Р Е
Ш Е Н
И Е
13.04.2022 год.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Номер 71
2022
година
град Кюстендил
Кюстендилски
административен съд,
на шестнадесети март 2022
година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Членове: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
Секретар: Антоанета
Масларска и с участието на
Прокурора: Марияна
Сиракова
Като
разгледа докладваното от съдия Демиревски
НАХД № 38/2022 г. по
описа на КнАдмС за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 63 от ЗАНН и е
образувано след като с Определение № 1017/03.02.2022 г., постановено по адм.
дело № 1046/2022 Върховен административен съд, на основание чл. 133 ал. 6 т. 2
от АПК, е изпратил същото за разглеждане от Административен съд - Кюстендил.
Делото е образувано по касационна жалба от адв. С. Г. от САК, в качеството й на пълномощник на К.И.М., срещу Решение № 260178/14.04.2021 г., постановено по АНД № 01632/2020 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е потвърдено НП № 20-1158-003802/01.09.2020 г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник. Релевирани са касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че АУАН е издаден от нелегитимен орган и поради това издаденото НП се явява нищожно и незаконосъобразно, че АУАН и НП са издадени в разрез с императивните разпоредби на чл. 42 т. 4 и съответно чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспореното НП.
Касаторът е редовно призован за съдебното
заседание по делото, не се явява и не изпраща представител. С писмо, получено
по електронната поща с вх. № 1196/16.03.2022 г., е постъпила молба от адв. С.Г.,
с която не възразява да се даде ход на делото, поддържа касационната жалба,
моли за възможност за представяне на писмени бележки, претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба е редовно призован за
съдебното заседание по делото, не се явява, не се представлява.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че районния
съд е постановил правилно и обосновано решение.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 211 ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 20-1158-003802/01.09.2020 г., издадено от началник
Сектор „Пътна полиция към ОД на МВР гр. Перник, с което К.И. *** е санкциониран
с административно наказание „глоба“ в размер на 2000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца на основание чл. 174 ал. 3 пр. първо от ЗДвП.
Районният
съд е установил от фактическата страна на спора, че на 16.08.2020 г. в 20:45
часа в гр. Перник, по ул. „Рашо Димитров“, при бл. 63 в посока бл. 65 управлява
лек автомобил марка „Ауди“ А4с рег. № РК 0228 ВТ, собственост на С. Д. С., като
при извършената проверка водачът е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол Алкотест дрегер 7510 номер ARBB-0017. На водача е издаден талон за изследване № 0037031, но
същият е отказал да даде кръв за изследване.
За
констатираното нарушение на К.И.М. е съставен АУАН серия GA, № 233986 от 16.08.2020 г., като същия бил предявен на
нарушителя, който е отказал да го подпише. Актът е подписан от актосъставителя
и двама свидетели. В акта не са вписани възражения от страна на нарушителя.
Такива не са постъпили и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.
На
01.09.2020 г. е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени
фактическите констатации по АУАН, като е наложено посоченото наказание. Постановлението
е връчено на нарушителя на 08.09.2020 г.
Въззивният съд е потвърдил НП като
законосъобразно, приемайки че при издаване на АУАН и НП не е допуснато неправилно
прилагане на материалния закон, както и съществени процесуални нарушения на
правилата в ЗАНН.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния
закон крайния резултат за правилен.
При постановяване на решението въззивния
съд е спазил нормата на чл. 13 ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за
разкриване на обективната истина. От събраните доказателства е формирал
правилен извод за редовно проведено производство по правилата на ЗАНН и
доказано противоправно деяние.
Правилен е извода на районния съд за
съставомерно деяние. По делото е безспорно установено, че на посочената в НП
дата и място касаторът е имал качеството на водач на МПС по легалната дефиниция
на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и същият е отказал да му бъде извършена проверка с
техническото средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техните аналози. Качеството водач на МПС и отказът за проверка са единствените
съставомерни за отговорността елементи от санкционния състав по чл. 174 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. Деянието е
извършено виновно и като такова е наказуемо с наложените в НП административни
наказания
Събраният доказателствен материал –
писмени и гласни доказателствени средства /показанията на контролните органи/,
КАС счита за достатъчен и относим към извода на въззивния съд за
законосъобразност на НП, поради доказаност на нарушението от обективна и
субективна страна. Нарушителят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение по
чл. 174 ал. 3 от ЗДвП - отказ да бъде изпробван с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта, както и да даде кръв за лабораторен анализ.
Повдигнатото обвинение е формулирано с оглед извършената на място проверка и
установените факти, същото е ясно от гледна точка на твърдените изпълнително
деяние, време и място на извършване. Правилно въззивния съд не е кредитирал
показанията на свидетелите от страна на дееца и ги е възприел за ирелевантни,
представляващи защитна теза. Същите са противоречиви и нелогични.
АУАН е издаден от легитимен орган,
съгласно Заповед № 8121з-515/2018 г. на министъра на вътрешните работи. Видно
от същата в т.1.3 са посочени заемащите длъжността „мл. автоконтрольор“, като
те се явяват и полицейски органи от Сектор „Пътна полиция“ в областната
дирекция на МВР по смисъла на т.1.2 от заповедта.
По делото не са представени
доказателства за наличието на друг АУАН от същата дата и за същото нарушение,
който да е съставен на същото лице.
Съгласно Тълкувателно решение №
13/20.12.2021 г. на ОСС на ВАС отказите по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП на водач за
извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта
са две самостоятелни административни нарушения, като в конкретния случай е
приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН.
По изложените съображения, районният съд
правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване
не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което
същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода от делото и направеното
своевременно искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
следва такова да се присъди в тежест на касатора, в размер на 80,00 лв.,
съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260178/14.04.2021 г., постановено по АНД № 01632/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА К.И.М., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР гр. Перник разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.
Решението е окончателно.
Да се изпрати препис от решението на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: