РЕШЕНИЕ
№ 1261
гр. Варна, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20223110107461 по описа за 2022 година
Предявен е иск с пр. основание чл.55 от ЗЗД от „ СИРИУС-49“ ЕООД, ЕИК
********* срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, Варна Тауърс,- Г, бул. „Владислав Варненчик”, № 258 за
заплащане на сумата в размер на 10819,04 лв., за периода от 01.04.2017г. до 30.11.2017г.
представляваща платена на ответника без основание цена начислена като мрежови услуги
пренос/достъп ниско/средно напрежение на „Електроразпределение Север" АД, ЕИК:
*********, по фактура №********** от дата 09.05.2017г., фактура №********** от дата
06.06.2017г, фактура №********** от дата 07.07.2017г., фактура №********** от дата
07.08.2017г., фактура №********** от дата 07.09.2017г., фактура №********** от дата
06.10.2017г., фактура №********** от дата 07.11.2017г. и фактура №********** от дата
07.12.2017г. по кл. № ********** за обект с адрес на потребление в гр.Варна, к-с С.с.К. и Е.,
р-т „С.“, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот представляващ дворно място с
обща площ 4950.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот ********, по плана на
к.к."С. С. К.и Е." гр.Варна, при граници на имота МО, крайбрежна ивица, улица, паркинг,
заедно с построените в това място сгради. Същият е закупен по силата на НА ******** и
договор за добворолна делба №******** В процесния имот е изграден с разрешение за
строеж №******** комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20kV от
трафопост №1613 по плана на к.к."С. С. К.и Е." гр.Варна. Същият се намира в „Жилищна
сграда на три етажа" в хотелския комплекс „С. Б.". Твърди, че с разрешение за позлване
№******** на началник РДНСК — Варна е разрешено на ищцовото дружество да ползва
процесния БКТП.
Излага, че електрическата енергията, която се консумира в процесния имот на
„СИРИУС-49" ЕООД се пренася до обекта на доставката посредством кабелна линия средно
напрежение 20kV, собственост на ищеца, които транспортират електроенергията от
трафопост №1613 до трансформаторен пост №1811 собственост на ищеца. Твърди се, че
1
посредством тези съоръжения имота и сградите на ищеца са присъединени към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Серер" АД. От самото
изграждане на процесния БКТП и кабелната линия средно/ниско напрежение ищцовото
дружество е единствен потребител на ел. енергия в процесния имот. Като единствен
собственик на ел. съоръженията, чрез които получава ел. енергия, същият се явява и
потребител на ел. енергия по смисъла на чл.117, ал. 5 и ал.7 от ЗЕ.
Ищецът сочи, че БКТП №1811 е захранен с кабелна линия средно напрежение
(КЛСрН), чрез разкъсване и муфиране на извод „Трапезица" (между ТП1613 и ТП1732),
подстанция „Златни пясъци". Така описаната кабелна линия СрН, не е собственост на
„Електроразпределение Север" АД в т.ч. и подстанция „Златни пясъци", която е
собственост на "Електроразпределение Златни Пясъци" АД. Т.е. преноса и достъпа от
високо към средно напрежение също не се извършва от „Електроразпределение Север" АД,
а от друго дружество "Електроразпределение Златни Пясъци" АД.
През процесния период в недвижимият имот, се доставя електрическа енергия по
партида с клентски № ********, която ищеца заплаща на д\ъжника
"Електроразпределение Серев" АД, с което са в договорни отношения по силата на договор
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ответника.
При проверка на издаваните счетоводни документи фактури търговецът установил,
че в графа Ценови елементи ответника е включил и начислил цена за пренос ниско
напрежение и цена за достъп ниско напрежение.
Ищецът счита, че таксата за пренос и достъп ниско напрежение е начислена от
ответника без основание и в противоречие със ЗЕ, ПИКЕЕ, ПТЕЕ, съответно подлежи на
връщане. Оспорва ответникът да му е предоставил услуга пренос ниско напрежение, тъй
като обектът се захранва от собствена мрежа ниско/средно напрежение и меренето е
извършвано от погрешната страна, след трансформация от собствения на ищеца
трансформатор. Позовава се на действалата във времето относима за случая нормативна
уредба. Съгласно чл. 14 ПИКЕЕ/ДВ бр.38/2007г./ при отдаване на ел. енергия от
електропреносната/ разпределителна мрежа към клиент, мястото на измерване е на страната
с по- високото напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1 ПИКЕЕ мрежовите услуги се заплащат на база
активната ел. енергия в съответствие със СТИ и/или предоставената мощност в местата на
измерване определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл.11, т.1, т.2 и т. 3 по
утвърдени от КЕВР цени. В чл. 27, чл.29 от Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на
производителите и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителната мрежи
/отм./, съотв. чл.28 и чл.30 от действащата Наредба № 6/24.02.2014г. границата на
собственост между ел. съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на
съоръженията за присъединяване. След като за процесния период измерването на
доставяната ел. енергия не е извършвано до или на границата на имота, то ответникът не е
изпълнил задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните
уреди, с което ответното дружество не е осигурило възможност за точност на данните от
тях. Счита, че измервателните уреди е следвало да бъдат поставени на мястото на
присъединяване на ищеца чрез собственото кабелно захранване 20КВ от трафопост 1613,
което се явява и граница на имота му, а не в неговия енергиен обект- БКТП 1811 и на
страната на ниво ниско напрежение. Ответникът е получил недължимо цената за тези такси
за процесния период, поради което и дължи връщане на даденото при изначална липса на
основание. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява
становище за неоснователност на иска.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се
2
оспорва като неоснователен. Потвърждава, че с ищеца са в договорно правоотношение по
договор за пренос за ел.енергия през ЕРМ собственост на Енерго- про Мрежи АД с изх. №
СвП 14- 184/07.03.2014г. за процесния обект на потребление. На основание чл.1.1 от него, се
сочи, че ищецът е поел задължение да заплаща цена на пренос на ел. енергия през ЕРМ,
което следва и от разпоредбите на чл. 29, ал. 1 и 3 ПТЕЕ /ДВ бр. 66/26.07.2013г./ и
действалата за периода Наредба № 1 за регулиране на цените на ел. енергията ДВ бр.
33/05.04.2013г. Заплащането на цената за пренос се сочи да е в зависимост от това на какво
ниво на напрежение са присъединени и цената за пренос ниско напрежение се дължи от
всички потребители с изключение на изрично посочените в ПТЕЕ случаи, в които ищецът се
сочи да не попада. Твърди, че съгласно уговореното в чл.1.2.4 от сключения между тях
договор, СТИ следва да бъде монтирано в табло ниско напрежение в ТП 1811, с което
дефакто страните са се съгласили измерването да се извършва на ниво ниско напрежение.
Присъединяването на ищеца се сочи, че е извършено по реда на отменената Наредба за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия, за което е издадено
становище за присъединяване от 04.09.2002г., преди изграждането на обекта. В него са били
посочени всички условия на присъединяването, в т.ч. мястото на мерене на ел. енергията- на
страната на ниско напрежение в трафопоста. Съобразно това становище обектът е бил
изграден и въведен в експлоатация. Тази уговорка между страните в отклонение на
нормативно установените правила се сочи да е допустима и впоследствие е договорена и в
сключения договор за пренос от 07.03.2014г., към който момент е нямало нормативна уредба
определяща местата на измерване на доставяната ел. енергия. В тази връзка оспорва
приложението на разпоредбите на ПИКЕЕ приети м.08.2014г., след присъединяване обекта
на ищеца. Ако и да се приеме, че точката на измерване е правилно определена, оспорва това
да е ощетило ищеца. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е потребител на електроенергия
за обект, находящ се в гр. В., к.к. „С. С. К.и Е.", разположен в УПИ ******** по плана на
комплекса.
Видно от представения Договор № ******** за доброволна делба, в дял и
собственост на „Сириус – 49“ ЕООД е поставен недвижим имот – дворно място с площ от
4950.00 кв. м., ******** по плана на КК „С. С. К.и Е.“, гр. В..
Съгласно представеното Разрешение № ******** на Областна администрация гр.
Варна и „Сириус – 49“ ЕООД, в качеството им на собственици, е разрешено изграждане на
БКТП в УПИ ********, с кабелно захранване 20 кV от трафопост № 1613 по плана на КК
„Св. Св. Константин и Елена“.
От заключението по назначената и преита от съда ССЕ се установява, че в процесния
период от м.1/2017г до м.12/2017г. е ищецът е бил регистриран по ДДС и е ползвал данъчен
кредит по процесните фактури.
От заключението по СТЕ се установява, че Електрическата енергия, която се
консумира в процесния имот на „Сириус -49" ЕООД се пренася до обекта на доставката
посредством кабелна линия средно напрежение 20 KV, собственост на ищеца, които
транспортират електроенергията от трафопост № 1613 (собственост на трето частно лице) до
бетонов комплектен трансформаторен пост № 1 811, собственост на ищеца. Процесният
обект - хотелски комплекс „С.б.", находящ се в урегулиран имот ******** по плана на к.к.
„С. С. К.и Е." - гр. В., се захранва от БКТП 1811 (бетонов комплексен трансформаторен
пост) 20/0,4 KV, изграден в УПИ - ********. Достъпът до Ср. Н. е осъществен чрез кабелна
линия (КЛ) 20 KV, от трафопост № 1 613 по плана на к.к. „С. С. К. и Е." - гр. В., която линия
се използва за захранване на БКТП 1811 със средно напрежение (Ср. Н.). Достъпът до НН
3
(ниско напрежение) е осигурен в килия НН на БКТП 1 811, след преобразуване на Ср. Н. в
НН от трафомашината 630 KVA, монтирана в БКТП 1 811 и изградената ел. инсталация в
обекта. Границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или
съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определя от начина на
присъединяване и вида на съоръженията за присъединяване. От приложеното по делото
писмо на „ЕРП - Север" АД (сгр. 12 от делото) се вижда, че бетонен комплексен трафопост
(БКТП) 1 811 е захранен с кабелна линия средно напрежение (Кл. Ср. Н.) чрез разкъсване и
муфиране на извод Трапезица (между ТП1 613 и ТП1 732) подстанция „Златни пясъци".
Описаната кабелна линия Кл. Ср. Н. не е собственост на „Електроразпределение Север" АД.
Именно в точката на разкъсване и муфиране, описана по-горе, е границата на собственост.
Кабелна линия 20 KV, собственост на ищеца, и трафопост № 1811 не е свързана към
мрежата на „ЕРП Север" АД. Същите са свързани към частна мрежа, собственост на трети
лица - трафопост № 1 613. Достъпът до Ср. Н. е осъществен чрез кабелна линия (КЛ) 20 KV
от трафопост № 1613 по плана на к.к. „С. С. К.и Е." гр. Варна, която линия се използва за
захранване на БКТП 1 811 със Ср. Н. Достъпът до НН (ниско напрежение) е осигурен в
килия НН на БКТП № 1 811 след преобразуване на Ср. Н. в НН от трафомашината 630 KVA,
монтирана в БКТП № 1 811 и изградената ел. инсталация в обекта. Електромерът, измерващ
потребената от ищеца ел. енергия е монтиран на страна НН в електрическото табло НН.
Електромерът измерва потребеното количество ел.енергия на страна НН. Ответникът
"Електроразпределение Север" АД предоставя мрежови услуги -пренос ниско напрежение",
"пренос средно напрежение" и "достъп ниско/средно напрежение" през собствената си
електроразпределителна мрежа по отношение на присъединените към същата обекти.
Поради горното на въпроса за предоставянето на мрежови услуги може да се отговори след
установяване, че обектът, за който се предоставят услугите, е присъединен и ползва мрежата
на ответника. Последното предполага ползвана в обекта енергия да се пренася чрез
собствени на ответника съоръжения. Ползване на електроразпределителната мрежа и
предоставяне на пренос и достъп по същата е налице и в случаите, когато обектът е
присъединен към чужди съоръжения /вкл. и собствени на самия абонат/, които от своя
страна се захранват от съоръжения на електроразпределителното предприятие. Съгласно
„Разрешение за строеж" № ******** се разрешава на Инвеститор (строителен предприемач)
- „Сириус" ЕООД, гр. Варна да извърши строително-монтажни работи, съгласно одобрен
проект на 17.05.2003г. от Община Варна за строеж: Изграждане на БКТП в УПИ ******** с
кабелно захранване 20 KV от ТП1613 по плана на к.к. „С. С. К.и Е.". Изграденият БКТП
1811, съгласно Разрешение за ползване № ******** е за нуждите на Хотелски комплекс „С.
Б.", съдържащ хотел, лоби бар, магазин за промишлени стоки - 2 бр., курортно
рехабилитационен център, фризьорски и козметичен салон, закрит и открит плувен басейн с
воден бар и сградно отклонение от БКТП. „Сириус - 49" ЕООД е собственик на недвижим
2
имот, представляващ дворно място с обща площ 4 950 м, съставляващо урегулиран
поземлен имот III - 146, 144, квартал 19 по плана на к.к. „С. С. К.и Е.", гр. В., при граници на
имота крайбрежна ивица, улица, паркинг, заедно с построените, в това място, сгради.
Същият е закупен по силата на нотариален акт ******** и договор за доброволна делба №
******** В процесния имот е изграден с разрешение за строеж № ******** комплектен
трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20 KV от трафопост № 1613 по плана
на к.к. „С. С. К.и Е.", гр. В.. Същият се намира в жилищна сграда на три етажа в хотелски
комплекс „С. Б.". С разрешение за ползване № ******** на началник РДНСК - Варна е
разрешено ишдовото дружество да ползва процесния БКТП. Електрическата енергия, която
се консумира в процесния имот на „Сириус -49" ЕООД се пренася до обекта на доставката
посредством кабелна линия средно напрежение 20 KV, собственост на ищеца, които
транспортират електроенергията от трафопост № 1613 (собственост на трето частно лице) до
БКТП № 1811, собственост на ищеца. От приложеното разрешение за ползване № ********
е видно следното:
4
БКТП в урегулиран поземлен имот ******** с кабелно захранване 20 KV от трафопост №
1613 по плана на к.к. „С. С. К.и Е.", гр. В.. Строежът е изпълнен в съответствие с
одобрените проекти, Разрешение за строеж № ******** - първи етап, Разрешение за строеж
№ ********- трети етап, Разрешение за строеж № ******** - четвърти етап, Разрешение за
строеж № ******** за комплектен трансформаторен пост (БКТП) с кабелно захранване 20
KV от ТП № 1613, издадени от Главен архитект на Община Варна, Протокол образец 2 №
366 от 21.11.2002г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия
и ниво на строежа с констативна част за резултати от извършената проверка на проектните
нива. Съгласно Удостоверение № 65 от 26.11.2007г. за регистриране и въвеждане в
експлоатация на строеж е прието Становище за присъединяване към
електроразпределителната мрежа с изх. № В07 - 3608 - СТ от 17.09.2007г. от „ЕОН България
мрежи" АД - гр. Горна Оряховица, Регионален център Варна. Съгласно горецитираните
документи, определената точка на мерене на потребяваната ел. енергия е на издаденото
Становище за присъединяване от 04.09.2004г. и приложение № 2 към Договор за пренос на
ел. енергия на страна ниско напрежение. Загубите от трансформация на ел. енергия при
измерване на ниво ниско напрежение се поемат от доставчика на ел. енергия ЕРП „Север"
АД. Но всички разходи по поддръжката на трафопоста и разходите за персонал се поемат от
ищеца по делото -„Сириус-49" ЕООД. Потребеното количество енергия по процесиите
фактури за 2016г. е остойностено съгласно Решение на КЕБР (Решение Ц-19/ 30.06.2016г./, а
за 2017 съгласно Решение Ц-7/ 07.04.2017г. и Решения Ц-19/ 01.07.2017г., като общата сума
е 13 547 ,54 лева за 437132,70 кВтч.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и е процесуално
допустими.
По предявеният иск е с правно основание чл.55 ал.1 пот ЗЗД ищецът следва да
докаже, че е платил процесната сума като стойност на потребена, но незаплатена ел.енергия
за процесния период. В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за
плащането, съответно налице е основание да задържи платената сума.
Установи се, че ищцовото дружество е собственик на изградения в имота на ищеца
комплексен трансформаторен трафопост, с кабелно захранване 20 кV, като ищецът има
разрешение за ползване на същия.
Не е спорно между страните обстоятелството, че ищцовото дружество е потребител
на електрическа енергия за процесния обект, както и че за процесния период от ответника са
му начислени суми мрежови услуги за пренос и достъп ниско напрежение.
Между страните не се спори заплащането от ищеца на процесните суми, което се
установява и от констатациите на в.л. по ССЕ.
Само по себе си, притежанието на правото на собственост върху трафопоста няма
отношение към включената в цената на доставената електроенергия "такса пренос", защото
нито дължимостта, нито размерът на тази такса пряко или косвено зависят от собствеността
върху него. Таксата се определя, и в случая е била определена, съобразно количеството и
техническите характеристики на доставената стока (електрическа енергия), без да зависи от
факта, чия точно е собствеността на мрежата, по която стоката е била доставена. Ищецът
дължи заплащането на цена на доставената му ел.енергия. Достатъчно е потребителят да е
присъединен към разпределителната мрежа, за да възникне за него задължението да заплаща
цената за предоставената мрежова услуга за пренос на ел.енергия. Ищецът, в качеството му
на клиент, купувач на електроенергия при общи условия, дължи заплащане на цена за
пренос. Спорът в настоящото производство не касае претенция за обезщетение за
неоснователно обогатяване, поради ползването от ответника на собствена на ищеца вещ, за
да е необходимо преюдициалното установяване на собствеността.
5
Към 2002 г. е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на
измерване на доставяната електрическа енергия. Свързването е извършено въз основа на
становището на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-ВАРНА" ЕАД от 04.09.2002г. Впоследствие
през 2004 г. са приети от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които са отменени и са приети през 2013 г. нови ПИКЕЕ, които са действали през
процесния период. Според чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на измерване е на страната с по-
високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на клиента към електропреносната,
съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 3 от Правилата за търговия
с електрическа енергия (в сила от 26.07.2013 г.), клиенти и производители, присъединени
към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които
заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител
и/или на доставчика от последна инстанция. В ал. 1 е предвидено, че мрежовите услуги се
заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна
електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по
утвърдените от КЕВР цени. В чл. 27 и чл. 29 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.);, както и в чл. 28 и чл. 30 от действащата
Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (в
сила от 4.04.2014 г.) е прието, че границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и вида на съоръженията за
присъединяване.
От заключението на СТЕ се установи, че в случая е налице присъединяване на
електропровод, собственост на електроразпределителното предприятие към електрическата
уредба на потребител. Процесният трафопост тип БКТП №1811 е на ниво средно
напрежение, а достъпът до ниско напрежение е осигурен в килия НН на БТК №1811 след
пребразуване на ср.напрежение в ниско в БКТП 1811 /СТЕ/. Съответно мястото на
монтиране на СТИ не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ, тъй като стана ясно от
заключението на вещото лице, че електромерът е монтиран на ниво НН.
В тази връзка следва да бъдат отчетени и правилата на чл. 16, ал. 1 от ПИКЕЕ (отм.);
и чл. 14, ал. 1 от действащите ПИКЕЕ, съгласно които при отдаването на електрическа
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
клиент, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента /ако има такава трансформация/ или в мястото на
присъединяване на клиента към електропреносната, съответно електроразпределителната
мрежа. В случая спорният трансформатор е понижаващ такъв, доколкото трансформира
електроенергия средно напрежение в такава с ниско напрежение. Затова при спазване на
посочените правила измервателният уред е следвало да бъде монтиран на страната с по-
високо напрежение, т.е. тази със средно напрежение. Тези правила са били действащи през
процесния период, поради което и ответникът е следвало да се съобразява с тях.
Неизпълнението на това задължение според решение № 227/11.02.2013 г.,
постановено по т.дело № 1054/2011 г. на ВКС, ІІ-ро ТО, е основание да бъде отхвърлена
претенцията на електроразпределителното предприятие за отчетената по този начин цена за
6
достъп и за пренос на електроенергия.
Съответно ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното
дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и
остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а е следвало да
заплаща по цените за ниво средно напрежение.
Съответно искът се явява основателен до размера на стойността от разликата между
дължимата стойност на средно напрежение и такса пренос и заплатената сума за ниско
напрежение, поради което следва да се разгледа и направеното от ответника възражение за
погасяване на вземането по давност.
На основание чл. 110 ЗЗД давността при неоснователно обогатяване е пет години,
като когато претенцията е за платено без основание, погасителната давност започва да тече
от деня на получаването на престацията (виж т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВС, както и ТР 5/2017 г. от 21.11.2019 г. на ОСГТК). Относно датата на
извършените плащания не се спори между страните. Искът е предявен на 10.06.22г., поради
което и претенцията по фактура №**********/09.05.17г. за платената сума от 1272,98 лв.
(1011.32 лв.+261,66 лв.) е погасен по давност. Останалите плащания извършени в периода
12.06.2017г. до 14.12.2017г. не са погасени по давност и по отношение на тях възражението
е неоснователно.
Относно размера, с РЕШЕНИЕ № Ц–7 от 07.04.2017 г. на КЕВР са утвърдени цените
за пренос през електроразпределителната мрежа до всички потребители в размер на 0,01193
лв./кВтч, за пренос на електрическа енергия пред разпределителна мрежа на средно
напрежение и 0,03166 лв./кВтч за пренос на електрическа енергия през разпределителна
мрежа на ниско напрежение и 0,00818 лв./кВтч за достъп до електроразпледелителна мрежа.
С РЕШЕНИЕ № Ц - 19 от 01.07.2017 г. на КЕВР са утвърдени цените за пренос през
електроразпределителната мрежа до всички потребители в размер на 0,01036 лв./кВтч, за
пренос на електрическа енергия пред разпределителна мрежа на средно напрежение и
0,03008 лв./кВтч за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско
напрежение и 0,00800 лв./кВтч за достъп до електроразпледелителна мрежа.
Претенцията на ищеца е за връщане на платената сума 10819,04 лв. Както бе
посочено по-горе искът за сумата от 1272,98 лв. по фактура №**********/09.05.17г.е
погасен по давност.
Гореизложеното, доколкото ишецът е потребител на ел. енергия и като такъв дължи
цена за пренос и достъп, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 6758,49 лв. с
ДДС, представляваща разликата между начислената от ответника по фактура №**********
от дата 06.06.2017г, фактура №********** от дата 07.07.2017г., фактура №********** от
дата 07.08.2017г., фактура №********** от дата 07.09.2017г., фактура №********** от дата
06.10.2017г., фактура №********** от дата 07.11.2017г. и фактура №********** от дата
07.12.2017г. и заплатената от ищеца цена такса/услуга пренос НН и достъп в размер на
9546,06 лв. без ДДС и действително дължимата така - цена такса/услуга пренос и достъп на
СрН от 2787,57 лв. без ДДС , на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
Претенцията за присъждане на горницата над 6758,49 лв. до претендираните 9546,06
лв., която включва разликата за такса пренос напрежение и за мрежови услуги за достъп
средно/ ниско напрежение следва да се отхвърли.
По разноските:
Направено е възражение и от двете страни по отношение на заплатеното
адв.възнаграждение от насрещната страна. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от
адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента , но не може да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за
7
съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако
заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-
нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което определено
съобразно нормативната уредба Наредбата №1/9.07.2004г. не води до извод за прекомерност
нито това на ищеца за сумата от 1 500 лв., нито заплатеното от ответника за сумата от 1260
лв., предвид първоначално предявения иск за сумата от 17096,66 лв. и броя проведени
съдебни заседания.
Поради което, нито едно от двете изплатени адвокатски възнаграждения не следва
да бъде намалявано поради прекомерност.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 962,13 лв., представляваща извършени по делото разноски,
определени съобразно уважения размер, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1034,02 лв., определени съобразно отхвърлената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.4 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище гр.
Варна да заплати на „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна,
сумата от 6758,49 лева (шест хиляди седемстотин петдесет и осем лева и четиридесет и
девет стотинки), представляваща разликата от начислената и заплатена такса пренос и
достъп ниско напрежение и такса пренос и достъп средно напрежение за ел.енергия, за
периода 01.05.2017 год. – 30.11.2017 год., за което вземане от страна на
„Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* е издало фактура №********** от дата
06.06.2017г, фактура №********** от дата 07.07.2017г., фактура №********** от дата
07.08.2017г., фактура №********** от дата 07.09.2017г., фактура №********** от дата
06.10.2017г., фактура №********** от дата 07.11.2017г. и фактура №********** от дата
07.12.2017г. по кл. № ********** за обект с адрес на потребление в гр.Варна, к-с С.с.К. и Е.,
р-т „С.“, на основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2022 год. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
6758,49 лв. до претендираните 9546,06 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна срещу «Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна
иск за заплащане на сумата от 1272,98 лв. без ДДС начислената и заплатена такса пренос и
достъп ниско/средно напрежение за ел.енергия по фактура №********** от дата
09.05.2017г. за обект с адрес на потребление в гр.Варна, к-с С.с.К. и Е., р-т „С.“, на
основание чл. 55, ал. 1 предложение първо ЗЗД, като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище гр.
8
Варна да заплати на „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна
сумата от 962,13 лева (деветстотин шестдесет и два лева и тринадесет стотинки),
представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „СИРИУС - 49“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна да
заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК ********* със седалище гр. Варна
сумата от 1034,02 лева (хиляда тридесет и четири лева и две стотинки), представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9