Решение по дело №503/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 278
Дата: 27 октомври 2021 г. (в сила от 30 май 2022 г.)
Съдия: Галина Магардичиян
Дело: 20214500500503
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Р., 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян

Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20214500500503 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
ОРЛ. Н. Н. обжалва Решение № 404 от 08.06.2021г, постановено по гр.д.
№ 63/21 по описа на РРС, с което са отхвърлени като неоснователни
предявените от него искове за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД вр
чл.579,ал.2 ГПК и за предаване на основание чл.108 ЗС на владението върху
подробно посочени 3 броя поземлени имоти в землището на с.Ч.в., обл.Р..
Счита решението за неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага
подробни оплаквания за неговата неправилност.Иска отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете се
уважат изцяло. Претендира направените по делото раноски в двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият Б. Д. К. счита въззивната жалба за неоснователна, а
постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендира
направените във въззивната инстанция съдебни разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 23.10.2020г Н. Х. Н. продава на Б. Д. К. собвените си недвижими
имоти- поземлен имот с идентификатор ********** в с.Ч.в., община Р.,
1
местност “С.Д.” с площ 18 1900кв.м.; поземлен имот с идентификатор
*****.**.** в с.Ч.в., обл.Р., местност “С.” с площ 17 053кв.м. и поземлен имот
с идентификатор *****.***.* в с.Ч.в., обл.Р., местност “Б.” с площ
13 962кв.м., за което е съставен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 22, т.ІV, рег № 7191,н.д.№ 547 от 2020 на Нотариус Л.Ш. с
рег № *** с район на действие РС-Р.. Видно от съдържанието на
нотариалният акт продавачът е поставил десен пръстов отпечатък от палец
като нотариусът е поставил забележка, че това е “ поради старост”.
Съгласно изричната норма на чл.579, ал.1 ГПК нотариусът прочита на
участващите лица съдържанието на акта и ако те го одобрят, изписват името
си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан,
изписват пълното си име и потвърждават своите подписи. Законът предвижда
възможност когато някое от участващите лица не може да подпише поради
неграмотност или недъгавост, лицето да положи вместо подпис отпечатък на
десния му палец, като актът не се приподписва от свидетели. Нотариусът
издал нотариалният акт е разпитан като свидетел в настоящото производство
и установява, че Н. Х. Н., продавач по сделката, бил възрастен човек, слаб и
трудно подвижен. След като му прочел нотариалният акт, той удостоверил, че
е получил парите по сделката. Започнал да подписва документите, но му било
много трудно, тъй като му треперели ръцете. Като разбрал, че трябва да
подпише 11 документа и че трябва да напише и трите си имена под всички
тези документи, казал на нотариуса, че не може да го направи, поради което и
сложил отпечатък от палец. Видно от представеното от нотариуса копие от
нотариалното дело, в него се съдържа декларация по чл.264 ДОПК, която е
подписана от продавача и същият е започнал, но не е довършил изписването
на имената си./л.106 от делото/. Очевидно е, дори и за лице без особени
знания, че и подписа на лицето и ръкописния текст до него, са неустойчиви и
криволичещи. От показанията на св. С. Н.а и св. В.Б. е установено, че през
м.ноември 2019г Н. е получил инсулт, но според тях здравословното му
състояние било добро. Според св.Н.а до преди октомври 2020г дядо й
решавал судоки, постоянно си пишел някакви неща и според нея не е имал
проблем с ръцете. По делото са представени документи- декларации и
информирано съгласие от лечение на Н. през м.септември и октомври 2020г,
от които е видно, че върху част от документите подписа също е с неустойчиви
характеристики, а върху останалата част от документите подписа видимо се
различава от този под останалите документи по делото. Подписа върху
пълномощните, с които Н. е упълномощавал адв.Р. да го представлява пред
различни учреждения, през 2020г, също сочат същата неувереност при
полагането му. Останалите документи са в един по ранен период от 2020г.
При така установената фактическа обстановка, не само от показанията
на св.
Ш. и Р., но и от останалите събрани по делото доказателства, правилно
първоинстанционния съд е приел, че при сключване на сделката 23.10.2020г
обективното състояние на прехвърлителя го е лишило от способността му да
се подписва и да изписва многократно трите си имена, което придава
правилност на преценката на нотариуса за наличието на законовите
основания за полагане на пръстов отпечатък вместо подпис и нотариалното
удостоверяване не е нищожно, респективно сделката не е нищожна поради
липса на форма.
2
При преценка на доказателствата съдът не е допуснал нарушения в
какъвто смисъл са оплакванията във въззивната жалба. Показанията на св.Ш.
и св.Р. не са оборени от останалите доказателства по делото. Не е установено
и твърдяното във въззивната жалба основание за преценката на същите по
реда на чл.172 ГПК. Обратното именно показанията на св. С. Н.а, като дъщеря
на ищеца, следва да се преценяват през тази призма.
От друга страна преценката дали прехвърлителят е можел да се подпише
и изпише собственоръчно трите си имена пред нотариуса при изповядване на
сделката, респективно дали са налице основанията на чл.579, ал.2 ГПК поради
наличието на които същият е положил палец вместо подпис, следва да се
извърши към момента на сделката- 23.10.2020г. В този смисъл дори и същият
в един по-ранен момент да е можел да положи подпис и да изписва имената
си, ако към момента на сделката обективното му състояние е било такова, че
може да се подведе под термина „недъгавост“ по смисъла на чл.579,ал.2 ГПК,
то нотариалното действие е действително.
Трайната практика на ВКС определя, че под „недъгавост“ по смисъла на
закона, следва да се има предвид такова физическо увреждане, водено или
придобито, в резултат на което лицето изобщо не може да положи подпис или
не може да положи идентифицируем такъв. Тъй като подписът трябва да бъде
положен саморъчно, когато нарушението на двигателната способност на
ръката не е явно и пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се
налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето. В
случая преценката на нотариуса с оглед обективното състояние на
прехвърлителя към 23.10.2020г е била правилна.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че ответникът по
делото следвало да обори писмените доказателства, представени от ищеца, не
бил навел доводи за заболяване у прехвърлителя и не е доказал това с
медицинска документация. Нотариалният акт, представлява официален
документ - съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в
рамките на предоставената му
компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с
доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК досежно
извършените от нотариуса действия. Тази материална доказателствена сила
важи спрямо всички, поради което за да бъде оборена, страната която оспорва
действителността на извършените от нотариуса нотариални действия,
удостоверени в самият нотариален акт, носи тежест да установи тяхната
недействителност при условията на пълно и главно доказване. В случая
ищецът е този, които следва да е установи, че здравословното състояние у
прехвърлителя към момента на изповядване на сделката-23.10.2020г е било
такова, че му е позволявало да положи подписа си и да изпише трите си
имена при сключване на сделката. В настоящият случай това не е неправено,
представените доказателства от страна на ищеца-писмени и гласни-не
опровергават наличието на предпоставките по чл.579,ал.2 ГПК за полагане на
пръстов отпечатък вместо подпис от страна на прехвърлителя.
Първоинстанционният съд е стигнал до същия извод, поради което
постановеното от него решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Извършената на 23.10.2020 покупко-продажба е действителна като е
сключена в предвидената от закона форма. Ответникът е придобил
3
собствеността върху недвижимите имоти, предмет на сделката, поради което
е неоснователен и предявеният срещу него ревандикационен иск.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски във
въззивното производство в размер на 800лв, изплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 404 от 08.06.2021г, постановено
по гр.д.№ 404 от 08.06.2021, постановено по гр.д.№ 20214520100063 по описа
за 2021 на РРС.
ОСЪЖДА ОРЛ. Н. Н., ЕГН ********** със съд.адрес-гр.Р., ул.“Д.“ №
** чрез адв.К.Х. да плати на Б. Д. К., ЕГН ********** от с.Ч.в., обл.Р.,
ул.“С.К.“ № 2 сумата от 800лв разноски във въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в 1-
месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4