МОТИВИ към решение № 161 постановено по АНД № 266/
2020г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което
се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 НК срещу Р.Р.А., ЕГН ********** ***, за
това, че на 14.02.2018г., в гр. Разград, обл. Разград, е потвърдил неистина в
писмена декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на български
документи за самоличност, която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП във вр.с
чл.8, ал.2 от ЗБЛД се подава пред орган на властта - Началник сектор «Пътна
полиция» при ОД на МВР- гр. Разград за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - а именно, че е изгубено СУМПС номер ********* от 03.08.2016г.
на името на Р.Р.А..
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде
освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание глоба.
В с.з. нарушителят А., редовно призован не се явява, за
него упълномощен защитник – адв. Кр. К.,***, който намира обвинението за доказано,
пледира обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК в минимален
размер.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Л.
Георгиев, който поддържа предложението, като моли съда да определи размера на
наказанието около минималния предвиден в НК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Р.Р.А. е
роден на ***
***, български гражданин,
неосъждан, средно образование, безработен, неженен, ЕГН **********.
Обвиняемият Р.Р.А. *** и бил правоспособен водач на МПС, като
притежавал СУМПС *********, издадено на 03.08.2016г. През м. декември 2017 г. обв. А. пътувал от
Р Германия към Р България, за да се прибере за новогодишните празници. Докато
преминавал през територията на Р Румъния с лекия си автомобил, обвиняемият
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и бил санкциониран от
служители на полицията в Р Румъния, като му било наложено наказание «Лишаване
от право да управлява МПС» за определен срок и му било иззето и СУМПС с
*********, издадено на 03.08.2016г. на негово име. След като се завърнал в Р България, на
14.02.2018г. обвиняемият отишъл в сградата на РУМВР - Разград, сектор «ПП». Там обяснил на свид. Д. Г. И., работеща като
системен оператор в сектор „ПП„, че е изгубил СУМПС - то си с № *********, издадено на 03.08.2016 г. и желаел да подаде
документи, за да му бъде издадено ново, въпреки, че това не отговаряло на истината. Свид. Д. И. му дала декларация по чл.17, ал. 1 от Правилника
за издаване на български документи за самоличност, като му обяснила, че следва
да попълни тази декларация, като посочи причината, поради която иска да му бъде
издадено ново СУМПС. След това обвиняемият взел декларацията и саморъчно
изписал в нея, че не можел да намери свидетелството си за управление на МПС с №
*********, т.е., че го е загубил и поради това желаел да му бъде издадено ново
такова. След това поставил подпис в графата «декларатор» и изписал собственото
си и бащино име. Свид. И. приела декларацията, подадена от обвиняемия, след
което изготвила необходимите документи, за да му бъде издадено ново СУМПС.
Впоследствие
по служебен път отнетото от румънските власти СУМПС с № *********, издадено на
името на обвиняемия било изпратено на българските власти.
От
заключението на вещото лице по назначената по делото графическа експертиза, се установява,
че подписа, положен в графа «Декларатор» и ръкописният текст в Декларация по
чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи с рег.№
31/14.02.2018г. са изпълнени от Р.Р.А., ЕГН **********.
Обв. Р.А. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл. 313, ал.1 от НК. С така извършеното деяние Р. А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на 14.02.2018г., в
гр. Разград, обл. Разград, е потвърдил неистина в писмена декларация по чл. 17,
ал.1 от Правилника за издаване на български документи за самоличност, която по
силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП във вр.с чл.8, ал.2 от ЗБЛД се подава пред орган
на властта - Началник сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР- гр. Разград за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - а именно, че е изгубено
СУМПС номер ********* от 03.08.2016г., издадено на негово име.
Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.
"лъжливо документиране". Обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдил неистина - че е изгубил СУМПС № *********
от 03.08.2016г., издадено
на негово име, в писмена декларация, която по силата на закон - чл.
8, ал.2 от ЗБЛД се подава пред орган на власт за удостоверяване истинността на
обстоятелството, че е загубил СУМПС.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Процесното престъпление е на просто извършване – с декларирането на
неверните обстоятелства и представянето на Декларацията пред органа на власт,
деянието е осъществено. НК не изисква и специална цел във връзка са неверното
деклариране или съставемерни последици. За субективната страна на деянието –
обвиняемият няма как да е забравил къде се намира процесното СУМПС, доколкото същото
е отнето от окмпетентните германски власти, следствие извършено адм. нарушение.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 238/2018г. по
описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК, както
и Справка за съдимост, Характеристична справка
за обвиняемия, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и
необремененото съдебно минало на обв. Р.А. и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Р.Р.А., ЕГН **********, следва да бъде освободен от
наказателна отговорност, като бъде реализирана административно-наказателната му
такава, а именно - глоба. Отчитайки превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства - чисто съдебно минало и самопризнания, съдът определи глобата
към минималния й размер - 1000,00лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: