№ 126
гр. Кърджали, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20225140100886 по описа за 2022 година
Ищецът предявява установителен иск по чл.415, ап.1 от ГПК вр. чл.422 от ГПК за парично
вземане произтичащо от дължими, но неизплатени от страна на ответника обезщетения по
чл.222, ал.З от КТ и чл.224, ал.1 от КТ на заявителя/ищец, възникнали на основание
прекратен договор за възлагане на управление на ***** ООД и на основание, придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърденията на ищеца са, че бил Управител
в ответното дружество по силата на сключен между него и ответника договор от
23.01.2018г. за възлагане на управление, при което за последния възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за възложената на ищеца работа, в качеството му на
Управител. Със заповед на новоизбаринят Управител било прекратено трудовото
правоотношение, възникнало въз основа на договор за възлагане от 23.01.2018г. и за ищеца
възникнало правото му да получи обезщетения по чл.222, ал.З от КТ, дължимо при
прекратяване на трудовото му правоотношение, след като е придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст и по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо като обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск до 2019г. сочи, че от справка от счетоводните
ведомости на ответното дружество за 2019г. на ищеца не били изплатени обезщетение по
чл.222, ал.З от КТ в размер на 12 700.80 лв. и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на
14 817.60лв. или в общ размер на 27 518.40 лв., въпреки че дължимите суми били начислени
и надлежно осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, но до настоящият
момент ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане. Сочи, че подал заявление
за издаване на заповед за парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против ответника и
била издадена Заповед №***** на PC Кърджали постановена по ч.гр.д. № ***** по описа на
КРС, съгласно която ответникът следвало да заплати на ищеца сумата в размер на общо 27
518.40лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.З от КТ при прекратяване
1
на трудовото правоотношение след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст и неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск до 2019г., от която сума: 12 700.40 лв.-неизплатено обезщетение при прекратяване на
трудовото му правоотношение, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.222, ал.З от КТ и сумата в размер на 14 817.60 лв.-дължима при
прекратяване на трудовото му правоотношение за неизползван платен годишен отпуск до
2019г. по чл.224, ал. 1 от КТ, ведно със законните лихви върху главницата, считано от
26.04.2022г.- датата на постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, като със същата заповед длъжникът е осъден да
заплати и направените разноски. От подадено възражение по ч.гр.д. № ***** по описа на
Районен съд Кърджали за заявителя става ясно, че ответника оспорва изцяло дължимостта
на претендиралата сума, поР. което счита, че за него е налице правен интерес от водене на
настоящото дело и моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника съществуване вземането за сумата в размер на общо 27 518.40 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 КТ в размер на 12 700.80 лв.,
както и осъди ответника да му заплати направените разноски. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа исковата молба.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска, като счита, че не дължи
претендираната от ищеца сума на посоченото основание. Твърди, че Р. Д. Б. никога не е бил
в трудовоправни отношения с ответното дружество и с него не бил сключван трудов
договор, по силата на който да му се дължи трудово възнаграждение. Сочи, че претенцията
на ищеца за неизплатено обезщетение по чл.222, ал.З от КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск до
2019 г, предполага сключен трудов договор, какъвто в случая нямало, като в същото време
правоотношението, което възниквало по силата на Договор за управление на търговско
дружество не било трудово, а имало мандатен характер, който се регламентирал от нормите
на търговското право. Счита, че отношенията между управителя, от една страна, и
дружеството, от друга страна, се уреждали с договор за възлагане на управлението, който е
мандатен-договор за поръчка и съществена негова характеристика е равнопоставеност на
страните по него, поР. което лицето, на което било възложено управлението нямало
качеството на работник или служител на дружеството по смисъла на КТ, поР. което не му
дължали горепосочените обезщетения по КТ. Сочи, че с ищеца на 11.07.2005 г. бил сключен
Договор за управление в изпълнение на Решение №******* по гр.дело №********* по
описа на ВКС и Решение №***** по ф.дело №****** по описа на Окръжен съд-Кърджали,
както и Анекс към Договора за възлагане на управление от 05.01.2010 г., по силата на конто
срокът на Договора за управление е бил до 06.01.2015 г., а на 23.01.2018 г. е бил сключен
Договор за възлагане на управление в изпълнение на Решение на Общото събрание на
*******ООД от 15.01.2018 г., по силата на който ищецът като управител на дружеството
бил приел да го управлява и представлява в съответствие с Търговския закон и при
условията ма договора, като в посочения Договор за управление не била предвидена
2
възможност за изплащане на обезщетение на управителя по чл.222, ал.3 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а обезщетение при прекратяване на Договора за възлагане на
управление се дължало само, ако е било уговорено изрично в договора. С Решение на
извънредното Общо събрание на *********ООД, проведено на 23.09.2021 г., ищецът бил
освободен като управител на дружеството за допуснати множество нарушения, подробно
описани в протокола на Общото събрание от същата дата, като не бил освободен от
отговорност и със Заповед №4/01.10.2021 г., издадена от управителя на *********ООД в
изпълнение на разпоредбата на чл.33 от Договора за управление от 23.01.2018г., считано от
01.10.2021 г. бил прекратен Договор за възлагане на управление в изпълнение на Решение
на Общото събрание на *********ООД от 15.01.2018 г., поР. виновно поведение на
управителя Р. Д. Б., като поР. предсрочното прекратяване на Договора за управление на
основание виновно поведение на управителя, с горепосочената Заповед му била удържана
една брутна месечна заплата, представляваща неустойка съгласно Договора за възлагане на
управление и със същата Заповед не било разрешено изплащането на обезщетение за
неползвани отпуски на ищеца, която заповедта му била връчена на 01.10.2021 г. при отказ в
присъствието на двама свидетели. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.34
от Договора за възлагане на управление от 23.01.2018 г., обезщетение се дължи при
предсрочно прекратяване на Договора за управление, само ако същият е прекратен на
основания, различни от тези по чл.33 от Договора за възлагане на управление, какъвто не
бил настоящия случай, а съгласно разпоредбата на чл.35 от Договора за възлагане на
управление обезщетението, ако се дължи такова, се изплаща в срок не по-късно от 6 месеца,
считано от датата на решението на Общото събрание на дружеството за прекратяване на
договора и освобождаване на управителя, който срок е случая е изтекъл. Твърди, че
съгласно разпоредбата на чл.27 от Договора за възлагане на управление от 11.07.2005 г. и
чл.27 от Договора за управление о т 23.01.2018 г., ищецът имал право на компенсиране на
неизползваните дни платен годишен отпуск, само с решение на възложителя - Общото
събрание на дружеството, а такова решение в случая не било взето, поР. което на ищеца не
се дължало обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск до
2019 г. в размер на 14 817.60 лв. На отделно основание прави възражение за изтекла
погасителна давност за търсене на обезщетение от ищеца по чл.224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск до 2019 г. в размер на 14 817.60 лв., тъй като срока за
погасителна давност предвиден в чл.111, б.“в“ 3 от ЗЗД бил три годишен и давността
започвала да тече от деня, в който вземането станало изискуемо. Претендира направените по
делото разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа
отговора.
Съдът като обсъди събраните по делото писмени доказателства намира исковете за
неоснователни. По делото се установи , че между страните са били сключени договори за
възлагане на управлението на ответното дружество от 11.07.2005г. и от 23.01.2018г. , което
правоотношение не е трудово , а има мандатен характер и се регламентира от нормите на
3
търговското право. Договорът има характер на договор за поръчка и съществената негова
характеристика е равнопоставеност на страните по него, поР. което управителя няма
качеството на работник или служител по смисъла на КТ и не му се дължат претендираните
обезщетения по КТ, както и получаваното възнаграждение е дължимо въз основа на
гражданския договор , а не като трудово възнаграждение /в този смисъл определение
№391/25.05.2018г. по гр.д. № 4277/2017г. на ВКС, 3г.о., Решение № 241/16.10.2017г. по гр.д.
№ 322/2017г. на ВКС, 4 г.о./. Така в Договора за възлагане на управление от 15.01.2018г. не
е предвидена възможност за изплащане обезщетение на управителя по чл. 222, ал.3 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение при пенсиониране, поР. което такова не се
дължи. Обезщетение при прекратяване на договора се дължи само ако е било изрично
уговорено в договора. С решение на извънредното Общо събрание на ответното дружество
от 23.09.2021г. ищецът е бил освободен като управител на дружеството за допуснати
множество нарушения, подробно описани в протокола от проведеното общо събрание, като
не е освободен от отговорност. Със заповед №4/01.10.2021г. на управителя на ответното
дружество в изпълнение на чл. 33 от Договора за управление от 23.01.2018г., считано от
01.10.2021г. предсрочно е прекратен Договора за управление, поР. виновно поведение на
ищеца и със същата заповед му е удържана една брутна месечна заплата, представляваща
неустойка съгласно договора за управление. В чл. 33 от Договора за управление от
15.01.2018г. са уредени хипотезите за неговото прекратяване, в т.ч. и при предоставяне от
управителя на невярна информация за финансовото състояние на дружеството или при
съставяне и утвърждаване от управителя на документи с невярно съдържание; при системни
действия или бездействия на управителя, извършени в нарушение на действащата в страната
нормативна уредба /обстоятелства, посочени в Заповед №4/01.10.2021г./. Съгласно чл. 34 от
Договора обезщетение се дължи при предсрочно прекратяване само ако същият е прекратен
на основания , различни от тези по чл. 33 от Договора, какъвто не е настоящия случай.
Освен това , съгласно чл.35 от договора ако се дължи обезщетение, такова се изплаща в срок
не по-късно от шест месеца, считано от датата на решението на Общото събрание на
дружеството за прекратяване на договора , който срок в случая е изтекъл. Що се отнася до
претенцията по чл. 224, ал.1 от КТ , в чл. 27 от Договора за управление от 11.07.2005г. е
предвидено право на 30 календарни дни платен отпуск , чието ползване се съгласува с
възложителя. Неизползваните през годината дни могат да се ползват до прекратяване на
договора. Компенсиране на неизползваните дни с парично обезщетение се допуска само с
решение на възложителя, като такова решение не е представено по делото. Аналогичен е
случаят с Договора за управление от 23.01.2018г..
Ето защо и по изложените съображения, следва да се отхвърлят исковите претенции,
предявени по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК като неоснователни и недоказани,
като се присъдят в полза на ответника сторените по делото разноски от 1 800.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.********** против
*********ООД с ЕИК ******** гр.Кърджали , ул.******* със законен представител В.Д.Й.
– управител искове за признаване на установено спрямо ответника дължимостта на
следните суми: 12 700.80 лева – главница, представляваща неизплатено обезщетение по чл.
222, ал.3 от КТ, както и сумата от 14 817.60 лева – обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2019г. , ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 26.04.2022г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена Заповед №***** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***** по описа на КРС, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА Р. Д. Б. с ЕГН ********** от гр.********** ДА ЗАПЛАТИ на
*********ООД с ЕИК ******** гр.Кърджали , ул.******* със законен представител В.Д.Й.
– управител направените по делото разноски от 1 800.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5