Определение по дело №36695/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29250
Дата: 22 август 2023 г. (в сила от 22 август 2023 г.)
Съдия: Никола Динков Кънчев
Дело: 20231110136695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29250
гр. София, 22.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110136695 по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Д.З.“ АД, ЕИК ..., против А.И. АД,
ЕИК ..., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лева
– частичен иск от сумата 3661,87 лева – заплатено застрахователно
обезщетение и 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 49,66 лева – частичен иск от сумата 363,70 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 02.08.2022 г. до 29.06.2023 г. Ведно с
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за
назначаване на експертизи, издаване на удостоверение и искане по чл. 190, ал.
1 ГПК.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност на исковете. Поставя допълнителни
задачи към съдебно-автотехническата експертиза.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира исковата молба за допустима и редовна. Приложените
към нея документи следва да се приемат като писмени доказателства по
делото. Искането на ищеца за назначаване на съдебна счетоводна експертиза,
за издаване на удостоверение и по чл. 190, ал. 1 ГПК са неоснователни,
доколкото по отношение на обстоятелствата чието установяване се иска с тях
не е налице правен спор. Искането му за назначаване на съдебно-
автотехническа експертиза е основателно единствено по отношение на
въпроси 3,6 и 10. Искането на ответника за допълнителни въпроси към нея е
основателно.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящото определение съдът
съобщава на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02
октомври 2023 г. от 13:50 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства както са описани в тях.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на
ответника да предостави намиращи се у него документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебна счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с материалите по делото и извърши
проверка там, където е необходимо, да отговори на поставените с исковата
молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й. при депозит от 400 лева, от които
200 лева – платими от ищеца и 200 лева – платими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Подадена е искова молба от „Д.З.“ АД, ЕИК ..., против А.И. АД, ЕИК ...,
с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 500 лева –
частичен иск от сумата 3661,87 лева – заплатено застрахователно
обезщетение и 15 лева – ликвидационни разходи, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 49,66 лева – частичен иск от сумата 363,70 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 02.08.2022 г. до 29.06.2023 г. Ищецът твърди,
че на 22.10.2021 г., при движение по АМ Тракия било реализирано ПТП с
участието на л.а. „Фолксваген“ с рег. № У6998АК и л.а. „Пежо 301“ с рег. №
РВ8578ТА. Отговорността за настъпване на ПТП била на водача на л.а.
„Фолксваген“. Този автомобил бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към ответника, а л.а. „Пежо 301“ бил
застрахован по застраховка „Каско на МПС“ към ищеца. Вследствие на ПТП
на л.а. „Пежо 301“ били причинени вреди. Автомобилът не можел да се
придвижва на собствен ход, което наложило репатрирането му, за което
ищецът е заплатил сумата от 108,40 лева. Стойността за ремонта на
автомобила била определена на 19010,41 лева, поради което щетата била
квалифицирана като „тотал щета“. За разоборудването на л.а. „Пежо 301“,
огледа на същия и определянето на стойността на вредите по автомобила била
издадена Фактура с № 138673 от 01.12.2021 г. на стойност 144,00 лева,
заплатена от ищеца. За възстановяване на уврежданията по процесния
автомобил било определено обезщетение в размер на 19014,92 лева,
представляващо застрахователната сума по процесния договор в размер на
19158,92 лева, намалена с изплатените от „Д.З.“ АД разходи за разоборудване
и определяне на стойността на вредите по л.а. „Пежо 301“. Обезщетението
било изплатено от ищеца. След предаването на автомобила на ищеца, същият
успял да го продаде на скрап за сумата от 2780,00 лева. С Писмо с Изх. №
2
********* от 30.06.2022г. ищецът претендирал от ответника сумата от
16502,32 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение,
намалено със стойността на продадените останки на автомобила, в размер на
16234,92 лева, реализираните разходи за пътна помощ в размер на 108.40
лева, реализираните разходи за разоборудване на л.а. „Пежо 301“ и
определяне на стойността на вредите в размер на 144.00 лева и направените
обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева.
Ответникът заплатил сумата от 12840,45 лева. Дължими останали 3661,87
лева, от които ищецът претендира частично сумата от 500 лева. Твърди също
така, че ответникът бил изпаднал в забава, като дължал мораторна лихва за
периода от 02.08.2022г. до 29.06.2023г. в размер на 363,70 лева, от които
претендира 49,66 лева. Моли съда да осъди ответника да му изплати тези
суми, претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на застрахователно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност
между него и собственика на МПС Фолксваген, наличието на
застрахователно обезщетение между ищеца и собственика на МПС Пежо 301
по застраховка Каско, наличието на ПТП, виновното поведение на водача на
МПС Фолксваген, причинно-следствената връзка между него и настъпилите
вреди, вината на този водач, наличието на тотал щета, изплащането от страна
на ищеца на посочените в исковата молба суми, невъзможността на МПС
Пежо 301 да се придвижва на собствен ход след ПТП, заплащането от своя
страна на сумата от 12840,45 лева. Оспорва стойността на МПС Пежо 301 да е
била 19158,92 лева. Твърди, че тази сума била завишена, а сумата от 2780,00
лева – твърде занижена. Твърди, че с направеното от него плащане,
задължението му било погасено напълно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ. Съдът обявява за
безспорни между страните фактите на наличието на застрахователно
обезщетение по застраховка Гражданска отговорност между него и
собственика на МПС Фолксваген, наличието на застрахователно обезщетение
между ищеца и собственика на МПС Пежо 301 по застраховка Каско,
наличието на ПТП, виновното поведение на водача на МПС Фолксваген,
причинно-следствената връзка между него и настъпилите вреди, вината на
този водач, наличието на тотал щета, изплащането от страна на ищеца на
посочените в исковата молба суми, невъзможността на МПС Пежо 301 да се
придвижва на собствен ход след ПТП, заплащането от страна на ответника на
сумата от 12840,45 лева. Ищецът е длъжен да докаже стойността на л.а. Пежо
201. Представени са доказателства за установяване на този факт. Ответникът
е длъжен да докаже твърдението си, че сумата от 2780 лева – скрап за
автомобила – е била занижена. Представени са доказателства за установяване
на този факт.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран
проектът на доклада по делото, да се връчи на страните. На ищеца да се
3
връчи препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4