Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1189/14.6.2019г. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На шести юни Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2033 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП №
394257-F435857/04.01.2019г. на Началник но отдел „Оперативни дейности“- Варна в
ЦУ на НАП, с което на „Д.“ ЕООД е наложено административно наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 650 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от
650 лева на 500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на
мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството срещу НП на Началник но отдел „Оперативни
дейности“- Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.
В
жалбата се оспорва приетата от АНО фактическа обсстановка като се визира че
констатациите на проверяващите били за неиздаден касов бон на стойност 10лв. /
за 2бр. фрапе по 5лв.всяко/.
Сочи
се, че бележките от нефискален принтер служели единствено за вътрешно ползване
и показвали временното салдо по поръчката а фискален бон се издавал при
приключване на поръчката и заплащането й. Изразява вероятност че крайното салдо
по касовият бон е на различна, по-висока стойност от 10лева и нямало как да е
наличен касов бон за същата сума.
Въз
основа на горното счита че нарушението не е доказано, като изразява вероятност,
че нефискалният бон се отнася само за
част от поръчката, за която била платена по-голяма от стойността на бона сума
или касаел неприключена консумация.
В
съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано не се явява, не се
представлява, не излага позиция по съществото на делото.
Представител
на органа, издал НП се явява и оспорва жалбата.
По
съществото на делото моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и
законосъобразно.
След
преценка на посочените в жалбата доводи на жалбоподателя, както и с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното
:
На
19.10.2018г. служители към ТД на НАП-
Варна, между които били св.О.Д. и Р.Р. посетили кафе-аперитив „Гранде кафе“,
находящ се в гр. Варна, ул.“Д-р Головина“ №7, стопанисван от „Д.“ ЕООД.
По
време на проверката св.Д. и св.Р. извършили контролна покупка на 2 бр. бяло
фрапе на обща стойност 5лева,за която не бил издаден фискален касов бон от
въведения в обекта ЕКАФП.На свид. Д. бил издаден само нефискален бон – Сметка №
1508 в 13:05часа.
След
покупката и нейното заплащане св.Д. и св.Р., изчакали след което се
легитимирали и извършили действия по реализиране на данъчната проверка, като за
констатациите бил съставен протокол за извършена проверка.
В
хода на тази проверка бил изведен отчет от въведеният в експлоатация в обекта
ЕКАФП, от който се установило, че за извършената контролна покупка, не бил
издаден касов бон.
На
31.10.2018год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
срещу „Д.“ ЕООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от
извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на
нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на
административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не
вписал в съдържанието му възражения.
Възражения не постъпили в
законоустановения срок.
Впоследствие,
на 06.02.2019г. въз основа на акта било издадено НП, с което търговецът „Д.“ ЕООД в
качеството му на лице длъжно да издаде фискален бон и приел плащане без да
издаде такъв и било санкционирано за това, че на 19.10.2018год. при извършена
контролна покупка на 2бр. бяло фрапе на обща стойност 5 лева, не е издадена
касова бележка.
На нарушението
била дадена правна квалификация по чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно
нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в
чл.185 ал.1 от ЗДДС размер.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
показанията на св. Д. и писмените
такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото.
Показанията
на св. Д. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е
възприел извършената покупко- продажба и липсата на издаден касов бон от
наличния в обекта ЕКАФП. Показанията на св. Д. кореспондират с изготвения
дневен отчет и обективираното в
констативен протокол.
При
проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че
същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в
ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния
срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН;
спазен е тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е
било издадено в тримесечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и
предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са събрали безспорни
доказателства за извършеното нарушение , като са извършили контролна покупка и са
конкретизирали вида на продадените стоки и тяхната стойност. По АНП са събрани
доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение.
В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение
се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Наредбата.
Административно
наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на
Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е
издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката
доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и
правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС, която следва да
намери приложение.
Съдът
намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно
разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение
за първи път, поради което санкция в
минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в
бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е
неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в
закона минимум.
Що се
отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:
С жалбата
се счита, че фактическата обстановка е неизяснена, като се навеждат твърдения
че визираната в АУАН и НП сума касае вероятно част от поръчката и затова нямало
издаден касов бон за подобна сума.
Съдът ,
изхождайки от показанията на св. Д., която е очевидец на нарушението, както и
от писмените доказателства по делото –дневен отчет от ЕКАФП и протокол от
извършена проверка, намери, че от всички събрани доказателства се установява
именно фактологията, твърдяна от наказващия орган.
Установено
е, че контролната покупка е на обща стойност 5 лева, а не както е визирано в
жалбата – 10лева, както и че това е пълният размер на контролната покупка,
поради което и е следвало след заплащане на сумата от 5 лева от страна на
данъчните служители да бъде издаден касов бон именно са тази сума, а не за
някаква друга, поради което и съдът намира подобни възражения за
неоснователни.
След като
констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното
административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като
намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер .
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: