД МВР – Пловдив и родителя и А.Е.И. срещу Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 28.02.2018г. на РП-Пловдив, с
което на основание чл.243, ал.1, т.1 и ал. вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 229/2017г. по
описа на РУП с.Т. при ОД МВР – Пловдив водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК.
В
жалбата се сочи, че не се споделя извода на прокурора, че заподозрения не е
употребил физическо или психическо насилие, не е проникнал с члена си във
влагалището на пострадалата. Поддържа, че в самото постановление се приема, че
има неточности в показанията на свидетелите, че показанията на Д. са непълни,
има противоречия и непълнота между единичната, тройната и петорната експертиза,
странно е използваното понятие първични и производни доказателства. Посочва, че
са налични непълноти в досъдебното производство, като експертизите задължително
трябва да обяснят не само своите изводи, защо има противоречия в депозираните
отговори. Сочи, че депозираните показания на пострадалата са единствен източник
на доказателствени факти, които са абсолютно верни, но и нуждаещи се от
допълнителен разпит пред съдия с участието на психолог. Поддържа, че не са
събрани и оценени доказателства за мястото, където е извършено деянието, каква
е видимостта, движение на хора, да се извърши експертиза за видимост и
чуваемост. На следващо място изразява становище, че пострадалата решително
вербално е изразила несъгласието си с действията спрямо нея, както и че за
полово съвкупление има достоверни показания на пострадалата, включително предвид
позицията на телата. Предлага да бъде разпоредено събиране на допълнителни
гласни доказателства – за това, че заподозрения познава пострадалата година
преди това, за видимост, чуваемост и движение на хора на мястото. Още предлага
да се назначат експертизи със задачи – изпаднала ли е в състояние на зависимост
и безпомощно състояние пострадалата, както и медицинска експертиза за допир и
проникване на мъжки полов орган до запазване на девствената ципа в конкретното
състояние на пострадалата.
Съдът, след като се
запозна с доказателствата по делото намира, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена от субект в кръга на посочените от чл.243, ал.3 от НПК, а именно от
Е.А.И. в качеството
и на пострадал, в качеството му на пострадал, чрез процесуалният и
представител, както и е подадена в законоустановения седмодневен срок, доколкото
препис от постановлението е получен от жалбоподателя на 08.03.2019г., съгласно
приложеното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив, чрез
РП-Пловдив на 13.03.2019г., съгласно отразения входящ номер.Разгледана по
същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На
14.06.2017 г. в къщата на Я. И.,*** се провеждало тържество във връзка със
сватбата на дъщерята на Я. И. - Л. И., която се омъжила за свидетеля В. Д. от
с. Б., обл. Пловдив.
На
тържеството присъствали и пострадалата Е.И., която била родена на *** г. и била
братовчедка на Л. И., както и свидетелят А. Д. - брат на В. Д.. А. Д. бил
посещавал дома на И. и бил виждал Е.И., но двамата нямали пряк контакт и не
били общували. Свидетелят А. Д. употребявал алкохол и бил на една маса заедно с
бащата на свидетеля Е.И. – свидетеля А.И..
Около
21.00 часа А. Д. установил зрителен контакт с Е.И., след което със знак с ръка
я подканил да излязат от къщата. Д. напуснал къщата, като Е.И. го последвала и
двамата отишли до тротоарно пространство, заградено с мрежа и железобетонни
колове в с. Т., намиращо се на ***А. А. Д. и Е.И. започнали да се целуват, като
И. не го отблъснала. Целувайки И., Д. я захапал за устните. А. Д. вдигнал блузата
на И. и започнал да я опипва по гърдите, което предизвикало у нея дискомфорт и
тя му казала да спре. Тогава Д. започнал да целува гърдите й. След това А. Д.
поискал от Е.И. да му направи орална любов, но тя отказала. Д. поискал да прави
секс с И., но тя му обяснила, че е в менструалния си цикъл, а той и отговорил,
че я разбира и поискал от нея да стимулира с ръка половия му член, което И.
направила. Д. не упражнил физическо или психическо насилие спрямо И..
В това
време наблизо минала свидетелката С. А.
- баба на Е.И. и чула внучка си да казва: „Баба идва!", което я
накарало да се затича. Свидетелката А. видяла, че клинът, с който Е.И. била
облечена бил вдигнат догоре. А. Д. също бил облечен. Д. се затичал, а
свидетелката А. го настигнала и му ударила няколко шамара. След това А. Д. се
върнал в къщата на Я. И., а свидетелката А. прибрала внучката си Е. като по
пътя към дома й непрекъснато й се карала за това, че била с момче и я обиждала,
наричайки я „***". Свидетелката А. разказала на свидетелят А.И. какво е
видяла, като в тази връзка възникнал конфликт между семейството на Е.И. и това
на свидетеля А. Д.. А. Д. твърдял, че нищо не бил направил, а роднините на Е.И.
се опитали да се саморазправят с него, като в крайна сметка близки на Д. го
качили в автомобил и го отвели в дома му в с. Б., а А.И. сигнализирал за
случилото се полицейските органи на РУ-Т.. Досъдебно производство било
образувано по реда на чл. 212 ал. 2 от НПК, а именно със съставянето на
протокола за първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие - тротоарното пространство пред *** в с. Т.,
като на около 2 метра от него били намерени и иззети като веществено
доказателство един брой долни гащи сини на цвят с надпис и лого „Адидас" и
странично разположени бели кантове.
Горната
фактическа обстановка се установява непротиворечиво от показанията на
разпитаните в хода на производството свидетели – Е.А.И., А.Е.И., А. А.,
С. И.А., И. В. Д., А. И. Д., Л. Я. И., В. И. Д..
В този
смисъл и при преценка показанията на единствените свидетели-очевидци на случилото
се - Е.И., С. А. и А. Д. следва да се посочи, че показанията на С. А. и А. Д.
кореспондират добре по между си – С. А. посочва, че видяла Е.И. и А. Д., като
последните били облечени, не е видяла същите да извършват действия, свързани
със съвкупление или опит за последното, не е чула викове за помощ и не е
възприела отбранителни действия от страна на свидетеля И.. Последното напълно
кореспондира с изложеното от А. Д., който сочи, че единствено е целувал
свидетелката И. и я е опипвал по задните части.
От своя
страна свидетелят Е.И. поддържа, че през цялото време, през което била със
свидетеля А. Д. /наричан от нея В./, той не я е удрял, не я е заплашвал, не й
се е заканвал и не е упражнил спрямо нея насилие, което напълно кореспондира с
изложеното от свидетеля А. Д..
Единствено
изолирани и некореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност остават
показанията на свидетелят Е.И. в частта им, в която последната твърди, че
свидетелят Д. е проникнал с члена си във влагалището, доколкото последното
противоречи не само на показанията на другите очевидци –свидетелите С. А. и А. Д.,
но и на обективните данни по делото съдебномедицинска експертиза на Е.И., от
която се установява, че девствената й ципа е със запазена цялост с отвор около
1 см, без разкъсвания, кръвонасядания и охлузвания. По време на прегледа не се
установили видими травматични увреждания по предверието на влагалището и
девствената ципа.
На следващо място в показанията си
свидетелите А.И. и А. А. - баща и майка на Е.И. посочват, че дъщеря им им
разказала, че свид. Д. се е гаврил с нея, използвал е сила и е извършил
блудствени действия спрямо нея, като дори за момент е проникнал с пениса си във
влагалището й. Въпреки последното, в показанията си А.И. и А. А. единствено
възпроизвеждат казаното от Е.И., явяват се производни, поради което не могат да
се считат противоречащи не посоченото от С. А. и А. Д., а единствено
установяват съдържанието на твърдяното от Е.И..
Съдът
съобрази и заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинската
експертиза на Е.И., било установено кръвонасядане по долната устна в ляво,
което нараняване е причинило на И. болка, а девствената й ципа е със запазена
цялост с отвор около 1 см, без разкъсвания, кръвонасядания и охлузвания. По време
на прегледа не се установили видими травматични увреждания по предверието на
влагалището и девствената ципа.
Горната
фактическа обстановка се установява и от заключението на съдебно-медицинска
експертиза относно свидетеля А.И., от която се установява, че същият нямал
видими травматични увреждания по половия си орган, а при прегледа му било
установено охлузване по дясната лакътна става, като му била причинена болка.
Отново в
горния смисъл са и данните, съдържащи се в заключението на съдебно-медицинска
експертиза на веществени доказателства - дрехи, носени на инкриминираната дата
от свид. Е.И. /женски клин със синьо-зелен цвят - обект 4, дамски бикини зелени
на цвят на черни точки - обект 5, дамски потник - обект 6 и дамска"
превръзка -обект II и свид. А. Д. /мъжки боксерки -обект 1, панталон с лилав
цвят-обект 2 и тъмно червена риза-обект 3/, които били приобщени към
материалите по досъдебното производство посредством протоколи за доброволно
предаване. От заключението на същата е видно, че от обекти от 1 до 7 не се
иззели влакна и косми и по тях нямало човешка семенна течност. При обекти № 4,
5 и 7 била установена кръв, като по женския клин /обект № 4/ същата била в
минимално и недостатъчно количество за изследване за видова и групова
принадлежност, а кръвта по обекти № 5 и 7 /дамски бикини и дамска превръзка/
била човешка.
Съдът
съобрази и заключението на съдебно-медицинска експертиза по отношение на
иззетите с протокола за оглед на МП долни гащи с марка „Адидас", като
вещото лице дало заключение, че по тях не се доказало наличието на човешка
сперма и кръв.
Не на
последно място следват да бъдат съобразени и заключенията на изготвените съдебно-психиатрични
и психологични експертизи - съответно единична, тройна и петорна. В този мисъл
като изчерпателно и обосновано следва да се приеме именно заключението на петорната
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, съгласно което Е.А.И.
не се води на психиатрично диспансерно наблюдение към Център за психично здраве
- Пловдив и не страда от психично разстройство, което да нарушава качествено
психичните й функции. Налице е интелектуален дефицит, който е социално
обусловен и подлежи на преодоляване. Според вещите лица И. е емоционално и
личностово незряла, не само поради характерните особености на възрастовата
група, към която принадлежи, но и поради естеството и нивото на цялостното
дефицитно развитие на познавателните сфери. Поведението й е повърхностно,
недооценъчно и е податлива на провокации.
Установявайки
същата фактическа обстановка, наблюдаващият прокурор е заключил, че по делото
не се установяват признаците на извършено престъпление по чл.152 ал. 2 т. 1 вр.
ал. 1 от НК, както на това по чл. 150 ал. 3 вр. ал. 1 от НК или на друго
престъпление от общ характер.
Горният
извод на наблюдаващия прокурор следва да бъде споделен напълно.
В този
смисъл съдът намира за напълно правилно заключението на прокурора в смисъл, че липсват
доказателства, че свидетелят А. Д. е осъществил каквато и да е било принуда
спрямо свидетелката Е.И., за което потвърждава и самата И.. Последната също
така към датата на извършване на деянието -14.06.2017 г., И. е била навършила
14-годишна възраст, което изключва приложението на състава по чл. 151 ал.1 от НК. Аргументите за последното са подробно изложени и доколкото се споделят от
съда, не следва да бъдат повтаряни.
На
следващо място, следва да бъде изцяло споделено и становището на прокурора, че
не се установяват данни и за престъплението по чл. 150 ал. 3 вр. ал. 1 от НК -
престъпно блудство, И. не е била в безпомощно състояние, нито пък Д. я е привел
в такова, между двамата не съществува и положение на зависимост или надзор,
като отново следва да се посочи, че И. не страда от психично разстройство,
което да нарушава качествено психичните й функции, още както бе посочено – няма
данни за употреба на сила или заплашване.
Съдът намери, че следва да
бъде преценено като неоснователно становището на процесуалния представител на жалбоподателя,
че в самото постановление се приема, че има неточности в показанията на
свидетелите. В този смисъл „неточности“ в показанията на свидетелите е нормално
да има, доколкото същите пресъздават субективно възприети от тях в различна
степен факти, като в случая важно е не дали има неточности, а дали има
противоречия, които са обстойно разгледани и коментирани от прокурора.
Също неясно е в какъв смисъл показанията на Д. са „непълни“,
доколкото свидетелят излага възприетата от него фактическа обстановка, не се
сочи на какви въпроси не е отговорил същия.
На следващо място безспорно установяват се противоречия
между единичната, тройната и петорната експертиза, както и непълноти в първите
две безспорно има, именно което е и причина за изготвяне на последната петорната
експертиза, която правилно е кредитирана от прокурора. В този смисъл напълно
неоснователно е искането в смисъл, че задължително трябва да обяснят не само
своите изводи, защо има противоречия в депозираните отговори, доколкото
експертът дължи обосноваване единствено на собственото си заключение, но не и
коментар на чужди такива и в този смисъл – анализ на различията.
Също така неоснователно е и искането за допълнителен
разпит на пострадалата пред съдия с участието на психолог, доколкото неясно остава
на какви допълнителни въпроси следва да отговори последната, както и съгласно
заключението на петорната комплексна съдебно – психиатрична и психологическа
експертиза, участието на психолог или особен представител би улеснило процеса,
ако е необходимо, но съвсем не се сочи като задължително.
Неоснователно е и становището, че не са събрани и
оценени доказателства за мястото, където е извършено деянието, каква е
видимостта, движение на хора, да се извърши експертиза за видимост и чуваемост.
В случая е извършен оглед на местопроизшествието, всички свидетели са били
разпитани за времето и мястото на случилото се, както и присъствалите лица. Ето
защо неясно е какви други данни за мястото, движение на хора, видимостта и
чуваемост следва да бъдат събрани, още повече – по какъв начин. В този смисъл
неясно е какво би следвало да представлява исканата експертиза за видимост и
чуваемост, и как следва да се извърши. Що се отнася до следствен експеримент,
предмета на същия отново остава неясен. Не съществува противоречие в
показанията на свидетелите Е.И., С. А. и А. Д. относно обстоятелството, че и
тримата са се възприели един друг на мястото, като С. А. е видяла облеклото и
действията на Е.И. и А. Д., други свидетели очевидци не са установени, поради
което и липсва предмет на проверка посредством следствен експеримент.
Също като неоснователно следва да се прецени и
искането да бъде разпоредено събиране на допълнителни гласни доказателства за
това, че заподозрения познава пострадалата година преди това, доколкото всички
разпитани по делото свидетели са отговаряли на въпроса познават ли се Е.И. и А.
Д., от кога и къде, поради което неясно е какви допълнителни доказателства
следва да се събират в този смисъл.
На следващо място неоснователно е и искането за
назначаване на експертиза със задача – изпаднала ли е в състояние на зависимост
и безпомощно състояние пострадалата, доколкото извършената по делото петорната
комплексна съдебно – психиатрична и психологическа експертиза е отговорила
подробно за установимото състояние на Е.И. към момента на деянието, в който
смисъл са събрани възможните данни от специализираната област, а що се отнася
до преценката дали констатираното състояние е на зависимост или безпомощно
такова, по смисъла на чл.150, ал.1 от НК, то преценката за същото е правна и в
този мисъл прокурорът е изложил мотиви, които не следва отново да бъдат
повтаряни.
Съдът намери за неоснователно и искането да бъда
изготвена медицинска експертиза за допир и проникване на мъжки полов орган до
запазване на девствената ципа в конкретното състояние на пострадалата. Изготвената
по делото съдебно-медицинската експертиза на Е.И. съвсем ясно посочва, че в
случая по тялото на И. не се установява следи, съответстващи на осъществено полово
съвкупление. В случая по делото не подлежи на установяване дали по принцип е
възможно проникване на мъжки полов орган до запазване на девствената ципа в
конкретното състояние на пострадалата. Това е така, доколкото дори положителен
отговор на същия въпрос по никакъв начин не променя обективната констатация, че
случая по тялото на И. не се установява следи, съответстващи на осъществено
полово съвкупление, а съставлява само една хипотетична възможност. Още повече
следва да се има предвид, че заключението на изготвената по делото съдебно-медицинската експертиза на Е.И.
не се разглежда изолирано, а при съпоставяне с другите експертни заключения и
свидетелските показания, от които също се установява липса на данни за
съвкупление.
Ето защо
и след провеждане на пълно и обективно разследване по досъдебното производство
не се установиха достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
Поради
това настоящият съдебен състав намира, че атакуваното постановление на
РП-Пловдив следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано,
постановено при всестранно и пълно изследване на фактическата обстановка и
приложение на закона.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 28.02.2018г. на РП-Пловдив, с което на основание чл.243, ал.1,
т.1 и ал. вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 229/2017г. по описа на РУП с.Т. при ОД МВР – Пловдив
водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр.
ал.1 от НК.
Препис да се изпрати на РП-Пловдив и
жалбоподателя, за сведение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен
съд гр.Пловдив в седмодневен срок от съобщаването му, по реда на чл.243, ал.6
от НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.