Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 94 Година 2019,12.04. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет и
пети февруари Година
две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ...……………………………………
Съдебни заседатели: ……………………………………...
Секретар
Цветанка Арнаудова
Прокурор
като
разгледа докладваното
от съдията
търговско дело номер
429 по описа
за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът К.В.К. с посочен адрес: ***, чрез пълномощника адв.Панайот Велков с адрес на кантората гр.Бургас ,ул.“Васил Априлов“ № 18,ет.3, офис 6 е предявил обективно кумулативно съединени искове против ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 65 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание, и 218,58 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него имуществени вреди-сбор от направени медицински разходи за медецински прегледи, консумативи, медикаменти и др., които вреди произтичат от нанесени му при ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил на 05.02.2018 год. ,телесни повреди, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Твърди, че на 05.02.2018 г. около 18.19 часа в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, ул. „Захари Стоянов“ до бл. 410, като пешеходец, в средата на лентата за пресичане на пешеходна пътека тип зебра, е ударен от лек автомобил с рег. № ***, марка Фолксваген, управляван от Г.Т.Ц.. Автомобилът блъснал ищеца в левия му крак, а силата на удара го повдигнала във въздуха и той си ударил главата в панорамното стъкло на колата, и го счупил. За инцидента е съставен Констативен протокол с пострадали лица № 769р-1322/07.02.2018 г. на ОД на МВР-Бургас, в който е посочена причината за ПТП – водача на МПС не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 и сигнализирана с пътен знак Д-17, пешеходец и го блъска. От претърпяното ПТП на ищецът са причинени средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затруднение на движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасни за живота. Посочват се следните травми – счупване основата на черепа, закрито; счупване на тялото /диафиза/ на лява тибия, закрито; намаляване на слуха в ляво, поради травматична руптура на лява тъп. мембрана. Посочените травми са установени в изготвена на пострадалото лице епикриза по ИЗ № 3248/06.02.2018 г. на Отделение по Неврохирургия при УМБАЛ Бургас, като окончателната диагноза е – „Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма“. Твърди се, че след напускане на болничното заведение на ищеца са извършени допълнителни изследвания и му предстоят и нови такива. Излагат се твърдения, че в следствие на инцидента, ищеца е пострадал и претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са в пряко причинно – следствена връзка с него. Посочва, че и към момента на подаване на исковата молба не е възстановен от получените травми и търпи болки в областта на главата и бедрото, налице е трайно намаляване на слуха, в резултат на което ищецът преживява периоди на главоболие, болки в местата на счупванията, затруднено движение, разсеяност, краткосрочно нарушение на паметта, липса на сън, невъзможност за концентрация. Сочи, че размерът на претендираното обезщетение е съобразен със социално-икономическите условия в страната, лимитите на застрахователното покритие по чл. 492 от КЗ, социалното му положение, продължителността на понесените морални страдания от създаденото ограничение. Отчетен бил и факта, че доходите му са намалени като последица от травматичните увреждания. Изтъква, че отговорността на ответното дружество произтича от сключения между него и виновния причинител на ПТП Г.Ц. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по полица BG/02/117002347582 г. Ищцовата страна излага становище относно обезщетителния характер на имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ и обема на тази отговорност, чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, като съгласно чл. 432 от КЗ увреденото лице има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ и има право да получи обезщетение за покрити по застраховката рискове, в конкретния случай изразяващи се в болки и страдания и заплатени медицински прегледи, консумативи, медикаменти и пр. Съгласно чл. 574, ал. 12 от КЗ, данните от Информационния център на Гаранционния фонд – до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора, начална и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на МПС. Така тези данни били видни от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционния фонд, публично оповестени в интернет страницата на фонда към датата на събитието. Ищецът се позовава на справка от ГФ за причинените с МПС с рег. № *** произшествия, от която е видно, че на 05.02.2018 г. било регистрирано ПТП, което е констатирано с констативен протокол с пострадали лица № 769р-1322. Предвид на това счита за безспорно доказани настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца. Твърди се в исковата молба, че съгласно изискванията на чл. 380 във вр. с чл.106 от КЗ ищецът депозирал пред застрахователя претенция, към която приложил следните документи: констативен протокол с пострадали лица, епикриза по ИЗ, фактури за извършени разходи и др. С писмо от 29.03.2018 г. застрахователят изискал допълнително документи, като уведомил молителя, че до влизане в сила на присъда не е в риск по ЗЗ „Гражданска отговорност“ и няма основание да заплати претендираното застрахователно обезщетение. Изтъква, че съгласно нормата на чл.496 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция ЗЗ „Гражданска отговорност“ не може да е по – дълъг от 3 месеца от нейното предявяване по реда на чл.380 КЗ. Посочва, че застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение, когато за установяването на ПТП е представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, с което обосновава и предявяването на иска. Претендират се направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38, т. 2 във вр. с чл. 36 от ЗА.
Предявените искове са с правно основание в чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът ЗД „Бул Инс“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 намира исковете за допустими, но за неоснователни. Оспорва деликта да е причинен от водача на лекия автомобили ,твърди, че се касае за случайно деяние. Счита, че ударът е бил неизбежен, тъй като пешеходецът е пресичал пътното платно в момент, в който това не е било безопасно. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищеца, тъй като преди да пресече пътното платно, той е трябвало да се убеди, че автомобилът е спрял и му е подсигурил предимство, което той не е сторил. Ищецът е можел да избегне удара при проявена по – голяма съобразителност. Посочва каква медицинска документация е представена по делото, като прави заключение, за претърпените от ищеца вреди. В тази връзка посочва, че К. е получил черепно – мозъчна травма, лечението на която е било неоперативно и ищецът се е възстановил, без влошаване на неврологичното състояние. Получил е счупване и на голямата пищялна кост /тибия/ на лявата подбедрица, което също е лекувано неоперативно. Предвид представената медицинска документация счита, че исканата сума за обезщетение е завишена. Посочва, че ако няма настъпили усложнения, адекватната сума за претърпените вреди е в размер на около 25 000 лева, без да се отчита съпричиняване и ако искът се докаже по основание. Прави доказателствени искания.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, че
на 05.02.2018 г. около 18,20 часа в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, на ул.
„Захари Стоянов" до блок 410 се е
състояло пътно транспортно произшествие с участници: лек автомобил, управляван от лицето Г.Т.Ц.в и пешеходец-ищеца по делото К.В.К.. На същата дата,
за инцидента е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
протокол за оглед на местопроизшествие, като и двата
документа са част от материалите по досъдебно производство № 118/2018 год. по
описа на Четвърто РУ на МВР-Бургас, вх. № 1385/2018
год. ,пор. № 401/2018 год. по описа на Районна прокуратура –Бургас . Посочените
документи имат характер на официални удостоверителни документи по смисъла на чл. 179
от ГПК, издадени са от служители на МВР в кръга на правомощията
им в установената форма и ред, не са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК, поради
което не само имат обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството, но обвързват
съда с материална доказателствена сила, относно обстоятелствата отразени в тях,
които следва да се приемат за безспорно констатирани в настоящия случай./ В този смисъл са решение № 85 от 28. 05. 2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 24 от 10. 03. 2011 г. по т. д. №
444/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 73 от 22. 06. 2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 98 от 25. 06. 2012 г. по т. д. №
750/2011 г. на ВКС, II т. о. /. В тази
връзка неоснователно се явява оспорването на ответника, че е причинен деликт от
водача на лекия автомобил.
Страните в производството не са
представили застрахователната
полица - оригинал или заверено копие, за лекия автомобил, участвал в
произшествието и управляван от Г.Ц.. Безспорно е обаче между тях, че е налице
валидно сключен застрахователен договор със застрахователно дружество "Лев
Инс" АД по застрахова "Гражданска отговорност" към момента на
настъпване на пътнотранспортното произшествие, представляващо с оглед
сключената застраховка, застрахователно събитие. Заверено копие от
застраховката е представено от Районна
прокуратура – Бургас, като част от материалите по
образувано досъдебно производство /ДП/ № 118/2018 г., във връзка с процесното
ПТП. Обстоятелство, че за автомобила е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, е удостоверено и в съставения
протокол за ПТП № 20181019-133/05.02.2018 г., в частта - "Участници в
ПТП", имаща, както и целия протокол, характер на официален удостоверителен
документ, като там също са посочени и индивидуализиращите белези на
застрахователния договор. От посочените доказателства се установява, че за
автомобила, участвал в процесното ПТП, към датата на инцидента е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застраховател по която е именно ответника.
От
извършената и приета по делото без възражения от страните
съдебна-автотехническа експертиза (л.193), изготвена от вещото лице инж. Богдана
Апостолова, която съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и
безпристрастно дадена, се установява детайлно и безпротиворечиво механизма на
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Констатациите на вещото лице изцяло
потвърждават отразеното от съставителя на протокола за ПТП. При това положение
съдът намира,че начина по който е протекло произшествието, е установен
безпротиворечиво от всички посочени по-горе доказателства.
Констатира
се, че произшествието е настъпило вечерта около 18:20 часа на 05.02.2018 г. около
18,20 часа в гр. Бургас, на пешеходната пътека, която се намира на бул. „Захари
Стоянов“ срещу бл. 410 в к-с „Меден
Рудник“.
Пешеходеца К. се прибирал от разходка
и преминавайки през пешеходната пътека, която се намира на бул. „Захари
Стоянов“ срещу бл. 410 в к-с „Меден Рудник“ , след като преминал платното за
движение посока гр. Средец, застанал на разделителния остров за да изчака
преминаващите автомобили, които са в посока гр. Бургас. В лявата лента се
движел бял микробус, шофьора на който спрял и направил знак за преминаване на
пешеходеца. Пешеходецът предприел преминаване на лентата пред микробуса, като спрял да се
огледа дали има други коли в лентата за движение. В това време, лек автомобил марка
"Фолксваген“ модел „Поло 1000", с регистрационен номер ***, управляван от лицето Г.Ц. се движел по
бул. „Захари Стоянов“ към центъра на гр. Бургас. Автомобилът са намирал пред
кръстовището на новия път и изчаквал зелен сигнал на светофар, след което
потеглил в посока центъра на града, където непосредствено след спирката се
намира надигната пешеходна пътека, тип „зебра“, означена със знак Д17. Водачът на лекия автомобил намалил скоростта, за да
премине „гърбицата“. Продължил и тогава на пешеходната пътека усетил удар в
предната част на автомобила и удар в предното обзорно стъкло. Спирайки, тялото
на пешеходеца пада напред и в дясно пред колата. Асфалтовата настилка е била суха и без
неравности, а скоростта на автомобила била 49,00 км/час.
От автотехническата експертиза се
установява още, че ударът е станал с
предната част на автомобила, като механизма на удара се състои в качване на тялото на пешеходеца върху
предния капак, като с глава достига обзорното стъкло и го чупи. При спиране на
автомобила възниква инерционна сила, под
въздействието на която тялото изпада пред него. Констатирано е от вещото лице,
че когато е възникнала опасността, автомобила е остоял на около 77 метра от мястото
на удара и пешеходеца не е попадал в опасната зона за спиране на автомобила,
която е била около 31,00 метра. Ударът е бил предотвратим от водача на лекия
автомобил, който е бил длъжен да спре преди пешеходна пътека и да избегне
сблъсъка, като е могъл да възприеме и намиращия се в съседното платно за движение в
същата посока микробус,спрял очевидно за
да пропусне пресичащ пешеходната пътека. Този извод е несъмнен с оглед на обстоятелството, че пешеходната пътека е била осветена,осветен е бил и
района наоколо. Както става
ясно от устните обяснения на експерта, водачът, вероятно е пропуснал да се увери за липса на пресичащи пешеходци отляво, ато е
концентрирал вниманието си вдясно, ащото там е
забелязал чакащи мъж и жена, които обаче не са предприели
пресичане, по собствените му обяснения в досъдебното производство.
От
събраните гласни доказателства и съдебно – медицинска експертиза става ясно, че
вследствие на настъпилото ПТП ищецът е получил счупване на черепната основа,
контузия на мозъка, руптура на лява тъпънчева мембрана, счупване на ляв голям
пищял. Ищецът е бил лекуван в болнична обстановка, като поради неефективно
дишане и тежко общо състояние е поставен в ИБВ за 5 часа. При хоспитализацията
му са били извършени всички необходими изследвания. Вещото лице д-р П. посочва,
че уврежданията са свързани с болки, страдания и неудобства при придвижването в
период от около 6 месеца, поради което е било нарушено качеството на живот на
ищеца и се е нуждаел от чужда
помощ. Към момента на прегледа е
възстановена напълно функцията на крака, но са налице някои остатъчни клинични
прояви от страна на мозъка и лабиринта,
като световъртеж и главоболие. Руптурата на тъпанчевата мембрана
е довела до намаление на слуха на лявото ухо. Експертизата посочва, че обичайният
срок на възстановяване след такава травма
е не по-малко от 6 месеца, като
прогнозата е с времето клиничните прояви постепенно и бавно да отзвучават и да изчезват. От
обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при пострадалия ищец има и фрактура , която преминава и през вътрешното ухо, тъпанчето, където се
намира сложна лабиринтна система, като нарушената
координация там създава световъртеж, залитане, замаяност. Възстановяването
на тази лачиринтна система е сложно и отзвучава много бавно във времето.
От
показанията на свидетеля Ч., съпруг на
сестрата на ищеца се установяват детайлно страданията, търпени от ищеца. Изложеното
от този свидетел съдът кредитира изцяло, независимо, че той е от кръга лица
посочени в чл.
172 от ГПК, тъй като то е логично, не страда от вътрешни противоречия, показанията
допълват и съвпадат с данните от извършената експертиза и медицинска
документация, събрана по реда на чл. 192
от ГПК. Констатира се, че ищецът след удара е изпаднал в шок и безсъзнание,
впоследствие е дошъл в съзнание, но е бил неадекватен и неспокоен. Откаран е
бил в болница с екип на "Бърза помощ", където е престоял общо 15-20
дни. Състоянието му е било тежко,цялото му тяло е било в рани, включително лицето и
ръцете,поставили са гипс на левия му крак,направили са 9 шева на главата
му ,възникнал е проблем с ухото му. Първите два-три дни е бил на системи,хранили
са го с биберон, не е могъл да си двига ръката, в продължение на седмица е бил неадекватен,буйствал,не
могъл сам да се обслужва,не искал да приела предписаните му лекарства. След изписването здравословното му състояние е
останало тежко, все още не можел сам да
се обслужва, имал нужда от непрекъснато битово обгрижване и чужда помощ, тъй
като двигателните му способности са били ограничени. За ежедневните му нужди
като – ходене до тоалетна, хранене, обличане, бръснене – му е била необходима чужда помощ. Възстановяването му
е бавно, съпроводено с гадене и виене на свят, болки в рамото и крака, които не
са отшумели и до сега.Не чуда добре,не може да слуша телевизор,тъй като шума от
него му причинява болка,ходи изгърбен, чувства замайване, което се засилва в
автобус,гади му се често,не му се излиза,с никой не му се общува,седи умислен у
дома,дразни се от телевизията, походката му е
забавена, накуцва, извърта се с
цялото си тяло,ако трябва да погледне встрани.Вече не вика приятели ,за да
излязат заедно в парка или в градината,нито до съседни населени места.Нуждае се
от постоянна подкрепа ,тъй като не може да е напълно самостоятелен,предвид
ограниченията в движенията и слуха.Чувства се подтиснат и притеснен от това,че
не може да се справя сам, и че трудно ще се намери човек,който
непрекъснато да му оказва помощ.
При
установената по-горе фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Ищецът
е предявил при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове
с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
По делото е приложено заверено копие на материалите по образуваното досъдебно производство № 118/2018 г. по описа на Четвърто РУ на МВР – Бургас, от които е видно, че наблюдаващия прокурор е постановил да бъде предявено постановление за привличане в качеството на обвиняем на лицето Г.Т.Ц., за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. първо, вр. с ал. 1, б. „б“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
Тъй
като настъпилото събитие не е било разглеждано от наказателен съд, за да е
приложима разпоредбата на чл. 300
от ГПК, по основателността на исковете, включително и в частта им за
установяване на деянието като непозволено увреждане, гражданският съд ще трябва
да изследва, дали са налице всички юридически факти от хипотезиса на чл. 45 от ЗЗД и съответно на чл. 432,
ал. 1 от КЗ.
Непозволеното
увреждане (деликтната отговорност) по чл. 45 от ЗЗД, като източник на задължения и основание за ангажиране на гражданската
отговорност на едно лице, представлява фактически състав, който кумулативно
включва: 1. деяние- действие или бездействие; 2. вреда; 3. противоправност на
деянието; 4. причинна връзка между деянието и вредоносния резултат и 5. вина,
която се предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази
отговорност по отношение на пострадалия, цели да обезпечи предвидената в
законодателството задължителна застраховка "гражданска отговорност на
автомобилистите". Следователно, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение-каквото не се оспорва че съществува в настоящия случай, е
необходимо да се установят и елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, които ответникът отрича.
Съдът
счита, че безспорно се установиха всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 432,
ал. 1 от КЗ на ответник ЗД "Бул Инс" АД.
На
първо място, от всички данни по делото се установи, че Г.Ц., като водач на
лек автомобил "Фоксфаген Поло" е причинил пътнотранспортно
произшествие на 05.02.2018 г. около 18.20 часа., като е блъснал ищеца, пресичащ
пътното платно на пешеходна пътека, тип „зебра“.
На
второ място, е налице и противоправност на деянието, поради нарушаване на
общата забрана да не се вреди никому, посочена в императивната правна норма на чл. 45 от ЗЗД, изразяваща се в непропускане на стъпил на пешеходната пътека пешеходец
да премине през нея, тъй като не го е
възприел като участник в движението, и до момента на удара не е намалил скоростта или
предприел спиране, с което е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
На
трето място, от събраните гласни и писмени доказателства,както и от приетата
съдебно-медицинска експертиза се установи, че са причинени неимуществени вреди
на ищеца К.В.К., изрязяващи се в болки и страдания, породени от претърпените
черепно-мозъчна травма – счупване на черепната основа, контузия на мозъка,
руптура на лява тъпънчева мембрана, счупване на ляв голям пищял.
На
четвърто място, от съдебната - автотехническа и съдебно-медицинска експертиза
безспорно се установява пряката и непосредствена причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача на лекия автомобил-неспазване на
правилата за движение по пътищата, довело до настъпване на пътно-транспортно
произшествие -удар на пешеходеца от движещ се лек автомобил и възникнали в
резултат на удара травматични увреждания у ищеца.
На
пето място, налице е и вина на деликвента Г.Ц.. Законът
урежда в чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумция,
като приема, че във всички случаи на установено непозволено
увреждане-противоправно поведение, вината се предполага до доказване на
противното. Предвид наличието на презумция за вина на деликвента, и
обстоятелството, че въпреки предоставената възможност, освен голословното и
неподкрепено с фактически твърдения и доказателства оспорване от ответника, по
делото не бяха ангажирани никакви данни от него за оборването на законовата
презумция, вината следва да се счита установена, поради наличието на
презумпционните предпоставки за приложение на ал.2
на чл. 45 от ЗЗД,констатирани по-горе.
Наличието
на горните юридически факти,, представляващи състава на деликтното
правоотношение, наред със сключената валидна застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника "Бул Инс " АД за лекия автомобил марка
"Фолксваген“ модел „Поло 1000", с рег. номер А 3994 МК, води до
еднозначен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността
на ответника, в качеството му на застраховател, по смисъла на чл. 432,
ал.1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на К.К.
неимуществени вреди. Въпреки, че застраховката се сключва от собственика на
превозното средство, тя покрива гражданската отговорност на водача му,
независимо от това на какво основание осъществява управлението. Тъй като
възражения в тази насока не са и въвеждани, такива не е необходимо и да бъдат
обсъждани. При това положение предявеният иск е доказан по своето основание.
Спорен
между страните и е въпросът за размера на обезщетението за неимуществените
вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.
Неимуществените
вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема
предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното
възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляването на
работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както
и съпричиняването за настъпване на вредоносния резултат. Понятието
неимуществени вреди, включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, общоизвестно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за
определен период от време.
Установи
се, че ищецът е получил като резултат от удара с лекия автомобил, черепно
мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, контузия на
мозъка, руптура на лява тъпънчева мембрана, счупване на ляв голям пищял.
Травмите са били съпроводени с болки и страдания, както по време на лечението,
така и в оздравителния период. При обичаен срок на оздравителния процес в
рамките на около 6 месеца, при ищеца следва да се приеме, че той е продължил
по-дълго, тъй като и към момента на извършване на съдебно – медицинската
експертиза са налице остатъчни клинични прояви от страна на мозъка и лабиринта,
изразяващи се в световъртеж и главоболие.
Имайки
предвид, възрастта на ищеца (на 70 години към момента на инцидента), както и
получените травми, една от които е на жизнена част на човешкото тяло – счупване на черепната основа, контузия на
мозъка,намаление на
слуха, значителните болки и страдания за срок около 6
месеца, умерени и продължаващи в лека степен и до момента, за всички тези
гореописани неблагоприятни последици, настъпили в живота на ищеца К. вследствие
на катастрофата, съдът счита, че е справедливо обезщетението за неимуществени
вреди да се определи на сумата от 65 000 лева. Тази сума е съобразена и с
икономическите условия на живот в страната за съответния период, както и със
съдебната практика по присъждане на обезщетения за този вид увреждания,
настъпили в същия период.
По отношение на възражението
на ответника за наличие на съпричиняване съдът съобрази следното: С решение №67/15.05.2014 год. по т.д.№1873/13 год.
на І т.о. на ВКС се приема, че в случай на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя, съпричиняването
подлежи на доказване от страната, която го е въвела в процеса, тъй като с
позоваването на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД тя цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице. Именно поради това разрешение на
ответника е било указано, че той носи тежестта да установи наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, на което се позовава в отговора си. В трайната практика на ВКС за да е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на
дължимото се за същия обезщетение е необходимо нарушението да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е негово
следствие, тъй като приложението на правилото на чл.
51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан,
а не хипотетично предполагаем.
В настоящия случай е установено,че ищецът е пресичал улица
"Захари Стоянов" по пешеходна
пътека. Пресичането пешеходецът е осъществявал в тъмната част на денонощието, когато
видимостта принципно е намалена, но този участък има улично осветление,
пешеходецът е бил в трезво състояние, с
оглед на които обстоятелства е бил в състояние да възприема и отразява
адекватно случващото се наоколо, да прави достатъчно надеждни преценки и да
контролира в достатъчна степен както съзнанието, така и реакциите си. Ищецът
като пешеходец се е намирал в средата на пешеходната пътека,т.е. предприел е
пресичане ,като е преминал половината от
нея, включително пред спрял ,за
да го пропусне,микробус, огледал се е и е продължил пресичането,като дори и да е възприел идващия автомобил,не би
могъл да очаква или да предполага,че
водача му няма да бъде внимателен ,приближавайки пешеходна пътека ,
пред която дори вече е спряло друго моторно превозно средство,
за да се огледа от своя страна, намаляйки едновременно с
това скоростта си,и да даде възможност на ищеца да довърши
пресичането.От изложеното е видно, че пешеходецът не е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата-пресичал е правилно, поради което съдът
намира, че той не е допринесъл с
поведението си, за настъпилото увреждане.
При
това положение съдът приема, че определеното обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 65 000
лева, не следва да бъде намалено.
Съгласно
чл.
86, ал. 1 ЗЗД ищецът има право на обезщетение в размер на законната лихва
върху сумата от 65 000
лв. за периода до окончателното изплащане
на сумата. Отговорността за обезщетението по чл. 86 от ЗЗД с оглед началния момент,от който то се дължи в случаите на
увреждане,представляващо застрахователно събитие по задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ , се урежда по различен начин съгласно разпоредбите на
Кодекса за застраховането-чл.497 , но в настоящия случай обезщетението за
забава в периода до депозиране на
исковата молба в съда ,не е предмет на делото.При това положение на общо
основание обезщетение по чл.86 от ЗЗД се дължи от постъпване на исковата молба в съда,а именно
14.08.2018 год. до окончателното плащане,тъй като и с нея е изпълнено
изискването за посочване на банкова сметка, по която да се извърши плащането, поради което кредиторът не е в забава.
Изцяло основателна е и претенцията за
присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди. Разходите за лекарства
и лeчение представляват вреда (имуществена загуба), намираща се в пряка
причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане, поради което претенцията
следва да бъде уважена в предявения и доказан с писмени документи размер от 218,58
лв. От представените фактури и касови бележки е видно, че разходите са
направени непосредствено след инцидента и в периода на възстановяване от
травмите. Представените доказателства не са оспорени от ответното дружество,то не е
ангажирало други, които да оборят доказателствената им сила. И върху тази претенция на
изложените по-горе основания се дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД от завеждане
на делото до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените
направените по делото разноски.
Тъй като с определение от 01.10.2018 г.
ищецът с оглед разпоредбата на чл.
83, ал.2 от ГПК е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски в
настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Бургас дължимата държавна такса в размер на 2 600 лева по иска за
неимуществени вреди и 50 лева по иска за имуществени вреди /4 % от 65 000 лева,
съответно 4% от 218,58 лева, но не по –
малко от 50 лв./.
В хода на производството по делото са
направени разноски, платени от бюджета на съда в общ размер на 537,60 лева –
депозити за възнаграждения на в.л. по назначените съдебно-медицински експертизи
и съдебно-автотехнически експертизи. С оглед на изложеното и изхода на делото,
ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда, сумата от 537,60
лева, съставляваща разноски за възнаграждения на вещите лица.
В хода на производството по делото ищецът не е
направил разноски и такива не следва да му се присъждат.
Тъй като, видно от представеният с исковата
молба договор за правна защита и съдействие от 10.08.2018 г., сключен между ищеца
и адвокат Панайот Велков, последният е
оказал безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на
осн. чл.
38, ал.1, т.2 от ЗА, то на осн. чл.
38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобр. правилата на чл.
36, ал.2 от ЗА и чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като базата за определяне на възнаграждението е
уважената част на иска /65 000 лева + 218,58 лева/. С оглед на горното и на основание чл.2,ал.5 от горната Наредба съдът
определя възнаграждение за всеки един предявените искове поотделно: в размер на
2480,00 лева с ДДС /минимален по Наредба № 1/09.07.2004 г. размер/ за
процесуално представителство по иска за неимуществени вреди и и в размер на 300
лева с ДДС /минимален по Наредба № 1/09.07.2004 г. размер/ за процесуално представителство
по иска за имуществени вреди, които суми са в общ размер на 2 780 лева ,като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца.
По изложените съображения и на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, Бургаски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София,1407, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на К.В.К.,с посочен
адрес: ***, по банкова сметка *** с титуляр К.В.К.
в „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 65 000 лв. (шестдесет и пет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
пътно-транспортно произшествие, възникнало на 05.02.2018 г., причинено от Г.Т.Ц.
при управление на моторно превозно средство -лек автомобил,марка "Фолксфаген",
модел "Поло 1000" с рег. № ***, в нарушение на правилата за движение
по пътищата, ведно с дължимата лихва за забава върху сумата от 65 000 лв.,
считано 14.08.2018 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда ,до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. София,1407, район Лозенец, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на К.В.К. с посочен
адрес: ***, по банкова сметка *** с титуляр К.В.К.
в „УниКредит Булбанк“ АД сумата от 218,58 лв. (двеста и осемнадесет лева и
петдесет и осем ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат от пътно-транспортно произшествие, възникнало на
05.02.2018 г., причинено от Г.Т.Ц. при управление на моторно превозно средство-лек
автомобил, марка "Фолксфаген", модел "Поло 1000" с рег. № ***,
в нарушение на правилата за движение по пътищата, ведно с дължимата лихва за
забава върху сумата от 218,58 лв., считано 14.08.2018 г. - датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА,
на осн. чл.
78, ал.6 от ГПК, ЗД „Бул Инс“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Бургаски окръжен съд следните
суми:сумата от 2650 лв./две хидяли шестотин и петдесет лева/,представляваща
дължима държавна такса за настоящото първоинстанционно производство и сумата от 537,60 лева /петстотин тридесет и
седем лева и шестдесет ст./, съставляваща съдебно-деловодни разноски, заплатени от бюджета на съда за възнаграждения
на вещите лица по допуснатите ,
извършени и приети съдебно-техническа и
съдебно-медицинска експертизи.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
38, ал.2 от ЗА, ЗД „Бул Инс“АД , ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София,1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати
на адвокат Панайот Йовчев Велков с адрес
на кантората гр. Бургас, ул. "Васил Априлов" № 18, ет. 3, офис
6, сумата от 2 780 лева /две хиляди седемстотин и осемдесет лв./, представляваща
определено от съда по реда на чл.
38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на ищеца по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен
срок от връчване препис от него на
страните по делото.
СЪДИЯ: