Р Е Ш Е Н И Е № 220
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 29.07.2019г.
Видинският районен съд, пети
граждански състав, в публично заседание на четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател : Тодор П.
при секретаря П.Каменова, като разгледа
докладваното от съдия П. гр. дело № 232
по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано
по искова молба от Й.К.В., ЕГН **********,
действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря М.Д.Д., ЕГН **********, и двете с
адрес: ***, против “СКМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, бул.“Княз
Дондуков“ № 21, за заплащане на сумите: 100 000 лева на първата ищца,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното издължаване,
и 150 000 лева на втората ищца, ведно със законната лихва от предявяване
на иска до окончателното издължаване, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на наследодателя си, починал следствие на
трудова злополука, както и 13 983.78 лева на първата ищца и 20 975.67
лева на втората ищца, представляващи обезщетение за забава върху главниците от
датата на настъпване на увреждането до датата на предявяване на исковете.
Предявени са искови претенции с правно основание чл.200,
ал.1 от КТ вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Искът е предявен пред
компетентен съд на основание чл.105 от ГПК, от наследниците на пострадалия, в
качеството му на работник, срещу работодателя – ответното дружество по
седалището му, т.е. искът е подсъден на РС – Видин съобразно съдебното
райониране на страната.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищците права са: че ищците са наследници на загиналия
следствие на трудова злополука Даниел Денев Великов, който е заемал длъжността
„моряк“ в ответното дружество, като първата ищца е негова съпруга, а втората
ищца – негова дъщеря; че на 06.09.2015г. на територията на Република Австрия,
на 1966 – 1963 км. по р.Дунав, около 17.00 часа местно време, изпълнявайки
служебните си задължения на работното си място – кърмови бластен танк –
ахтерпик на баржа „Антверпия 51“ в състава на тласкач „Ренус Страсбург“, Даниел
Денев Великов починал в резултат на задушаване и остра сърдечно – съдова
недостатъчност поради вдишване на беден на кислород въздух. Инцидентът е
настъпил след като той и още двама моряци – Анатолий Йорданов Ангелов и Антонио
Вълчев Тошев влезли в непроветрено, херметически затворено помещение –
ахтерпика на баржата; че мужду загиналия и ответното дружество е било налице
трудово правоотношение, както и че злополуката е трудова по характер; че
капитанът на кораба Олександр Чудинов е забелязал, че към 17.00 часа Анатолий
Йорданов Ангелов и Даниел Денев Великов отваряли кърмовия бластен танк на
баржата „Антверпия 51“ и че към тях се присъединил Антонио Вълчев Тошев, но не
дал нареждане на моряците да преустановят действията си по отваряне на
ахтерпика; че малко по – късно загубил радиовръзка с тях и че след няколко
неуспешни опита да установи връзка с Анатолий Йорданов Ангелов по УКВ
радиостанцията, капитанът претърсил кораба и баржите и около 18.15 часа в
ахтерпика на баржата „Антверпия 51“ открил безжизнените тела на тримата моряци.
Поддържа се още, че
смъртта на Даниел Денев Великов била внезапна и неочаквана; че семейството на
пострадалия е било задружно, били са едно домакинство, справяли са се с всички
житейски трудности заедно, като от загубата ищците претърпели изключително
страдание и емоционален стрес, болка и мъка; че на първата ищца се пада
тежестта да отгледа и възпита детето си сама, а на втората – да расте без подкрепата
на единия си родител и без възможност да изживее в пълна степен своето
детство; че претендираните суми
представляват справедливо обезщетяване на претърпените болки и страдания, както
и на бъдещите болки и страдания, които неизменно ще търпят.
Ищците ангажират писмени и гласни
доказателства, както и съдебно – икономическа експертиза за установяване на
размера на претендираните лихви за забава върху главниците. Иска се от ищците,
съдът да приеме за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между наследодателя на ищците и ответното дружество е било налице трудово
правоотношение, както и че наследодателят Даниел Денев Великов е починал
следствие на трудова злополука. Претендират пресъждане на разноските по
производството.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковите
претенции като неоснователни и недоказани. Оспорва искането за признаване за
безспорно обстоятелството, че злополуката е трудова по характер, като поддържа
от своя страна, че не е получил препис от Решението на ТП на НОИ – Видин, с
което се признава за такава и че същото е обжалваемо; признава обстоятелството,
че между наследодателя на ищците и ответното дружество е било налице трудово
правоотношение. Ответникът поддържа също, че пострадалият е положил изпит за
моряк; че е запознат с Наредба № 3 за обслужване на безекипажните кораби и с
Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения между
членовете на екипажа и обслужващия персонал на кораба, и корабопритежателя, но
е допуснал груба небрежност при работата си като моряк, като се е отклонил от
предписания ред за изпълнение на дейността му, нарушил е правилата за
безопасност и е влязъл безпричинно в ахтерпика на баржата. Твръди се, че
несамоходния безекипажен кораб „Антверпия 51“ има сертификат, валиден от
30.07.2014г. до 17.06.2021г. и е отговарял на международните технически
изисквания за плаване; че злополуката е станала на 06.09.2015г. на 1966 – 1963
км. В Австрия и че от официалните документи, издадени от седем държавни
австрийски институции се установява, че без знанието и разрешението на
капитана, по неустановена причина, наследодателят на ищците Даниел Денев
Великов е влязъл в ахтерпика на баржата, където съдържанието на кислород било
недостатъчно за нормално дишане; че достъпът до затворени пространства на
безекипажния кораб е строго ограничен и се осъществява само при изключителни
случаи – спасяване на човешки живот или спасяване на кораба, със специално
разрешение на капитана и при специални мерки за сигурност, регламентирани в
раздел 23 – ти от Наредбата за трудовите и непосредствено свързаните с тях
отношения между членовете на екипажа и обслужващия персонал на кораба, и корабопритежателя,
като в случая не е имало нито изключителен случай, нито разрешение от капитана.
При това положение ответникът поддържа, че пострадалият се е отклонил от
трудовата си функция, не е извършвал дейност в полза на работодателя и като е
нарушил горепосочените правила, е извършил груба небрежност, поради което и
съгласно чл.201 от КТ работодателят не следва да отговаря за злополуката. При
евентуалност прави възражение за съпричиняване.
Ответникът ангажира
писмени доказателства и съдебно - техническа експертиза. Иска се от ответника,
съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани. При условията на евентуалност, моли да бъде намален
размерът на претендираните вреди.
Налице са
обстоятелства, които се признават от ответника и които не подлежат на
доказване, за което съдът с Определение, постановено на 27.03.2018г. е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на
злополуката - 06.09.2015г. между наследодателя на ищците и ответното дружество
е било налице действащо трудово правоотношение.
Съдът е указал
доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищците е да докажат
наличието на трудова злополука по отношение на наследодателя им; наличие на
твърдяната за всеки от тях вреда; наличието на причинно – следствена връзка
между злополуката и претендираните вреди, както и размерът на претендираното
обезщетение и лихва за забава върху него за претендирания период. И че в тежест
на ответника е да докаже наличието на груба небрежност в действията на
постарадалия при настъпване на злополуката, евентуално - съпричиняване.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени в съвкупност и поотделно, прие за установено следното по
допустимостта на иска и от фактическа страна:
Видно от препис извлечение от акт за смърт,
изд. от гр.Силистра, Даниел Денев Великов, ЕГН **********, е починал в райна на
населено място Грайфенщайн, Австрия на 06.09.2015г.
От
представеното по делото удостоверение за наследници, изх.№ 5906, изд. на
25.09.2015г. от гр.Силистра, се установява, че ищците Й.К.В., М.Д.Д. са
наследници на Даниел Денев Великов, като
негови съпруга, сътоветно – дещеря.
Видно
от удостоверение за сключен граждански брак, изд. въз основа на акт за
граждански брак № 87/05.06.2004г. Даниел Денев Великов и Й.К.В. са сключили
граждански брак на 05.06.2004г.
По делото е представен граждански договор,
сключен на 26.08.2015г. между ответното дружество „СКМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД –
гр.Видин и наследодателя на ищците Даниел Денев Великов /лист.14 от делото/, но
съгласно признанието от страна на ответника и приетото за безспорно от съда, от
фактическа страна - към датата на инцидента 06.09.2015г. е било налице трудово
правотоношение между горепосочените лица, като ответникът има качеството на
работодател, а Даниел Денев Великов - качеството на работник на дължиността
„моряк“.
С Разпореждане № 18 от 28.12.2015г. на
длъжностно лице при ТП на НОИ – гр.Видин, декларираната от работодателя злополука станала с Даниел Денев Великов на
06.09.2015г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/. Видно от писмо от 05.10.2017г. ТП на НОИ – гр.Видин
уведомява първата ищца, че Разпореждане № 18 от 28.12.2015г. на длъжностно лице
при ТП на НОИ – гр.Видин, е потвърдено с Решение № 1040-05-1158/04.10.2017г. на
Директора на ТП на НОИ – гр.Видин, както и че административните актове са
влезли в сила.
Не се спори между страните, че през месец Септември
2015г. ответното дружество е сключило с третото лице „Ренус Партнер
Шип“ ООД, три договора за
беърбоут чартър, с предмет три плавателни съда – моторен кораб „Ренус
Страсбург“ в състав с две безекипажни несамоходни сухотоварни баржи „Антверпия
50“ и „Антверпия 51“, като собствеността
е запазена до заплащане на договорената цена от ответната страна.
Корабният състав е плавал под немско знаме, а екипажът на корабния състав се
състоял от капитан Олександр Чудинов, Антонио Вълчев Тошев – „моряк –
моторист“, Анатолий Йорданов Ангелов –
„старши моряк“ и Даниел Денев Великов – „моряк“. Екипажът е нает за конкретното
плаване – придвижване корабния състав от гр.Линц, Република Австрия до
Република България. На 04.09.2015г. корабът с
едната баржа отплавали с горепосочения екипаж от гр.Линц,
Република Австрия към Република България, като при притока на река Енс, в
река Дунав била взета и втората баржа. На 06.09.2015г. корабният състав се намирал в близост до шлюз Грайфенщайн. Капитанът забелязал, че Анатолий Ангелов и Даниел Великов се опитват да отворят ревизионната шахта при втората защитна обвивка на едната от
баржите
– ахтерпик. Същата представлява кухина в корпуса на
кораба, служеща за сепарация на навлизащата вода след пробив. Капитанът бил зает с управлението на кораба при преминаването му
през шлюза, тъй като и времето било ветровито. Капитанът не е давал заповед или
указания за отваряне на ревизионната шахта. Помислил, че членовете на екипажа
са искали да направят проверка, тъй като преди товарене на кораба трябва да се
провери дали корпусът е уплътнен. Капитанът, виждайки моряците, не си помислил нищо лошо, тъй като според него
ставало дума за моряци с опит, и всеки от тях би следвало да знае, че слизането
в шахтата, без да се проветри чрез отваряне на другите люкове, е опасно за
живота.
Но също – не се е възпротивил на отварянето на люка и не е предприел действия
по спиране или предотвратяване действията на екипажа.
Старши - морякът Анатолий Йорданов
Ангелов
имал устройство за радиовръзка при себе си. Капитанът на кораба се опитал да се
свърже с моряка по радиовръзка, но по-късно - когато предстояло навлизане в
шлюза Грайфенщайн, за което му била нужна помощта на екипажа, но Анатолий
Ангелов не му отговорил. През време на плаване капитанът говори с екипажа
обикновено с радиовръзка. Преди достигането до шлюза, капитанът оставил за
кратко време управлението на кораба без надзор и отишъл до ревизионната шахта.
Провикнал се, но никой не му отговорил. В последствие, след като влязъл в
шлюза, намерил фенер, осветил артерпика и разпознал двама от моряците. Капитанът първоначално уведомил ръководството
на ответното дружество, че екипажът му го няма, впоследствие подал сигнал за
бедствие, в резултат на което пристигнали спасителна служба, противопожарна служба
и спешна помощ на австрийските власти.
Пристигналите служители на противопожарна служба измерили, че съдържанието на кислород в помещението,
където са открити телата на пострадалите, е приблизително 17 %, като тази стойност е измерена, след като люкът
е стоял отворен минимум един час. Телата на моряците били непосредствено до стълбата за изкачване. Липсата на достатъчно кислород в
ревизионната шахта е довела до задушаването на тримата моряци и настъпване на
смъртта им.
От представената по делото в превод от немски
на български език съдебно – медицинска експертиза, изготвена на база оглед на
облеклото и външен оглед на трупа, аутопсия и последващи хистологични
изследвания, спектрална фотомерия, газов анализ на въздуха в белите дробове,
имунологични, химико – токсикологични и вирусологични изследвания, се
установява, че Даниел Денев Великов е починал следствие на задушаване и остра
сърдечносъдова недостатъчност, след вдишване на беден на кислород въздух.
Разследването против Олександър Чудинов в Република
Австрия е приключило с Окончателния доклад по образуваната в Република Австрия
преписка. Видно от същото няма никакви доказателства за чужда вина нито на
мястото на инцидента, нито по загиналите моряци. Заключението в доклада е, че в
трите случаи може би става дума за инцидент по лична вина, който е довел до
смърт.
С Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 18.01.2017г. Софийска градска прокуратура е
прекратила досъдебното производство № 21/2016г. по описа на СО – СГП, водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
Горното се подкрепя от представения препис в
превод от немски на български език от обяснителна записка, дадена от капитана
на състава „Ренус Страсбург“ пред австрийските власти на 07.09.2015г. - в деня
следващ деня на инцидента, за това, че на 06.09.2015г. около 17.00ч. съставът
плавал надолу по течението при километър 1966 в условията на силен страничен
вятър. Като преминавал мостовете на километри 1966 – 1963 капитанът обърнал
внимание, че боцманът Ангелов и матросът Великов отварят отвора на „Ахтерпик“ с
гаечен ключ без негово разрешение. Капитанът не успял да им направи забележка
поради сложна метерорологична обстановка /силен страничен вятър/, на участък с
мостове /с вдигане и спускане на кормилната рубка/, а освен това предположил,
че ще отворят всички люкове за проветряване на отсеците. По – нататък чул,
защото от щурманското кресно не се виждат работещите на палубата, че матросът
Великов повикал механика Тошев. След преминаване на мостовете и пропускане на
изпреварващ състава пътнически кораб приблизително в района на 1955 – 1953 км.,
капитанът повикал по УКВ радиостанцията боцмана, тъй като на боцмана му било
дадено указание „Да се намира постоянно на връзка“. След неколкокретно повикване
капитанът се качил на секцията и погледнал в ахтерпика, но било тъмно и не
видял нищо – само инструментите на механика. На няколко пъти повикал силно
механика, но не получил отговор. За случилото се докладвал на търговския
директор като продължавал да търси боцмана по УКВ връзката. В 18.15 часа влязъл
в шлюза Грайфенщайн, привързал състава към кея, намерил фенерче, светнал в ахтерпика
и видял механика и матроса, стоящи в полупревито състояние и неотговарящи на
повикване. Чрез шлюзмайстора била повикана полиция и бърза помощ. Горното се
установява и от представените по делото заверени от страната преводи от разпит
на свидетел от Дирекция „Федерална полиция“ – Виена от 06.09.2015г. на капитана
Олександър Чудинов, както и от разпит на заподозрян при подозрение за убийство
по непредпазливост от Полицейска дирекция на Федерална провинция Виена от
08.09.2015г. на капитана Олександър Чудинов, с които се установява
допълнително, че капитанът не е дал указания на боцмана по радиовръзка да не
отваря люка, тъй като не е предполагал, че някой ще влезе вътре, а също си
помислил, че и другите люкове са отворени, както и че не се е опитал да
поставил под въпрос отварянето на люка, да противоречи или да предотврати това
действие, тъй като е бил зает с управлението на кораба.
Съдът първоначално е допуснал разпит по
делегация на Олександър Чудинов като свидетел по делото, но поради
невъзможността същият да бъде осъществен повече от една година заради особена
трудност, на основание чл.158 от ГПК е отменил определението и е постановил
делото да се гледа без това доказателство. В тази връзка, основателен е доводът
на ищцовата страна, че на всички въпроси към свидетеля, поставени с въпросния
лист, последният вече е отговорил пред авствийските власти на три пъти: при
даването на обяснение, при разпит като свидетел и при разпита му като
заподозряно лице. Приетите по делото писмени документи, издадени от
австрийските власти, са издадени на чужд език, но са представени в точен,
заверен от страната препис от немски на български език, съгласно чл.185 от ГПК.
Всички те са официални документи, тъй като са издадени от длъжностни лица, в
кръга на службата им и по установения ред, не са оспорени от страните и на
основание чл.31 от Кодекса на международното частно право, съдът ги преценява
като валидни и годни да установят обстоятествата, отразени в тях.
От назначената, изслушана и приета по делото
съдебно – техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че „Антверпия
51“ е несамоходна безекипажна сухотоварна баржа, притажаваща всички изискуеми се валидни
корабни документи: корабно удостоверение, мерително свидетелство и документ за
извършен технически преглед, валиден до 17.06.2021г.; че гърловините на
главната му палуба са общо 20 на брой като ахтерпикът е обем, разположен между
кърмовата стена на товарния трюм, бордовете на кораба и транцевата преграда на
кораба; притежава гърловина /люк/, комингс и капак; че капакът се монтира върху
комингса с помощта на 2 броя шпилки, заварени върху капака, 2 броя скоби и 2
броя гайки, като технологията на затваряне на гърловината на ахтерпика е
следната: поставя се капакът на гърловината с уплътнението под горния ръб на комингса,
върху наличните шпилки се нанизват скобите, поставят се гайките и се стяга
платно с гаечен ключ. Отварянето е в обратния ред. Помещението е херметически
изолирано, без вентилация. При втория оглед на кораба е установяно, че върху
капака на ахтерпика има изписан надпис на немски език, който в превод означава:
„Влизането забранено, опасност“, но не може да каже със сигурност дали надписът
е съществувал при първоначалния оглед, съответно – по време на индидента. Установява
се още, че достъпът до подпалубното пространство на ахтерпика е само през
гърловината, която е с размери 55х45 см., като съгласно задълженията на екипажа
на моторен кораб, към който са включени безекипажни кораби, влизането в
ахтерпика се налага само при извършване на работи, свързани с безопасността на
плаването. При втория оглед на кораба от вещото лице, извършен в гр.Констанца е
констатирано, че в областта на ахтерпика няма пробойни и пукнатини, няма следи
от ремонт на листи от външна обшивка в тази област. В съдебно заседание, в
отговор на въпросите на страните вещо лице посочва, че помещенията трябва
периодично да се проветряват и това става по нареждане на капитана, като целта
е да се провери и дали има вода. В поледния случай капитанът може да разпореди
изпъмпване или ремонт в най – близкото пристанище, обстоятелства, който в
случая не са били налице; че независимо от начина на свързване на баржите в
състава на тласкача – последователно или борд на борд, то капитанът винаги ще
има видимост към екипажа, отварящ люка на ахтерпика; че при преминаване под
мост свалянето на рубката сатава автоматично с устройство чрез натискане на
бутон, като времето е сравнително кратко – наколко минути, както и че в случай
на загуба на връзка по радиостанцията, капитанът може да сигнализира със звуков
сигнал - тритоналната корабна свирка.
Вещото лице по назначената, изслушана и
приета по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорена от страните,
установява, че лихвата за забава върху главницата в размер на 100 000 лева
- претендирано обезщетение от първата ищца, за периода от 06.09.2015г. до
24.01.2017г. е в размер на 14 111.50 лева, а лихвата за забава върху главницата в размер на 150 000 лева -
претендирано обезщетение от втората ищца, за
периода от 06.09.2015г. до 24.01.2017г. е в размер на 21 167.25 лева.
Разпитаният по делото свидетел
В.Василев установява, че семейството на пострадалия било сплотено и задружно;
че заедно ходили със семейството на свидетеля – първи братовчед на първата
ищца, на почивки, на ресторант, на гости почти ежеседмично, а бащите с дъщерите
си – на състезания по математика, на който втората ищца заемала призови места;
че след получаване на вестта за смъртта на съпруга си първата ищца се сринала
емоционално, предписвали й лекарства за успокоение на нервната система,
започнала да получава кардиологични кризи, а няколко дни преди поглебението
състоянието й се влошило още повече, тъй като не получила подкрепа от
разширеното семейство на съпруга си, дори била обвинена, че тя е виновна за
смъртта му, а майката на пострадалия ги изгонила от семейното жилище; че към 22.02.2018г.
все още продължава да изпитва загубата, като води затворен начин на живот,
изпада в нервни кризи, не посещава публични места, особено когато става въпрос
за празници или банкети на фирмата, в която работи. А по отношение на детето -
същото разбрало за смъртта на баща си 4 дни след погребението по съвет на
психолог; реагирало остро, като започнало да крещи и в последствие се затворило
в себе си – не искало да излиза навън да контактува със съученици и приятели;
загубило стимул и започнал да му пада успеха; продължително време посещавало психолог.
Към дтата на показанията – 22.02.2018г. детето продължава да води затворен
начин на живот – да стои в детската стая и дане комуникира с приятели.
Разпитаният
по делото свидетел Е.Еников установява, че познава семейството на ищците
отдавна като техен съсед; че семейството им било сплотено и никога не ги виждал
скарани, като родителите полагали много грижи за детето си; че по – рано в деня
на инцидента ищците разговаряли с пострадалия и се разбрали да се чуят отново
по – късно; че ищцата понесла тежко новината, наложило се да посети бърза
помощ, непрекъснато повтаряла: „Какво ще правя?“ и „Какво ще правя с Маги“; че
майката на пострадалия изгонила ищцата и детето от семейното жилище, като я
обвинила, че тя е виновна за всичко; че детето от първи клас била отличничка,
но след това успехът й се променил – получила първата „двойка“, детето ходело
на психолог. Установява още, че преди инцидента семейството на ищците ходело на
почивки, на сладкарница и др., а след инцидента се променили, затворили се.
Детето М. не иска да се събира с децата, а Й. отказва да излезе дори „на кафе“
и все още ползва лекарства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното: предявените искове за пресъждане на
глевниците – обезщентения за причинени неимуществени вреди са основателни и
доказани, както и акцесорните искове за заплащане на обезщетения върху тях – в претнедираните
от ищците размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от Кодекса
на търговското корабоплаване /КТК/, правното
положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и
корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от
закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където
тези отношения са възникнали. Визираните в чл. 12 от КТК
отношения включват и трудовите такива. Този извод се налага и от текста на чл. 88б от КТК и чл.1, ал.1 от Наредба за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа
на кораба и корабопритежателя, доколкото тези нормативни актове
регламентират трудовите правоотношения само между членовете на екипажа на
кораб, плаващ под българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл.8, т. 1 от
Регламент (ЕО) № 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото
право към договорни задължения (Рим І), всеки индивидуален трудов договор се
урежда от правото, избрано от страните в съответствие с чл.3. Въпреки това,
този избор не може да води до лишаване на работника от защитата, предоставяна
му от разпоредбите, които не могат да бъдат отклонени чрез споразумение
съгласно правото, което при липса на избор би било приложимо съгласно параграфи
2, 3 и 4 от настоящия член. Съгласно чл.3, т.1 от същия Регламент, договорът се
урежда от избраното от страните право. Изборът трябва да бъде изричен или да
следва ясно от условията на договора или обстоятелствата по случая. Чрез избора
си страните могат да изберат право, приложимо за целия или за част от договора.
В настоящият случай, такъв избор на приложимо право от страните по трудовия
договор е налице и той се съдържа в т.4 от сключения трудов договор, която
клауза изрично предвижда, че договорът се сключва на основание Закона за
задълженията и договорите, тоест на нормативните актове на българското
законодателство. Предвид горното с оглед извършения
от наследодателя на ищците и ответната страна изричен избор на българското
право, то следва да се приеме, че приложимо в случая е българското
законодателство, а не законът на знамето на кораба. Страните по делото не
спорят, че приложим по делото е българският материален закон, макар и корабът,
на който да е изпълнявал трудовата си функция ищеца, да е регистриран под чужд
флаг.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200 от КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Трудовата злополука се характеризира с
травматично увреждане на здравословното състояние, тоест внезапно и еднократно
външно въздействие върху човешкия организъм, което уврежда ниговите нормални
функции; функционална връзка на увреждането с работата по трудовото
правоотношение, а именно: през време и във връзка или по повод на извършваната
работа; наличието на специфичен резултат от травматичното увреждане – временна
неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт; наличието на причинна
връзка между увреждането и настъпилата неработоспособност или смърт. В
настоящия случай са налице всички прадпоставки за ангажиране на отговорността
на работодателя: установи се безспоно, че е било налице трудово правоотношение
между наследодателя на ищците и ответното дружество, както и наличието на
трудова по характер злополука, причинила смъртта на наследодателя Даниел Денев Великов на 06.09.2015г. на територията на Република Австрия, изпълнявайки служебните си задължения на работното си място –
кърмови бластен танк – ахтерпик на баржа „Антверпия 51“ в състава на тласкач
„Ренус Страсбург“,
настъпила в резултат на задушаване и остра сърдечно – съдова
недостатъчност поради вдишване на беден на кислород въздух. Влязлото в сила разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от
КСО, има двойствено значение, като от една страна, то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ
за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото за обезщетяване. Смъртта на наследодателя на ищците е в причинно - следствена
връзка с трудовата злополука.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е
са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на работодателя. Отговорността на работодателя е обективна, тъй като не е обусловена
от виновно поведение на негов служител или орган. В процесния случай, трудовата злополука настъпила с наследодателя на ищците, е установена по
предвидения законен ред – с влязло в
сила Разпореждане на ТП на НОИ - Видин. При това
положение, са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1, от КТ, от което
следва, че ответната
страна в качеството му на работодател, дължи на ищците, като
наследници на починалия поради трудова злополука ралботник - обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. А съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. При
определяне на обезщетението следва да бъдат съобразени характера и
степента на увреждането
на ищците, начинът, по който е
понесена загубата
от тях, последиците,
продължителността и степента на
интензитет, възрастта на увредения, обществено
и социално положение, евентуално негативно отражение върху физическото здраве и
психиката, контактите и социалния живот, положението в обществото, връзката
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, икономическото положение
в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. В настоящия случай, налице са
изключително близки отношения между ищците и пострадалия – същите живеели
заедно, били задружно и сплотено семейство, никога не били скарани. Налична е
била взаимна привързаност и подкрепа между членовете на семейството, като родителите
полагали изключително много грижи за детето си. Ходели на почивка, на
ресторант, на сладкарница, на гости и др., а дъщерята ходела на състезания по
математика и заемала призови места. Следва да се отчете начинът, по който
ищците са понесли загубата, респективно характера
и степента на уврежданията и интензитета на търпяните болки и страдания. Ищците
изключително тежко са приели внезапната смърт на наследодателя им, който бил в
активна възраст и добро здраве. Загубата се отразила на психическото им здраве,
наложило се да посещават психолог. Съпругата се сринала емоционално, потърсила
бърза помощ веднага след като била инфолмирана за инцидента; започнала да
приема лекарства за успокоение на нервната система; започнала да получава
кардиологични кризи, а няколко дни преди поглебението състоянието й се влошило
още повече, тъй като не получила подкрепа от разширеното семейство на съпруга
си, дори била обвинена, че тя е виновна за смъртта му, а майката на пострадалия
ги изгонила от семейното жилище; че към м.02.2018г. все още продължава да
изпитва загубата, като води затворен начин на живот, изпада в нервни кризи, не
посещава публични места, особено когато става въпрос за празници или банкети но
фирмата, в която работи. Детето разбрало за смъртта на баща си 4 дни след
погребението по съвет на психолог, също реагирало болезнено, като започнало да
крещи, а в последствие се затворило в себе си – не искало да излиза навън да
контактува със съученици и приятели; загубило стимул и започнал да му пада
успеха; продължително време посещавало психолог. Към м.02.2018г. детето
продължава да води затворен начин на живот – да стои в детската стая и не
комуникира с приятели. Ищците и понастоящем непрекъснато болезнено преживяват раздялата,
като мъката остава и досега, като на първата ищца се пада тежестта да отгледа и
възпита детето си сама, а на втората – да расте без подкрепата на своя баща и
без възможност да изживее в пълна степен своето детство. Ищците завинаги ще живеят с болката
от внезапната загуба на своя съпруг и баща, тъй като загубата на най - близък човек
няма паричен еквивалент.
На следващо място, съдът слезва да съобрази обществено – икономическите
условия в страната към момента на настъпване на увреждането - 2015г., тъй като
икономическото положение съставлява необходим ориентир за определяне на
обезщетение, което да има на практика реална стойност. Като отчита посочените по - горе обстоятелства, обуславящи размера на вредите и
тяхното значение, включително
и времето на настъпване на деликта и конкретните икономически
условия, съдът
намира, че обезщетенията, които биха могли да репарират тези вреди са в размери
съответно 100 000 лева за първата ищца и 150 000 лева за втората ищца.
В този смисъл исковете са основателни в претендираните размери.
Предвид основателността на главните искове,
основателни и доказани са и акцесорните искове за заплащане на лихва за забава
върху обезщетенията, считано от датата на увреждането до предявяване на иска в претендирания
от страните размер, тъй като посочените от вещото лице размери на обезщетенията
ги превишава.
Предвид основателността на
исковете, следва да се разгледат направените възражения на ответника по чл.201,
ал.1 от КТ и по чл.201, ал.2 от КТ. Съгласно
разпоредбата на чл.201, ал.1 от КТ работодателят не отговаря, ако пострадалия
е причинил умишлено увреждането. Това означава, че за да отпадне
отговорността на работодателя изцяло, следва да е установена вина у работника
при някоя от девете форми на умисъл – да е искал или допускал да бъде увреден –
пряк или евентуален умисъл. По делото не се събраха доказателства действията на пострадалия да са извършени с цел умишлено увреждане на здравето или да са свързани с
користна или престъпна цел – обстоятелства, които ако са налице, са в тежест на
ищеца да ги установи. Предвид това, възражението на ответника по чл. 201, ал. 1 от КТ е недоказано.
По възражението за
съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на трудовата злополука,
допускайки груба небрежност, съдът намира следното: груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ е неполагане на дължимата грижа,
която би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия - при проявена от работника липса на елементарно старание и
внимание, и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност
/Решение № 499 от 09.01.2012г. на ВКС по гр.д.№ 1577/2010г., IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/.
Небрежността ще е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването
на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати /Решение № 1026 от
18.12.2009г. на ВКС по гр.д.№ 4001/2008г., IV
г.о./. А също, в случай на наличието на хипотезата на чл.201, ал.2 от КТ,
отговорността на работодателя може да се намали, но не и изцяло да отпадне,
като следва да се съобрази обективното съотношение на приноса на постадалия в
настъпването на вредата.
Съгласно разпоредбата на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за здравословни и безопасни условия на труд,
работодателят осигурява на всеки работещ, включително на работещите по срочно
правоотношение или при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1, както и
на работещите на смени и полагащите нощен труд, подходящо обучение и инструктаж
по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на
индивидуалното му работно място и на професията при постъпване на работа.
Съгласно чл. 33 от същия закон, всеки
работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за
здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата
дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции.
В настоящия случай Даниел Денев Великов е
постъпил на работа в ответното дружество
„СКМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД – гр.Видин на 26.08.2015г. на дължиността „моряк“. По
делото обаче, липсват доказателства относно
обстоятелството дали е проведен
инструктаж, обучение и запознаване на работника с правилата за безопасност на труда. Това обстоятелство не се твърди от
ответника в писмения отговор. Въведените обстоятелства относно необходимата
квалификация, придобитата правоспособност, знания и умения на пострадалия не
освобождават работодателя от задължението му по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от
ЗЗБУТ. Задължението на работника е обусловено от задължението
на работодателя да даде инструкции, да запознае работника с
правилата касаещи здравословните и безопасни условия на труд. Поради изложеното,
неоснователен е доводът на ответника за за нарушаване от страна на пострадалия
на разпоредбата на чл.33 от ЗЗБУТ, тъй като задължението на работещия е
обусловено от задължението на работодателя да даде инструкции, да запознае
работника с правилата, касаещи здравословните и безопасни условия на труд.
Съгласно чл.7
от Наредбата за обслужване на безекипажните кораби, капитанът и екипажът на моторен кораб, към който са включени
безекипажни кораби, освен задълженията за безаварийно плаване на кораба
изпълняват денонощно и функциите на липсващия екипаж на безекипажните кораби по
отношение на обслужването и поддържането на същите, необходимостта от които
възниква по време на плаването, а именно :
1. сформират, разформират и обвързват
съставите както по време на плаването, така и в пристанищата и товарно - разтоварните
пунктове, ако тези работи не се изпълняват от подменен екипаж;
2. обслужват намиращите се на
безекипажните кораби механизми, устройства и оборудване;
3. обезпечават работата на сигналните
средства;
4. извършват работите, свързани с
осигуряване безопасността на плаването, техниката по безопасността на труда и
пожарната безопасност;
5. извършват редовно измерване на
водата в трюмовете и отсеците и изпомпването й;
6. изпълняват мероприятия против
замръзване на системите и механизмите им;
7. почистват, смазват и доливат масло
в котвеното и вързалното устройство;
8. почистват палубите от сняг и лед;
9. подменят въжета, заплитат и
маркират гашите им;
10. проверяват и осигуряват
водоплътността на палубните гърловини.
В заключението по назначената съдебно – техническа
експертиза вещото лице е посочило, че във всички случаи, с изключение на
дейностите по т. 4, не се налага влизане в ахтерпика на безекипажния кораб.
Следователно, екипажът на кораба е следвало да бъде инструктиран при извършване
на работите, свързани с осигуряване безопасността на плаването, техниката по
безопасността на труда и пожарната безопасност съгласно Наредбата, каквато е
работата при слизане в затворено пространство като ахтерхика на ебезекипажна
баржа. Капитанът на кораба Олександр Чудинов виждайки моряците при ревизионната
шахта помислил, че те знаят какво правят, тъй като е част от задълженията им,
като не е дал заповед да преустановят дейността си. Не се установи по делото,
дали към датата на инцидента върху капаците на люка на ахтерпика на „Антверпия
51“ е съществувал надпис, предупреждаващ за опасност или същият е поставен в
последствие, след индицента.
Съгласно параграф 1, т.6 от Наредба за
трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа
и на обслужващия персонал на кораба и корабопритежателя, „затворено и
ограничено пространство" на кораба е пространство с ограничени отвори за
влизане и излизане или с дълги и тесни проходи без естествена вентилация и
които не са предназначени за продължителен престой или работа на членовете на
екипажа. Затворено и ограничено пространство е и място, където може да има или
да възникне небезопасна атмосфера. Такова пространство представлява и
ахтерпика, видно от заключението на вещото лице.
Съгласно чл.7 от същата наредба, преди постъпване на работа работодателят
запознава кандидата със степента на
риска, с естеството и характера на работата на борда на
кораба, като това се удостоверява писмено от лицата. Същото се следва и
конкретно за работата на екипажа в затворени пространства, на основание чл.177
от наредбата, като по делото не са ангажирани доказателства за това, че
пострадалия Даниел Денев Великов е бил инструктиран както при постъпване на
работа, така и за влизане и работа в затворени пространства.
За да се
приеме, че е налице груба небрежност /съзнавана непредпазливост/ следва да се приеме, че ищецът е предприел влизане в ахтерпика, като е знаел, че с предприетите действия ще причини
увреждането си, но е имал увереността, самонадеяно се е надявал да го
предотврати. Данни за такова субективно отношение на ищеца към собствените му
действия по делото няма,
още повече, че при същия инцидент по време и място са загинали другите двама
моряци от общо четиричленния екипаж на кораба.
На основание чл.89, ал.1 и ал.2 от Кодекса
за търговско корабоплаване, на капитана на кораба се възлага управлението на
кораба, включително и корабоводеното, както и вземането на всички необходими
мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба. Всички лица, намиращи
се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана,
насочени към обезпечаване на безопасността и реда на кораба. В настоящия случай,
се установи от показанията на самия капитан, че той е видял, че двама от
моряците се опитват да отворят капака на люка на артерпика, но не е възприел
действията им за нередни и не е дал разпореждане да преустановят действията си.
В тази връзка следва да се отбележи, че по делото няма доказателства, както и
не се установява от показанията на капитана /единствен оцелял от екипжа/,
същият да е дал разпореждане за отваряне на люка на актерпика на баржата
„Антверпия 51“ /за приветряване или по други причини/. Неосноветелен е доводът
на ответника, че екипажът бил опитен и за това капитанът им се доверил, като
сметнал, че знаят какво правят. Това субективно отношение на капитана към
квалификацията на екипажа не кореспондира си с останалите установени
обстоятелства по делото, а именно, че капитанът не е познавал до 2 дена преди
инцидента екипажа на корабния състав, както и че дори не е могъл да им запомни
фамилните имена. Бездействието на капитана в този случай не го освобождава от
отговорност, тъй като същият е могъл още когато е видял моряците да развиват
капака на люка, да се свърже по радиостанцията със старши – моряка, на който е
възложил да има постоянна връзка с него, да се уведоми за действията на екипажа
и да им даде съответното разпореждане. Неоснователно е и възражението на
ответника, базирано на показанията на капитана, че същият е управлявал кораба
при силен страничен вятър и че е трябвало да сваля и вдига рубката на тласкача
поради преминаване под мост, поради което не е могъл да се разпореди по
отношение на действията на екипажа. Освен възможността за радиовръзка, посочена
по – горе, самият капитан посочва, че е чул как двамата моряци, опитващи се да
отворят ахтерпика са повикали третия моряк, тоест капитанът е имал и
възможността да даде на екипажа устно разпореждане като ги повика, а в краен
случай – да подаде сигнал чрез тритоналната свирка на кораба, която ноторно
известно - се чува на километри. Бездействието на капитана за не влизане във
връзка и не повикване на екипажа е необяснимо и заради това, че много капитанът
много скоро е имал нужда от екипажа си за преминаване през шлюза Грайфенщайн. Действително,
не се установи по делото конкретната причина за отваряне на люка и влизане на
екипажа в ахтерпика на баржата, но в случай, че капитанът беше извършил
необходимите действия, които са били възможни и които са му вменени по закон –
да отговаря за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба, в случая –
предотвратянате извършването на действия от екипажа без негово знание и разрешение,
за които е разбрал - то индицентът не би се състоял.
Поради изложените съображения работодателят следва да отговаря изцяло за претърпените
неимуществени вреди от ищците в резултат на трудовата злополука станала с
пострадалия – техен наследодател – съпруг и баща.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да
заплати разноски в полза на съда за дължима се държавна такса върху пресъдените
суми, както и разноски за вещо лице, от заплащането на които ищците са освободени.
Разноски на ищците за адвокатско възнаграждение не следва да се пресъждат, тъй
като по делота няма данни такива да са направени.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “СКМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, бул.“Княз Дондуков“ № 21, да заплати на Й.К.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди -
болки и страдания, от настъпилата на
06.09.2015г.
смърт на своя съпруг Даниел Денев Великов, следствие претърпяна на 06.09.2015г. трудова злополука в Република Австрия, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
- 24.01.2017г. до окончателното издължаване, както и да
заплати сумата в размер на 13 983.78 /тринадесет хиляди деветстотин
осемдесет и три лв. и седемдесет и осем ст./ лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за
причинени неимуществени вреди, за периода от датата на увреждането 06.09.2015г. до датата на предявяване на иска 24.01.2017г.
ОСЪЖДА
“СКМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, бул.“Княз Дондуков“ №
21, да заплати на М.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от настъпилата на 06.09.2015г. смърт на своя баща Даниел Денев Великов, следствие претърпяна на 06.09.2015г. трудова злополука в Република
Австрия, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
- 24.01.2017г. до окончателното издължаване, както и да
заплати сумата в размер на 20 975.67 /двадесет
хиляди деветстотин седемдесет и пет лв. и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща
лихва за забава върху обезщетението за причинени неимуществени вреди, за
периода от датата на увреждането 06.09.2015г. до датата на
предявяване на иска 24.01.2017г.
ОСЪЖДА “СКМ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин, бул.“Княз
Дондуков“ № 21, да заплати в полза на Районен
съд Видин сумата от 50 / петдесет/ лева за възнаграждение за вещо лице и сумата
в общ размер на 11 398.38
/единадесет хиляди триста деветдесет и осем лв. и тридесет и осем ст./ лева за дължима се държавна такса.
Решението може да
се обжалва от страните с въззивна жалба пред Видински окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :