Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                      25.06.2010 г.

                                                           В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Несебърският районен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и десета година, в състав:                                                                

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ СПАСОВА

при участието на секретаря Д.С.,

като разгледа докладваното от съдията Спасова гр.д.№ 763/ 2010 г. по описа на съда,

            и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по чл.50 от Семейния кодекс /СК/-развод по взаимно съгласие.

            В своята молба молителите К.А.В., ЕГН ********** и П.Л.В., роден но *** г. в Сидни, Австралия, заявяват, че са сключили граждански брак, за който е издаден акт за граждански брак на 02.10.2005 г. От брака имат родено едно дете – непълнолетния Теодор П.В., роден на *** г. в Лондон, Великобритания.

            Поради различни причини от обективен и субективен характер бракът им е дълбоко разстроен, поради което между тях е съществувало сериозно и непоколебимо съгласие за развод по взаимно съгласие по смисъла на чл.50 от СК, със който да прекратят брака. С оглед на това за прекратяването на брака по взаимно съгласие са постигнали споразумение по всички пунктове на чл.51 от СК.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, да прекрати същия без да издирва мотивите за това. Към молбата са приложили постигнатото споразумение по чл.51 от СК, с което уреждат последиците от развода, и което поддържат,  като молят съда да го утвърди.

В съдебно заседание, молителите се явяват лично и с адв. Паскалев, като поддържат така представеното споразумение.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните по настоящото производство са сключили граждански брак на 21.12.2003 г. в Обединени Арабски Емирства, за което от длъжностното лице при Община Несебър е издаден акт за сключен граждански брак № 88 от 02.10.2005 г., като молителката е приела да носи фамилното име на съпруга си –  В., като предбрачното й фамилно име е било Парашкевова.

  От представеното като писмено доказателство по делото, удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №8/19.07.2006 г. на Община Несебър, се установява, че страните по настоящото дело са родители на роденото по време на брака дете - непълнолетния Теодор П.В., роден на *** г. в Лондон, Великобритания, български гражданин.

От приобщения социален доклад на Дирекция „Социално подпогане” – гр. Поморие се установява становището на същата, а именно: че представеното споразумение напълно охранява интересите на детето. Установява се, че родителите са във фактическа раздяла от около една година, като през този период и към настоящия момент детето живее с майката си, леля си, баба си и дядо си по майчина линия в жилището, собственост на последните, находящо се в гр. Несебър, ул. Гоце Делчев №2А. Детето посещава ОДЗ „Калина Малина” в гр. Несебър от около година. С баща си, който живее в Лондон, Великобритания, където работи като телевизионен оператор, е в добри отношения. Поради дългите отсъствия на бащата, които налагат служебните му ангажименти, същият е съгласен, че в интерес на детето е да остане с майка си в България, която да полага непосредствените грижи за него. Поддържа връзка с детето по телефона и чрез видео разговори по интернет, а при възможност прекарва времето си с него. Родителите са обсъдили отношенията си и са постигнали съгласие относно пътуванията на детето.

В съдебно заседание, съпрузите изразяват своето сериозно и непоколебимо желание за развод, като молят съдът да го допусне, без да издирва мотивите за това.

            Молителите представят споразумение по чл.51 от СК, с което уреждат последиците от развода, както следва; упражняването на родителски права относно роденото от брака им непълнолетно дете се предоставят на МАЙКАТА; издръжката на същото дете - БАЩАТА се задължава да плаща на 300 лева, издръжка на месец, считано от датата на подаване на молбата; режим на лични отношения на БАЩАТА със детето - на същия се предоставя режим на лични отношения с детето всяка втора събота и неделя от месеца и един месец през годината, който да не съвпада с отпуска на майката; фамилно име на съпругата - същата ще възвърне и носи предбрачното си фамилно име - Парашкевова; издръжка помежду си не дължат след развода; не притежават недвижими вещи, придобити по време на брака; всеки е взел личните вещи, които е ползвал; разноските по производството се поделят по равно между страните.

В съдебно заседание поддържат така представеното споразумение и молят съда да го утвърди.

Установи се по делото, че молителката К.А.В., ЕГН **********, е българска гражданка, с постоянен адрес и обичайно местопребиваване в Р. България, гр. Несебър, а молителят П.Л.В., роден на *** г. в Сидни, Австралия, е австралийски гражданин, с обичайно местопребиваване в Англия, Лондон. Съгласно разпоредбата на чл.7 от Кодекса по международно частно право /КМЧП/ молбата е подведомствена на българския съд, като съгласно чл. 82, ал. 2, изр. второ от КМЧП приложимо се явява българското право.

            Съдът като се запозна със съдържанието на представеното и подписаното и подържано в съдебно заседание от страните споразумение, счита, че са защитени интересите на роденото от брака дете, същото не противоречи на закона и на правилата на морала, поради и което и на осн. чл.51, ал.2 от СК, следва да бъде утвърдено. Съдът не следва да се произнася по въпроса за семейното жилище – установи се по делото, че съпрузите нямат такова на територията на Р. България. Детето и майката живеят със семейството на майката, в жилището, собственост на нейните родители, след фактическата раздяла с бащата.

От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци, и предвид твърдо изразеното от молителите становище за прекратяване на брака им по взаимно съгласие, чрез утвърждаване на представеното от тях писмено споразумение, съдът констатира, че следва да бъде прекратен брака им, без да се издирват мотивите за това.

С оглед на този изход на делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-Несебър, окончателна държавна такса върху така определения със споразумението размер на ежемесечна дължима издръжка в общ размер на 216 лева, всеки по 108 лева. Молителите следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса по сметка на съда в размер на 5 лева, за бракоразводния процес, чийто окончателен размер съдът определя на 30 лева.

            Водим от изложеното, съдът

                                                                         Р   Е   Ш   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният между К.А.В., ЕГН **********, и П.Л.В., роден на *** г. в Сидни, Австралия, граждански брак от 21.12.2003 г., за който е съставен акт за сключен граждански брак № 88 от 02.10.2005 г. на Община – Несебър, по ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

            УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.А.В., ЕГН ********** и П.Л.В., роден на *** г. в Сидни, Австралия, СПОРАЗУМЕНИЕ,  по силата на което;

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо тяхното непълнолетно дете Теодор П.В., на майката К.А.В., ЕГН **********, а на бащата - П.Л.В., роден на *** г. в Сидни, Австралия, създава режим на лични отношения, както следва - на същият се предоставя режим на лични отношения със детето си всяка втора събота и неделя от месеца и един месец от годината, който да не съвпада с отпуска на майката.

ОСЪЖДА П.Л.В., роден на *** г. в Сидни, Австралия, да заплаща ежемесечна издръжка на своето непълнолетно дете Теодор П.В., в размер на 300 лева, чрез неговата майка и законен представител - К.А.В., считано от датата на подаване на молбата – 08.06.2010 г., платима в началото на всеки месец, до навършване на пълнолетие или настъпването на друга правопогасяваща или изменяваща издръжката причина.

Имуществените отношения след прекратяване на брака са уредени от СТРАНИТЕ по делото – същите нямат придобити недвижими имоти по време на брака си и всеки е взел личните си вещи, които е ползвал.

            ИЗДРЪЖКА след развода бившите съпрузи не си дължат.

След прекратяването на брака молителката К.А.В., ЕГН **********, си възвръща и носи своето предбрачно фамилно име - Парашкевова.

ОСЪЖДА К.А.В., ЕГН ********** и П.Л.В., роден на *** г. в Сидни, Австралия, да заплатят такса върху присъдената издръжка общо в размер на 216 лева, и допълнителна държавна такса за бракоразводния процес в размер на 5 лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................................