№57
Гр. Разград, 19 април 2021 год.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на тринадесети април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ разгледа докладваното
от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 48 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК във
вр.чл.63,ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Разград против
Решение № 28/02.02.2021г., постановено по АНД № 755/2020г. по описа на Разградския
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №1873-15-163/
12.08.2020г. на Директора на ОДМВР-Разград, с което на С. Ц. С. от гр. Р. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето
(ЗЗ) е наложена глоба в размер на 300
лв.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В
жалбата си и по същество развива доводи, че решението е неправилно и
необосновано, поради което моли съда да го отмени, като вместо него постанови
друго, с което потвърди оспореното НП. Претендира и за присъждане на деловодни
разноски.
Ответната страна, чрез своя процесуален представител,
заявява, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Прокурорът заключава, че жалбата е основателна, като
споделя изцяло изложените от касатора съображения, че процесното
административно нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на закона.
Разградският административен съд, след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията и възраженията на страните,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена
от активно легитимирано лице, в предвидения от закона срок и е насочена срещу
акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество тя се явява
основателна, по следните фактически и правни съображения:
В хода на производството са събрани достатъчно
доказателства, които установяват всички относими към спора факти. Те сочат, че по
повод постъпил сигнал на 22.04.2020г. около 14,30 часа е разпоредено на
полицейски служители да извършат проверка на спортната площадка, находяща се в
гр.Разград, ул. „Арда“ във връзка с пребиваващи там лица. При нея установили, че на площадката присъстват
две лица, сред които и С. С., поради което срещу него е съставен АУАН №1873-15-163/2020
от 22.04.2020г. В АУАН е посочено, че с поведението си той е нарушил забраната,
въведена с т. І, подт.1 на Заповед № РД-
01- 143/ 20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Този АУАН е надлежно
връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. След съставяне на акта
на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН административната преписка е изпратена
на Районна прокуратура – Разград с оглед
данни за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2 във вр. чл. 355, ал. 1 от НК.
С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 05.08.2020г.
прокурорът е отказал да образува наказателно производство за престъпление от
общ характер, като преписката е върната на Директора на ОДМВР- Разград за
реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето. Въз основа
на отразените в АУАН констатации и приобщените доказателства, наказващият орган
издал процесното НП, с което за описаното административно нарушение на
основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложил на С. С. административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. С
решението си Разградският районен съд е отменил НП, като в мотивите си е
посочил, че НП е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, при
липса на доказателства, които да установяват съставомерно поведение на
наказаното лице и че вмененото административно
нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложените
от него съображения не се споделят от настоящата инстанция.
АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на
ЗАНН. В тях фактическото описание на административното нарушение е достатъчно
ясно, точно и конкретно и съдържа всички индивидуализиращи го белези. Въз
основа на него наказаното лице е могло да разбере в какво е обвинено и в пълен
обем да реализира правата си по неговото оспорване. С оглед на това съдът
намира, че не са налице съществени процесуални нарушения, които да са основание
за отмяна на оспореното НП. Правилно са приложени и съответните законови
разпоредби.
Със Заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването е въведено като противоепидемична мярка забраната да се
посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места. Събраните писмени и гласни доказателства
установяват по категоричен и безспорен начин, че С. С. е нарушил тази
забрана, тъй като на посочената дата той е пребивавал в района на спортна
площадка. Без значение за съставомерното поведение на лицето е обстоятелството
дали то е спортувало или не.
С оглед на това правилно и обосновано е прието, че с действията
си наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна вмененото
административно нарушение. Съгласно приложената разпоредба на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ (в действащата тогава редакция) който наруши или не изпълни въведени с
акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки … се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение от 1 000 до 2000 лв. Наложената глоба е в минималния
размер, предвиден в санкционната норма и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и
ал.5 от ЗАНН (в действащата редакция) липсва възможност тя да бъде заменена с
по-леко по вид наказание или намалена по размер.
Процесното административно нарушение не се характеризира
като маловажно. Легално определение за "маловажен случай" се съдържа
в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, според която това е такова деяние, при
което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Преценката винаги се прави на база конкретните фактически
данни, отнасящи се до начина на извършване на нарушението, на вредните му
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
релевантни за степента на обществена опасност и морална укоримост на
извършеното. В случая не се установяват обстоятелства, определящи значително
по-ниска степен на конкретното нарушение, в сравнение с другите подобни
простъпки, свързани с неизпълнение на въведените противоепидемични мерки. С
оглед на това съдът намира, че конкретното деяние не разкрива белези, които да
го определят със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с типичните, обичайни случаи на това нарушение, поради което не са налице
предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Изложените съображения от въззивния съд са общи и касаят
всички случаи, при които е налице неспазване на въведени противоепидемични
мерки, които впоследствие са отменени или изменени. Съгласно чл. 63 и чл. 63а от
ЗЗ в условията на извънредна епидемична обстановка министърът на
здравеопазването е оправомощен да въвежда временни противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. С разпоредбата на чл.209а, ал.1
от ЗЗ законодателят е регламентирал задължението за гражданите да спазват
въведените мерки, което е абсолютно и императивно. Преценката какви по вид,
характер и срок на действие да бъдат тези мерки, се решава от министъра на
здравеопазването в условията на оперативна самостоятелност. По правило
оперативната самостоятелност е определена от закона дискреционна власт на
административния орган да избере по целесъобразност действията, които следва да
се предприемат. В съдебното производство по оспорване на издадени НП за
нарушения по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е недопустимо да се отрича това право и да се
преценява дали по вид и срок въведените мерки са целесъобразни или прекомерно
завишени. В тази връзка, следва да се отбележи, че неправилен и
незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че последващата отмяна/изменение
на наложените противоепидемични мерки съставлява изменение на закона, което се
явява по-благоприятно за нарушителя и следва да се приложи разпоредбата на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН. По своя характер заповедите на министъра на здравеопазването,
с които се въвеждат противоепидемични мерки, съставляват общи административни
актове, а не подзаконови нормативни актове. Настъпилите промени в тях не следва
да се тълкуват и възприемат като промяна в нормативната уредба.
Въз основа на така изложените фактически и правни
съображения съдът намира, че оспореното НП се явява законосъобразно и следва да
се потвърди. Приемайки
противното Разградски районен съд е постановил решението си в противоречие с
материалния закон и то следва да се
отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и няма пречки касационната инстанция
да се произнесе по същество на спора.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъди дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева,
определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК
Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 28/02.02.2021г.,
постановено по АНД № 755/2020г. по описа на Разградския районен съд и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1873-15-163/
12.08.2020г. на Директора на ОДМВР-Разград, с което на С. Ц. С. от гр. Р. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е
наложена глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА
С. Ц. С. от гр. Р. да заплати на ОДМВР-Разград
сумата от 80 (осемдесет) лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/