РЕШЕНИЕ
№ 11950
гр. София, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110167063 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД
от А. А. Г. срещу С.О. за заплащане на сумата 7787,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по т.а. модел „Ф.“, модел „Т.“, с
рег. № *********, настъпили в резултат от паднало дърво на 22.07.2023 г. в гр.
София, ведно със законната лихва от 22.07.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата. Твърди се, че автомобилът, собствен на ищеца, е оставен на паркинг в
**********, където е паднало дърво върху него. Местопроизшествието е
посетено от екип на Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението", който е отстранил дървото. Имуществените вреди са установени
по реда на чл. 207 от ГПК. Въпреки предявена извънсъдебна претенция, по
искането на ищеца за възстановяване на щетите не е взето отношение.
Ответникът С.О. иска по основание и размер. Не възразява по
твърденията, че ищецът е собственик на вещта, която е оставена на терен,
собственост на общината, както и дървото е негова собственост. Поддържа, че
ищецът е паркирал на място, което по своето предназначение е зелена площ,
тротоари и алеи, където е забранен престоя и паркирането, вкл. е имало пътен
знак за това. Счита, че е отговорност на ищеца да осигури безопасно съхранение
на вещта, а като е паркирал въпреки забраната е създал предпоставки за
реализиране на опасността. Предвид това моли иска да се отхвърли, евентуално
искът да бъде уважен при направеното възражение за съпричиняване по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
На основание чл. 146, ал. 1, т. 304 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 22.07.2023 г. в ********** е паднало дърво,
за чието стопанисване отговаря ответникът С.О., върху паркирания там т.а.
модел „Ф.“, модел „Т. 330“, с рег. № *********, който е собствен на ищеца А. Г..
По реда на чл. 207 от ГПК по ч. гр. дело №52806/2023 г., СРС, е прието
заключение на съдебна техническа експертиза, преценено от настоящия съд по
реда на чл. 202 от ГПК като добросъвестно и компетентно изготвено, с което се
установява, че към датата на събитието процесният товарен автомобил е на 16
г., 8 м. и 5 дни след пускане в експлоатация. Обективните находки по
автомобила сочат, че технически е възможно уврежданията да настъпят по начин
и в резултат от падането на дърво. Стойността, необходима за възстановяване на
щетите по средни пазарни цени е сумата 21094,27 лв., тази на автомобила е
10383 лв., а на запазените части, които са 25 % от действителната стойност –
2596,00 лв. Установява се, че е налице тотална щета на моторно превозно
средство по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, а именно: увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. При това положение, след приспадане на
запазените части от 25 % от действителната стойност на автомобила, стойността
на обезщетението за уврежданията по имуществото на ищеца възлиза на сумата
7787,00 лева, в който размер е предявен осъдителният иск.
Разпитан св. Н. К. потвърждава твърденията на ищеца за настъпилото
събитие, уврежданията по автомобила и изяснява къде е бил паркиран, а именно
не в зелени площи, доколкото може да приеме, че е имало поддържани такива, а
до тях. Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като
преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, са непротиворечиви, последователни
и житейски логични, подкрепят се от писмените доказателства и заключение на
СТЕ.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че предявеният
осъдителен иск подлежи на уважение по основание и размер. Ищецът доказа, че
е собственик на товарния автомобил, както и че вещта е увредена от падане на
дърво. Установи се наличие на причинно-следствена връзка между падането на
дървото и причинените щети по автомобила, което събраните гласни и писмени
доказателства, и заключение на СТЕ, анализирани заедно и поотделно,
установяват еднопосочно и непротиворечиво. Съдът приема, че е налице
противоправно бездействие на ответника С.О., а именно неизпълнение на
задължението да стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените
общинска собственост, по арг. от чл. 61 от ЗУТ и съгласно Наредбата за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на С.О.. Тъй като е
вменено задължението да поддържа зелената система, уличното озеленяване и
декоративната растителност на територията на общината, чрез упълномощените
за този вид дейност административни структури на местната власт, при
неизпълнението на посоченото задължение се поражда отговорността й по чл. 49
от ЗЗД. Отговорността ответника е безвиновна, гаранционно-обезпечителна
отговорност /вж. ППВС № 7/1959 г./ за поведението на служителите, които при
изпълнение на възложената им работа са били длъжни, но не са предприели
действия по превенция, респ. санитарна сеч/кастрене, премахване и оформяне на
дървото, чието състояние е довело до падането му върху автомобила на ищеца.
Съдът, при условията на чл. 154, във вр. чл. 8 и чл. 147 от ГПК, счита, че не се
опровергаха възприетите от свидетеля на ищеца правнорелевантни факти и в
този смисъл останаха недоказани твърденията на ответника по възражението за
съпричиняване, поради което се явява неоснователно. Не се противопоставят и
не се доказаха други твърдения за допринасяне на вредата.
Търсеното паричното задължение е дължимо и изискуемо, то като
2
законна последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата
законна лихва, считано по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД от датата на подаване на
увреждането -22.07.2023 г. до окончателното изплащане.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 209 от
ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за
сумата 731,50 лева за платени държавни такси и възнаграждение на вещо лице.
По реда на чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т. 2 от ЗА, процесуалният представител на
ищеца –адв. С. претендира възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, и
очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени
от адвоката, определя възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, в т.ч.
в производството за по чл. 207 от ГПК, сумата общо 900,00 лева, която се
възлага в тежест на ответника.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
*********, да заплати на А. А. Г., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на
основание чл. 49, във вр. чл. 45 от ЗЗД, сумата 7787,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди по товарен автомобил модел
„Ф.“, модел „Т. 330“, с рег. №*********, настъпили в резултат от паднало дърво
на 22.07.2023 г. в гр. София, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
22.07.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
*********, да заплати на А. А. Г., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 731,50 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА С.О., с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:
*********, да заплати на адвокат Д. М. С. – САК, с личен №******, с адрес на
упражняване на дейността: **********, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата 900,00 лева – възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по ч. гр. дело №52806/2023 г. и гр. дело №67063/2023
г., и двете по описа на СРС.
Присъдените суми на А. А. Г. могат да бъдат платени от С.О. по банкова
сметка на А. А. Г., с №IBAN:************.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3