РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 30.09.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ, в закрито заседание на тридесети
септември две хиляди и
деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Братоева ч. гр. д. № 12224 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника в изпълнителното производство М.Т. Бургуджиев, ЕГН **********, срещу постановление
от 03.07.2019 г. на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 418/2019 г. по
описа на ДСИ, 2-ро отделение, 10 участък, в което е прието, че разноските по
изпълнението следва да се възложат върху длъжника по изпълнението, като
съответно искането на последния да бъдат възложени в тежест на взискателя е
оставено без уважение.
Жалбоподателят
твърди, че сторените в изпълнителното производство разноски следвало да бъдат
за сметка на взискателя Т.П.П., тъй като длъжникът М.Т. Б.изобщо не бил дал повод за провеждане на
принудителното изпълнение – напротив, ключът от недвижимия имот бил предаден на
адвокат, която се опитвала да го предаде на взискателя, но същата отказала да го
приеме.
Взискателят
Т.П.П. е депозирала възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, в което счита
жалбата за неоснователна, тъй като доброволно изпълнение на задължението за
предаване на недвижимия имот не било осъществено и се наложило извършване на
въвод.
В
мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, тъй като в производството не било извършено доброволно
предаване на фактическата власт, а въвод във владение.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Съгласно
чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата
се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на
действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В
разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника М.Т. Б.за възлагане
на разноските в производството в тежест на взискателя по причина, че не бил дал
повод за провеждане на производството. Възражения срещу размера на определените
от ДСИ разноски не са релевирани.
В
изпълнителното производство адресат на искането за недължимост на приети
разноски, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението, който
следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен
контрол относно законосъобразността му. Следователно, жалбата, по която е
образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен контрол -
правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на съдебен изпълнител, с който
искането на длъжника М.Т. Б.да не дължи разноски, е оставено без уважение с постановление
от 03.07.2019 г., връчено му на 19.07.2019 г..
От
приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело № 418/2019 г. по
описа на ДСИ, 2-ро отделение, 10 участък, се установява, че изпълнителното
производство е образувано срещу М.Т. Б.по молба на Т.П.П., депозирана чрез
процесуален представител - адв. Христо М., въз основа на изпълнителен лист от 15.01.2019
г., издаден по гр. дело № 48124/2017 г. на СРС, 139 състав. Към молбата е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя и адвокат
М., от съдържанието на който се установява, че е предоставена правна помощ
срещу заплащане на възнаграждение от 600 лева.
До
длъжника М.Т. Б.е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена
сумата 624 лева - разноски за адвокатско възнаграждение и такса, която покана е
получена от задълженото лице на 15.05.2019 г., съответно на същата дата
длъжникът подал молба, в която изложил твърдения, че не дължи заплащане на
разноските по изпълнението, тъй като още на 29.03.2018 г. взискателят Т.П.П.
била поканена да получи ключа
от имота. Не се установява обаче ключът да е предаден в срока за доброволно
изпълнение, а е извършен въвод във владение на 28.06.2019 г..
Към
молбата длъжникът е приложил съобщение-телепоща, подадено на 29.03.2018 г., в
което е обективирана покана до Т.П.П. за определяне на ден и час за предаване
на фактическата власт върху недвижимия имот, но не се установява поканата да е
получена от адресата.
Основният
спорен въпрос в производството е дължи ли длъжникът разноски за изпълнението,
ако от извън процесуалното му поведение се налага извод, че не е станал причина
за провеждане на производството.
Съгласно
решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС
и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод
за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от
съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за
доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Жалбоподателят
оспорва принципната си отговорност за разноски, без да оспорва техния размер.
От
събраните в производството доказателства не се установява да е налице някоя от
хипотезите, при осъществяването на които длъжникът би бил освободен от
отговорност за сторените разноски. Изпълнение преди предявяването на
изпълнителния лист не е налице, а само в този случай би се считало, че
длъжникът не е дал повод за образуване на производството по принудително изпълнение.
Действително
до взискателят е отправена покана за съгласуване на дата и час за предаване на
ключа от недвижимия имот, но доказателства тази покана да е достигнала до
адресата не са ангажирани, което препятства извод кредиторът да е отказал
предложено му изпълнение.
След
получаване на поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 418/2019 г. по
описа на ДСИ, 2-ро отделение, 10 участък, длъжникът не е предал ключа на
съдебния изпълнител, а е извършен въвод във владение след изтичане срока за
доброволно изпълнение. При тези факти няма как да се приеме, че длъжникът не е
дал повод за провеждане на принудителното изпълнение, затова ще следва да
понесе разноските за същото. Изводът на съдебния изпълнител в обжалваното
постановление е в правилното приложение на закона и ще следва да бъде
потвърден.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника в изпълнителното производство М.Т. Б., ЕГН **********,
срещу постановление от 03.07.2019 г. на държавен съдебен изпълнител по изп.
дело № 418/2019 г. по описа на ДСИ, 2-ро отделение, 10 участък, с което е
оставено без уважение искането му разноските по изпълнението да се възложат
върху взискателя Т.П.П..
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.