Определение по дело №318/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 138/04.11.2013 г., постановено по гр. д. № 248/2013 г., М.Р.С.е осъдил И. Е. Х. от с. О., общ. К., обл. К. да заплати на малолетната Д. С. П. от гр. М., чрез родителите й и законни представители- майка Ц.А.А.и баща С.Ш.Х., двамата от гр. М., сумата в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2013 г., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и 600 лв., представляващи направени по делото разноски. С решението съдът е отхвърлил иска в останалата му част до пълният предявен размер от 10000 лв. Съдът е осъдил И. Е. Х. да заплати по сметка на РС- М. 240 лв., представляваща държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

И. Е. Х. е останал недоволен от така постановеното решение в частта, с която е осъден да заплати на Д. С. П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 151 ал. 1 от НК за разликата над 2000 лв. до присъдения размер от 6000 лв. Атакува решението в тази му част като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, за което излага подробни съображения. Поддържа се в жалбата, че от събраните доказателства не били установени твърõените в исковата молба факти и обстоятелства, а се установило, че ищцата сама е потърсила контакт, вкл. и интимен, с жалбодателя. Първоинстанционният съд не отчел, че и ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, поради което присъденото обезщетение за неимуществени вреди било несправедливо и завишено и не бил съобразен с принципа на справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за разликата от 2000 лв. до 6000 лв., като се потвърди решението в останалата му част . Претендира разноски съобразно отхвърлената част на иска. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил. В съдебно заседание пълномощникът на ответницата по жалбата А. П. Г. оспорва жалбата, моли да се потвърди атакуваното решение и да се отхвърли искането за разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съображенията на съда са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск, предявен за малолетната Д. С. П., чрез родителите й и законни представители Ц.А.А.и С.Ш.Х. против ответника И. Е. Х., с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление по чл. 151 ал. 1 от НК в размер на 10000 лв. Твърди се в исковата молба, че Д. П. била ученичка в VІ клас в СОУ „Н. Й. В.” гр. М.. На 26.02.2013 г. била втора смяна на училище. След втория час, нейната съученичка Е. А. й споделила, че приятелят й И. Е. Х. от с. О., община К, ще я чака на паркинга до Банка ОББ в гр. М. с лекия автомобил на неговия баща. Тя отишла на паркинга и се срещнала с И. Х., който я поканил в лекия автомобил, след което отишли в лесопарк „М. ю.” посока хотел МС. Там И. Х. започнал да я целува и осъществил с нея полов акт в лекия автомобил. Около 15.30 ч. ищцата се върнала в училището и споделила с класната си ръководителка Н. Т. за случилото се с нея в лесопарка. Тя сигнализирала ПУ в гр. М. и извикала майка й Ц.А.А.и я запознала със случая. На следващият ден 27.02.2013 г. на ищцата бил извършен съдебно- медицински преглед от съдебен лекар и изготвена Съдебно- медицинска експертиза, от която се установявало, че разкъсването на девствената ципа е възникнало преди около едно денонощие. Във връзка с извършеното престъпление срещу ответника И. Е. Х. било образувано ДП № 33/2013 г. по описа на РУ Полиция гр. М. и по одобреното от РС гр. М. споразумение по НОХД № 187/2013 г., той бил признат за виновен и осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 от НК било отложено за срок от три години. От извършения полов акт, който бил за ищцата първи, преживяла психотравма, засегната била нейната психика, изразяваща се в настъпило душевно безпокойство, безсъние, страх, не можела да спи и получавала кошмари. Това психическо разстройство наложило майка й да полага непрекъснати грижи за нея и я принудило да напусне училището. Съучениците й започнали да говорят за случилото се, било накърнено нейното достойнство и авторитет. Претърпяла неимуществени вреди, болки, страдания и психо- травми. На 10.07.2013 г. бил извършен медицински преглед и съгласно Амбулаторен лист № 001327/10.07.2013 г. била установена диагноза „Остра стресова реакция” с обективно състояние „Реактивно провокирана тревожна и фобична симптоматика”, за което била назначена терапия с лекарства.

От фактическа страна се установява следното:

От приложеното като доказателство НОХД № 187/29013 г. по описа на М.ския районен съд се установява, че с определение на основание чл. 382 ал. 7 и чл. 384 ал. З от НПК, съдът е одобрил споразумение, сключено между РП- М. и А. Н. М., с което И. Е. Х. е признат за виновен в това, че на 26.02.2013 г. в гр. М. се съвкупил с Д. С. П. от гр. М., с ЕГН *, ненавършила 14 години, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, поради което и на основание чл. 151 ал.1 от НК, във връзка с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца и на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за срок от 3 години. И. Е. Х. е осъден да заплати по сметка на РС- М. направените по делото разноски в размер на 60 лв. С определението производството по НОХД № 187/2013 г. по описа на МРС е прекратено.

Не е спорно по делото и се установява от приложеното по делото удостоверение за раждане от 30.03.2009 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0116/12.05.2000 г., че Д. С. П. е родена на 18.05.2000 г. От СОУ „ Н. Й. В.” гр. М. е удостоверено, че същата е била ученичка в VІ б клас до 14.03.2013 г.,дневна форма на обучение като считано от 15.03.2013 г. същата по желание на родителя е напуснала училището и е заминала със семейството си в чужбина.

От приложения по делото амбулаторен лист № 001327/10.07.2013 г. се установява, че П. е диагностицирана със заболяване „остра стресова реакция”. Посочено е също, че е доведена от майката и лелята, за това, че преди около 2 месеца преживяла психотравма и оттогава се чувствала напрегната, не можела да спи добре, получавала кошмари, отказала да ходи на училище, била лесно раздразнителна и избухлива като й била изписана терапия.

Видно от заключението на вещите лица по назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, която не е оспорена от страните и се приема от съда, се установява, че към момента на експертизата /24.10.2013 г./ психичното и психологичното състояние на Д. П. е в норма, не се установяват психични и психологични промени, няма клинични данни за наличие на остра стресова реакция и не се установяват признаци на разстройство на психологическото й състояние. В съдебно заседание вещите лица обясняват, че ако лицето е имало някакви оплаквания, то те не биха могли да посочат в каква степен са били, тъй като не е търсена специализирана психологическа помощ.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът приема предявения иск за неимуществени вреди за основателен, но завишен по размер. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая наказателното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, което съгласно разпоредбите на чл. 383 ал. 1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда. Поради това и с оглед одобреното споразумение по НОХД № 187/2013 г. по описа на М.ския районен съд, по силата на което ответникът по настоящия иск е бил признат за виновен в това, че на 26.02.2013 г. в гр. М. се съвкупил с Д. С. П. от гр. М., с ЕГН *, ненавършила 14 години, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, следва да се приеме, че ответникът е извършил спрямо малолетната Д. П. противоправно деяние. Същата, в резултат на противоправното виновно поведение на ответника, е претърпяла остра стресова реакция. Поради факта на увреждането, тя е претърпяла страдания, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното деяние. А съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. В случая, безспорно е установено противоправно и виновно поведение на ответника по иска, налице е и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца, и настъпилите вреди. С оглед критериите за справедливост, визирани в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, вземайки предвид характера и степента на получените увреждания на Д. П. и сравнително не краткия период на претърпените страдания, съдът приема, че искът за обезщетение за неимуществени вреди е основателен до размера общо на 3000 лв., които са достатъчни да възмездят претърпените вреди. Следва поради това ответникът да бъде осъден да заплати на пострадалата сумата в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждането, ведно със законната лихва, считано от 26.02.2013 г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния размер иска следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд като е уважил иска за неимуществени вреди и за разликата от 3000 лв. до 6000 лв. е постановил неправилно решение в тазÞ част, в която следва да се отмени и се постанови друго решение по същество, с което иска за неимуществени вреди се отхвърли за разликата от 3000 лв. до 6000 лв., а в останалата част жалбата е неоснователна. Решението относно неимуществените вреди в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на делото, следващите се от ответника по иска разноски в полза на ищцовата страна за двете инстанции съразмерно уважената част от иска и по компенсация възлизат общо на 114 лв., а дължимата по сметка на М.ския районен съд държавна такса- възлиза на 120 лв. Поради това следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати разноски на ищцовата страна за разликата от 114 лв. до 600 лв. /или за 486 лв./, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати по сметка на М.ския районен съд държавна такса за разликата от 120 лв. до 240 лв. /или за 120 лв./

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 138/04.11.2013 г., постановено по гр. д. № 248/2013 г. по описа на М.ският районен съд, в частта, с която: 1/ И. Е. Х. от с. О., общ. К., обл. К. е осъден да заплати на малолетната Д. С. П. от гр. М., чрез родителите й и законни представители- майка Ц.А.А.и баща С.Ш.Х., двамата от гр. М., сумата за разликата от 3000 лв. до 6000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление; 2/ И. Е. Х. от с. О., общ. К., обл. К. е осъден да заплати разноски в полза на ищцовата страна за разликата от 114 лв. до 600 лв. /или за 486 лв./ и 3/ И. Е. Х. от с. О., общ. К., обл. К. е осъден да заплати по сметка на М.ския районен съд държавна такса за разликата от 120 лв. до 240 лв. /или за 120 лв./, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от родителите и законни представители на малолетната Д. С. П. от гр. М.- майка Ц.А.А.и баща С.Ш.Х., двамата от гр. М., иск по чл. 45 от ЗЗД против И. Е. Х. от с. О., общ. К., обл. К. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление за разликата от 3000 лв. до 6000 лв. /или за сумата от 3000 лв./.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/