РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 08.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №1449 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.14 от Закона за кооперациите и
чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на В.К.К. с ЕГН ********** ***, с
адрес за призоваване гр. Добрич, ул.“Независимост“ №2А, срещу КООПЕРАЦИЯ
„ТРУДОВО – ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „СВЕЖЕСТ“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ул.“Поп Богомил“ №8А, представлявана от
председателя Д. И.И., по чл.14 от Закона за кооперациите и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите за осъждането на ответната кооперация да заплати на
ищеца следните суми: 1) 1000 (хиляда) лева, представляваща остатък (след
получено плащане в размер на 500 лева) от внесени вноски в кооперацията, заедно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба
(23.04.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 303 (триста и три) лева,
представляваща обезщетение за забава при плащането на общия сбор на извършените
вноски за периода от 27.04.2016 г. до датата на подаването на исковата молба
(23.04.2019 г.), както и за присъждане на направените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение. В исковата молба ищецът
сочи, че през април 1977 година е станал член – кооператор на ответната
кооперация, като е направил встъпителна и дялова вноски; участвал е активно в
дейността на кооперацията и е внасял допълнителни вноски; през 2015 година са
настъпили сериозни промени в методите и начина на управление на ответната
кооперация, поради което е прекратил членственото си правоотношение, считано от
17.11.2015 г.; към момента на прекратяването на членственото му правоотношение
внесената сума е в приблизителен размер от 1500 лева; на основание на чл.14
ал.1 от Закона за кооперациите при прекратяването има право да получи внесените
дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен
ред, както и припадащия се дивидент; на 26.04.2016 г. е било проведено общо
годишно отчетно събрание на член – кооператорите, на което е бил приет годишния
финансов отчет на кооперацията за 2015 година; от момента на приемането на
отчета е настъпила изискуемостта на вземането за направените вноски и припадащ
се дивидент, започвайки да тече срокът за тяхното изплащане (в този смисъл е
Решение №150/05.11.2010 г. по търговско дело №165/2010 г. на І т.о. на ВКС);
ответната кооперация след получената покана от ищеца е извършила плащане на
сумата от 500 лева, която погасява само частично вземането; настоява за
уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото
разноски. С протоколно определение в откритото съдебно заседание на 14.11.2019
г. по молба на ищеца е било допуснато изменение на предявения иск по чл.14 от Закона за
кооперациите за заплащането на дължимия остатък от внесени вноски в
кооперацията чрез неговото увеличаване от 1000 лева на 2026 лева, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (23.04.2019 г.) до окончателното плащане,
както и изменение на предявения иск по чл.86 от Закона за задълженията и
договорите за заплащането на дължимото обезщетение за забава при плащането на
общия сбор на извършените вноски за периода от 27.04.2016 г. до датата на
подаването на исковата молба (23.04.2019 г.) чрез увеличаването му от 303 лева
на 650 лева.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът е посочил, че оспорва предявените искове; правото за получаване на
дяловата вноска възниква от момента на решението на общото събрание за
изключването на член – кооператора, но към този момент това право съществува в
неопределено висящо състояние; за настъпването на изискуемостта му то трябва да
бъде определено и определяемостта му настъпва с приемането от общото събрание
на кооперацията на годишния финансов отчет за годината, през която е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение; след като съгласно чл.29 ал.5 от
Закона за кооперациите дяловите вноски се изплащат на напусналите кооператори в
продължение на 3 години, то преди изтичането на този срок предявеният иск за
изплащане на дяловите вноски се явява процесуално недопустим като преждевременно
предявен (исковата молба е подадена на 23.04.2019 г., а тригодишният срок е
изтекъл на 27.04.2019 г.); съгласно нормата на чл.14 ал.2 от Закона за
кооперациите давностният срок за получаването на дяловата вноска е 5 години,
като той е такъв за изпълнението на задължението по ал.1 и е въведен от
законодателя в полза на кооперацията – ответник, т.е. приема се за изискуемо
задължението по чл.14 ал.1 от Закона за кооперациите едва след изтичането му (в
този смисъл е съдебната практика, обективирана в Определение №306/14.07.2016 г.
по частно търговско дело №1425/2016 г. на І т.о. на ВКС); настоява за
прекратяването на производството поради преждевременното завеждане на иска;
посочва, че предявеният иск по чл.86 от Закона за задълженията и договорите е
неоснователен, тъй като не е изтекъл 5-годишния срок по чл.14 ал.2 от Закона за
кооперациите; след като ответникът не е изпаднал в просрочие, то няма законно
основание да се иска обезщетение за неизпълнението на парично задължение, още
повече че 3-годишният срок от приемането на годишния финансов отчет към датата
на подаването на исковата молба не е бил изтекъл; не оспорва, че В.К. е бил
член – кооператор, като на 17.11.2015 г. е подал заявление за освобождаването
му като член – кооператор, а на 07.01.2016 г. е подал молба, в която е заявил
желанието си за изплащане на дяловия капитал; във водената книга на член –
кооператорите на ТПК“СВЕЖЕСТ“ е отразено, че през месец април 2017 година
окончателно е изплатен дяловия капитал на ищеца; настоява за прекратяването на
делото, а при условията на евентуалност – за отхвърлянето на предявените
искове; желае присъждането на сторените разноски.
В последното
съдебно заседание и писмената си защита ищецът чрез своя процесуален
представител е заявил, че сумата по главния иск в размер на 2026 лева е била
заплатена, като ответната кооперация е направила плащане в хода на процеса; КООПЕРАЦИЯ
„ТРУДОВО – ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „СВЕЖЕСТ“ - гр. Добрич е дала повод за
образуването на настоящото дело, плащайки впоследствие, поради което е признала
иска и трябва да поеме разноските; доводът на ответника, че исковите претенции
са предявени преждевременно и че предвиденият в чл.29 ал.5 от Закона за
кооперациите тригодишен срок за изплащането на дялови вноски се отнася до момента
на настъпването на изискуемостта на вземането, е неправилен и в противоречие с
разпоредбите на закона и съдебната практика; изискуемостта на вземането по
чл.14 ал.1 от Закона за кооперациите настъпва с приемането на годишния финансов
отчет за годината, в която е прекратено членственото правоотношение;
предвиденият 3-годишен срок в чл.29 ал.5 от Закона за кооперациите представлява
препоръчителен срок за реалното осъществяване на плащане в течение на посочения
период и то ако има решение на общото събрание; този тригодишен срок не може да
измести началния момент на изискуемостта на вземането, регламентиран в чл.14
ал.1 от Закона за кооперациите; допълнителен аргумент в тази насока е фактът,
че законодателят е предвидил за изплащането на дивидент на напусналия член –
кооператор по-кратката 3-годишна погасителна давност; ако напусналият член –
кооператор претендира по исков ред изплащането на дължим дивидент след
прекратяването на членството си и направи това след посочения в чл.29 ал.5 от
Закона за кооперациите тригодишен период, то вземането му би било погасено по
давност съгласно чл.14 ал.2 от Закона за кооперациите; затова кооперацията
дължи и законната лихва за периода от датата на приемането на годишния финансов
отчет до датата на реалното плащане, независимо дали е осъществено в
тригодишния срок или след неговото изтичане (в този смисъл са Решение
№440/30.04.2014 г. по в. т. дело №376/2014 г. на Окръжен съд – Варна и Решение
№4044/05.06.2014 г. по гр. дело №15417/2013 г. на СГС); от приетата съдебно – счетоводна
експертиза се установяват исковите претенции по размер; желае присъждането на
сумата от 650 лева по предявения акцесорен иск за заплащането на обезщетение за
забава при плащането на дължимите вноски, заплащането на законната лихва върху
главницата от датата на подаването на исковата молба, а също и направените
съдебно – деловодни разноски.
В последното съдебно заседание и писмената си
защита ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че предявените
искове са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени; на 12.11.2019 г. по
банкова сметка ***т 2026 лева с посочено основание за плащане „остатъчен размер
на дялов капитал“; след извършеното плащане по искане на ищеца е допуснато
увеличение на размерите на иска по чл.14 ал.1 от Закона за кооперациите от 1000
лева на 2026 лева и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите от 303 лева
на 650 лева; плащането е признато от ищеца, като искът в частта за разликата от
1000 лева до 2026 лева е заведен след датата на получаването на претендираната
сума и с това свое действие ответникът не е дал повод на ищеца за предявяването
на нов иск или за увеличението на цената на предявения иск; тъй като
увеличеният размер на иска е заведен след извършеното плащане, той следва да
бъде отхвърлен изцяло, а всички направени от страните съдебно – деловодни
разноски в частта на увеличената цена на иска трябва да останат за сметка на
ищеца; в Определение №517/04.08.2010 г. по търговско дело №195/2010 г. на ІІ
т.о. на ВКС е посочено, че правопораждащият юридически факт за настъпването на
изискуемостта на вземането на бившия член – кооператор е този на приемането на
годишния финансов отчет от общото събрание на член – кооператорите в
съответствие с чл.14 ал.1 пр.2-ро от Закона за кооперациите; към момента на
подаването на исковата молба исковете са били преждевременно заведени съгласно
чл.29 ал.5 от Закона за кооперациите, тъй като тригодишният срок тече от
вземането на решение от общото събрание на 27.04.2016 г.; затова исковете по
чл.86 от Закона за задълженията и договорите са неоснователни и трябва да бъдат
отхвърлени изцяло; настоява за присъждането на сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.14 от Закона за
кооперациите и чл.86 от Закона за задълженията и договорите са процесуално
допустими. Исковата молба е подадена на 23.04.2019 г., но към датата на
приключването на устните състезания (16.12.2019 г.) е бил изтекъл посоченият в
чл.29 ал.5 от Закона за кооперациите тригодишен срок за плащане от страна на кооперацията
от датата на приемането на годишния финансов отчет (26.04.2016 г.), когато
съгласно чл.14 ал.1 от Закона за кооперациите задължението е станало изискуемо.
В този смисъл на съобразяване в съответствие с чл.235 ал.3 от ГПК с настъпилия
в хода на процеса (4 дни след подаването на исковата молба) обективен факт
относно изтичането на края на срока за доброволно плащане е и Решение
№113/21.06.2017 г. по въззивно търговско дело №121/2017 г. на Окръжен съд –
Добрич. Посоченото от ответника в отговора на исковата молба Определение №162/26.04.2016
г. по частно търговско дело №64/2016 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е
потвърдено прекратително определение на Районен съд – Генерал Тошево, се отнася
до друга хипотеза – там 3-годишният срок за доброволно плащане е изтичал повече
от 2 години след прекратяването на производството от Районен съд – Генерал
Тошево.
Разгледани
по същество, искът по чл.14 от Закона за кооперациите е неоснователен поради
постъпилото плащане в хода на процеса относно главната сума и основателен за
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до извършването на
плащането, а искът по чл.86 от Закона за задълженията и договорите е изцяло
основателен.
Между страните не се спори, че посочената в
исковата молба претенция по чл.14 от Закона за кооперациите от 1000 лева, чийто
размер е бил увеличен с протоколно определение в съдебното заседание на 14.11.2019
г. на 2026 лева, е заплатена от ответника след завеждането на делото. Това
обстоятелство се признава от ищеца, който също настоява за отхвърлянето на иска
в тази част поради настъпилото плащане в хода на производството. На лист 206 от
делото се намира заверен препис от платежното нареждане за извършения превод на
сумата от 2026 лева на 12.11.2019 г., като в последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е посочил, че сумата действително е
постъпила по неговата сметка на посочената дата. Доколкото с исковата молба се
претендира заплащането на законната лихва върху главницата от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане, на ищеца следва да бъде
присъдена законната лихва върху изменения размер от 2026 лева (именно това е и
основният смисъл от изменението на главния иск) за периода от 23.04.2019 г. до
12.11.2019 г., която съгласно лихвения калкулатор в интернет - страницата на
Националната агенция по приходите за изчисляване на законна лихва е в размер на
114.82 лева.
Изцяло
основателен е акцесорният иск по чл.86 от Закона за задълженията и договорите
за заплащането на законната лихва за забавата при плащането на общия сбор на дяловите
вноски за периода от 27.04.2016 г. до датата на подаването на исковата молба
(23.04.2019 г.) в изменения размер от 650 лева. В постановеното по реда на
чл.290 от ГПК Решение №150/05.11.2010 г. по търговско дело №165/2010 г. на І
т.о. на ВКС по поставения от касатора правен въпрос е прието, че изискуемостта
на вземането на бившия член – кооператор за дяловата му вноска настъпва с
приемането от общото събрание на кооперацията на годишния финансов отчет за
годината, през която е настъпило прекратяване на членственото правоотношение с
бившия член – кооператор. В този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирана в Определение №146/13.03.2009 г. по търговско дело №36/2009 г. на
ІІ т.о. на ВКС и Определение №517/04.08.2010 г. по търговско дело №195/2010 г.
на ІІ т.о. на ВКС. Такава е практиката и на Окръжен съд – Добрич според Решение
№413/23.10.2013 г. по в. гр. дело №517/2013 г. по описа на същия съд. Цялата
тази практика не противоречи на посоченото в отговора на исковата молба
Определение №162/26.04.2016 г. по частно търговско дело №64/2016 г. на Окръжен
съд – Добрич (и Определение №164/26.04.2016 г. по частно търговско дело
№66/2016 г.) – то се отнася единствено до допустимостта на процесуалния ред за
защита на правото на изплащане на дяловата вноска по чл.14 ал.1 от Закона за
кооперациите (възникващо в съответствие с чл.29 ал.5 от Закона за кооперациите
след изтичането на 3 години), но не и до момента на възникването на
материалноправната изискуемост на вземането (след приемането на годишния
финансов отчет за съответната година); нещо повече – в тези определения изрично
е посочено, че „Вземането се счита за изискуемо след приемането на годишния
финансов отчет на кооперацията за годината, в която членственото правоотношение
е прекратено…..Изплащането на това вземане съгласно специалната разпоредба на
чл.29 ал.5 от Закона за кооперациите се отлага до три години от момента на
изискуемостта му…..Едва след изтичането на тригодишния срок за бившия член –
кооператор възниква правото на иск за изплащане на вземането му“. В Решението
от 30.04.2014 г. по въззивно търговско дело №376/2014 г. на Окръжен съд – Варна
в идентичен на настоящия случай изрично е посочено, че кооперацията дължи и
законната лихва за периода от датата на приемането на годишния финансов отчет
до датата на реалното плащане, независимо дали то е осъществено в тригодишния
срок или след неговото изтичане. В допълнителното си заключение от 12.11.2019
г. вещото лице е посочило дължимия размер на законната лихва върху неплатения
остатък от подлежащата на изплащане дялова вноска за периода от приемането на
годишния финансов отчет за 2015 г. (годината на прекратяването на членственото
правоотношение), т.е. от 27.04.2016 г., до датата на подаването на исковата
молба (23.04.2019 г.) и при съобразяване на извършеното на 09.03.2017 г.
частично плащане на сумата от 474 лева; този размер е 657.59 лева, поради което
искът по чл.86 от Закона за задълженията и договорите в изменения му размер от
650 лева е изцяло основателен.
С оглед изхода от спора на ищеца трябва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски (включително по отхвърления иск по
чл.14 от Закона за кооперациите поради настъпилото плащане в хода на процеса,
тъй като ответната кооперация е дала повод за завеждането на делото и е платила
в хода на производството) в общ размер на 1149.10 лева (в това число 104 лева
внесена държавна такса при образуването на делото (включително 4 лева такса за
банковия превод), 35.10 лева довнесена държавна такса за изменението на
исковете, 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 205 лева първоначално
внесен депозит за изготвянето на първото заключение (включително 5 лева такса
за банковия превод), 50 лева довнесен депозит за първото заключение и 155 лева
внесен депозит за изготвянето на допълнителното заключение (включително 5 лева
такса за банковия превод).
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
поради постъпилото плащане в хода на
процеса предявения от В.К.К. с ЕГН ********** *** срещу КООПЕРАЦИЯ „ТРУДОВО –
ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „СВЕЖЕСТ“ с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул.“Поп Богомил“ №8А, представлявана от председателя Д. И.И.,
иск по чл.14 от Закона за кооперациите за заплащането на сумата от 2026 (две хиляди двадесет и шест) лева,
представляваща остатък от внесени вноски в кооперацията.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ
„ТРУДОВО – ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ „СВЕЖЕСТ“ с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. Добрич, ул.“Поп Богомил“ №8А, представлявана от
председателя Д. И.И., да заплати на В.К.К. с ЕГН ********** *** следните суми:
1) 114.82 лева (сто и четиринадесет лева и осемдесет и две стотинки),
представляваща законната лихва върху сумата от 2026 лева за периода от датата
на подаването на исковата молба (23.04.2019 г.) до 12.11.2019 г. (датата на
плащането на посочената сума). 2) 650 (шестстотин и петдесет) лева,
представляваща законната лихва за забава при плащането на дяловите вноски за
периода от 27.04.2016 г. до датата на подаването на исковата молба (23.04.2019
г.). 3) 1149.10 лева (хиляда сто четиридесет и девет лева и десет стотинки),
представляваща направените по гр. дело №1449/2019 г. по описа на ДРС съдебно –
деловодни разноски.
Посочен от ищеца номер на банкова сметка, ***
на дължимите суми – банкова сметка *** „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД – гр.
София с IBAN
***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: