Р Е Ш Е Н И Е
№ 177 12.05.2021год. град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на осми април през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова с
участието на прокурора Петко Г. като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №140
по описа за 2020 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.Д.Г. против Решение
№260049/29.01.2021г, постановено по АНД №2694/20г. по описа на РС Стара Загора,
с което е потвърден Електронен фиш серия
Г №0021896, издаден на 03.10.2020г от ОД МВР Стара Загора с наложена на касатора
глоба в размер на 250лв на основание чл. 638 ал.4 вр. с ал.1 т.1 вр. с чл.461
т.1 от КЗ за това, че на 14.09.2020г в 13.06ч на път ІІ-503, село Опан, област
Стара Загора, посредством АТСС Twin САМ №SD2D0025 е установено управление на товарен автомобил **** с рег. №****, собственост на С.Д.Г., за което
няма сключен действащ договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите. МПС не е спряно от движение. Електронния фиш е
връчен на 11.01.2020г и е обжалван в срок пред въззивния съд на 15.10.2020г.
С въззивната си жалба санкционирания собственик не е
посочил конкретни пороци на електронния фиш. Твърдял е, че същият е издаден в
противоречие на материалния закон и при нарушение на производствените правила,
при явно несправедливо наказание. В писмена молба упълномощения процесуален
представител е изложил правни аргументи за обосноваване на тезата, че правната
квалификация на установените посредством техническото средство факти не е
приложената административно наказателна разпоредба. Според тезата на
санкционирания собственик съответната на фактите правна квалификация е тази по
чл.638 ал.1 т.1 от КЗ, а не санкционнната разпоредба на чл.638 ал.4 от КЗ,
която отговаря на друго по вид нарушение, а именно това по чл.638 ал.3 от същия
Кодекс. В подкрепа на тезата за не правилна правна квалификация е предложено
тълкуване на разпоредбите на чл. 638 ал.3 и чл.638 ал.4 от КЗ, а именно в
първия случай отговорността е за собственика на МПС, а в другия е за всеки,
който управлява МПС без сключена задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите. На следващо място разпоредбата на чл. 647 ал.3 от КЗ
установява, че с електронен фиш се налага глоба само в хипотезата на чл.638
ал.4 и ал.6 от КЗ – управление на МПС, за което няма действащ договор за
задължителна застраховка „ГО“, поради което не може да се налага административно
наказание по този ред за нарушение на чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ. Разпоредбите на чл.638 ал.4 и ал.6 от КЗ са
приложими за нарушение на чл. 647 ал.3 от КЗ, което не е установено да е
извършено. В отклонение от закона и за
извършено нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ на собственика е наложено
наказание по чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ като е издаден ЕФ. Установяването на
нарушението по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, посочено като основание за издаване на ЕФ
следва да бъде извършено с акт за установяване на административно нарушение,
съответно да се издаде наказателно постановление. В преписката няма
доказателства, които да установяват датата и мястото на нарушението.
За да потвърди ЕФ, РС Стара Загора е приел, че
административното обвинение е доказано от представеното веществено
доказателствено средство, което е годно с оглед установената техническа
изправност на използваното АТСС, а чрез него се доказват датата и мястото на
нарушението, съвпадащи с момента и мястото, към които се извършва управлението.
Отговорил е на възраженията за погрешна правна квалификация и на твърдението,
че е трябвало да се приложи общия ред по ЗАНН, вместо специалния по чл. 647
ал.3 от КЗ. Според правните аргументи на въззивния съд, имащи значение за
проверка на правилното приложение на материалния закон при постановяване на
проверяването по касационен ред съдебно решение, систематичното тълкуване на
чл.638 ал.4 и ал.1 от КЗ и чл.483 ал.1 т.1 от КЗ позволява да се заключи, че с
електронен фиш се налага административно наказание на собственика на
управляваното МПС, за което няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка гражданска отговорност. Управлението на МПС трябва да е установено
посредством АТСС и по реда, предвиден в ЗДвП. В конкретния случай тези
предпоставки са изпълнени и следва да се приеме, че както реда, така и правната
квалификация на деянието са съответни на закона. В допълнение е посочено, че
чл. 638 ал.4 от КЗ препраща към чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ. По отношение
оплакването за явна несправедливост на размера на наложеното наказание съдът се
е позовал на фиксирания в закона вид и размер на административната санкция.
С касационната жалба се твърди материална
незаконосъобразност на въззивното решение с доводите изложени във въззивната за
неправилна правна квалификация и неприложимост на реда по чл. 647 ал.3 КЗ,
когато се касае за извършено деяние, квалифицирано по чл. 638 ал.1 т.1 от КЗ.
Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да
се отмени и електронния фиш с присъждане на разноските по делото за двете
съдебни инстанции.
Ответника ОД на МВР Стара Загора не изпраща представител
и писмен отговор против касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Административното наказание глоба в размер на 250лв е
наложена на собственика на моторното превозно средство за това, че към 14.09.2020г
в 13.06ч е извършил нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ при условията на чл.
638 ал.4 от КЗ, поради което е наказан с предвиденото в чл. 638 ал.1 от КЗ
административно наказание. Съгласно чл.483 ал.1 от КЗ всеки притежател на МПС,
което е регистрирано и не е спряно от движение е длъжен да сключи договор за
застраховка „ГО“ на автомобилистите. Не изпълнението на това задължение е
скрепено с административно наказание, което превръща бездействието по сключване
на договора, въпреки съществуване на фактическите обстоятелства – притежаване
на регистрирано и не спряно от движение МПС, в административно нарушение по чл.
638 ал.1 от КЗ. Деянието по чл. 638 ал.1 от КЗ, състоящо се в бездействие да се
изпълни задължението по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ се санкционира и когато е извършено
при условието на чл.638 ал.4 от КЗ – установено с АТСС управление на МПС-во.
Следователно с разпоредбата на чл. 638 ал.4 от КЗ законодателя е предвидил, че
отговорността на собственика за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ се ангажира
и, когато с АТСС е установено управление на моторното превозно сресдтво. Оттук
става ясно и защо в чл. 647 ал.3 от КЗ е дерогирано процедурното правило на
чл.189 ал.5 от ЗДвП за издирване на водача на МПС, когато управлението е
установено с техническо средство по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Дерогирано е,
защото при установено с техническо средство управление на МПС, собственика му носи отговорност за съставомерното си бездействие
да сключи договора за застраховка „ГО“ на автомобилистите, по силата на чл. 638
ал.4 вр. с ал.1 от КЗ, която разпоредба включва в състава си установяването с
АТСС на управлението като фактическо обстоятелство, при което е осъществено
нарушението на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ. По силата на чл. 638 ал.3 от КЗ, когато
управлението на МПС е установено по общия ред от контролен орган, тогава и за
това активно поведение, отговорност се носи от водача, ако е трето за
собствеността лице, която се ангажира по реда на чл. 647 ал.1 вр. с ал.2 от КЗ.
Ако водач е собственика, тогава се ангажира отговорността му на основание чл.
638 ал.1 от КЗ, реализирана по реда на чл.647 ал.1 вр. с ал.2 от КЗ. Става
ясно, че субекта на задължението по чл. 483 ал.1 от КЗ носи отговорност за
съставомерното си бездействие да сключи договор за Гражданска отговорност на
автомобилистите на основание чл. 638 ал.1, ал.2, ал.4 и ал.6 от ЗК, като в
зависимост от обстоятелствата по извършване на бездействието, отговорността му
се ангажира по реда на чл. 647 ал.1 вр. с ал.2 или по реда на ал.3 от КЗ тоест включително,
когато посредством АТСС е установено управление на моторното превозно средство.
Третото за собствеността лице, имащо качеството на водач, отговаря само за
съставомерното управление на МПС-во, когато съзнавайки липсата на действащ
договор предприема забраненото под страх от отговорност активно поведение. В
заключение разпоредбата на чл. 638 от КЗ съдържа основен – ал.1, квалифициран-ал.2
/повторно/, специален – ал.4 вр. с ал.1, и по ал.6 за повторно извършване на
специалния, състави за отговорността на субекта на задължението по чл. 483 ал.1
т.1 от КЗ. Съответно в чл.638 ал.3 от КЗ е посочена отговорността на водач,
който не е собственик, за извършено от него управление на МПС, без сключен
договор за гражданска отговорност. Ето защо оплакванията в касационната жалба
за не правилна правна квалификация се явяват неоснователни и деянието, състоящо
се в бездействие да се изпълни задължението по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ,
извършено в условията на установено с АТСС управление на МПС-во, правилно е
подведено под състава на чл.638 ал.4 вр. с ал.1 от КЗ.
Оплакването, че е следвало да се приложи общия ред по
ЗАНН е неоснователно, тъй като нарушението по чл. 638 ал.4 от КЗ се санкционира
по особените правила на чл. 647 ал.3 от КЗ, а именно с Електронен фиш, а при
прилагане правилата на ЗДвП за доказване на времевите и пространствени предели
на деянието, следва да се преценява снимковия материал като веществено средство
за доказване на времето и мястото на бездействието, които съвпадат с времето и
мястото на установяване на управлението на моторното превозно средство.
Водим
от горното и на основание чл. 222, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№260049/22.01.2021г. постановено по АНД №2694/2020 год. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.