М
О Т И
В И
Към решение по НАХД № 270/2011 г. по
описа на КРС
По отношение на
обвиняемият Н.А.К. е направено предложение от Районна прокуратура гр. К. за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78 А от НК за извършено престъпление по чл. 343, ал.1,
б.”б”, пр.2-ро, във вр.с чл. 342, ал.1, пр.3-то, във вр.с чл. 129, ал.2, пр. 2-ро,
алт. 2-ра от НК, тъй като на 20.06.2010г. в землището на с.Б.,
обл.Пловдивска /мост на река Б. река/ при управление на МПС – лек
автомобил марка „*****”, модел „****”, с регистрационен № ****, е нарушил
правилата за движение, а именно : чл. 20, ал.1 от
„Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл. 20, ал.2 от „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението” и по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в причиняване на счупване на
шийката на дясната бедрена кост, което е причинило трайно затрудняване на
движението на десния крак на К.Е.К., ЕГН-**********,***.
Районна прокуратура гр. К.,
представлявана в с.з. от прокурора Гюрай Мурадов поддържа внесеното
предложение.
Обвиняемият Кървачев,
редовно призован, явява си лично и с адв. Кирил Додов- упълномощен. Разбира, в какво е обвинен, признава се
за виновен по повдигнатото му обвинение и не оспорва фактическите ****жения постановлението на прокурора.
Съдът, след запознаване с
доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.06.2010 г. около 11,00 ч.
пострадалият Койчо К. отишъл в заведение „Айвата”,
находящо се в с. В., обл. Пловдивска, където се
срещнал със съседа си- обвиняемият Н.К..
Двамата седнали на една маса и си поръчали по 100 грама концентриран алкохол –
мастика. След това се качили в автомобила на от К., марка „*****”, модел „****”
с ДК № **** и потеглили с намерение да
се приберат в домовете си. Вместо към блока, в който живеят К. ***. Пристигнали
в селото и седнали в заведение, където отново употребили алкохол.
Около 13,00 ч. двамата решили да се прибират в с. В.. Качили се в автомобила,
който управлявал обвиняемият и потеглили. Движейки се към с. В. и наближавайки
моста над река Б., К. изгубил управление върху автомобила и се блъснал челно в
парапета, ограждащ моста. След удара двамата останали в автомобила. Виждайки
това, свидетелят Н. К., който бил наблизо, отишъл при тях, за да установи дали
има ранени. Приближил се до автомобила, надникнал и ги попитал дали са добре,
но отговор не получил и от двамата, поради което преценил, че са добре и си
тръгнал.
По същото време свидетелят М.К. получил обаждане по телефона,
че тъстът му – обвиняемия К. е катастрофирал. Той веднага отишъл с личния си
автомобил до мястото на катастрофата, качил
обвиняемият К. и свидетелят К. в личния си автомобил и ги закарал в с. В. като ги оставил на една пейка
пред жилищния им блок и си тръгнал.
Тъй като чувствал болка в десния крак,
пострадалия К. бил прибран от съседите си в апартамента, където по- късно
пристигнал личния му лекар и му препоръчал да отиде на ортопед в гр. К., което същият
направил.
От заключението на изготвената по
делото съдебно медицинска експертиза се установява, че вследствие на пътнотранспортното
произшествие, станало на 20.06.2010 г. К.Е.К. е получил счупване на шийката на
дясната бедрена кост. Увреждането е било причинено от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да се получи по механизма на травма вътре в купето на лек
автомобил при ПТП, по време и начин, както е описано в материалите на досъдебното производство .
Счупването на шийката на дясната
бедрена кост е причинило трайно затруднение на движението на десния крак за
повече от 30 дни. Възстановителния период бил около 10-12 месеца.
Вещото лице е дало заключение, че в
случаите когато се касае за счупване на шийката на бедрената кост, на фона на
възрастови промени в организма, в зависимост и от вида на единствения правилен
лечебен способ е протезиране. След протезирането основната функция на крайника
е възстановена чрез протезата, но този крайник не може да се натоварва
пълноценно.
От заключението на изготвената
автотехническа експертиза се установява, че най- вероятен от техническа гледна
точка механизъм на пътно транспортното произшествие е следният:
Водачът К. е управлява лекия автомобил
по платното за движение на пътя с. Б.- с. Г. Д. в посока от запад на изток.
Когато е достигнал до моста на река Б., водачът на автомобила е напуснал
платното за движение от дяснои така се е ударил в
бетонна колона на моста на реката. След удара автомобила е спрял на моста, след
което е бил преместен от местопроизшествието. Основна причина за настъпилото
ПТП от техническа гледна точка била, че водачът К. е допуснал автомобила да
напусне платното за движение от дясно, непосредствено преди моста на реката.
Водачът е имал техническа възможност да избегне произшествието със скоростта, с
която се е движил, ако бе контролирал непрекъснато автомобила.
Видно от приложената справка за
съдимост и писмените доказателства- 7 броя платежни нареждания, обвиняемият К.
е бил осъждан за престъпление по чл.343
Б ал.1 от НК, но към настоящия момент за това осъждане е настъпила
реабилитация.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни доказателства- показанията на
свидетелите К., К., К., К. и И., от писмените
доказателства по делото- протокол за оглед на местопроизшествие- 2 броя с
приложени към тях фотоалбуми- 2 броя, справка за съдимост, характеристична
справка, медицинско удостоверение, както и от заключенията на съдебно медицинската
и автотехническа експертизи.
При постановяване на решението, съдът
ползва всички, събрани по делото доказателства, тъй като същите са
последователни, непротиворечиви, събрани по реда и във формата, изискуема от
НПК и пряко касаят обстоятелствата от предмета на доказване по делото.
Установената от съда фактическа
обстановка няма различия с фактическите ****жения,
изложени в постановлението на Районна прокуратура гр. К..
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че обвиняемият К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2-ро,
във вр.с чл. 342, ал.1 пр.1 от НК, тъй като на
20.06.2010 г. в землището на с. Б., обл. Пловдивска /
на мост на река Б. река /, при управление
на МПС – лек автомобил марка „*****”, модел „****”, с регистрационен № ****, е
нарушил правилата за движение, а именно : чл. 20, ал.1 от
„Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл. 20, ал.2 от „Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението” и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена кост, което е причинило
трайно затрудняване на движението на десния крак на К.Е.К., ЕГН **********,***,
поради което следва да бъде признат за виновен за така извършеното
престъпление.
Обвиняемият К. следва да бъде признат
невинен и на основание чл.304 от НПК оправдан, за това да е извършил престъплението
във връзка с чл. 129, ал.2, пр. 2-ро, алт. 2-ра от НК
и във връзка с разпоредбата на чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Разпоредбата на чл.129 от НК визира
основния състав на умишлено нанесената телесна повреда. В тази връзка чл.133 от НК визира телесната повреда, нанесена по непредпазливост. В конкретния случай
не може да бъде направена връзка между ПТП, чиито резултат е нанесена по
непредпазливост средна телесна повреда с умишлено нанесената телесна повреда.
От друга страна състава на чл.342 ал.1
от НК визира две предложения, а не три както е посочено в повдигнатото
обвинение и в предложението на прокурора. Разпоредбата на чл.342 ал.1 от НК предвижда
две възможности като престъпен резултат при осъществяване на това престъпление-
да се допусне причиняване на телесна повреда или смърт на другиго от лице,
което управлява подробно изброени средства за предвижване и наруши правилата за
движение. Трета възможност като престъпен резултат тази разпоредба на НК не
предвижда. В конкретния случай е причинена телесна повреда, т.е. осъществено е
първото предложение на текста на чл.342 ал.1 от НК.
Деянието е осъществено от обвиняемия по
непредпазливост като обвиняемият не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да го направи.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемият К., съдът взе
предвид, че същият е извършил престъпление по непредпазливост, наказуемо с
лишаване от свобода до три години или пробация. Обвиняемият е бил неосъждан- реабилитиран към момента на извършване на процесното деяние и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78 А от НК. от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. Предвид изложеното съдът намира, че по отношение на обвиняемия К.
са налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК и същия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно
наказание глоба.
С оглед процесуалното поведение на
обвиняемия, насочено към оказване на съдействие за разкриване на обективната
истина по делото, признанието на вината и тежкото му социално ****, а именно,
че същият е безработен, съдът намира, че размерът на наказанието следва да бъде
определен в предвиденият от закона минимален размер от 1000 лв.
Относно
императивно предвиденото наказание по чл.343 Г вр.
чл.343 ал.1 от НК и предвид изложените по- горе смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че обвиняемият К. следва да бъде лишен от правото
да управлява МПС за срок от три месеца.
На основание
чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената вина на обвиняемия, съдът остави в
негова тежест направените по делото разноски в размер на 202 лв.
Мотивиран
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М.Т.