№ 437
гр. София , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503857 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.06.2020г. постановено по гр.д.№ 4754/2018г. по описа на СГС,
ГО, 6 състав, са отхвърлени изцяло пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл.27 вр.чл.30 ЗЗД и чл.108 ЗС, предявени от М. Р. Х. срещу Е. Р. К. и Г. П. К., за
унищожаване /поради заплашване/ на договор за дарение от 27.06.2014г. на идеални части
от недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 179, том I, рег.№ 4127, дело № 160/2014
г. на нотариус В. В. с рег.№ *** на НК, по силата на който наследодателката на ищцата Д.
М. Х. е дарила в полза на Е. Р. К. своите ид.ч. от следните недвижими имоти, придобити по
наследство и представляващи лична собственост, както следва:
1. 1/2 идеална част от магазин (бивша работилница), находящ се в гр.София, район
Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „Мадрид“ № 4, преустроен заедно със
западния магазин в „кафе-аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 63 кв.м. и светла
площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при съседи: север-западния
магазин и източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор и запад- калкан, както и 7%
идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VI-223 от кв.136 по
плана на гр.София с площ от 240 кв.м.,
2. 1/4 идеална част от магазин, находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в
жилищната сграда на бул. „Мадрид“ № 4, преустроен заедно с бивша работилница в „кафе-
аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 19 кв.м. и светла площ от 14 кв.м., състоящ
1
се от едно помещение, при съседи:север-бул.“Мадрид“, изток-източния магазин, юг-бивша
работилница и запад-калкан, както и 3% идеални части от УПИ, в който е построена
сградата, съставляващ УПИ VI-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м.,
3. и за осъждане на втория ответник Г. П. К., да предаде владението върху
гореописаните имоти, като неоснователни..
Със същото решение М. Р. Х. е осъдена да заплати в полза на Е. Р. К. и Г. П. К.
сумата от 6000 лв. /шест хиляди лв./ разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК.
С определение от 23.09.2020г. постановено по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил
без уважение молбата на ищцата за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищцата по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана ч.ж. от ищцата
по делото.
Жалбоподателят-ищец М. Р. Х. оспорва решението изцяло и моли съда да го
отмени и уважи изцяло предявените от нея искове. Посочва, че е неправилна констатацията
на съда, че не е доказано качеството наследник на ищцата, тъй като е представено
удостоверение за наследници изх. № ЕС УН -921 от 04.05.2015г. издадено от СО - район
Оборище, видно от което М. Р. Х. е единствен наследник по закон на Д. М. Х.. Въпреки това
към жалбата представя отново същото удостоверение за наследници, което моли да бъде
прието. Твърди още, че е неправилен извода на съда, че искът е погасен по давност, която
съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД е тригодишна и започва да тече от момента, в който заплашването е
престанало. Твърди, че по делото не са представени доказателства за момента, в който
заплахите от страна на ответника са преустановени. Фактът, че дарението е извършено на
27.06.2014г., сам по себе си, не обуславя извод, че и психическия тормоз по отношение на
прехвърлителката е бил преустановен тогава. Не е изключена възможността, ответникът да е
продължил да заплашва Х. до деня на смъртта й, именно с цел да я държи под страх,
преграждайки възможността й да поиска унищожаване на договора. Дори хипотетично да се
приеме, че описваният психически тормоз е преустановен в деня на извършване на
процесното дарение, то правото на ищцата в настоящото производство да поиска
унищожаването му възниква едва след смъртта на майка й, когато получава качеството на
наследник. Затова давността започва да тече от 08.04.2015г., а не от датата на договора
за дарение - 27.06.2014г. На трето място посочва, че въз основа на събраните гласни
доказателствени средства е доказано пълно и главно, че преди смъртта на майка й,
посоченият недвижим имот е бил нает от Р. Г. К., който е баща на Е.К.. Същият започнал
постепенно да упражнява психологически натиск върху майката й и да настоява да
прехвърли в полза на сина му, Е. Р. К., притежаваните от нея идеални части от процесния
имот, като отправял към нея закани за здравето и живота й. Това породило у последната
2
основателен страх, под въздействието на който, на 27.06.2014г., същата подписала н.а. за
дарение № 179, том 1, per. № 4127, по силата на който прехвърлила своите идеални части от
имота на Е. Р. К.. Видно от представения по делото Нотариален акт № 92, том III, per. №
7806, дело № 453 от 2015г. на нотариус В. В., вписана в регистъра на НК под № 268, с район
на действие СРС, на 07.12.2015г. Е. Р. К. е прехвърлил съответните идеални части от
процесния имот на Г. П. К.. Предвид обстоятелството, че актът от който приобритателят
черпи правата си е унищожаем, и с оглед на общовалидното и принципно правило, че никой
не може да прехвърли право, което не притежава, то при унищожаване на първоначалния
договор за дарение, правото на собственост на К. следва също да отпадне с обратна сила.
Претендира разноски, като твърди, че разноските на насрещните страни са прекомерни.
Дори и в този неправилно изчислен от съда вариант се дължат 5 771,76лв., а не както приема
съда 6 000лв.
Въззиваемата страна Е. Р. К. и Г. П. К. оспорват жалбата и молят съда да потвърди
решението като правилно и законосъобразно. Изтъкват факта, че искът е погасен по давност, тъй като
със свое самостоятелно право на унищожаване на процесната сделка, ищцата не разполага,
доколкото не е страна по нея. Активната си легитимация тя черпи единствено в качеството
си на наследник на майка си и поради това заявеното в процеса потестативно право по чл.
30 ЗЗД е възникнало първоначално в патримониума именно на наследодателката, а не на
ищцата. Следователно погасителната давност е започнала да тече още преди смъртта на
майката на ищцата и е изтекла към датата на предявяването на иска. Отделно посочват, че
ищцата не е доказала пълно и главно твърденията си, че процесната нотариална сделка е
сключена в хипотезата на релевантно заплашване на прехвърлителката Д. Х. от лицето Р. К..
Не е доказано нито самото заплашване, нито идентичността на „заплашващия“ субект, нито
наличието на причинна връзка между твърдяното заплашване и дарението, обективирано в
процесната нотариална сделка. Претендират разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.27 вр.чл.30 ЗЗД и чл.108 ЗС.
Ищцата М. Р. Х. твърди, че е единствен наследник по закон на майка си Д. М. Х.,
починала на 08.04.2015 г. в гр. Пазарджик. Твърди, че след смъртта на майка си узнала, че
лицето Р. К.-баща на първия ответник Е.К., с действия подробно описани в ИМ принудил
чрез възбуждане на основателен страх за живота й Д. М. да подпише на 27.06.2014 г.
договор за дарение на идеални части от недвижими имоти, собственост на майка й, в полза
на сина му. Майка й нямала никакви стабилни и постоянни доходи, била безработна от 2009
г. и единственият й доход бил получаван от нея-част от наем като съсобственик на кафе-
аперитив с игрална зала, находяща се на партерния етаж на жилищната сграда в гр.София,
3
бул. „Мадрид“ № 4, който възлизал на 240-250 лв. Д. Х. разполагала и с друга идеална част
от друго жилище на същия адрес, но там живеела нейната майка, съответно баба на ищцата.
В последните години преди смъртта на Д., бившият дългогодишен наемател на игралната
зала на партерния етаж Р. Г. К. много хитро се опитвал да се възползва от факта, че е
беззащитна и нещастна жена. Той виждал, че тя е психически уязвима, поради което през
периода юни 2013г.-юни 2014г. започнал поетапно да настоява тя да прехвърли на сина му
Е. Р. К., притежаваните от нея идеални части от кафе-аперитива-игрална зала. Твърди, че
той отправял закани към Д., че ще я ликвидира, ако не прехвърли собствеността си. През
периода април-юни 2014г. Р. К. предприел по-твърди мерки спрямо Х., като директно я
заплашил с думите: „Ако не дариш казината на сина ми Едуард, ще те очистя, ще отидеш два
метра под земята, ангелче ще бъдеш и ще си послушна“. От своя страна ответникът Е.К. се е
разпоредил с дарените имоти в полза на втория ответник, който към момента ги владее без
правно основание, доколкото ги е придобил от несобственик, въз основа на унищожаема
сделка, която не е породила желаните от страните правни последици. Затова предявява
главен иск с правно основание чл.27 вр. чл.30 ЗЗД за унищожаване на договор за дарение от
27.06.2014 г., като сключен чрез заплашване, обективиран в нотариален акт № 179, том I,
per. № 4127, дело № 160/2014 г. на нотариус В. В. с per. № 268 на НК, както и иск с правно
основание чл.108 ЗС спрямо ответника Г. К. за осъждането му да предаде владението на
ид.ч. от имотите.
Ответниците Е. Р. К. и Г. П. К. оспорват предявените искове като неоснователни и
недоказани. Оспорват наличието на заплаха над наследодателката на ищцата. Дори напротив
Р. Г. К. и майката на ищцата Д. винаги са били в добри отношения, видно и от факта, че К.
чрез ЕТ „Р.-Р. К.“ е бил дългогодишен наемател на притежаваните от Д. Х. идеални части от
процесния имот. Релевират възражение за изтекла давност за депозиране на иска за
унищожаване, която е тригодишна, съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД и по правило започва да тече от
отпадане на заплахата. Претендират разноски.
От фактическа страна се установява, че на 27.06.2014г. между Д. М. Х. (майка на
ищцата) и ответника Е. Р. К. е сключен договор за дарение на идеални части от недвижими
имоти, обективиран в нотариален акт № 179, том I, рег.№ 4127, дело № 160/2014 г. на
нотариус В. В. с рег.№ *** на НК, по силата на който наследодателката на ищцата дарява в
полза на ответника К. своите идеални части от следните недвижими имоти, придобити по
наследство и представляващи лична собственост, както следва:
1. 1/2 идеална част от магазин (бивша работилница), находящ се в гр.София, район
Оборище, на партера в жилищната сграда на бул. „Мадрид“ № 4, преустроен заедно със
западния магазин в „кафе-аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 63 кв.м. и светла
площ от 55 кв.м., състоящ се от едно помещение и тоалетна, при съседи: север-западния
магазин и източния магазин, изток-стълбище и двор, юг-двор и запад- калкан, както и 7%
идеални части от УПИ, в който е построена сградата, съставляващ УПИ VI-223 от кв.136 по
плана на гр.София с площ от 240 кв.м.,
2. 1/4 идеална част от магазин, находящ се в гр.София, район Оборище, на партера в
4
жилищната сграда на бул. „Мадрид“ № 4, преустроен заедно с бивша работилница в „кафе-
аперитив с игрална зала“, със застроена площ от 19 кв.м. и светла площ от 14 кв.м., състоящ
се от едно помещение, при съседи: от север-бул.“Мадрид“, изток-източния магазин, юг-
бивша рабо илница и запад-калкан, както и 3% идеални части от УПИ, в който е построена
сградата, съставляващ УПИ VI-223 от кв.136 по плана на гр.София с площ от 240 кв.м.
На 07.12.2015г. между първия и втория ответник е сключен договор за замяна на
идеални части от недвижими имоти срещу МПС и доплащане на цената, обективиран в
нотариален акт № 92, том III, рег.№ 7806, дело № 453 от 07.12.2015 г. на нотариус В. В. с
рег.№ *** на НК.
На 08.04.2015г. дарителката Д. М. Х. е починала, като видно от приложеното
удостоверение за наследници изх. № ЕС УН -921 от 04.05.2015г. издадено от СО - район
Оборище, ищцата М. Р. Х. се явява нейн единствен наследник по закон т.е. притежава
активна материално-правна легитимация.
Исковата молба е депозирана на 10.04.2018г. /вторник/ т.е. повече от 3 години след
сключване на договора за дарение на 27.06.2014г., както и след смъртта на дарителката,
поради което и на основание чл.32 ал.2 ЗЗД първа инстанция е отхвърлила иска по чл.30
ЗЗД, като погасен по давност. Спорен е въпросът от кой момент е започнала да тече
давността т.е. кога е преустановена заплахата, ако се докаже пълно и главно, че такава е
отправена към дарителката респ. започва ли да тече нова давност, считано от датата на
смъртта й в полза на дъщеря й.
Видно от представените от ответника Е.К. писмени доказателства се установява, че
баща му Р. Г. К., действащ като ЕТ „Р.-Р.К.“, считано от 1992г. е бил наемател на
гореописаните помещения, преустроени като игрална зала и е разполагал с разрешение за
организиране на хазартни игри. В този смисъл Р. и Д. се познавали повече от 20 години по
повод сключеното наемно правоотношение.
За изясняването на делото по искане на страните е допуснато събирането на гласни
доказателства - показанията на св.И., В., Х. /бивш съпруг на Д. и баща на ищцата/, както и
св.Коцев /съсед/, разпитани в о.с.з. на 09.06.2020г. Показанията на св.Х., съдът кредитира по
реда на чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че е баща на жалбоподателката респ. заинтересован
от изхода на делото.
Свидетелката Ф. И. установява, че познава Д. Х., но не е била в близки отношения с
нея. Познава по-скоро нейни роднини-майка й Й. и бившия й съпруг - св.Х.. Знае, че Д.
притежава половината от магазинна част на бул. „Мадрид“ № 4 и апартамент на същия
адрес в София. Свидетелката посещавала заедно с бившия съпруг на Д.-Р. Х. къщата и по-
конкретно Й. - майката на Д., която също живеела на този адрес. При едно посещение на
адреса, тръгвайки си от апартамента, свидетелката засякла Д. Х. долу в къщата, където се
намира имота-магазина. Вратата след нея останала отворена и се чул скандал, който се
разразил между Д. и мъж, намиращ се в имота, карали се за пари. Към онзи момент, имотът
се отдавал под наем и бил използван като казино. Д. си искала наема, който не й бил даван.
Чула отправени заплахи директно за смърт, че Д. ще бъде елиминирана от там, като някакъв
субект. Чула отправени обиди. Този скандал станал около месец април-май на 2014 г.
Посочва още, че Д. Х. й се сторила доста нестабилна, много яростна, била изпаднала почти в
истерия. Самата тя провокирала реакция от страна на мъжа с тона, който държала.
Св.С. В. установява, че познава Д. Х., тъй като с бившия й съпруг са служили заедно
и били семейни приятели. Д. Х. починала 2015г. Знае, че Д. имала собствени недвижими
имоти на бул.„Мадрид“-една игрална зала - казино отдолу и на родителите й апартамент
отгоре и тавана в същата сграда. Д. давала под наем игралната зала. В последните 7-8 г. от
нейния живот тя била безработна и единственият й доход бил от наема, който получава. Не
5
може да посочи конкретни скандали във връзка с тези наеми респ. наемателите, но знае, че
след развода имало проблеми, защото Д. била останала без пари. Споделила с него, че има
някакви закани и заплахи от страна на наемателите, но тъй като тя пиела, свидетелят го
отдавал на алкохола, защото ставала много агресивна. Свидетелят не е бил очевидец на
скандали и проблеми между наемателите и Д.. Не познава лично Е.К., Г.К., Р. К..
Св.Х.-баща на ищцата и бивш съпруг на Д. Х. посочва, че с Д. били женени от 1990г.
до 2012г. След като се оженили, родителите й им предоставили апартамент в същата сграда,
където живеели заедно. От брака си с Д. имат едно общо дете родено 1996г., в лицето на
ищцата. Д. давала под наем игралната зала. По принцип винаги е имала проблеми с
наемателите, тъй като те винаги бавели плащанията, но тъй като това било нейна лична
собственост, тя не позволявала съпругът й да се меси в нейните неща и поради тази причина
не е сигурен дали са й плащали всичко редовно. Д. започнала да злоупотребява с алкохол, не
можела да си намери работа. От 2009г. била безработна, живеела на социални помощи.
Посочва, че станал очевидец на скандал между Д. и Р. К., който разпознал като глас, но не
видял кой е мъжа. Д. си искала веднага парите. Тогава чул, че заплашват Д., че ако не
прехвърли имота, ще бъде убита. Според св.Х. това нещо го казал Р. К., когото той познавал
лично още преди това. Разпознал го по гласа, но не го видял. Д. излязла бясна при този
скандал, но тя реагирала много остро по принцип, така че всеки опит за комуникация с нея
бил изключително труден.
Св.Коцев посочва, че живее на бул. „Мадрид“ № 2 през последните 20 години. Знае
игралната зала на съседния номер - бул. „Мадрид“ № 4. Влизал е в казиното, както и преди
да стане казино. Казиното е със стъклени, сензорни врати, които се отварят, когато има
движение отпред. След като влезе човек, те автоматично се затварят. Вратата е двойна, като
вътре има още една врата. Разстоянието между първата и втората врата е около 50-60 см.
Втората, вътрешната врата, е стъклена, облепена е със стикери. Отвън не се вижда какво се
случва вътре. Втората врата също е сензорна. Познава ищцата М. откакто се е родила.
Познава цялото й семейство. Р. К. познава от 1990-1991г., когато станал наемател на бабата
на ищцата - Й.. Впоследствие, след години, той станал и негов наемател, а впоследствие и
собственик на имота. Отношенията между Р. и Д. били много добри. Свидетелят ги заварвал
да пият заедно кафе в съседно кафене. Поне един път в месеца виждал Д. в офиса на Р..
Двамата били в много добри, лъчезарни, нормални човешки отношения. За сметка на това
взаимоотношенията между М. и майка й Д. били много лоши. М. се страхувала от майка си.
Тя буквално треперела, когато ставало въпрос дали да се качи при майка си, която живеела
на друг етаж или да не се качи, защото тя пиела и когато злоупотребявала с алкохол ставало
много лошо. От друга страна оношенията между М. и баба й Й. били безкрайно добри. М.
обичала страшно много баба си, която реално я отгледала. М. живеела на етажа, където баба
й живеела. Свидетелят установява, че познава Р., но няма добри впечатления от него като
човек. От 2006 г. Р. не живее на адреса, тъй като се разделили с Д.. Твърди, че никога не е
посещавал бабата на М., не го е виждал да помага на леля Д.. Д. имала проблеми с алкохола.
Лично свидетелят я е намирал в безпомощно състояние пред желязната врата. Когато
злоупотреби с алкохол, ставала много агресивна.
Св.И. посочва, че работи на бул. „Мадрид“ № 6 от 1993 г. На бул. „Мадрид“ № 4 има
магазин за млечни продукти, който в момента е дюнер. Преди било казино. Външната врата
на казиното била стъклена на автомат, а вътрешната врата се отваряла автоматично. Познава
ищцата, нейната майка, както и наемателя на казиното Р.. Виждала Р. и Д. заедно
нееднократно. Д. започнала да употребява алкохол и нееднократно притеснявала Р. за по-
ранен наем. Д. не е споделяла със свидетелката да е особено близка с Едуард, но
отношенията им били близки, имало едно взаимно уважение между Едуард и Д.. Когато Д.
започнала да употребява алкохол, започнала да тормози майка си-леля Д.. Майката на Д. се
страхувала да излиза, тъй като Диди я заплашвала, била й разбивала вратата. Това знае
лично от майката на Диди, която също й споделила, че Р. Х. й е казал да му прехвърли на
него имота, който има, но тя се въздържала, за да остане всичко за внучка й М..
6
Настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло показанията на свидетелите, като
логично обосновани и вътрешно непротиворечиви с изключение тези на св.Х. и фактическата му
съпруга св.И. в частта им досежно дочутия отвън скандал за пари между Д. и Р., когото те
разпознали само по гласа.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.30 ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора, когато едната
страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи договора чрез
възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздейства върху волята на лицето,
като се използват средства за психическа принуда (или комбинирани с физическа), като
страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените
интереси на страната по сделката, или интересите на нейни близки лица. Законът не
уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, но в трайно установената
съдебна практика и в правната теория се приема, че е необходимо използваните с
неправомерна цел средства да могат да възбудят основателен страх. Приема се още, че
заплашване няма, ако обективно са налице обстоятелства, които сами по себе си могат да
предизвикат страхови представи у страната, която твърди порока по чл.30 ЗЗД.
Ищецът по исковете по чл.26 и чл.30 ЗЗД носи доказателствената тежест за
установяване на фактите за липса на съгласие, респ. на заплашването, при сключването на
оспореното дарение. Трайно в практиката си ВКС е приемал, че "Съзнавана липса на
съгласие" е налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие или когато
волеизявлението е направено без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример
или по друга подобна причина. По делото не са представени доказателства съгласието на Д.
Х. да е изтръгнато с насилие, заплашване или да е направено без намерение за обвързване.
Показанията на св.Х., съдът кредитира при условията на чл.172 ГПК с оглед обстоятелството, че е
баща на жалбоподателката и респ. е заинтересован от изхода на делото. Аналогични са причините
да не бъдат кредитирани изцяло показанията на св.И., която живее на съпружески начала със св.Х..
Ето защо и като взе предвид наличието на две сензорни автоматично затварящи се врати на
казиното, съдът не кредитира показанията им в частта сочеща останала незатворена врата и дочут
отвън словесен скандал между Д. и Р., включващ отправени заплахи и закана за елиминиране от
страна на последния през месец април-май на 2014 г.
Константната съдебна практика и правната теория приемат, че за да е осъществен
съставът на чл.30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката, или
трето лице, да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да
деформира нормалния процес на сформиране на волята. В тези случаи заплашването е
основание за унищожаемост на договора, тъй като е нарушен мотивационният процес,
предхождащ волеизявлението и то съдържа порок. Заплашване е налице не само, когато
заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При
7
заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които
са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота,
здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на
други, близки на нея лица. Макар законът да не уточнява начина, по който се предизвикват
страховите представи, за целта е необходимо използване на средства, които могат да
възбудят основателен страх. Такива средства са както осъществена психическа принуда,
така и комбинация от психическо насилие и физически действия /напр. домашно насилие и
др./, които целят и като краен резултат формират страх у лицето, под въздействие на който
се сключва сделката. Страхът е субективна категория, която трябва да се преценява винаги с
оглед личността и конкретната обстановка. Категоризирането на действията, с които
заплашващият си служи се извършва обективно, но критерият относно това дали е
предизвикан основателен страх, трябва да е конкретен и субективен, защото се преценява
поведението на конкретното лице и порокът в неговото волеизявление, т.е. трябва да се
установи дали без поведението на заплашващия, лицето би сключило сделката. Тъй
като при заплашването се въздейства върху волята на конкретната личност, от това следва,
че при формиране на преценката дали са предизвикани страхови представи, под чието
въздействие е сключена сделката, респ. осъществен ли е фактическият състав на чл.30 ЗЗД,
от значение са личностовите характеристики, социалния и психически статус на
лицето, което твърди, че е било обект на принуда и заплаха. Личността на страната,
претендираща унищожаемостта на договора в хипотезата на чл.30 ЗЗД, е правно релевантно
обстоятелство, което може да обоснове или да изключи възможността точно у това лице и
при конкретната обстановка да са формирани страховите представи. Поради това,
доказателствата за качествата и социалните умения на личността, данните за психическа
уязвимост, емоционална неустойчивост и провеждана във връзка с това терапия, за
преживяно домашно насилие и др., са относими елементи към фактическия състав на
заплашването като основание за унищожаване на сделка. В случая е доказано пълно и
главно, че Д. Х. е била безработна и алкохолно зависима и в този смисъл същата е лесно
манипулируема. Същевременно обаче тя е ставала агресивна спрямо околните, вкл. по
отношение на майка си Й., а не подтиснато плаха респ. изплашена. На л.100 от делото е
приложена справка от МВР-СДВР, от съдържанието на която се установява наличието на
подадени сигнали срещу Д. от страна на майка й Й. и вече бившия й съпруг Р. Х. за
внезапно възникнали скандали и отправени заплахи от нейна страна.
Конкретността на преценката дали е осъществена заплаха по смисъла на чл.30 ЗЗД,
означава да се отчете личността на страната, която твърди, че волята й е опорочена от
страхови представи, създадени от действия на другата страна или на трети лица, както и да
се даде отговор на въпроса дали без тези действия атакуваната сделка би била сключена.
Това е така, защото идентични по характера си средства за заплаха, използвани за
възбуждане на страх и целящи дадено лице да бъде мотивирано да сключи определена
сделка, в сходни житейски ситуации - спрямо едни лица могат да формират страхови
представи, а спрямо други - да не формират такива представи, предвид различните
8
личностови характеристики и социални умения на лицата, обект на заплахата.
От тази гледна точка, правилото по чл.172 ГПК за преценка достоверността на
гласните доказателства задължава съда да обсъди показанията на свидетелите в съвкупност
с всички други данни по делото. Заинтересоваността на един или друг свидетел в полза или
във вреда на някоя от страните следва да се отчита, предвид възможната му необективност.
Не съществува забрана въз основа на такива показания да бъдат приети за установени факти,
които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят
на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на всички
останали събрани доказателства и да е базирана на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на
показанията му, още повече в случая, когато за формирането на извода за основателност на
иска решаващо се кредитират само показанията на свидетел, който е в близки родствени
отношения с посочилата го страна.
Първият свидетел на ищцата е възприел пряко единствено „гласове" и
отделни реплики, които твърди, че е чул през отворената врата на търговския
обект (казино), находящ се на бул. „Мадрид" № 4 в гр. София. Свидетелката
обаче изрично заявява, че не е видяла лицата, произнесли тези реплики, нито
е идентифицирала „заплашващия" субект по какъвго и да било начин.
Липсват каквито и да било показания на свидетелката, че лицето, от което тя
твърди да е чула „заплашване" е искало Д. Х. да прехвърли процесния имот в
полза на Е.К..
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства настоящата съдебна
инстанция намира за доказано пълно и главно, че починалата Д. Х. е злоупотребявала с
алкохол, при което ставала изключително агресивна, реагирала много остро по принцип,
така че всеки опит за комуникация с нея бил изключително труден. Повече от 15 години
същата била безработна, живеела от получаваните приходи от отдадените под наем
наследствени имоти, по повод на което се намирала в добри отношения с Р. К. - наемател
повече от 20 години. След развода й със св.Х. през 2012г., на когото са предоставени
родителските права над непълнолетната тогава М., те двете се отчуждили постепенно. За
сметка на това отношенията между баба и внучка били изключително добри, за което
свидетелства факта, че на 13.08.2012г. Й. е прехвърлила в полза на М. притежаваните от нея
недвижими имоти срещу издръжка и гледане. Свидетелските показания установяващи
тормоз и заплахи от страна на Д. Х. към нейната майка-Й., се потвърждават и от приетото
по делото удостоверение на 05-РУ СДВР, от съдържанието на което е видно, че по сигнал на
Й. В. П. срещу дъщеря й Д. М. Х. за възникнали скандали, вкл. и закана за убийство, са
образувани многократно преписки. Да се чуят ясно реплики, произнесени от лица
на значително разстояние, намиращи се в затворено помещение и през
фоновия шум на оживен столичен булевард е обективно невъзможно, още по-
малко по сигурен начин да се разпознае идентичността на съответните лица, които се
твърди да са ги произнесли. Показанията и на двамата свидетели на ищцата
допълнително се компрометират от факта, че и двамата свидетели на
ответника Е.К. еднозначно и категорично заявяват, че казиното на бул.
„Мадрид” № 4 има две последователни врати, поне едната от които е автоматична и се
9
отваря и затваря чрез сензор за движение. Този факт компрометира достоверността
на показанията на свидетелите на ищцата, според които същите били дочули
„заплашването“ през отворената врата на казиното.
По делото не са ангажирани доказателства, подкрепящи твърденията на
ищцата, че заплашването е продължило с месеци и е станало особено интензивно
в периода, непосредствено предхождащ процесната сделка, че е било траен
процес и е продължило в периода до и дори много след сключване на дарението, поради
което давността е започнала да тече много по-късно - след неговото преустановяване.
На второ място и независимо от гореизложеното САС споделя извода на
първостепенният съд, че искът е погасен по давност.
По правило право да иска унищожение на договора може да иска само страната по
него, чиято воля е опорочена. Именно това лице има интерес да отпаднат правните
последици от унищожаемия договор, като бъде върната в патримониума му предоставената
от него, в изпълнение на договора престация. Правото да се иска унищожаването на
договора е имуществено и затова може да бъде упражнено само от лицето, в чиито
патримониум се намира-страната по договора, чиято воля е опорочена, а след смъртта му от
неговите наследници. Затова то не може да бъде упражнено от трети лица, приживе на
страната, чиято воля е опорочена, освен в изрично предвидените в закона случаи на
суброгиране в чужди права.
Съгласно определение № 570 от 15.12.08 г. по гр. д.№ 1687/08 г. на І г.о.на ВКС
правото на наследниците да искат унищожаване на договор е наследимо, следователно за да
възникне трябва да е настъпила смъртта на наследодателя, каквато е настоящата хипотеза.
Съгласно чл.32 ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение на договор се погасява с
тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който заплашването е престанало,
а в останалите случаи - от деня на сключване на договора. Доколкото няма доказателства за
заплашването, следва да се отчете датата на дарението – 27.06.2014г. т.е. тригодишният
период е изтекъл на 27.04.2017г., ИМ е депозирана на 10.04.2018г. /почти една година по-
късно/
Погасяване правото на иск поради давност е отрицателна процесуална предпоставка
за съществуване правото на иск, но съдът проверява възражението въз основа на
конкретните обстоятелства по делото. В случая активната си легитимация ищцата
черпи единствено в качеството си на наследник на майка си и поради това
заявеното в процеса потестативно право по чл.30 от ЗЗД е възникнало
първоначално в патримониума именно на наследодателката, а не на ищцата.
Следователно погасителната давност е започнала да тече още преди смъртта
на майката на ищцата Д. и е изтекла към датата на предявяването на иска.
Моментът на откриване на наследството е релевантен с оглед разграничаване на
материално и процесуално правоприемство, но не и с началото на давностния тригодишен
срок, който винаги започва да тече от преустановяване на заплашването. Да се приеме
противното - че след смъртта на страната по договора започва да тече нова тригодишна
давност в полза на наследника по закон е правно нелогично и противоречи на общия
принцип на стабилизиране на договорите в по-кратки срокове, освен ако не страдат от най-
тежкия порок, водещ до нищожност. Именно затова при унищожаемост е предвидена и по-
кратка тригодишна погасителна давност. Независимо от това, дори и при зачитане на датата на
смъртта на Д. Х., настъпила на 09.04.2015г., давността отново е изтекла преди депозиране на иска –
на 10.04.2018г. /вторник/
10
ПО ИСКА ПО чл.108 ЗС срещу втория ответник, приобретател на ид.ч. от
процесните имоти.
Унищожаемите договори имат правно действие, но то може да бъде отменено по
искане на определено лице. Отмяната, унищожаването или развалянето на
придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до
момента на сключването му. Вписването на искови молби за нищожност или
унищожаване на актове подлежащи на вписване има само оповестително действие. Дори
исковата молба да не бъде вписана, при уважаване на иска отпадат с обратна сила не само
правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и последващите приобретатели. Само в
изрично посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият приобретател, е
вписан преди вписване на ИМ на първия отчуждител, обратното действие на
унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата
сделка, без да засегне правата на третите лица последващи приобретатели. Такова
оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл.33 ЗЗД, но не и по
чл.30-31 ЗЗД. Установи ли се, че праводателят е придобил собствеността на
унищожаемо, поради заплашване основание, отпадат правата и на третото лице, без
оглед на това дали е било добросъвестно или не. Независимо от това и доколкото
главният иск по чл.30 ЗЗД е недоказан и като такъв правилно е бил отхвърлен като
неоснователен, следва да се отхвърли и искът по чл.108 ЗС за предаване владението върху
процесните ид.ч. от недвижимите имоти, предявен срещу втория ответник-купувач.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА:
Съдът намира, че възражението на ищцата по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е
неоснователно, а размерът на разноските от 6 000лв. не следва да се намалява.
Предявени са субективно съединени искове за унищожаване на договор за дарение и
кумулативно иск по чл.108 ЗС срещу втория ответник за предаване на владението върху
идеални части от два недвижими имота съответно с цена: 7 399,50 лв. и 44 297,40 лв., равна
на данъчната оценка на имотите към датата на предявяване на иска.
Когато исковете са обективно съединени в условията на евентуалност и някои от тях
са отхвърлени, но един е уважен, отговорността за разноски ще следва от изхода на спора по
разглеждания и уважен иск. По тези въпроси е налице трайна практика на ВКС, постановена
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК - Определение № 284/06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на
ВКС, ІV ГО, Определение № 70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о., ТК,
Определение № 477/04.11.2016 г. по ч. т. д. № 1218/2016 г. на ВКС, 1 ТО и др., към която
настоящият състав изцяло се придържа. Според цитираната практика, когато между едни и
същи страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата д.т. е
една, едно е и адвокатското възнаграждение, доколкото последното е уговорено за защита на
едно благо. Но в случая са предявени два кумулативно съединени иска срещу двама
ответници. При цена на иска в размер на 7 399,50лв. минималното адвокатско
11
възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 655,18 лв. с
ДДС, а при иск с цена 44 297,40 лв.-по т.4 на сумата от 2 230,70 лв. с ДДС, т.е. общо за двата
иска адвокатското възнаграждение възлиза на сумата от 2 885,88 лв. Процесуалното
представителство е осъществявано за двамата ответници, т.е. общо 5771,76 лв. или с 300 лв.
по-малко от реално платеното. Всеки един от двамата ответници има право на разноски за
един адвокат т.е. по 3000 лв. Следователно заплатеното общо от двамата ответниците
адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. с ДДС не е прекомерно.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателката дължи в полза на въззиваемите направените
разноски, в размер на общо 5200 лв. за процесуално представителство пред въззивна
инстанция с вкл.ДДС. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото сумата е
платена за двама ответници, които не са задължителни необходими другари.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.06.2020г. постановено по гр.д.№ 4754/2018г. по
описа на СГС, ГО, 6 състав и определение от 23.09.2020г. постановено по реда на чл.248
ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбата на М. Р. Х. за изменение на решението в
частта за разноските.
ОСЪЖДА М. Р. Х., ЕГН **********, гр.***, бул. „***“ № *, ет.*, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Цар Асен“ № 1, ет.2, ап.2, чрез адв.Е. П. ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. Р.
К., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № ** и на Г. П. К., ЕГН **********, гр. ***, бул.
„***“ № *, сумата от 5200 лв. /пет хиляди и двеста лева/, направени по делото разноски пред
въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12