Присъда по дело №1334/2020 на Районен съд - Видин
Номер на акта: | Не е посочен |
Дата: | 30 юни 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.) |
Съдия: | Даниел Иванов Цветков |
Дело: | 20201320201334 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 15 декември 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ КЪМ НОХД № 1334/2020г. по
описа на РС-Видин
------------------------------------------------------------------------------------
Делото е образувано по внесен обвинителен акт на
Районна прокуратура –Видин, с който е повдигнато обвинение против подсъдимия Т.Т.И., ЕГН:**********, роден в гр. Кула, с постоянен адрес:***,
българин, със средно образование, неженен, безработен, осъден с Решение №10/24.01.2019
г. по гражданско дело №2483/2018 г. по
описа на Районен съд Видин, влязло в сила на 20.03.2019г. да заплаща месечна
издръжка на свой низходящ- дъщеря си Теа Тихомирова Тодорова, чрез нейната майка и законен
представител Л.В.М. в размер на 200.00лв.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно не е заплатил дължимата издръжка за 6 месеца, считано от
20.03.2019 до месец септември 2019г., включително, всички вноски на обща
стойност в размер на 1200 лв.– престъпление по чл. 183, ал.1 НК.
Представителят
на РП-Видин заяви в съдебно заседание, че
поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт. Участвалият по делото прокурор счита, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка,
такава, каквато е описана в обвинителния акт. Моли съда, при определяне на
наказанието на подсъдимия Т.Т. да наложи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК
да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият
не се явява пред съда, като служебният му защитник моли за по-леко наказание.
По
делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
живял на семейни начала с Л.В.М., като
по време на съжителството им на 31.08.2012 г. се родило дете Теа Тихомирова Тодорова. По-късно подсъдимият и свидетелката се
разделили. С решение №10 от 24.01.2019 г. по гражданско дело №2483/2018г,
влязло в сила на 20.03.2019 г. по описа
на Районен съд – Видин, подсъдимият Т.И. бил осъден да заплаща в полза на
роденото от съвместното им съжителство дете
Теа Тихомирова
Тодорова чрез свидетелката Л.В.М., като майка и законен представител на детето
месечна издръжка в размер на 200.00 лв.
Подсъдимият
не заплащал редовно постановената му издръжка, което станало причина спрямо
него да бъде образувано наказателно производство. По делото е изискана
информация за наличието на доходи по трудови и граждански правоотношения, както
и за финансовото и имотно състояние от Агенция по вписванията - гр. Видин,
Дирекция "Бюро по труда"-гр. Видин, отдел „Местни данъци и такси“ –
община Видин. От предоставената информация е видно, че към момента на изготвяне
на справките Т.Т. е имал участие в 6 търговски дружества –
„Александрия Строй“ ЕООД, „Декада“ ЕООД, „Орион- ЗШ“
ЕООД, „Михей – 09“, „Транс систем“
ЕООД, „Мони – ИВ“ ЕООД. От предоставените данни от
Дирекция „Бюро по труда“ е видно, че Т.Т.И. е имал
предходни регистрации в ДБТ Кула за следния период: от 18.12.2003 г. до
24.03.2004 г. и от 12.04.2005г. до 17.06.2005г., период, предшестващ процесния.
От разпита на вещото лице и от заключението по съдебно-икономическата
експертиза общият размер на дължимата от Т. сума за периода от 20.03.2019 г. до
месец септември 2019 г.,(включително) е общо 1 200.00 лв. или 6 бр. месечни вноски,
всяка по 200.00 лева. Видно от приложената справка за съдимост Т. е осъждан неколкократно за други престъпления.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на свидетелката Л.В., от заключението
на вещото лице, както и от приетите писмени доказателства: решение №
10/21.04.2019 г. по гражданско дело № 2483 по описа за 2018 на Районен Съд -
Видин , справка за съдимост.
Съдът даде вяра на
свидетелските показания на Л.В., тъй като ги намери за обективни,
логическо-обосновани и относими към предмета на доказване по делото.
Съдът кредитира и
представената стоковедска експертиза,
като я възприе за обективно и безпристрастно изготвена
Между посочените и обсъдени по горе гласни
и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.
Извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелката Л.В.М. , писмените
доказателства: решение № 10/21.04.2019 г. по гражданско дело № 2483 по описа за 2018 на
Районен Съд - Видин, справка за съдимост, които са последователни, логични,
вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От изисканата
информация за наличието на доходи по трудови и граждански правоотношения, както
и за финансовото и имотно състояние от
Агенция по вписванията - гр. Видин, Дирекция "Бюро по труда"- Видин, Отдел „Местни данъци и такси“ Видин " се
установи, че към момента на изготвяне на справките, Т. има участие в 6 търговски
дружества. От посочените гласни и писмени доказателства, се налага изводът
относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото
релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно
посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор
на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.
При
това положение съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл. 183, ал.1 от НК. Субект на престъпното деяние по чл. 183,
ал. 1 от НК е пълнолетно и вменяемо лице, способно да
разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.
Престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК може да бъде извършено само и
единствено от специален субект на престъплението - лице, което е било осъдено с
влязъл в сила съдебен акт да заплаща издръжка на свой близък. Подсъдимият се
явява баща на пострадалото от престъплението лице и по силата на това си
качество е длъжен да осигурява издръжката на свой низходящ съгласно
разпоредбата на чл. 143 от СК.
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо
се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно
решение задължение за изплащане на месечна издръжка на своето дете – Теа Тихомирова Тодорова през инкриминирания период.
В случая се касае за трайно престъпно
поведение, осъществяващо се чрез системност при извършването му, като през
процесния период не е направен опит от страна на подсъдимия да изпълни
вмененото му задължение.
От субективна страна престъплението е
извършено умишлено – подсъдимият е знаел за задължението си за плащане на
издръжка, което обстоятелство не се оспорва от него самия и не е направил нищо
по повод изпълнение на това негово задължение, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Налице е знание от
страна на подсъдимия, че с поведението си ще затрудни социалното положение на
собственото си дете и е искал настъпването на тези последици.
За
извършеното престъпление съгласно чл. 183, ал. 1 от НК се предвижда наказание
"лишаване от свобода" до една година или "пробация".
Предвид
разпоредбата на чл. 35 от НК, предвиждаща определяне на наказание съответно на
престъплението, както и целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК, съдът
намери, че определяне на наказание "пробация" е най – адекватно по
вид на извършеното от подсъдимия престъпление и ще осъществи целите на
наказанието, които законът предвижда.
Съгласно чл. 42а, ал. 4 от НК мерките по ал.
2, т. 1 и т. 2 от същата разпоредба на НК, се налагат задължително на всички
осъдени на пробация. С оглед императивното изискване на закона съдът наложи на
подсъдимия наказание "пробация" при съвкупност на двете задължителни
пробационни мерки, а именно "задължителна регистрация по настоящ
адрес" с периодичност два пъти седмично и "задължителни пробационни
срещи" с пробационен служител.
При определяне на размера на наказанието съдът с оглед правилата,
предвидени в чл. 54 и сл. от НК се ръководи от степента на обществената
опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
В тази връзка при решаване на въпросите за
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид следното:
Обществената опасност на деянието, следваща
от предвидената в закона наказуемост, е типична за престъплението по чл. 183,
ал. 1 от НК.
Личната обществена опасност на
дееца, следваща от данните в приобщената по делото характеристична справка, е
висока.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е
признаването на вината. Не може да бъде възприето, че смекчаващо обстоятелство
представлява влошеното финансово състояние на подсъдимия, факта, че през
процесния период същият е бил без работа. Размерът на издръжката се преценява
от гражданския съд, тя се определя съобразно материалните възможности на
родителя и нуждите на детето. Издръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите. Подсъдимият е бил наясно със задължението си,
възникнало по силата на съдебното решение, не е поискал изменението на
определения размер.
Не е налице и добро процесуално поведение от
страна на подсъдимия.
Отегчаващи
обстоятелства са: обстоятелството, че въпреки размера на определената от съда
издръжка 200.00 лв. месечно, подсъдимият не е положил нужните усилия да изпълни
това свое задължение през процесния период, абсолютната му дезинтересираност
към основни задължения, свързани с отглеждане, възпитание и издръжка на детето
му, големият брой неизплатени месечни вноски - шест, който значително надвишава
изискуемия минимум за съставомерност на деянието по чл. 183, ал. 1 от НК и
който брой сочи, че обществените отношения, обект на защита са били по -
интензивно увредени, тъй като ползващият издръжката е бил лишен от нея за един
значителен период от време - шест месеца.
Съдът
взе предвид, че налагането на наказанието в самия законов минимум не би било
справедливо и съответно на извършеното престъпление.
Предвид изложеното, съдът намери за
справедливо, че наказанието следва да бъде определно
при следния вид и размер на пробационните мерки: "задължителна регистрация
по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично за срок от 1 година и 6 месеца ", задължителни
пробационни срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и 6 месеца и „безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 120 часа годишно за срок от една календарна
година. Съдът счете, че определяне на по-леко по размер на наказание не би
изиграло своята превъзпитаваща, поправителна и превантивна роля върху
подсъдимия.
На
основание чл. 189, ал.3 НПК Съдът осъди подсъдимия Т.Т.И. със снета по делото
самоличност да заплати по сметка на ОД на МВР Видин сумата от 67,20 лева,
разходвана за съдебно - стоковедска експертиза, както и сумата от 40,00 лв. в
полза на бюджета по сметка на РС – Видин, сума, разходвана за възнаграждение на
вещо лице.
Водим
от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: