Решение по дело №2967/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260249
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20205530102967
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                           18.03.2021г.                                     Гр....

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                   XI  Граждански състав

На 24.02.2021г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Е.Д., като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №2967 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за заплащане на трудово възнаграждение за месец юни 2020г. Освен това са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.262 КТ за заплащане на сумата от общо 3000,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.08.2017г. до 23.06.2020г., както и искове с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 23.08.2017г. до 23.06.2020г. в размер на общо 100,00лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски по делото.    

Исковете са предявени от Ц.Г.Ц. *** срещу „Експрес“ ООД гр..... С исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудов договор на длъжността „шофьор на автобус“ при ответника, като трудовото правоотношение не е прекратено. Въпреки това ответникът не му е заплатил трудовото възнаграждение за месец юни 2020г. в размер на 820,00лв. Освен това той системно е полагал извънреден труд, който не му бил заплатен. За целия периода на договора ищецът полагал извънреден труд средно по 100 часа месечно, като стойността на така положения труд възлизал на 88,24лв. на месец или за целия период от 23.08.2017г. до 23.06.2020г. сумата била 3000,00лв. Работодателят дължал и мораторна лихва върху забавените плащания, считано от датата на падежа на всяко задължение, а именно 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява трудовото възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба в съда, като за всяко месечно възнаграждение размерът на мораторната лихва възлизал на 2,94лв. или за целия период – общо 100,00лв.

Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящите искове.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати в размер на 820,00лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец юни 2020г., сумата от общо 3000,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 23.08.2017г. до 23.06.2020г., формирана от месечно възнаграждение от 88,24лв. за всеки от месеците от периода, сумата от общо 100,00лв., представляваща лихва за забава за всяко от просрочените задължения, формирана от месечната мораторна лихва в размер на 2,94лв. за всяко от забавените плащания за периода на забавата - 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се начислява трудовото възнаграждение до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законнната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

Претендира разноските по делото.

В законоустановения срок ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва трудовото правоотношение между страните. Твърди, че ищецът от 24.06.2020г. не се явява на работа без да е посочил причини за това. Ответникът е отправил покана по пощата до ищеца за даване на обяснения за неявяване на работа, както и за нанесени материални щети на имущество на работодателя, но работникът не се е отзовал. Била е отправена и покана за получаване на дължимото трудово възнаграждение и обезщетения от страна на работодателя по предписание на ИА „ГИТ“-..., на която покана ищецът отново не се е отзовал. Поради тази причина ответното дружество е изпратило на ищеца сумата от 860,57лв. с пощенски паричен превод на 29.09.2020г., с която сума ответникът счита, че е изпълнил задълженията си за заплащане на положения труд, включително и извънреден от страна на работника, съгласно предписанията на ИА „ГИТ“-.... Поради тази причина ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът е изменил размера на предявените искове, като искът за трудово възнаграждение за месец юни 2020 година се счита предявен за сумата от 520,74лв. вместо за сумата от 820,00лв., а искът за дължимо възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период се счита предявен за сумата от 2192,52лв. вместо за сумата 3000,00лв., а искът за размера на мораторната лихва се счита предявен за сумата от 254,26лв. вместо предявения размер от 100,00лв.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Страните не спорят, че в процесния период са били в трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „шофьор на автобус“ в ответното дружество. Това обстоятелство се установява от приетото като писмено доказателство копие на Трудов договор №276/07.03.2016г.

По делото бяха назначени две съдебно-счетоводни експертизи. Видно от заключението на вещото лице В.Н. за месец юни 2020г. на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 671,00лв., което включва и възнаграждение за нощен труд за минало време. След приспадане на задължителните осигурителни вноски и данък, нетната сума за получаване от страна на ищеца възлиза на 520,74лв. Тази сума, заедно с обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 339,83лв. е изпратена на ищеца с пощенски запис, получен от него на 01.10.2020г. Това обстоятелство се установява и от приетите като писмени доказателства копия на Пощенски паричен превод от 29.09.2020г., Покана от 24.08.2020г. с известие за доставяне, Покана с изх.№045/05.08.2020г., Протокол за извършена проверка №ПР2020256 на ИА „ГИТ“-.... Получаването на възнаграждението за месец юни 2020г. не се оспорва от ищеца. Същото е преведено след завеждане на исковата молба, постъпила в съда на 12.08.2020г., но преди приключване на устните състезания. Този факт следва да бъде отчетен от съда при постановяване на решението на основание чл.235, ал.3 ГПК. Тъй като претендираното трудово възнаграждение за месец юни 2020г. е изплатено изцяло на ищеца преди приключване на делото, то искът за заплащането му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради плащане.

По исковете за положен извънреден труд.

Съгласно трудовия договор между страните, ищецът работи на пълно работно време с нормална продължителност – 8-часов работен ден. По делото бяха приети като писмени доказателства и копия на Заповед №012/22.12.2006г. на управителя на „Експрес“ ООД и Правилник за вътрешния трудов ред в „Експрес“ ООД, от които се установява, че работодателят е въвел сумирано изчисление на работното време по реда на чл.142, ал.2 КТ, като периода на отчитане е 3 месеца. Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на ищеца, касаещи въвеждането на сумираното изчисление на работното време. Действително в този случай е необходимо да има поименни графици, но непредставянето им не означава, че такива не съществуват, доколкото ответникът не е бил задължен да ги представя. Възражението на ищеца е направено едва с писмената защита и съдът не е давал указания на ответника да представя други документи във връзка с изчислението на работното време. Няма основание да се счита, че цитираната заповед и правилник за вътрешния трудов ред не са били приложени в ответното дружество, доколкото те са били цитирани и в протокола от извършената проверка на ИА „ГИТ“-.... Съдът приема, че действително в ответното дружество работното време на шофьорите на автобуси, какъвто е бил ищецът, е изчислявано сумирано, като периодът на отчитане е 3 месеца.

От заключението на двете вещи лица, както и от представените от ответника работни дневници за отчитане работното време на ищеца, става ясно, че ищецът работи, като управлява МПС сутрин за около час и половина, като транспортира работници до „Рудник 3“ и след обяд за около час и ополовина, като транспортира работниците обратно до гр..... За периода от 7,05ч. (или 8,40ч. в различните дни) до 16,30ч. ищецът е в престой – той фактически не управлява МПС, но се намира извън дома си и извън управлението на ответното дружество. За различните дни тези часове варират. Основен спорен момент между страните е дали времето, през което ищецът не управлява МПС и е в престой, е работно време или не. В случая следва да се приложи Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, която се явява специална по отношение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Наредба №2/94г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя е неприложима, тъй като е дерогирана от специалните норми на Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт и от определените в Закона за автомобилните превози изисквания за време на управление, прекъсване и почивки. (така Решение №76/17.06.2019г. по гр.д.№5104/2017г. на ВКС, III г.о.)

Съгласно определението за работно време, дадено в чл.7 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, „(1) При изчисляване продължителността на дневното работно време на транспортните работници се отчита времето от началото до края на работата, през което транспортният работник е на работното си място, упражнява своите функции или дейности и е на разположение на работодателя.

(2) Транспортният работник е на работното си място, когато е:

1. на мястото на основната дейност на предприятието, за което транспортният работник изпълнява задължения, заедно с различните спомагателни места на дейност, без значение дали те се намират на същото място, където е управлението или мястото на основната дейност;

2. в превозното средство, което се използва от транспортния работник, когато изпълнява задълженията си, и

3. на всяко друго място, на което се извършват дейности, свързани с транспортиране в изпълнение на служебните задължения.

(3) Транспортният работник упражнява своите функции и дейности при:

1. управление на моторното превозно средство;

2. товарене и разтоварване;

3. помагане на пътниците да се качат на превозното средство и да слязат от него;

4. почистване и техническа поддръжка;

5. извършване на всяка друга работа, предназначена за осигуряване безопасността на превозното средство, неговия товар и пътници или за изпълнение на други задължения, пряко свързани с извършваната конкретна транспортна операция, включително наблюдение на товаренето и разтоварването, административни формалности с полиция, митници, имиграционни служби и др.

(4) Във времето на разположение се включват и периоди, различни от периодите на почивка по време на работа и периодите на почивка, през които транспортният работник не е задължен да бъде на работното си място, но трябва да бъде в състояние да отговаря на всички повиквания, за да започне да управлява или да възобнови управлението на превозното средство, или да извърши друга работа. Такива са периодите:

1. през които транспортният работник придружава превозното средство, докато то е пренасяно с ферибот или влак, както и периодите на изчакване на границата или поради забрани за пътното движение;

2. през които транспортните работници, които управляват превозното средство в екип, прекарват седнали до водача или върху кушетка, докато превозното средство е в движение.

(5) Периодите по ал. 4, т. 1 и 2 и тяхната предполагаема продължителност трябва да се знаят предварително от транспортните работници преди заминаване или точно преди самото начало на съответния период.

(6) При изчисляване продължителността на дневното работно време се отчита и времето, през което транспортният работник е задължен да бъде на работното си място в готовност да започне нормална работа със задачи, свързани с изпълнение на дежурство, през периодите на очакване на товарене или разтоварване, преди отпътуване, когато продължителността им не може да се определи предварително.“

Тази разпоредба възпроизвежда текста на чл.3 от Директива 2002/15 (ЕО) за организацията на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности.

Предвид тази специална регламентация за елементите на работното време на работниците в автомобилния транспорт, съдът намира, че времето, през което ищецът изчаква следващия курс за деня, е работно време по смисъла на наредбата. През това време той не е в дома си, дори не е в същото населено място в конкретния случай, и макар фактически да не управлява възложеното му МПС, той не разполага свободно с времето си, още повече, че в това време той продължава да носи отговорност за МПС-то, което управлява. Цялото време от началото на управлението на МПС сутрин до връщането му вечер в базата на ответното дружество представлява работно време, освен регламентираната обедна почивка.

Горепосочената наредба е приета на основание чл.154а от КТ и определя изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, но доколкото в нея няма пречка за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време, следва да намерят приложение общите правила на КТ. Сумираното изчисляване на работното време съгласно чл.142, ал.2 от КТ е изключение от правилото за подневно изчисляване и може да бъде въведено едностранно от работодателя за определен срок и при определени предпоставки. В тези случаи продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Работното време, което надвишава сумираното за съответния период на сумирано отчитане, представлява извънреден труд по смисъла на чл.150 КТ.

 Според изричната разпоредба на чл.150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, съгласно чл.262 от КТ. В чл.262, ал.1, т.1 и т.4 КТ е посочено, че извънредният труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто за работа през работните дни, включая и при сумарно изчисляване на работното време. Ал.2 на същия текст предвижда, че, когато не е уговорено друго, увеличението по ал.1 се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.

Предвид така установените приложими норми, съдът приема за най-правилно заключението на вещото лице П.С. във варианта при сумирано изчисление на работното време за тримесечен период. Това заключение е изготвено въз основа и на пътните листове за осъществените от ищеца курсове, а не само въз основа на работните графици.

Видно от заключението на вещото лице, за периода 23.08.2017г. – 31.12.2017г. ищецът има положен извънреден труд общо 10 часа на стойност 52,00лв., която след удръжките и данъците възлиза на 40,93лв. нетен размер; за периода 01.10.2018г. – 31.12.2018г. ищецът има положен извънреден труд общо 5 часа на стойност 26,00лв., която след удръжките и данъците възлиза на 20,47лв. нетен размер; за периода 01.03.2019г. – 30.06.2019г. извънреден труд общо 3 часа на стойност 15,60лв., която след удръжките и данъците възлиза на 12,28лв. нетен размер; за периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. извънреден труд общо 36 часа на стойност 187,20лв., която след удръжките и данъците възлиза на 147,36лв. нетен размер; за периода 01.10.2019г. – 31.12.2019г. извънреден труд общо 79 часа на стойност 410,80лв., която след удръжките и данъците възлиза на 323,38лв. нетен размер; за периода 01.01.2020г. – 31.03.2020г. извънреден труд общо 33 часа на стойност 171,60лв., която след удръжките и данъците възлиза на 135,08лв. нетен размер; за периода 01.04.2020г. – 23.06.2020г. извънреден труд общо 134 часа на стойност 696,80лв., която след удръжките и данъците възлиза на 548,52лв. нетен размер. Общата стойност на положения извънреден труд за процесния период при сумирано отчитане на работното време възлиза на 1228,02лв. Вещото лице не е констатирало плащания на претендираните суми. Съдът намира така установената от вещото лице стойност на извънредния труд за съответна на приложимите правни норми, като предявеният иск за извънреден труд следва да бъде уважен до размера на 1228,02лв., като в останалата част над присъдените до претендираните 2192,52лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изложеното съдът намира, че действително ответникът не е изплатил на ищеца дължимите суми за извънреден труд, поради което дължи и лихва за забава. Вещото лице е изчислило размера на лихвата за забава, като върху възнаграждението за извънреден труд за периода 23.08.2017г. – 31.12.2017г. в размер на 40,93лв. се дължи лихва за забава за периода от 01.02.2018г. до 11.08.2020г. в размер на 10,49лв.; върху възнаграждението за извънреден труд за периода 01.10.2018г. – 31.12.2018г. в размер на 20,47лв. се дължи лихва за забава за периода от 01.02.2019г. до 11.08.2020г. в размер на 3,17лв.; върху възнаграждението за извънреден труд за периода 01.03.2019г. – 30.06.2019г. в размер на 12,28лв. се дължи лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 11.08.2020г. в размер на 1,29лв.; върху възнаграждението за извънреден труд за периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. в размер на 147,36лв. се дължи лихва за забава за периода от 01.11.2019г. до 11.08.2020г. в размер на 11,67лв.; върху възнаграждението за извънреден труд за периода 01.10.2019г. – 31.12.2019г. в размер на 323,38лв. се дължи лихва за забава за периода от 01.02.2020г. до 11.08.2020г. в размер на 17,34лв.; върху възнаграждението за извънреден труд за периода 01.01.2020г. – 31.03.2020г. в размер на 135,08лв. се дължи лихва за забава за периода от 01.05.2020г. до 11.08.2020г. в размер на 3,87лв.; върху възнаграждението за извънреден труд за периода 01.04.2020г. – 23.06.2020г. в размер на 548,52лв. се дължи лихва за забава за периода от 01.08.2020г. до 11.08.2020г. в размер на 1,38лв. Общият размер на лихвата за забава за периода на забавата на всяко от задълженията възлиза на 49,21лв., като до този размер искът следва да бъде уважен, като в останалата му част до претендираните 254,26лв. искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да присъди разноски на ищеца съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, като съдът следва да осъди ответника да му заплати сумата от 260,00лв. за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, като съдът следва да осъди ищеца да му заплати сумата от 340,00лв. за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-... сумата от 51,09лв. за държавна такса и 220,00лв., представляваща разноски за вещо лице.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-... разноски за вещо лице в размер на 280,00лв.

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Г.Ц., ЕГН **********,***, срещу „ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., кв.“Железник“, ул.“Сърнена гора“ №5, представлявано от Динко Петков Динев, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 520,74лв., представляваща трудово възнаграждение за месец юни 2020г.

ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., кв.“Железник“, ул.“Сърнена гора“ №5, представлявано от Динко Петков Динев да заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 1228,02лв. (хиляда двеста двадесет и осем лева и 02 стотинки), представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периодите, както следва: за периода 23.08.2017г. – 31.12.2017г. - 40,93лв. нетен размер; за периода 01.10.2018г. – 31.12.2018г. - 20,47лв. нетен размер; за периода 01.03.2019г. – 30.06.2019г. - 12,28лв. нетен размер; за периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. - 147,36лв. нетен размер; за периода 01.10.2019г. – 31.12.2019г. - 323,38лв. нетен размер; за периода 01.01.2020г. – 31.03.2020г. - 135,08лв. нетен размер; за периода 01.04.2020г. – 23.06.2020г. - 548,52лв. нетен размер, както и сумата от 49,21лв. (четиридесет и девет лева и 21 стотинки), представляваща лихва за забава върху възнаграждението за извънреден труд, както следва: за положения извънреден труд в периода 23.08.2017г. – 31.12.2017г. лихва за забава за периода от 01.02.2018г. до 11.08.2020г. в размер на 10,49лв.; за положения извънреден труд в периода 01.10.2018г. – 31.12.2018г. лихва за забава за периода от 01.02.2019г. до 11.08.2020г. в размер на 3,17лв.; за положения извънреден труд в периода 01.03.2019г. – 30.06.2019г. лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до 11.08.2020г. в размер на 1,29лв.; за положения извънреден труд в периода 01.07.2019г. – 30.09.2019г. лихва за забава за периода от 01.11.2019г. до 11.08.2020г. в размер на 11,67лв.; за положения извънреден труд в периода 01.10.2019г. – 31.12.2019г. лихва за забава за периода от 01.02.2020г. до 11.08.2020г. в размер на 17,34лв.; за положения извънреден труд в периода 01.01.2020г. – 31.03.2020г. лихва за забава за периода от 01.05.2020г. до 11.08.2020г. в размер на 3,87лв.; за положения извънреден труд в периода 01.04.2020г. – 23.06.2020г. лихва за забава за периода от 01.08.2020г. до 11.08.2020г. в размер на 1,38лв., като отхвърля предявените искове за възнаграждение за извънреден труд над присъдения размер до претендираните 2192,52лв. и за лихва за забава над присъдения размер до претендираните 254,26лв. като неоснователни.  

ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., кв.“Железник“, ул.“Сърнена гора“ №5, представлявано от Динко Петков Динев да заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН **********,***, сумата от 260,00лв. (двеста и шестдесет лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., ЕГН **********,*** да заплати на „ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., кв.“Железник“, ул.“Сърнена гора“ №5, представлявано от Динко Петков Динев, сумата от 340,00лв. (триста и четиридесет лева), представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „ЕКСПРЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр...., кв.“Железник“, ул.“Сърнена гора“ №5, представлявано от Динко Петков Динев да заплати по сметка на РС-... сумата от 271,09лв. (двеста седемдесет и един лева и 09 стотинки) представляваща разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.

ОСЪЖДА Ц.Г.Ц., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС-... сумата от 280,00лв. (двеста и осемдесет лева) представляваща разноски за възнаграждение за вещо лице.

 

Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по сметка на ищеца: IBAN: ***.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.... в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: