Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
08.11.2019 г., гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д
въззивен състав, в публично съдебно заседание
на осемнадeсети
октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 278 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на ищеца Л.С.Ч. чрез адв. А.Ч. срещу първоинстанционното решение, с което
са отхвърлени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.240 от ЗЗД за
признаване на установено, че ответниците И.В.Р. и Б.В.Р. дължат на ищеца по
½ част от следните вземане: 8200 лв., представляваща главница по договор
за заем от 20.07.2009 г., сумата от 4920 лв.. представляваща главница по
договор за заем от 20.07.2009 г.,на основание чл. 92 от ЗЗД сумата в размер на
21823,95 лв. представляваща договорна неустойка за периода 05.01.2011
г.-20.12.2011 г., както и осъдителния иск за заплащане по ½ от сумата
35063,19 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода
21.12.2011 г. – 23.11.2014 г.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционният
съд погрешно е стигнал до извод за липса на обвързващо страните облигационно
правоотношение по договор за заем между страните. Сочи се, че между страните не
е спорно наличието на договор за заем, а само дали сумата предмет на същия е
предадена. Излагат се съображения за допуснати процесуални нарушения. Твърди,
че се съдът не е обсъдил представени от ищеца писмени доказателства. Иска се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор на въззивната жалба от ответниците Б. и И. Р.чрез адв. А.П.. В отговора
се поддържа, че постановеното от районният съд решение е правилно и следва да
бъде потвърдено. Излага се, че за сключване на договор за заем е необходимо
предмета му (вещи или пари) да е реално предаден на насрещната страна. Поддържа,
че ищецът не е доказал предаване на процесната сума пари – нито чрез допуснатия
свидетел, нито чрез писмени доказателства. Излага се, че от ищеца направените
от него твърдения за наличие на два договора за заем- за 4000 лв. и за 4200 лв.
са с цел заобикаляне на закона и допускане на свидетел в нарушение на
разпоредбата на чл. 164 от ГПК, като въпреки допуснати свидетел съдът правилно
е заключил, че предаване на процесната сума от 8200 лв. не е предадена. Претендира
разноски.
В
откритото съдебно заседаниe и двете страни се представляват от процесуални
представители, които поддържат съответно въззивната жалба и отговора на
въззивната жалба. Адв. Ч. излага, че ответниците са имали пасивно поведение и
не са доказали неполучаването на заем, подкрепен от писмени доказателства.
Порцесуалния представител на ответниците поддържа, че районният съд е обсъдил
всестранно представените по делото доказателства.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано
по същество, първоинстанционното решение е и правилно, поради следните
съображения.
В първоинстанционното производство е приет
като доказателство нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №34, том
1, рег. №3688,
дело № 33/2009
г., видно от който заемодателят „В.В.“ ЕООД отпуска на И.В.Р. и Б.В.Р. (заемополучатели)
заем в размер на 8200 лв. за срок от 5 месеца от подписване на нотариалния акт,
като е уговорено за предоставения заем заемополучателите да заплащат лихва в
размер на 12% месечно. В нотариалния акт е посочено, че за обезпечаване на
вземането по договора за заем, в полза на заемателя се учредява договорна
ипотека върху собствения на ответниците недвижим имот, находящ се в гр. София,
район „Възраждане“, ул *****
Приет е
като писмено доказателство и договор за цесия с нотарилна заверка на подписите
от 01.12.2011 г. между „В.В.“ ЕООД /цедент/ и ищеца Л.С.Ч. /цесионер/, по
силата на който е прехвърлено вземането „произтичащо от договор за заем в
размер на 8200 лева срещу предоставено обезпечение вписана втора по ред ипотека
върху недвижим имот“ с цитирания по-горе нотариален акт.
Приета е
Нотариална покана от Л.Ч. до ответниците И. и Б. Р.(получена от тях на
14.03.2012 г.), в която е отразено уведомяване на ответниците за сключения
договор за цесия и ответниците са поканени да заплатят неизпълнени от тях
задължения по сключения договор за заем обезпечен с учредяване на договорната
ипотека обективирана в описания по-горе нотариален акт.
Изслушан
е един свидетел по искане на ищеца. Свидетелката А.е заявила, че е присъствала на
предаването на сумата от 4200 лв. от А.Ч. на ответниците осъществило се в
предверието на нотариалната кантора, където е бил подписан нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека.
Присъствала и при броенето на 4000 лв. при колата на С.Ч., където и
сумата била предадени от А.Ч. на ответниците. На въпроси на съда е отговорила,
че не знае дали е издадена разписка за предаването. Била технически секретар в
дружеството на заемодателя /“В.В.‘ ЕООД/, като предварително в офиса са
подготвени средствата и документите за сделката.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.
240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост
на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Договорът за заем за
потребление е реален – за да породи правните си последици не е достатъчно да са
налице само насрещните волеизявления на страните, заемодател и заемател. Във
фактическия състав на сделката се включват още и действията по фактическото
предаване на парите или вещите, които са предпоставка за пораждане на правните
му последици. Договорът за заем влиза в сила не от момента на сключване на
писмения договор, а от момента на реалното предаване на вещта предмет на
договора, когато се проявява и неговото вещно правно действие – собствеността
преминава в патримониума на заемателя. Правното значение на предаването
на паричната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем е
разглеждано в практиката на ВКС, като е възприето, че доколкото договорът е
реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за
заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание / така Решение
№ 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о. ВКС/
Когато
такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е
осъществен, с оглед на което не могат да приемат за основателни твърденията във
въззивната жалба, че между страните не е спорно дали е сключен договор за заем
и съдът е допуснал процесуално нарушение
произнасяйки се по безспорно между страните обстоятелство.
Фактическият
състав на договора за заем, се състои от няколко елемента, които следва да
бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем
сума, респективно по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне
при настъпване на падежа; 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както
и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при
условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от
ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с
ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя.
Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици /така постоянната практика на ВКС, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 ГПК Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на
ВКС, ІV г.о., Решение № 20 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 620/2010г. на ВКС, ІV
г.о., Решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002/2008 г. на ВКС, IV г.о.,
Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о./
С
оглед дотук изложените приети в практиката правни положения за характера на
договора за заем, съдът дължи произнасяне по конкрентно събраните в хода на
производството доказателства и наведените от въззивника доводи във въззивната
жалба.
Въззивният
съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал предаването
на процесната сума, т.е. не е доказал наличието на обвързаща страните
облигационна връзка.
На
първо място, като доказателство за предаване на сумата не могат да се
възприемат използваните в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека изразни
средства. От акта за учредяване на договорна ипотека може да се изведе съгласие
на страните за предаване на суми в заем и условията за тяхното връщане, което
обаче е само един от елементите за да се приеме, че е налице договор за заем
съобразно изложеното по-горе. От съдържанието на нотариалния акт не може да се
извлече съвпадащо между страните изявление, че уговорената сума е реално
предадена от заемодателя на заемополучателите. Не се съдържа изрично такова
заявление – да е посочено как и кога са предадени/получени парите, а от тълкуването
на същия по реда на чл. 20 от ЗЗД също не може да се достигне до извод, че
сумата – главница по договора е предаде преди или по време на подписване на
договора. Такива доводи не са наведени и
от ищеца, който по време на цялото съдебно производство поддържа, че паричните
средства са предадени на два пъти, след подписване на нотариалния акт, за които
си твърдения е поискал допускането на свидетел.
Настоящият
състав споделя изводите на районният съд, че от показанията на допуснатия
свидетел не може да се приеме за доказано предаване на твърдяната от ищеца
сума. Свидетелката А.разказва, че като технически секретар е участвала в
подготовката на средствата и документите за сделката, присъствала е на
предаване на сумите, но не знае как е оформено документално предаването.
Вземайки предвид позицията ѝ в дружеството заемодател, с оглед която тя е участвала в подготовката на необходимите
документи за сделката, факта че лично е присъствала на предаването, но не сочи
да е подписван документ, който да го удостоверява и като отчита, че А.е
работила в дружеството цесионер, прехвърлило вземането на ответника, съдът
намира че показанията ѝ са неубедителни, вътрешно некореспондиращи си и
недостоверни, поради което същите не са достатъчни да докажат пълно и главни
задължението на заемодателя да предаде парите предмет на договора на
ответниците.
Въпреки
направения анализ на показанията на свидетеля, съдът намира за необходимо да
отбележи, че съгласно трайната практика на ВКС /обективирана в Решение № 283 от
01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014
г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по
гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр.д.
№483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009 г. на
ВКС, ІV г.о./ при липсата на писмен
документ за предоставяне на сумата по заема, забраната за разпит на свидетелите
по чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК е налице, ако се цели установяването на заемното
правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради реалния
характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен
елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за
връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за
предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за
установяването им със свидетелски показания. С оглед тази практика на ВКС и
въпреки твърденията на ищеца, че предаването се е осъществило на два пъти (един
път 4000 лв. и 30 мин по-късно 4200 лв.), но от съдържанието на нотариалния акт
за учредяване на договорна ипотека, в който посочихме, че е обективирано
съгласие за условията на договора, се установява, че договорът за заем е бил за
сумата от 8200 лв., съдът намира, че не е следвало да бъде допускан и изслушван
свидетел за факта на предаване.
Изводите
за недоказаност на предаване на сумата от 8200 лв. не търпят промяна и с оглед
представената и приета по делото нотариална покана от ищеца до ответниците за
заплащане на неизплатени по договора за заем суми. В нея се съдържа изявление
на ищеца е получил плащане по сключения между страните договор за заем, което
обаче касае изгоден за него факт и не може да бъде доказван с частен
свидетелстващ документ, какъвто е нотариалната покана в частта съдържаща
изявлението на изпращащия я.
Наличието
на предхождащи процесното правоотношения облигационни правоотношения между
страните не могат да служат за доказване на елементи от фактическия състав,
осъществяването на който е необходимо за уважаване на предявените в настоящото
производство искове, поради което съдът приема за неоснователните доводите във
въззивната жалба наведени във връзка наличието на друг нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека, която в последствие е била заличена поради
изявления и на двете страни, че задължението което е обезпечавала е било
погасено.
С оглед
всичко изложено първоинстанционното решение, с което предявените искове са
отхвърлени, следва да бъде потвърдено.
По
разноските
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 3
от ГПК, ответниците-въззиваеми имат право в тяхна полза да бъдат присъдени
разноски при наличие на определени условия- искане
за присъждане на разноски и представяне на доказателства за реалното
заплащане на такива, които са изпълнени. Въззиваемите са
направили искане за присъждане на разноски – адвокатско възнагражение и са
представили договор за правна помощ и съдействие (л. 59 от въззивното
производство) за изготвяне на отговор на въззивната жалба и представителство
във въззивното производство видно от който уговореното
адвокатско възнаграждение е заплатено изцяло и който с оглед указанията дадени
в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от
06.11.2013г. на ОСГТК служи за
разписка.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №504805/09.10.2018
г. постановено по гр.д. №18835/2015
г. по описа на СРС, 26 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, Л.С.Ч.,
ЕГН: ********** със съдебен адрес: *** да заплати на И.В.Р., ЕГН: ********** и Б.В.Р.,
ЕГН: ********** с и двете с адрес *** сумата от 2,000 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчване преписи на страните, при условията на
чл. 280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.