РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 04.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5797/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 60151/30.04.2018 г., предявена от А.С.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против Г.Ф., ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът
А.С.А. твърди, че на 21.12.2016 г.,
около 20.50 часа, на път I-7, на км. 163+991, между с. Конево и гр.
Върбица, на разклона за с. Кьолмен, А.А.Х., при управление на лек автомобил
„Опел Корса“, регистриран в Р. Германия с № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата, изгубил контрол върху управлението на автомобила и
реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП), при което автомобилът излязъл
извън платното за движение, ударил се в табела с надпис „Кьолмен 2“ и се
преобърнал в канавката.
По случая било образувано досъдебно производство №
211/2016 г. по описа на ОД на МВР –
Шумен, което с Постановление на прокурор от
09.10.2017 г. било прекратено, поради смъртта на виновния водач.
Ищецът твърди, че при настъпване на описаното
ПТП е бил пътник в лекия автомобил. В резултат на ПТП, ищецът получил следните
увреждания: мозъчно сътресение, счупване и листеза на шийни прешлени C4 и C5.
След
ПТП, ищецът бил настанен за лечение в „МБАЛ-Шумен“ АД. След консултация с хирург
и неврохирург, ищецът бил транспортиран в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, където му
била извършена оперативна интервенция и поставяне на метална стабилизация на
шийните прешлени.
Ищецът
твърди, че от причинените му от описаното ПТП увреждания е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Често получавал силно
главоболие, не можел да вдига тежки предмети, чувствал силен стрес и
продължителен психически и физически дискомфорт. След извършени медицински
прегледи, на ищеца било предписано санаторно лечение, като рехабилитацията била
проведена в периода 30.01.2018г.-08.02.2018г. в Медицински център „Павел Баня“
ЕООД. Извършените процедурни терапии включвали интерферентен ток на врата,
електрофореза на лакът и китка, магнитноимпулсно поле на двете ръце, ултразвук
на торакален дял. За преодоляване на психологическите травми и стрес от
претърпяваното ПТП ищецът посетил психолог – психотерапевт, който заключил
наличие на посттравматично стресово разстройство с умерено изразена тревожно –
депресивна симптоматика.
Ищецът
твърди, че по отношение на моторното превозно средство, с което било причинено
ПТП, нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, гранична застраховка
или сертификат „Зелена карта“ към датата на ПТП, поради което пред ответника
била предявена претенция за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът определил обезщетение в размер на 25 000 лева за претърпените
неимуществени вреди, което било изплатено на ищеца. Ищецът заявява, че не е
съгласен с размера на обезщетение, както и че е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и изследвания.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
следните суми:
- сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, и съставляваща разликата от дължимата сума от 60 000 лева и
изплатената от ответника сума 25 000 лева, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.11.2017 г. – датата на решението на ГФ до окончателното
плащане, както и
-
сумата от 820.11 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение и изследвания, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.03.2018 г. – датата на решението на ГФ до
окончателно изплащане на сумата.
Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Г.Ф., е депозирал отговор. Ответникът не
оспорва настъпването на процесното ПТП, както и че в резултат на него, ищецът е
получил описаните в исковата молба увреждания. Твърди, че по повод процесното
ПТП е била образувана щета № 210382/20.11.2017г., по която на ищеца е било
изплатено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 25 000 лева, след отчитане на 50 % съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като непосредствено преди ПТП, заедно с виновния водач били
употребили алкохол, както и поради това, че ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан в нарушение на чл. 137а ЗДвП. Твърди, че страните са
решили спора извънсъдебно чрез постигната спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД,
поради което искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бил
неоснователен.
По
отношение на иска за присъждане на имуществени вреди, ответникът одобрил
изплащане на сумата от 410,05 лева, представляваща 50% от претендираната в
размер на 820,11 лева, намалена заради съпричиняване на вредоносния резултат,
но поради непредставяне на разходооправдателни документи не била изплатена.
Ответникът
релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, като твърди, че същият, като пътник в лекия автомобил, е пътувал без
поставен предпазен колан, както и че се е съгласил да пътува в лекия автомобил,
знаейки, че водачът му е алкохолно повлиян.
Ответникът
оспорва размера на претендираните обезщетения, като ги счита за завишени и
несъобразени с принципа на справедливостта, икономическите условия и
установената съдебна практика. Оспорва претенциите за дължима лихва за забава,
тъй като не бил изпадал в забава.
Третите
лица – помагачи страната на ответника – Ю.А.Х., Ю. А.Х., и А.А.Х., не изразяват становище по
исковете.
На
10.10.2019 г., ищецът е представил писмена защита, в която е изложил
съображения в подкрепа на основателността на претенцията.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ
(доколкото липсват твърдения, които да обусловят квалификация по б. „б“).
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите;
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен
искът, следва да бъде установено осъществяването на следните
кумулативно предвидени материалноправни предпоставки: деликт с всички
кумулативно дадени елементи от фактическия му състав /противоправно деяние,
вреди, причинно - следствена връзка между вредите и деянието и вина на
извършителя/; непозволеното увреждане да
е извършено на територията на Република България и да е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач да няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 21.12.2016 г. (датата на
процесното ПТП), за лек автомобил „Опел Корса“, регистриран в Р. Германия с № *******,
не е имало застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, респ.
гражданската отговорност на А.А.Х., при управление на този автомобил, не е била застрахована.
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.
Съдът
приема за установено по делото, че на 21.12.2016 г., около 20.50 часа, на път I-7, на км.
163+991, между с. Конево и гр. Върбица, на разклона за с. Кьолмен, А.А.Х., при
управление на лек автомобил „Опел Корса“, регистриран в Р. Германия с рег. № *******,
е изгубил
управление над автомобила и е реализирал пътно-транспортно
произшествие, при което е пострадал ищецът А.С.А..
Настъпването
на процесното ПТП и участието на А.А.Х. в него се установява от
представения по делото Констативен протокол, съставен от дежурен ПТП при ОД на
МВР – гр. Шумен. В Констативния протокол е посочено, че на 21.12.2016 г., около 20.50 ч., на път I-7, на км. 163+991, в община
Върбица, е реализирано ПТП с участник лек автомобил „Опел Корса“, регистриран в
Р. Германия с № *******, управляван от А.А.Х..
Като
„обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено: „водачът на МПС не съобразява скоростта си на движение с релефа на
местността и условията на видимост (дясна крива при изкачване и тъмнина), вследствие
на което след излизане от кривата губи контрол над автомобила, излиза вляво
извън пътя, блъска се в две метални тръби на табела и се преобръща в канавка“.
В
констативния протокол, като пострадали лица, са посочени: водачът А.А.Х., който
е починал, Г.Г.Х. и ищецът А.С.А..
Настъпването
на процесното ПТП се установява и от представения Протокол за оглед на местопроизшествие,
съставен на 21.12.2016 г. от разследващ полицай при ОД на МВР – гр. Шумен. Протоколът за оглед на ПТП е съставен в
съответствие с чл. 129 и сл. НПК и има характера на официален свидетелстващ
документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
По
случая е било образувано досъдебно производство № 211/2016 г. по описа на ОД
на МВР – гр. Шумен, пр.пр. № 3542/2016 г. по описа на ОП-Шумен.
Видно
от Протоколите от извършените химически експертизи - № 5/05.01.2017 г. (л. 144
от ДП), № 4/05.01.2017 г. (л. 148 от ДП), и № 6/04.01.2017 г. (л. 148 от ДП), в
изпратените за изследване проби кръв и урина, взети от трупа на А.А.Х., е
установено наличие на етилов алкохол в количество, съответно 1.17 промила и 1.98 промила. Тези количества са посочени
и в извършената в ДП съдебномедицинската експертиза на труп № 110/2016 г. (л.
100 и сл. от ДП).
С
постановление от 09.10.2017 г. на прокурор при ОП-Шумен, наказателното
производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК (след като
е прието, че виновен за настъпване на процесното ПТП е починалият водач на
лекия автомобил А.А.Х.).
По
делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Г.Г.Х..
При
настъпване на процесното ПТП, свидетелят Х. е бил пътник в лек автомобил „Опел
Корса“, регистриран в Р. Германия с № ******* и е сред пострадалите, посочени в
Констативния протокол от 21.12.2016 г.
При разпита (по делегация), св. Х. заявява, че помни
(единствено), че се е качил в колата и заедно с А.и А. ***, близо до гр. Нови
пазар. А.управлявал автомобила, но свидетелят сочи, че е заспал и не помни
друго. Заявява, че не си спомня на кое място се е качил в колата, дали А.С.А. е
пътувал на задната седалка, както и че не си спомня да е виждал А.да пие
алкохол. Заявява, че по принцип, когато пътува си поставя колан, но не си
спомня, дали преди процесното ПТП А.С.А. си е сложил.
По делото е прието заключението
по автотехническата експертиза (АТЕ), извършената
от вещото лице инж. А.П.А.. Вещото лице, след като се е запознало със събраните
по делото писмени и гласни доказателства е приело, че процесното ПТП е било
реализирано при следния механизъм:
На 21.12.2016 г., около 20.50 часа, на първокласен
път ПП І-7, (Силистра - Шумен - Ямбол), в посока от гр. В. Преслав към гр.
Върбица, през тъмната част на денонощието, се е движил лек автомобил „Опел
Корса“, с рег. № *******, управляван от А.А.Х..
Малко преди км. 163 + 991, автомобилът е навлязъл в
десен завой, със скорост около 118 км/ч. Завоят е бил с радиус 124,8 метра и
критична скорост е била 90 км/ч. Поради движението със скорост над критичната
118 км/ч., около средата на завоя, автомобилът е придобил странично занасяне и
автомобила се е отклонил наляво, като са приплъзнали задните колела.
Навлизайки в лентата за насрещното движение, водачът
е контрирал като е завъртял волана рязко наляво, с което не е успял да
стабилизира движението на автомобила си, а е предизвикал ново странично
занасяне, при което автомобилът е придобил силна ротация в посока обратна на
часовниковите стрелки, но е продължил да се движи по тангентата на завоя
диагонал на наляво.
След рязкото контриране с волана, настъпилата
ротация вече е била неконтролируема и водачът не е имал възможност да
стабилизира движението му, затова е напуснал платното за движение, преминал е
през левия банкет, където е оставил двете следи и с предната си дясна част се е
ударил в една от бетонните плочи на отводнителния канал със скорост около 105
км/ч., като е отхвърля тази плоча на около 3 метра. От силния удар в плочата е
настъпило странично преобръщане през дясната страна на автомобила, а след
превъртана на 1¾ оборота и изминаване на около 53 метра, автомобилът се
е спрял легнал на дясната си страна.
При преобръщането с ротация от центробежната сила е
излетял от автомобила водачът на автомобила, който е загинал и пътникът Г.Г.Х.,
с причинени телесни увреждания. На пътника А.С.А. също са били причинени
телесни наранявания.
ВЛ е посочило, че произшествието е настъпила в
условията на тъмнина, при движение извън населено място, в десен завой, суха
асфалтова настилка, с критична скорост 90 км/ч, при допустима скорост,
ограничена с пътен знак до 60 км/ч. Скоростта на л.а. Опел Корса при движението
му в десния завой е била около 118 км/ч., а се е ударил в бетонния отводнителен
канал със скорост около 105 км/ч.
Видно от АТЕ, причината за настъпване на
произшествието е в действията на водача на автомобила, навлязъл и движещ се в
десен завой със скорост 118 км/ч., значително над критичната скорост от 90 км/ч.,
с което е предизвикал неконтролирано странично занасяне, напускане на пътя в
дясно, удар в бетонен отводнителен канал, от което е настъпило преобръщане и
превъртана на почти 2 оборота на автомобила.
По
делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза, извършена от
вещото лице д-р П.С.П. – специалист неврохирург. Въз основа на представената
медицинска документация, ВЛ е приело, че вследствие на процесното ПТП, ищецът по
делото А.С.А., е получил следните травматични увреждания:
·
Черепно-мозъчна травма (ЧМТ)
състояща се от следните компоненти:
- Сътресение на мозъка;
- Контузия на главата;
· Гръбначна
травма, състояща се от следните наранявания:
- Счупване
на дясната дъга на С4 (четвърти) шиен прешлен и фисура на левия напречен
израстък на С4.
- Полифрагментно
счупване на десния горен ставен израстък и на десния напречен израстък на С5
(пети) шиен прешлен;
- Без
клинични данни за травматична увреда на гръбначния мозък;
Видно от СМЕ, по своя вид и
тежест описаните травматични увреждания имат следната медико-биологична
характеристика:
Сътресението на мозъка, протекло
със степенна промяна в яснотата на съзнанието след инцидента (зашеметяване,
объркване), без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние
(кома) е реализирало медико-биологичния критерий разстройство на здравето,
временно опасно за живота.
Гръбначната травма е причинила на
ищеца трайно затруднение на движението на шията за период по-дълъг от 30 дни.
На
ищеца е било проведено комплексно болнично лечение, включващо: режим на легло,
активно неврологично наблюдение, медикаменти, оперативна стабилизация за
гръбначната травма.
След
инцидента, ищецът е бил настанен в Отделението по анестезиология и интензивно
лечение (ОАИЛ) на МБАЛ – Шумен. При постъпването в болницата е бил в увредено
общо състояние, оценен по Глазгоу-Лиеж кома – скала на 20 т. (максимален брой).
Извършени са били параклинични (хематологични) и образни изследвания, от които
са установени описаните травматични увреждания. Осъществени са консултативни
прегледи от неврохирург, хирург и реаниматор. От компютърната томография на
главен мозък без контраст не са установени огнищни промени в мозъчния паренхим,
както и кръвоизливи над – и под твърдата мозъчна обвивка.
За
продължаване на лечението на гръбначната травма, ищецът е бил приведен в
Неврохирургичната клиника на МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна. Счупването с
ретролистеза на ниво С5 е било нестабилно, за което е проведено оперативно
лечение. Целите
на оперативното лечение са били: Възстановяване и изравняване на спиналната
подредба; Възстановяване на спиналната стабилност; Запазване и подобряване на
неврологичната функция; Предпазване на гръбначния мозък от допълнителни
(вторични) увреди; Облекчаване на болковия синдром.
На
въпроса за какъв период от време ищецът е изпитвал болки и
страдания, ВЛ по
СМЕ е отговорило, че при мозъчното сътресение най-интензивна е общо мозъчната
симптоматика в първите седем дни. През
този период, пациентите съобщават за главоболие, чувство на повдигане (рядко с
повръщане), световъртеж. Под влияние на лечебно-охранителния режим и
предписаните симптоматични медикаменти, постепенно оплакванията намаляват по
интензитет и отзвучават.
За
претърпяната гръбначна травма, без клинични данни за увреда на гръбначния
мозък, ищецът е търпял болки за период от 5-6
месеца,
най-интензивни в първите два.
Болевите
усещания от черепно-мозъчната травма се припокриват от по-тежката гръбначна травма.
Възстановителният период, при сътресението на мозъка, при
правилно проведено лечение и режим, и нормално протичане на оздравителния
период, е в границите на 3-5 седмици.
Възстановителният
период след проведената стабилизираща операция на шийните прешлени, при
нормално протичане на оздравителния процес, е в рамките
на 1
година.
Вещото
лице е посочило, че от травматичния инцидент са изминали 2 години. Възстановителният период за
претърпените от ищеца травматични увреждания отдавна е приключил. ВЛ е
констатирало, че по делото няма приложена медицинска документация за настъпили
усложнения от претърпените телесни увреждания, поради което е приело, че лечението
е приключило успешно.
Относно
отражение върху бъдещото здравословно състояние на ищеца, ВЛ е посочило, че
черепно-мозъчната и гръбначната травма при ищеца са протекли без
огнищна (отпадна) неврологична симптоматика. Поради това, от тази гледна
точка, трайни остатъчни явления няма. Възможни
са епизоди от главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното
налягане. Този вид главоболие напомня мигренозното или тензионното и се влия
много добре от обезболяващи медикаменти и е лечимо. При студено и влажно време,
ищецът е възможно да чувства болка в шийния отдел, за което ще приема обезболяващи
медикаменти.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
По
делото е представено психологично становище от 22.01.2018 г., изготвено от
психолог-психотерапевт на база психологично изследване на ищеца. Последният е
споделил, че след катастрофата се е изплашил много, не можел да се храни
нормално 40 дни, страхувал се. В становището е посочено, че поради страховете,
уплахата, стреса и силните болки, А. има загуба на спомени около самата
катастрофа и за периода в болницата и лечението. В заключение е посочено, че
резултатите от проведеното изследване са индикативни за наличието на умерено
изразено травматично-стресово разстройство с умерено изразена депресивна
симптоматика.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ю.Ш.М., която е леля на ищеца (сестра на С.С.С.– майка на
А.С.А.). На 21.12.2016 г., към 12 часа вечерта, майката на ищеца казала на
свидетелката за катастрофата. На втория ден след това, свидетелката видяла
ищеца в болница. Той бил на носилка, имал кръв по носа, дясната буза и челото. Имал поставено „нещо“ на врата, като лекарите
казали, че заради счупване трябва да бъде закаран за лечение в гр. Варна. След
няколко дни, ищецът бил закаран в болница „Света Ана“ в гр. Варна, където
останал един месец. Около 10 дни, след
като бил приет в „Света Ана“ в гр. Варна, му била направена операция. Свидетелката сочи, че ищецът не бил добре,
страхувал се, и му било лошо. В
болницата с него била и майка му. След като го изписали от болницата в гр.
Варна, около един месец, А. не бил добре,
а около 1 година носил „това нещо като шина“ на врата си. Свидетелката сочи, че
цяла година ищецът ядял само течни храни. Лежал, главата му била повдигната с
възглавница. Не можел да става от леглото и казвал, че като стане, му се вие
свят. Не можел да става и да ходи до
тоалетната, не можел да се къпе. За всичко му помагала майка му – тя го
хранела, тя му давала лекарствата. Ищецът имал болки във врата и в главата, а
след няколко месеца усетил, че има болки
в краката и в ръцете. Казвал, че го боли главата и не може да пази равновесие.
След като изминала една година „и повече“, се оправил малко. Дотогава имал
силни болки - все го боляло и майка му
давала хапчета. Ходил на санаториум за 15-20
дни. В дома си не правел раздвижване или рехабилитация, тъй като се страхувал.
Свидетелката сочи, че след ПТП, ищецът не искал да говори и да вижда хора.
Възстановяването му продължило две-три години, „сега“ бил по-добре, но още не
се бил оправил, отново бил болен, усещал болки в главата и във врата, виело му
се свят (свидетелката е разпитана на 30.01.2019 г.). След катастрофата, А. се
променил, мълчал си, не разговарял. Не споделял за катастрофата, казвал, че не
я помни. Спрял да излиза с приятели, както преди, бил уплашен.
Съдът
не кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка, тъй като в някои
части противоречат както на приетото и неоспорено заключение по СМЕ, така и на
соченото от самия ищеца (напр. последният е споделил пред психолога, че „не
можел да се храни нормално 40 дни“, а свидетелката заявява, че „цяла година е
ядял само течни храни“).
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът А.А.Х. е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението. Тук следва да се посочи, че нарушението по
чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено нарушение от страна на
водача на режима на скоростта на движение, в резултат на което водача губи
контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има
тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради други причини,
извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на внимание при
управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима на скоростта
в резултат на несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91 г. на ВКС,
решение 35/26.02.2016 г. по н.д. № 96/16
г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение №
43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І
НО. Следователно виновен за процесното ПТП е водачът А.А.Х..
Поради
изложеното, съдът приема, че събраните по делото доказателства и
доказателствени средства установяват предпоставките
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ КЗ, Гаранционният фонд, дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени и имуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява А.С.А..
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика
на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи (решение
№ 154 от 9.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 154 от
9.10.2017 г. по т. д. № 374/2017 г. на ВКС, I ТО, решение № 2251/02.11.2017 г. по гр. д. № 2129/2017 г. на
САС и др), и отчете вида и характера на доказаните
уврежданията, възрастта на ищеца към датата на ПТП, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване
на фактическата страна на спора, общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията които е търпял ищеца, прогнозата за
здравословното състояние на ищеца, начина, по който ПТП се е отразило на
психиката на ищеца (решение №
13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2016 г.) и
към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на А.С.А., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 50 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени
вреди:
Ищецът
твърди, че в резултат на процесното ПТП е претърпял имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение и изследвания, в общ размер на сумата от 820.11 лева. Ответникът не оспорва нито настъпването на вредите, нито
причинната им връзка с процесното ПТП.
Така
или иначе, от представените фактура от 30.01.2018 г., фактура от 02.02.2018 г.,
фискални бонове към тях, и сметка от 23.12.2017 г. (л. 32-34), се установяват, че ищецът е заплатил суми,
чиито сбор 820.11 лева – за преглед, за
физиотерапевтично лечение и за психологично изследва. Видно от заключението по
СМЕ, извършените разходи съвпадат с периода на лечение на процесните увреждания
и са извършени „правомерно“, тъй като НЗОК не заплаща разходи на травматично
пострадали пациенти по време на амбулаторното им лечение.
Поради изложеното, съдът приема за установено по делото,
че в резултат на процесното ПТП, ищецът е претърпял имуществени вреди в твърдения размер.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника,
който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай,
ответникът твърди, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като при
настъпване на процесното ПТП, като пътник в лекия автомобил, е пътувал без
поставен предпазен колан, както и че се е съгласил да пътува в лекия автомобил,
знаейки, че водачът му е алкохолно повлиян.
Вещото
лице по приетата по делото СМЕ е приело, че при настъпване на процесното ПТП
ищецът е бил без правилно поставен предпазен колан. За да достигне до този
извод, вещото лице е съобразило, че по време на инцидента, тялото на А.С.А. се
е придвижило от задната лява седалка в багажника на автомобила, където е
намерено. Това е било посочено от С.Е.А.при разпита му като свидетел в
досъдебното производство.
Протоколът
за разпит на свидетел в наказателното производство удостоверява единствено, че е съставен на
посочената в него дата от посоченото длъжностно лице, извършило разпит на
свидетеля, които факти
обаче са неотносими към предмета на спора. Относно фактите, които лицата
възпроизвеждат в тези документи, същите се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се събират пряко
и непосредствено пред съда. С оглед на изложеното, съдът не основава
изводите си на тази част от СМЕ, основана на показанията на С.Е.А.от
досъдебното производство.
По
делото е представен протокол за извършения на 12.01.2017 г. разпит на ищеца
като свидетел в досъдебното производство (л. 67), при който е заявил, „Никой от нас четиримата в колата не беше
поставил предпазен колан“.
Както
беше посочено, протоколът за разпит в друго производство е недопустимо
доказателствено средство. Посоченият протокол, обаче, е подписан от А.С.А.,
който е страна в настоящото производство, поради което и представлява изходящ от страната документ, който доколкото
съдържат неизгодни за автора си факти, представлява извънсъдебно признание на
страна в настоящото производство. С оглед на изложеното, съдът приема, че при
настъпване на процесното ПТП, ищецът е
бил без поставен предпазен колан.
Видно
от СМЕ, устройството и предназначението на предпазните колани е да намалят
риска от получаване на увреждания или да предотвратят настъпването на по-тежки
такива при ПТП. Поставените триточкови колани намаляват инерционното движение
на тялото при удара напред, задържат пътниците на седалките им и не позволяват
да се преместват свободно в купето на автомобила, предпазват го от удари в
части от вътрешната конструкция на автомобила и от изхвърлянето му непосредствено
след удара.
Правилно
поставен обезопасителен колан задържа на място торса и таза, но не ограничава
движението на главата (шията) и крайниците. Освен това, ВЛ е посочило, че
предпазният колан има ефективно действие при челен удар в неподвижна преграда
или между два автомобила при скорост около 60 – 70 км/ч. При механизма на ПТП в
процесния случай (скорост от около 140 км/ч., излизане от пътя, попадане в
бетонна канавка, отсичане на два стоманени пръста, удар в бетонна плоча и
преобръщане, поставен предпазен колан не
би могъл да предпази ищеца от травматични увреждания.
В
открито съдебно заседание на 11.03.2019 г. (л. 105), вещото лице по СМЕ е
заявило: „Уврежданията на врата са
получени, тъй като по данни от свидетелските показания пострадалият е намерен в
багажника на колата. Ако е бил с колан няма как да отиде толкова назад и няма
как да получи тази травма на врата. На врата трудно би получил такива
увреждания при такъв механизъм при поставен предпазен колан, тъй като тялото ще
остане към седалката. Мозъчното сътресение при него е съвсем леко. В багажника
най-вероятно се е получила шийната травма. Изпадайки в багажника той е получил
силна флексия в шията“.
В
открито съдебно заседание на 30.09.2019 г. (л. 158), вещото лице по АТЕ е
заявило: „Автомобилът се е превъртал като
при всяко преобръщане е имало удари и тялото е политало във всички страни. Дали
ще настъпи контузия на шийни прешлени е възможно по принцип. Ако е с колан
тялото нямаше да отиде в багажника“.
С
оглед на така посочените противоречиви изводи и липсата на категоричност дали
при правилно поставен предпазен колан ищецът би получил процесните увреждания,
съдът приема, че не е налице доказване по нетърпящ съмнение начин на това
възражение на ответника и същото е неоснователно.
Както
беше посочено, видно от Протоколите от извършените химически експертизи, в
предоставените за изследване проби кръв и урина, взети от трупа на А.А.Х., е
установено наличие на етилов алкохол в количество, съответно 1.17 промила и 1.98 промила.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 7 от
ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014
г. на ОСТК на ВКС, налице е съпричиняване
на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от
водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил
известен. В мотивите на ТР е посочено, че страната която се позовава на
съпричиняването (в случая ответника), следва да установи с допустимите от ГПК
доказателствени средства не само обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за
узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство,
в което е пътувал, е употребил алкохол.
Следователно единствено констатацията, че водачът на моторното превозно
средство, в което пострадалият е пътник, е употребил алкохол, не обуславя
автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Разпитаният
по делото свидетел Г.Г.Х. заявява, че не си спомня да е виждал А.да пие
алкохол.
При
разпита си в досъдебното производство (л. 67), обаче, ищецът е заявил: „След като се разделихме с момичетата А.ни
закара до центъра н с. Енево. Г. и А.предложиха да вземем от магазина бира и
пием бира. Аз нямах пари в себе си, Г. и А.събраха пари и купиха 2 бутилки от
по 2 литра, както и пластмасови чаши. Влязохме в колата и започнахме да се
черпим. И тримата пихме от бирата, но повечето пи шофьора на автомобила А.. …..
По пътя А.започна да кара колата много бързо, беше усилил музиката до край и не
си взе забележка от това, че ние искахме той да намали скоростта на автомобила.
Дори докато караше колата А.пиеше бира от бутилката …..“.
В
цитираното ТР е посочено още, че поведение е пътуването в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този
факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа, е
рисково поведение. Поведение, изразяващо се в поемането на предвидим и реално
очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране, съставлява обективен
принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
Всички
тези факти са установени по настоящото дело – виновният водач е консумирал
алкохол в количество, надвишаващо 0.5 на хиляда, което му поведение е
противоправно, тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДвП,
предвиждаща, че на водача на пътно
превозно средство е забрането да го управлява с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда. Това противоправно поведение е било видимо за
околните, включително и за пътника в автомобила А.А., въпреки което той
съзнателно е пътувал в автомобила, управляван от употребилия алкохол. Това поведение
на пострадалия съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 30%, с колкото
и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат намалени определените
застрахователни обезщетения.
Следователно,
дължимото на обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от 35 000
лева (50 0000 лева – 30 %), а за
имуществени вреди – на сумата от 574.08 лева (820.11 лева – 30 %).
Не
се спори по делото, че преди предявяване на исковата молба, ответникът е платил
на ищеца сумата от 25 000 лева, както и че ищецът е приел извършеното
частично плащане. Поради това, съдът приема, че със
заплащането на сумата от 25 000 лева,
ответникът частично е изпълнил породеното парично задължение, представляващо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди от процесното ПТП.
Поради
изложеното, искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева (25 000 лв. –
25 000 лв.). За разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от
35 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Искът за обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 574.08 лева. За разликата над 574.08
лева до пълния предявен размер от 820.11 лева, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 558, ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при
спазване на чл. 497 КЗ. Разпоредбата на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ предвижда, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал.1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3 КЗ. Съгласно чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията към
застрахователя по застраховка ГО не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенциите по чл. 380 КЗ.
Не
се спори по делото, че ищецът е поканил ответника, да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, със заявление от 20.11.2017 г. (л. 19), както и че с
Решение № 42-2/30.11.2017 г., ГФ е отказал да изплати обезщетение за разликата
над 25 000 лева, която разлика е претендирана в настоящото производство. С
оглед гореизложеното, лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определена 30.11.2017г.
Не
се спори по делото, че ищецът е поканил ответника, да му заплати обезщетение за
имуществени вреди, със заявление от 27.02.2018 г. (л. 20), както и че с Решение
№ 05-2/15.03.2018 г., ГФ е одобрил това обезщетение, но след представяне на
разходооправдателни документи (фактури, фискални бонове и т.н.). По делото не са представени доказателства, че
до предявяване на исковата молба на 30.04.2018 г. на ответника са били
представени фактурите и фискалните бонове (представени в настоящото
производство), поради което и с оглед цитираните разпоредби на чл. 497 КЗ,
ал. 1 КЗ, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, обезщетението за имуществени вреди е
дължимо от 30.04.2018 г. – датата на
предявяване на исковата молба. Искане за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди следва да се
отхвърли за периода от 15.03.2018 г. до 29.04.2018 г.
Относно разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.
2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца
– адв. Щ.Щ., сумата от 577.66 лева
(1604.60 лв. + 2% ДДС = 1925.52 лв. х 0.30).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
161 лева от общо направените
разноски в размер на 230 лева (230 лв. х 0.70), вкл. депозити за свидетел и
експертиза. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 210 лева (300 х 0.70) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от исковете,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 602.96 лева, които
включват: 422.96 лева – държавна такса (10 574.08 лв. х 4%) и 180 лева – депозит за вещи лица (600 лв. х 0.30), от внасянето
на които съдът, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: ***, да заплати на А.С.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
-
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата
от 10000 лева - главница,
представляваща обезщетение за
претърпените от А.С.А. неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.12.2016 г., на път I-7, по вина на А.А.Х., управлявал лек
автомобил „Опел Корса“, регистриран в Р. Германия с № ******* без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
произшествието, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2017 г. до
окончателното плащане,
-
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата
от 574.08 лева - главница,
представляваща обезщетение за
претърпените от А.С.А. имуществени вреди (и съставляваща сбора от сумите
по фактура от 30.01.2018 г., фактура от 02.02.2018 г. и сметка от 23.12.2017
г.) от ПТП, настъпило на 21.12.2016 г., на път I-7, по вина на А.А.Х., управлявал лек
автомобил „Опел Корса“, регистриран в Р. Германия с № ******* без сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на произшествието,
ведно със законната лихва, считано от 30.04.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни:
-
иска чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ, за разликата над 10 000
лева до пълния предявен размер от 35 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди,
-
иска чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ, за разликата над
574.08 лева до пълния предявен размер от 820.11 лева – обезщетение за имуществени вреди, както и
-
претенцията
за законна лихва върху сумата от 574.08 лева – обезщетение за имуществени вреди,
за периода от 15.03.2018 г. до 29.04.2018 г.
ОСЪЖДА Г.Ф., с адрес: ***, да
заплати на адвокат Щ.Х.Щ., с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 577.66
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.С.А., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
на Г.Ф., с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 161
лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 210 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ф.,
с адрес: ***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 602.96 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
е постановено
при участието на Ю.А.Х., с ЕГН: **********,
ЮЛИЯНА А.Х., с ЕГН: **********, и
А.А.Х., с ЕГН: ********** - трети
лица помагачи на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: