О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна, 29.10.2019г.
Варненският районен съд, гражданско отделение, 9-ти състав, в закрито съдебно
заседание, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 12817 по описа за 2019г.
на ВРС, 9-ти с-в, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предмет на делото са искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК с искане на ищеца, да се установи, че
той не дължи на отв. „Енерго про – продажби“ АД, сума от 3936.17лв.,
съставляваща корекция на ел. енергия за собствен на ищеца имот, за период
08.03.2017г. – 20.05.2019г., за която сума е издадена фактура
№**********/31.07.2019г.
В исковата
молба се твърди интерес от иска.
С отговора на
исковата молба ответникът отрича да претендира вземане за гореописаната сума,
на горепосоченото основание, от ищеца. Твърди, че сумата се претендира от
третото лице „Електроразпределение север“ АД, което е издало и процесната
фактура.
След
допълнителна дадена на двете страни възможност ищецът поддържа интерес от иска
поради издаване на горепосочената фактура, също представена.
След допълнителна дадена на
двете страни възможност ответникът също поддържа позицията си от отговора.
Видно от
съдържанието на приложената на л.30-31 от делото фактура
№**********/31.07.2019г., същата съдържа процесното задължение, но самата тя е
издадена от третото за спора лице „Електроразпределение север“ АД.
Видно от съдържанието на приетата на л.29 от
делото кореспонденция по повод на процесното задължение, с нарочно писмо от
31.07.2019г. именно трето за спора лице „Електроразпределение север“ АД е
уведомило клиента, че именно то е издало фактура №**********/31.07.2019г.,
платима именно на него.
При тези данни
по допустимостта на делото съдът намира следното:
Правен интерес
от установителен иск за недължимост на парична сума е налице тогава, когато
ищецът твърди, че ответникът претендира от него плащане на въпросното парично
задължение. В допълнение актуалната съдебна практика акцентира и върху наличието
на доказателства или доказателствени искания в исковата молба, които
свидетелстват за извънсъдебния спор между страните. Не е без значение и
процесуалната позиция на ответника, която може да потвърди или да разколебае
предпоставката за извънсъдебен спор.Във всеки случай следва да се държи сметка
за конкретната ситуация, съобразно обсъдените принципни правила, за да се
прецени наличие или не на обоснован интерес от иска.
В настоящия
случай към исковата молба не са представени доказателства за наличието на
извънсъдебен спор с ответника, оформен чрез волеизявления на страните, една към
друга, преди делото. С отговора си ответникът категорично отрича да претендира
вземане за гореописаната сума, на посоченото основание, от ищеца. Нещо повече –
след дадени указания ищецът сам представя очевидни доказателства издаване на
фактурата за задължението от трето за спора лице и за именно негова (на третото
лице) претенция за дълга по фактурата.
При тези данни съдът намира, че
ищецът няма обоснован правен интерес от предявения иск срещу ответника, защото
няма и доказан извънсъдебен спор между страните по делото. Спорът на ищеца е с
друго лице, което не е страна.
По разноските:
При прекратяване на делото в хода на производството, при хипотезата на липсващ
или отпаднал правен интерес, следва да се прецени всеки конкретен случай,
подведен под общата предпоставка коя от страните е причина за завеждане на
делото.
В настоящия случай разноските
се следват на ответника, защото по делото няма никакви данни той да е причинил
производството, напротив – ищецът имал данните за това, че претенцията е на
друго лице, но въпреки това предявил иска срещу нелегитимния ответник. За това
на осн. чл.78, ал.4 ГПК разноските са в полза на ответника по делото (с уважено
възражение за прекомерност).
Воден от горното съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА изцяло
производството гр.д. № 12817 по
описа за 2019г. на ВРС, 9-ти с-в, на осн. чл.130 ГПК.
ОСЪЖДА Е.А.И., ЕГН**********, да плати на „Енерго про – продажби“
АД, ЕИК103533691, сумата 360.00лв. –
адв. хонорар с ДДС пред ВРС, на осн. чл.78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване от ищеца пред ОС – Варна в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………