РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 15.07.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, VІІ - ми
състав, в публично заседание на 21 юни, през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ
АГУШ
при секретаря М.
СТАНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 268 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 404, ал. 1, т. 1 и чл. 405 от КТ, във връзка с чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на “Вуелта България” ЕООД, със седалище: гр. Русе,
представлявано от С.И.С. – управител, против задължителни предписания по т. 1,
т. 2 и т. 3, дадени по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от Георги Георгиев,
на длъжност Главен инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” (Д ИТ) – Русе и Ивелина
И., на длъжност Главен инспектор в Д ИТ - Русе, материализирани в Протокол за
извършена проверка изх. № ПР2010847 от 12.03.2021 г., потвърдени с Решение изх.
№ 21018918 от 07.04.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция
по труда”.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на процесните
предписания като постановени извън кръга на компетентност на административния
орган, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила за
мотивиране на административния акт и липса на яснота и конкретност на
разпоредителната част.
Претендира се съдът да отмени оспорените предписания по т. 1, т. 2 и т. 3,
материализирани в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2010847 от 12.03.2021
г. и да присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - Дирекция “Инспекция по труда” - Русе, чрез
процесуален представител ст. юрисконсулт С. Т., счита жалбата за неоснователна.
Претендира и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – В.И.В., чрез процесуален представител адв. М. Р. ***,
счита жалбата за неоснователна.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, приема за установени следните факти и обстоятелства, релевантни за
спорното право – валидност и законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт:
По фактите
За периода 19.02.2021 г. – 23.02.2021 г., Г.Г., на длъжност Главен
инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, И.Д., на длъжност Главен
инспектор в Д ИТ - Русе и И.И., на длъжност Главен инспектор в Д ИТ – Русе
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на „Вуелта България“
ЕООД, със седалище: гр. Русе с обект на контрол: търговски обект – магазин за
велосипеди „Веломастърс“ в гр. Русе, бул.„Цар Освободител“ № 10.
Проверката била във връзка с Постановление за отказ за образуване на
досъдебно производство на РП – Русе и изпратени материали по прокурорска
преписка № 2834/2020 г. по описа на РС – Русе.
При проверката било констатирано следното:
Видно от Справка, изх. № 18388203009753 от 06.03.2020 г. 15:47:32, (л. 30
от преписката), на 06.03.2020 г. работодателят „Вуелта България“ ЕООД е
регистрирал в ТД на НАП трудов договор с лицето В.И.В., за длъжността
„Управител магазин“.
Съгласно Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство на
РП – Русе от 04.11.2020 г. и изпратени материали по прокурорска преписка №
2834/2020 г. по описа на РС – Русе (л. л. 48 и 49 от делото), лицето В.И.В. е
полагало труд в обекта на контрол.
Според представения от РП – Русе Трудов договор № 015 от 06.03.2020 г. (л.
л. 64 и 65 от делото), подписан от В.И.В., работникът/служителят се задължава
да постъпи на работа на 09.03.2020 г.
Прието е, че въпреки че В. е полагал труд в търговския обект – магазин за
велосипеди „Веломастърс“ в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 10, на 25.03.2020
г. работодателят подал уведомление към ТД на НАП за заличаване на Трудов
договор № 015 от 06.03.2020 г., видно от Справка изх. № 18388203012219 (л. 31
от преписката).
Прието е, че установеното заличаване на трудовия договор се явява
несъответствие между данните в завереното уведомление и условията на трудовия
договор, тъй като трудовото правоотношение е възникнало и служителят В.И.В. е
постъпил на работа.
Прието е още, че със заличаването на този трудов договор, работодателят е
нарушил чл. 63, ал. 3, изр. второ от КТ, във връзка с чл. 7, т. 1 от Наредба №
5 от 29.12.2020 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал. 5 от КТ.
Във връзка с констатацията, направена в т. 1 от протокола, е прието по т.
2, че работодателят не е начислил трудово възнаграждение за отработените дни
през м. март 2020 г., на В.И.В., в нарушение на чл. 128, т. 1 от КТ.
Във връзка с констатацията, направена в т. 2 от протокола, е прието по т.
3, че работодателят не е изплатил трудово възнаграждение за отработените дни
през м. март 2020 г., на В.И.В., в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ, във вр. с
чл. 270, ал. 2 от КТ.
На основание установените нарушения, описани в Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2010847 от 12.03.2021 г. (л. л. 2 и 3 от преписката), за
отстраняване на констатираните нарушения на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, административният орган издал следните предписания, материализирани в т. 1,
т.2 и т. 3 от протокола, предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство:
1.
По т. 1 от констатираните нарушения, на основание чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2020 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, работодателят „Вуелта България“ ЕООД да
изпрати до ТД на НАП корекция на подаденото уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ
за заличаване на трудовото правоотношение с В.И.В., тъй като служителят
действително е полагал труд в обекта на контрол - магазин за велосипеди „Веломастърс“
в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 10, съгласно чл.63, ал. 3, изр. 2 от КТ,
във вр. с чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2020 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Даден е срок за изпълнение
на предписанието до 19.03.2021 г.
2.
По т. 2 от констатираните нарушения, работодателят „Вуелта
България“ ЕООД да начисли трудово възнаграждение за отработените дни през м.
март 2020 г., на В.И.В., съгласно чл. 128, т. 1 от КТ. Със срок за изпълнение –
29.03.2021 г.
3.
По т. 3 от констатираните нарушения, работодателят
„Вуелта България“ ЕООД да изплати трудово възнаграждение за отработените дни
през м. март 2020 г., на В.И.В., съгласно чл. 128, т. 2, във вр. с чл.270, ал.
2 от КТ. Със срок за изпълнение – 31.03.2021 г.
С жалба вх. № 21024215 от 26.03.2021 г. процесните предписания са оспорени
пред Изпълнителния директор на ИА “Главна инспекция по труда” – София (л. л. 96
и 97 от преписката).
С Решение изх. № 21018918 от 07.04.2021 г. на Изпълнителния директор на ИА
“Главна инспекция по труда” жалбата е отхвърлена като неоснователна, а
процесните предписания – потвърдени (л. л. 98 и 99 от преписката).
По правото
Жалбата е процесуално допустима.
Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК,
който създава задължения за жалбоподателя, и който подлежи на съдебен контрол
за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 405 от КТ.
Оспорващият е адресат на акта, с който за него са разпоредени задължения,
поради което е непосредствено и неблагоприятно засегнат от акта и има правен интерес
от оспорването.
Жалбата до съда е подадена чрез административния орган в законоустановения
срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорените задължителни предписания по т. 1, т. 2 и т. 3 от Протокол за извършена проверка изх. № ПР2010847 от 12.03.2021 г. са издадени от компетентен орган.
Не се спори, че лицата, които са извършили проверката за спазване на трудовото законодателство на „Вуелта България“ ЕООД, със
седалище: гр. Русе, с обект на контрол: търговски обект – магазин за велосипеди
„Веломастърс“, в гр.Русе, бул. „Цар Освободител“ № 10 и съответно са съставили протокола, в който са обективирани задължителните предписания, са служители на длъжност Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе към датата на
проверката и издаване на задължителните предписания.
Правомощието за издаване на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е предоставено на контролните органи на
инспекцията по труда.
В чл. 21, ал. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е предвидено, че при и по повод изпълнение на
служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител и в други нормативни актове.
В ал. 2 на същия член е предвидено, че правомощия на инспектор имат
ръководителите на административни звена в специализираната администрация,
служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други
служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности,
които са изрично упълномощени от изпълнителния директор.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2020 г. за съдържанието и
реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, когато контролен
орган на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ или орган по
приходите на НАП при проверка констатират несъответствие между данните в
завереното уведомление и условията по трудовия договор, работодателят е длъжен
да коригира данните, като изпрати ново уведомление в седемдневен срок от
установяване на несъответствието.
С оглед обстоятелството, че на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е възложен цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство, както и специализирана контролна дейност по спазването на
правата и изпълнението на задълженията на страните по трудовото правоотношение (чл.399, ал. 1 от КТ), следва да се признае правомощието на нейните
контролни органи да издават задължителни предписания за отстраняване на
вредоносни за работника последици (поправителна принудителна административна
мярка).
Следователно, служителите, назначени на длъжност инспектор имат
правомощията на инспектор, а инспекторът е
контролен орган, който има правомощието да издава задължителни предписания
по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, включително за отстраняване на
нарушения от вида на процесните.
С правната норма на чл. 404, ал. 1, т. 1 – т. 9 от Кодекса на труда (КТ) контролните органи на инспекцията по труда са
овластени да прилагат принудителни административни мерки, като дават
задължителни предписания на работодателите за предотвратяване и преустановяване
на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
В хипотезата по т. 1 контролните органи дават задължителни предписания
на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и
служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и
служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и
служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски
дружества, както и за
отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда.
В разглеждания случай са дадени предписания за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство, както следва:
по т. 1 - на чл.
63, ал. 3, изр. 2 от КТ, във вр. с чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2020 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ;
по т. 2 – на чл.
128, т. 1 от КТ и
по т. 3 – на чл.
128, т. 2, във вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ.
Принудителните административни мерки се прилагат с издаване на индивидуален
административен акт, който следва да отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и който съгласно чл. 405 от Кодекса на труда подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
В случая протоколът за прилагане на принудителната административна
мярка, по отношение на предписанията по т. 1, т. 2 и т. 3 от ИАА, които са предмет на
съдебното оспорване, не е мотивиран от конкретни фактически констатации, въз
основа на които са разпоредени задълженията по т. 1, т. 2 и т. 3.
В обстоятелствената част на протокола по т. 1 са изложени фактически
основания, че видно от Справка изх. № 18388203009753 от 06.03.2020 г., 15:47:32
(л. 30 от преписката), на 06.03.2020 г. работодателят „Вуелта България“ ЕООД е
регистрирал в ТД на НАП трудов договор с лицето В.И.В. за длъжността „Управител
магазин“. Съгласно Постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство на РП – Русе от 04.11.2020 г. и изпратени материали по прокурорска
преписка № 2834/2020 г. по описа на РС – Русе, лицето В.И.В. е полагало труд в
обекта на контрол. Според представения от РП – Русе Трудов договор № 015 от
06.03.2020 г., подписан от В.И.В., работникът/служителят се задължава да
постъпи на работа на 09.03.2020 г. Въпреки че В. е полагал труд в търговския
обект – магазин за велосипеди „Веломастърс“ в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“
№ 10, на 25.03.2020г. работодателят подал уведомление към ТД на НАП – Русе за
заличаване на Трудов договор № 015 от 06.03.2020 г., видно от Справка изх. №
18388203012219. Това заличаване на трудовия договор се явява несъответствие
между данните в завереното уведомление и условията на трудовия договор, тъй
като трудовото правоотношение е възникнало и служителят В.И.В. е постъпил на
работа. Със заличаването на този трудов договор, работодателят е нарушил чл.
63, ал. 3, изр. второ от КТ, във връзка с чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 от
29.12.2020 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62,
ал. 5 от КТ. В разпоредителната част на акта по т. 1, работодателят е задължен
да изпрати до ТД на НАП – Русе корекция на подаденото уведомление по чл. 62,
ал. 5 от КТ за заличаване на трудовото правоотношение с В.И.В., тъй като
служителят действително е полагал труд в обекта на контрол - магазин за
велосипеди „Веломастърс“ в гр.Русе, бул. „Цар Освободител“ № 10, съгласно чл. 63,
ал. 3, изр. 2 от КТ, във вр. с чл. 7, т. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2020 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Даден
е срок за изпълнение на предписанието до 19.03.2021 г.
Съответно по т. 2 и т. 3 от обстоятелствената и разпоредителна част на
акта, е установено неизпълнение на задълженията на работодателя за начисляване
и заплащане на трудовото възнаграждение на работника В.И.В. за отработените дни
през м. март 2020 г. – чл. 128, т. 1 и чл. 128, т. 2, вр. с чл. 270, ал. 2 от КТ, като е даден и срок за изпълнение на предписанията, касателно отстраняване
на тези нарушения.
Административният акт следва да съдържа фактическите основания за
неговото издаване. По същество те представляват юридическият факт (респ.
фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно
административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е
счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта.
В
конкретната хипотеза не са изложени фактическите основания, въз основа но които са издадени предписанията по т. 1, т. 2 и т. 3 от
протокола.
Освен това административният орган не е изпълнил и задълженията си по чл.
35 и чл. 36 от АПК, а именно да изясни всички факти и обстоятелства от значение
за случая, като събере служебно всички относими към спора доказателства.
В конкретния казус административният орган се е позовал единствено на
обстоятелствата, че „Вуелта България“ ЕООД на 06.03.2020 г. е подало
уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ до ТД НАП – Русе, т.е. регистрирало е трудов
договор в ТД на НАП - Русе за лицето В.И.В. като „управител на магазин“, че на
25.03.2020 г. е подало уведомление за заличаване на трудов договор за същото
лице; че съгласно Постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство на РП – Русе от 04.11.2020 г. и изпратени материали по прокурорска
преписка № 2834/2020 г. по описа на РС – Русе, лицето В.И.В. е полагало труд в
обекта на контрол, както и че видно от съдържащия се в прокурорската преписка
Трудов договор № 015 от 06.03.2020 г., подписан от В.И.В.,
работникът/служителят се задължава да постъпи на работа на 09.03.2020 г.
АО не е извършил каквито и да било други процесуални действия по
установяване на релевантните за спора обстоятелства - дали и кога е възникнало,
докога е съществувало /за какъв период от време/ и какво е било съдържанието на
твърдяното от него трудово правоотношение между жалбоподателя „Вуелта България“
ЕООД и лицето В.И.В.. Още повече, че в случая цитираният трудов договор е
подписан само от страна на лицето В.И.В. /заинтересована страна в настоящото
производство/.
Съществуването на валидно трудово правоотношение може да бъде установено в
производство по реда на чл. 405а от КТ, което да приключи с издаването на
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, но такова
в случая не е било проведено. Именно в едно такова производство следва да бъдат
изяснени основните елементи на трудовия договор по смисъла на чл. 66 от КТ, в
т.ч. място на работа, заемана длъжност и нейната длъжностна характеристика,
работно време, трудово възнаграждение и др. В тази връзка неоснователни са
твърденията на жалбоподателя, че лицето В.И.В. не е полагало труд по силата на
валидно възникнало трудово правоотношение, а само е посещавал търговския обект,
за да се запознае с работата. Българското законодателство не позволява „запознаване
на работника с всички специфики на работата“, без с него да е сключен трудов
договор. В случая обаче, както беше посочено вече от съда, постановление по чл.
405а, ал. 1 от КТ не е било издавано.
На следващо
място разпореденото с предписанието трябва да е точно, ясно и конкретно. За
адресата следва да е напълно ясно какво трябва да изпълни и какви ще са
правните последици след това. Противното би довело до невъзможност за неговото
доброволно или принудително изпълнение, при условие, че влезе в законна сила, с
оглед правната същност на предписанието на ИАА и съответно изпълнително
основание по смисъла на чл. 268, т. 1 от АПК.
В конкретния
казус, в случай че жалбоподателят изпълни разпореденото му с предписанието по
т. 1, така както е установено в обстоятелствената част и разпоредено/ - за
корекция на подаденото уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за заличаване на
трудовото правоотношение с лицето В.И.В., без да е установен период на
съществуване на валидно ТПО между страните, то това би довело до съществуващ
трудов договор с всички следващи от него правни последици от 06.03.2020 г. до
настоящия момент включително. А видно и от приобщените към административната
преписка писмени доказателства по прокурорска преписка № 2834/2020 г. по описа
на РП – Русе, в снетото писмено обяснение (л. л. 57 и 58 от преписката) на
лицето В.И.В. /заинтересована страна в настоящото производство/ самото то
посочва, че „ … Работил съм в магазина през цялото време за период
около 20 дни, …“ /има се предвид през м. март 2020 г., след м. март 2020
г. не е полагал труд в обекта/
Така дадено,
предписанието по т. 1 /обстоятелствена и разпоредителна част/ не става ясно
докога е съществувало валидно трудово правоотношение между страните, респ.
какво правно положение се създава в случай на изпълнение на предписанието.
Липсата на мотиви е съществено нарушение на изискванията за
законосъобразност, мотивите съдържат обосноваването на акта, съображенията, от
които се е ръководил органът при издаването му. Те представляват обяснението на
съответния орган за конкретното му волеизявление, изразяват становището му по
въпроса, който се решава със съответния административен акт.
Оспорените
предписания, предвид правната им същност на индивидуален административен акт, на основание чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК следва да съдържат като свой задължителен реквизит фактическите и
правните основания за издаването им. Неизлагането на фактическите съображения, въз основа на които е разпоредено задължението за работодателя, се квалифицира като съществено нарушение на
административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което
засяга правото на адресата на
административния акт на защита и възпрепятства съдебния контрол за
законосъобразност.
Оспорените
предписания са издадени при съществено нарушение на процесуалноправните
предпоставки за законосъобразност.
Оспорените
предписания са издадени и в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК.
Разпоредителната
част на акта не е прецизно и ясно формулирана, не става ясно докога е
съществувало валидно трудово правоотношение между страните, респ. какво правно
положение се създава в случай на изпълнение на предписанието по т. 1, не са
установени и посочени дължимите суми, както и периода, за който следва да се
начислят и изплатят по предписанията по т. 2 и т.3. Само е посочено
отработените дни за м. март, но колко са тези дни и в какъв размер е
възнаграждението, което следва да се начисли и изплати не е изяснено. За разпоредителната
част на акта по т. 2 и т. 3 от протокола липсват и изобщо изложени мотиви в
обстоятелствената част на протокола. Задължителните предписания не препращат
към други актове, в които да се съдържат мотивите на предписанията и които да
се отнасят както до периода на съществуване на валидно трудово правоотношение
между страните, така и до размера на трудовото възнаграждение, което следва да
се начисли, съответно изплати за м. март 2020 г. на лицето В.И.В., не е
установено колко дни е полагало труд.
Допуснатото нарушение
е съществено, тъй като не може да се установи по безспорен начин съществуването
на трудово правоотношение, до кой момент е съществувало, касателно
предписанието по т. 1, до начисляването и изплащането на какви по размер суми,
за колко точно дни през м. март 2020 г. се дължат, касателно предписанията по
т. 2 и т. 3.
Липсата на точно
описание и яснота на разпоредените задължения би довело и до невъзможност за
тяхното доброволно или принудително изпълнение, при условие, че влязат в
законна сила, с оглед правната същност на предписанието на ИАА и съответно
изпълнително основание по смисъла на чл.268, т. 1 от АПК.
От изложените
съображения следва правният извод, че задължителни предписания по т. 1, т. 2 и
т. 3, дадени по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ от главни инспектори в Д ИТ
- Русе, материализирани в протокол за извършена проверка изх. № ПР2010847 от
12.03.2021 г., са издадени при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, поради което следва да бъдат отменени.
По разноските
Предвид изхода
на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
на оспорващия следва да се присъдят разноските по делото в размер на 50.00 лв.
– държавна такса.
На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 405 от КТ
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ задължителни предписания по т. 1, т. 2 и т. 3, дадени по реда на чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ от Г.Г., на длъжност Главен инспектор в Дирекция “Инспекция
по труда” – Русе и И.И., на длъжност Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ - Русе, материализирани в Протокол за извършена проверка изх. №
ПР2010847 от 12.03.2021 г., потвърдени с Решение изх. № 21018918 от 07.04.2021
г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по
труда”.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище: гр. София,
да заплати на „Вуелта България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. ”Бистрица” № 4, вх. 4, ет. 5, представлявано от С.И.С. – управител, сумата
от 50.00 (петдесет) лева за разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Върховен административен съд.
Съдия: