Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
от
|
19.03.2018г |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
Мездренски районен |
съд |
|
ІІІ-ти граждански
|
състав |
В
публичното заседание на 09.03.2018г в
следния състав:
Председател |
ПЕНКА П. ПЕТРОВА
|
||||||||||
Секретар
|
Валя Пенова |
|
|||||||||
като разгледа докладваното от
|
Съдия ПЕТРОВА |
|
|||||||||
|
гражданско |
дело номер |
1816 |
по
описа за |
2017 |
година. |
|||||
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
От “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. «Московска» №
19, ЕИК
*********, със законни представители Виолина Маринова Спасова – гл.
изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. – изп. Директор и пълномощник И.
Стилиянов Коцев – юрисконсулт, е постъпила молба с искане да се осъдят
солидарно И.Г.Й. *** и А.С.Н. от с.Люти дол да заплатят на банката дължимите от
тях суми, произтичащи от сключения на
20.04.2012г Договор за кредит за текущо потребление в размер на
11 263,28лева, от които : сумата от
7155,72 лева - главница, ведно със законната лихва от 08.12.2017г до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 366,88лева, представляваща
договорна лихва за периода от 14.10.2014г до 07.12.2017г; сумата от 620,68 лева, представляваща санкционираща
лихва в за периода от 25.01.2017г до 07.12.2017г и сумата от 120 лева –
еднократна такса „разходи по изискуем кредит“. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответниците, редовно уведомени не са ангажирали
становище по исковете.
Правното основание на исковете е чл.79 и чл.138 и сл. ЗЗД.
Събрани са писмени
доказателства. В исковата молба се твърди, че на 20.04.2012 г. между „Банка
ДСК“ ЕАД и И.Г.Й., с ЕГН **********,***, е сключен Договор за кредит за текущо
потребление. Кредитът е в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева със срок на
издължаване 79 /седемдесет и девет/ месеца, считано от датата на усвояване.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца.
Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване
на договора е в размер на 11.45 % годишно. Кредитът е усвоен на 20.04.2012 г. и
се погасява с месечни погасителни вноски, състоящи се от главница и лихва.
Кредитът се обезпечава от А.С.Н., с ЕГН **********, съгласно сключения Договор
за поръчителство от 20.04.2012 г. На 15.11.2014 г. кредитополучателят по
договора за кредит за текущо потребление е преустановил погасяването му и на
основание чл. 19 ал. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление за „Банка ДСК“ ЕАД /по-нататък Общи условия/ частта от всяка
падежирала и непогасена вноска, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 /десет/ процентни пункта. Към 08.12.2017г.
непогасените дължими месечни вноски по кредита вече са 37 /съгласно приложеното
към настоящата искова молба извлечение от счетоводните книги на банката по
сметката, обслужваща кредита/. Поради наличие на забава в плащанията над 90 дни
и на основание чл. 20 ал. 1 т. 1 от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление „Банка ДСК“ ЕАД с депозирането на настоящата искова молба
обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му неизплатен остатък.
На основание т. 6011 от тарифата на „Банка ДСК“ ЕАД, която съгласно чл. 14 от
процесния договор за кредит е задължителна за страните по него, при
трансформирането на даден кредит за текущо потребление в предсрочно изискуем,
кредитополучателят дължи такса „разходи по изискуем кредит“ в размер на 120
лева. В подкрепа на тези твърдения са представени следните доказателства: Договор за кредит за
текущо потребление от 20.04.2012г и общи условия;Договор за поръчителство от
20.04.2012г; извлечение от вътрешнобанковата сметка с №20249863; извлечение от
Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК ЕАД прилага при
извършването на услуги на клиенти
Ответниците не са
ангажирали становище по предявените искове и процесуалният представител на
ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение, при условията на чл.
238 ал. 1 ГПК, като взема становище, че са налице основанията, посочени в чл.
239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на такова решение – ответниците не са
представили в срок отговор на исковата молба, не са се явили в първото
заседание по делото, без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно
отсъствието. Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение за
основателно. Налице са основанията на чл. 239 ал. 1 ГПК - на ответниците са
указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и
неявяването им в съдебно заседание. Искът е вероятно основателен с оглед
събраните по делото писмени доказателства. Налице са всички условия, предвидени
в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, с което следва исковете да
бъдат уважени изцяло.
При този
изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищцовото дружество направените по делото разноски, включващи внесена държавна такса от 450,53лв и
юрисконсултско възнаграждение, определено в минималния размер от 867,90лева,
съгласно чл.7, ал.2, т .4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, предвид дистанционното участие на пълномощника на ищеца в
производството и неявяването му в съдебно заседание. Тези разноски също следва
да бъдат платени от ответниците солидарно.
Водим от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.Г.Й.
***, ЕГН **********, и А.С.Н. ***,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО
на “БАНКА ДСК” ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. «Московска» № 19, ЕИК *********, със законни представители
Виолина Маринова Спасова – гл. изпълнителен директор и Доротея Николаева Н. –
изп. Директор, сумата от 7 155,72лв / седем хиляди сто петдесет и пет
лева и седемдесет и две ст./ - главница, ведно със законната лихва от
08.12.2017г до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3 366,88лв. / три хиляди триста шестдесет и шест лева и
осемдесет и осем ст./, представляваща договорна лихва за периода от
14.10.2014г до 07.12.2017г; сумата
от 620,68лв. / шестстотин и двадесет
лева и шестдесет и осем ст./, представляваща санкционираща лихва в за
периода от 25.01.2017г до 07.12.2017г, сумата
от 120,00лв /Сто и двадесет лева/, представляваща еднократна такса „разходи
по изискуем кредит“, сумата от 450,53лв
/ четиристотин и петдесет лева и
петдесет и три ст./, представляваща направени по настоящото производство
разноски за държавни такси, както и сумата
от 867,90лв. / осемстотин шестдесет
и седем лева и деветдесет ст./, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения
На основание чл.239 ал.4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: