№ 30
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Мария Кр. Маринова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500037 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.
Образувано е по жалба на „Предел“ ООД, чрез управителя Е.Н. против
решение № 77/27.08.2021г., постановено по в.гр.д. № 326/2021г. на ОС -
Шумен, с което е отменено извършеното по изп.д. № 20217750400005 на ЧСИ
Я.Б., рег. № 775 разпределение от 01.04.2021г. и вместо това е извършено
ново разпределение на сумата от 299 310 лева.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че след като е
констатирал незаконосъобразността на изготвеното от съдебния изпълнител
разпределение окръжният съд не е имал правото да извършва ново
разпределение, а е следвало да върне делото на ЧСИ с указания как той да
извърши новото разпределение. Изразява несъгласие с направеното от съда
разпределение, твърдейки, че не е изискана справка за непогасени задължения
към Община Каолиново относно имота и на други лица, които са били
собственици след „Предел“ ООД, че неправилно сумата от 756.20 лева,
представляваща незаплатени авансови такси към ЧСИ е включена в реда на
привилегированите вземания по чл.136, т.1 ЗЗД, както и че не е ясно как е
изчислен размера на таксата по т.26. Сочи се, че по част от поставените с
жалбата му въпроси е налице висящо тълкувателно дело пред ВКС, поради
което отправеното до съда искане е за произнасяне след постановявяне на
решение по него или ако съдът се произнесе – да отмени обжалваното
решение на ОС – Шумен.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил отговор от взискателя – „Обединена
1
Българска Банка“ АД, който оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по арг. от 463, ал.2 ГПК, с оглед на което
е процесуално допустима.
Не са налице основания за спиране на настоящото производство до
постановяване на решение по т.д. № 2/2021г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е
налице хипотеза по см. на чл.229 ГПК /изрично ТР № 8/2013г. на ОСГТК на
ВКС/.
Производството по в.гр.д. № 326/2021г. на ОС – Шумен е образувано по
жалба на настоящия жалбоподател, с която същият е обжалвал извършеното
на основание чл.495 ГПК от ЧСИ Бойчев, рег. № 775, по изп.д. №
20217750400005 разпределение от 01.04.2021г. на сумата от 299 310 лева от
реализирана публична продан на два недвижими имота. Оспорванията
досежно законосъобразността на същото са, че съдебният изпълнител не е
посочил поотделно, по размер и основание, всяка една от таксите, които се
погасяват с разпределението, в т.ч. както за ЧСИ, така и за взискателя; не е
посочена пълна информация за взискателите и реда, по който същите следва
да бъдат удоволетворени; размерът на вземанията им не е определен въз
основа на удостоверения по чл.459, ал.2 ГПК и чл.191 ДОПК и не са посочени
поотделно вземанията за разноски, лихва и главница; не е посочен размерът
на вземанията на хирографарните кредитори, присъединени като взискатели;
неправилно начислените като неплатени авансови такси в полза на ЧСИ са
разпределени в реда на вземанията по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както и че в
същите са включени и такива, които не са свързани със способа, сумата от
която е предмет на разпределението; съдебният изпълнител не е начислил
ДДС върху продадените имоти и по този начин с разпределението не е
заделена сума в полза на НАП; в протокола за разпределение са включени
вземания на НАП и към други длъжници; не е отчетена привилегията на
Община Каолиново относно неплатени задължения за местни данъци за
имотите; неправилно е изчислена и таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Видно от материалите на приобщеното изп.д. № 20217750400005 по
описа на ЧСИ Бойчев е, че същото е образувано след препращането на
основание чл.427, ал.5 ГПК от ЧСИ Златева, рег. № 876 на изп.д. №
3635/2017г., образувано въз основа на издаден в полза на „Обединена
Българска Банка“ АД изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5277/2017г. на РС –
Бургас срещу „Предел“ ООД, „Пределагло“ ООД и „Предел Експорт“ ЕООД
за солидарното заплащане на сумата от 691 000 лева главница, ведно със
законна лихва върху нея, считано от 24.07.2017г. до окончателното й
изплащане, сумата от 41 985.22 лева договорна лихва за периода 21.07.2016г.
– 22.05.2017г., сумата от 24 565.59 лева наказателна лихва за периода
21.07.2016г. – 23.07.2017г., вземания произтичащи от договор за револвиращ
кредит от 30.11.2012г. и сключени към него анекси, както и 15 201.61 лева
разноски по делото.
Вземането по ИЛ е обезпечено съгласно нот.акт № 87, том ХХ, д.
3014/2012г. с първа по ред ипотека върху недвижими имоти, собственост на
длъжника „Предел“ ООД, находящи се в с.Браничево, сред които УПИ ІІ-539,
2
ведно с построена в него сграда – ремонтна работилница и УПИ ІІ-501, ведно
със сградата в него и срещу които е насочено принудителното изпълнение.
След учредяване на ипотеката имотите са били последователно апортирани в
капитала на „Предел Експорт“, на „Предел импорт експорт“ ЕООД,
впоследствие прехвърлени на Тотю Марков Илиев /собственик към датата на
публичната им продан/.
В хода на производството взискателят „ОББ“ АД е присъединил за
събиране и други свои вземания по изпълнителни титули, длъжници по които
са първоначалните длъжници по настоящото изп.д., така и други лица.
На основание чл.458 ГПК държавата е присъединен взискател за
различни публични вземания срещу длъжниците.
Присъединени по делото са и други взискатели /на основание чл.459
ГПК или по реда на чл.456 ГПК/, като за вземания срещу жалбоподателя
„Предел“ ООД това са „Веди“ ЕООД, „Пестицид“ ЕООД, „Предел ойл“
ЕООД, Община Каолиново, Община Венец, „Търговска банка Д“ АД, „Мепс“
ЕООД.
Въз основа на проведената публична продан на двата недвижими имота
с протоколи от 05.03.2021г. за купувач на същите е обявен взискателя „Мепс“
ЕООД като общата цена от продажбата е 299 310 лева. Именно тази сума е
предмет и на обжалваното разпределение от 01.04.2021г. и с което ЧСИ е
разпределил суми за погасяване на задължения към него, съставляващи
дължими такси и разноски, незаплатени авансово от взискателя в размер на
756.20 лева, такса по т.26 в размер на 8 052.42 лева, а остатакът от 290 501.38
лева за погасяване дълга към взискателя „ОББ“ АД, ползващ се с
привилегията на ипотекарен кредитор и с която сума се погасяват вземане за
разноски в размер на 366 лева и 290 135.38 лева лихви.
До датата на това разпределение по изпълнителното дело не са
постъпвали и разпределяни други суми по удоволетворяване на взискателите.
Правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че е налице
грешка на съдебния изпълнител при определяне общия размер на дълга по
първоначалния изпълнителен лист – присъдената наказателна лихва по ИЛ е
24 565.95 лева, а не посочената сума в разбивката към разпределението /л.331,
том ІІ/ от 22 565.59 лева, с оглед на което и размерът на дълга по този ИЛ е
1 031 301.59 лева, вместо посочената от ЧСИ сума от 1 029 301.59 лева. Това
обстоятелство е дало отражение и при изчислението на следващата се такса
по т.26 от ТТЗЧСИ. Окръжният съд е преизчислил същата в размер на сумата
от 8 276.89 лева. Изчислена по правилото на т.26, съответна на събраната
сума настоящият състав определя същата в размер на 8 298.42 лв. /такса върху
целия размер на дълга от 1 031 301.59 лв. – 28 615.24 лв. с ДДС;
съотношението между събраната сума и размера на дълга е 0.29; съответната
част от дължимата такса по т.26 е 8 298.42 лв. с начислен ДДС/. Дължимата
такса по т.26 за събраното вземане на Община Каолиново е 12 лв. с ДДС.
Изчисленият от настоящата инстанция размер е по-висок от приетия в
обжалваното решение, но с оглед забраната за влошаване положението на
жалбоподателя следва да бъде съобразен приетия от ОС – Шумен.
В коментираната по-горе разбивката към разпределението /л.331, том ІІ/
детайлно са посочени както размерите на задължението към първоначалния
3
взискател по пера /главница, лихви и разноски/, така и начислените от
съдебния изпълнител заплатени от ОББ такси, незаплатените авансови такси,
дължими от взискателя, но които при изпълнението се възлагат в тежест на
дължника. С оглед на това неоснователни се явяват оплакванията на
жалбоподателя за неяснота относно размера на дълга и основанието за
начисляването на всяка една от таксите.
Ирелеванто към законосъобразността на обжалваното разпределение е
общото определяне на вземанията на отделните взискатели /без посочване
поотделно размер на главница, лихви и разноски за вземането на съответния
взискател/, доколкото разпределяната сума е значително по-малка от дълга на
основния взискател, ползващ се с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД
спрямо останалите, изключая Община Каолиново за вземането й за неплатени
местни данъци за имотите.
Правилно окръжният съд е приел, че в нарушение на чл.136, ал.1, т.2
ЗЗД в разпределението ЧСИ макар и да е признал вземането на Община
Каолиново не е заделил сума за погасяване на това задължение /касае се само
за местния данък, а не и за таксата битови отпадъци, по отношение на която
настоящият състав също застъпва становището, че не попада в приложното
поле на цитираната норма и не се ползва с привилегията по т.2/. Видно от
изисканата от ЧСИ справка от Община Каолиново към дата 23.03.2021г.
дължимият и неплатен местен данък за двата имота е в общ размер на 83.39
лева и същият е дължим от собственика – Тотю Илиев. Справка за неплатени
местни данъци за предходни години заинтересованият взискател не е
представил.
Съдът изцяло споделя и направените от ОС – Шумен констатации, че
част от начислените такси в полза на взискателя ОББ не се ползват с
привилегията по чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД, тъй като не са разноски, направени по
повод на изпълнителния способ, постъпленията от който са предмет на
разпределението. Видно от материалите по изп.д. /л.172 и сл., том І/
начислените такси от 24 лв. по т.4 от Тарифата за 2 бр. съобщения са вр.
другата начислена такса от 90 лв. по т.9 от Тарифата за налагане на 1 бр.
запор на трудово възнаграждение и 4 бр. запори на банкови сметки, които
действия не са част от публичната продан и съгласно разрешенията по т.6 от
ТР № 2/2013г. на ОСГТК не се удоволетворяват с привилегията по т.1/.
Следователно направените от взискателя разноски по изпълнението, които
подлежат на удоволетворяване в първи ред са в размер на 252 лева.
Що се отнася до разпределената сума от 756.20 лева, представляваща
начислени такси в полза на ЧСИ, незаплатени авансово от взискателя съдът
намира възраженията на жалбоподателя относно техния размер и поредността
за удоволетворяването им за неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.2 ГПК, когато длъжникът не е внесъл авансово дължима такса съдебният
изпълнител я събира от длъжника. Тези такси също се удоволетворяват в
първи ред /чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД/, когато отговарят и на условието да са
свързани с изпълнителния способ, сумата от който се разпределя или касаят
такси по общи за принудителното изпълнение действия /напр. за образуване
на изп.д., изпращане на ПДИ, проучване имуществото на длъжника/, каквито
видно от подробната справка към разпределението са начислени.
Не са налице и основания за начисляване на ДДС върху извършената
4
публична продан, доколкото няма данни собственикът към датата на проданта
да е регистрирано по ДДС лица, а дори и да следваше да се начисли, то това
ще стане при внасянето на цената от купувача /тъй като е очевидно, че
продажната цена не покрива дори дълга към ипотекарния кредитор, т.е.
купувачът-взискател ще дължи плащане изцяло без прихващане срещу дълга
към него/.
Направените по-горе констатации и изводи обуславят и крайния извод,
че извършеното от ЧСИ разпределение страда от посочените пороци и като
такова подлежи на отмяна, до какъвто извод е стигнал и окръжния съд. В
съответствие с правомощията си по чл.278, ал.2 ГПК, към която норма
изрично препраща чл.463, ал.1 ГПК отмяната на разпределението поражда и
задължението за постановяване на акт по същество, т.е. за извършване на
разпределение от съда.
Отчитайки съвпадащите изводи относно привилегиите и ползващите се
с такива взискатели, признатите разноски в полза на взискателя,
действителния размер на дълга и следващата се такса по т.26, при
съобразяване разпоредбата на чл.271, ал.1 ГПК вр. чл.278, ал.4 ГПК,
извършеното от ОС – Шумен ново разпределение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/27.08.2021г., постановено по в.гр.д. №
326/2021г. на ОС - Шумен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5