Определение по дело №951/2018 на Административен съд - Варна

 

                                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  № ………. 12.04.2018 г.., гр. Варна

  

   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Варна, ХХХІІІ състав, в закрито съдебно заседание на 12.04.2018 г. в състав:

                                                                               Председател :  Мария Ганева  

                                                

като  разгледа докладваното от председателя адм. дело № 951 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството по делото е образувано по жалба на М.К.Т. *** чифлик , срещу  съобщение от Община  Долен чифлик за определени ДНИ и ТБО  за 2018 г. за  земя и сграда  с партиден номер 5709241066002 в общ размер от 109.01 лв.  Заявяват се оплаквания за незаконосъобразно определени задължения за местен данък и местна такса. 

При съдебната проверка за допустимост на оспорването по реда на чл. 159 от АПК се констатира съществуването на процесуални пречки за разглеждане на подадената жалба.

От представените по делото доказателства безспорно се установява, че липсва издаден АУЗД .

Атакуваното писмо няма формалните белези на индивидуален административен акт по критериите на чл. 59, ал.2 от АПК. Процесното съобщение по своята същност представлява компютърна разпечатка без подпис и печат, поради което не може да се приеме, че е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на съдебен контрол. То не представлява властническо волеизявление, пораждащо правно задължение за своя адресат. Същото има характера на уведомление до данъчно задължено лице в частта им относно задълженията за такса битови отпадъци по изпълнение на предписанието на чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, според който общината уведомява лицата по чл. 64 за дължимите от тях такси за съответния период и за сроковете за плащане. В този контекст относно ТБО съобщението е процесуален акт ,  част от производството по издаване на индивидуален административен акт и по аргумент на чл. 21, ал.5 от АПК не подлежи на съдебно обжалване.

Съгласно чл. 107, ал.1 от ДОПК задължението, определено по реда на тази разпоредба, подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Т.е. полученото от жалбоподателя съобщение не установява задължения за ДНИ и ТБО, а обективира действието на общинската администрация по изчисляване на задълженията въз основа на подадена от лицето декларация. Тези съобщения включват в съдържанието си, както уведомление по чл. 19, ал.1 от ЗМДТ, тъй като съдържат размера на данъка върху недвижимия имот, така и уведомление по чл. 69, ал.2 от ЗМДТ - за размера на таксата за битови отпадъци, както и съответни указания за начина и сроковете за плащането им.

Видно от обстоятелствената част на жалбата се оспорва дължимостта на сумите, начислени като задължения за ТБО и ДНИ. Правото на съдебна защита на имуществените права и законни интереси на подателя на жалбата по смисъла на чл. 56 от Конституцията на Република България и правото на достъп до съд по чл. 13 от ЕКЗПЧОС са гарантирани с оглед разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК , която предписва  издаването на акт за установяване на задължението , който подлежи на съдебно и задължително административно обжалване /чл. 107, ал.4 от ДОПК/.

Според чл. 4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. 

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал.3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. Установяването по данни от декларации, уредено в чл. 107 от ДОПК, се свежда до следното: Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон (чл. 107, ал.1 от ДОПК). Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер ( чл. 107, ал.2 от ДОПК). Така получената справка не представлява акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Същата има единствено уведомителен характер и не представлява годен титул за принудително изпълнение. Отделно от възможността по ал.2 на чл. 107 от Кодекса (относно получаването на справка за задълженията), задълженото лице може да поиска от служителите на общинската администрация, изпълняващи функциите на органи по приходите, да издадат акт за установяване на задължението (АУЗ). Такъв акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и, когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 170, ал.3 от ДОПК). Едва тогава, така издаденият АУЗ на основание ал.4 на чл. 107 ДОПК, подлежи на обжалване, като законодателят е предвидил и задължителна административна фаза по оспорването му (по арг.107, ал.4 във връзка с чл. 144 във връзка с чл. 156, ал.1 от ДОПК) пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община /според чл. 4, ал.5 предл. второ от ЗМДТ/. Едва при издаване на акта по реда на чл. 4 от ЗМДТ, засегнатите лица могат да упражнят правото си на жалба срещу установените в него общински вземания по реда на ДОПК.

В контекста на изложеното  атакуваното съобщението не е годен обект на съдебен контрол , тъй като нормативната уредба въвежда оспорване пред съд  на акта за установяване на вземането за данъци и такси, издаден по чл. 107 , ал. 3 от ДОПК във вр. чл. 9б от ЗМДТ във връзка с чл. 4, ал.1, ал.5 от Закона за местните данъци и такси.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 159, т.1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК Съдът

 

                                          О  П  Р  Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.К.Т. *** чифлик , срещу  съобщение на Община  Долен чифлик  за определени ДНИ и ТБО  за 2018 г. за  земя и сграда  с партиден номер 5709241066002 в общ размер от 109.01 лв. 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 951/ 2018 Г.  по описа на Административен съд гр.Варна.

ИЗПРАЩА преписката по жалбата на М.К.Т. на Дирекция “ Местни данъци „ при Община Долни чифлик за издаване на акт по чл. 4, ал.1 от ЗМДТ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от получаване на съобщението.

 

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: