РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 05.08.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на петнадесети април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1915/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова
молба с вх. № 19828/12.02.2018 г., предявена от С.П.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, против „ЗАД Д.Б.: Ж.И
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
Ищецът твърди, че на 24.08.2017 г., на пътя
от гр. Бяла към гр. Бургас, И.Н.И., при управление на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. № ******ВВ, нарушил
правилата за движение по пътищата, станал причина и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП), с движещия пред него мотоциклет, управляван от ищеца С.П.С..
След ПТП, ищецът бил приет в МБАЛ „Света Анна“ – гр.
Варна в тежко състояния – с травма на
ръката, травма на таза и травма на крака, множество рани и охлузвания по лицето,
болки в десния лакът. На 24.08.2017 г., на ищеца била извършена репозиция на
носните кости, шев на разкъсната рана и била поставена носна тампонада. На
05.09.2017 г., на ищеца била извършена ламинотомия на прешлени S2 и S3 под
ренгенов контрол. Били установени фрагменти в канала и прекъснати влакна на
нервни коренчета. Била извършена вътрещна гибектомия и плактика с ReDura и
дурално лепило. Направена била задна стабилизация с плаки и 4 винта. Ищецът
твърди, че и към предявяване на исковата молба, не може да се обслужва сам и
изцяло зависи от грижите на семейството си. От причинените при ПТП увреждания,
ищецът претърпял и продължавал да търпи болки и страдания, като му предстоял
дълъг и тежък период по възстановяване и рехабилитация. Наличието на множество
и изключителни тежки травми в областта на главата и таза, придружени с
множество загрозяващи рани и охлузвания по лицето били предпоставка за
развитието на съпътстващи заболявания и развитието на психическа обремененост.
Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение и медицински изделия.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******ВВ, включително и на
водача И.Н.И.. По повод на процесното ПТП, ищецът отправил искане да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение, но ответникът постановил отказ.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4990 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, и съставляваща сбора от: сумата от 2040 лева - титаниева мрежа ReDura,
сумата от 1800 лева – дурален силант (лепило), и сумата от 1150 лева –
реконструктивна плака.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******ВВ. Ответникът оспорва исковете с възражението, че
са неоснователни. Твърди, че водачът И.Н.И. не е нарушил императивни разпоредби
на ЗДвП и ППЗДвП и не е причинил процесното ПТП, така, както е описано в
исковата молба. Поради липсата на противоправно поведение на застрахования
водач, не били налице предпоставките и за ангажиране на отговорността на
ответника. Ответникът оспорва предявените претенции и като прекомерно завишени
по размер с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика. Ответникът
оспорва и твърдените от ищеца телесни наранявания, както и
причинно-следствената им връзка с процесното ПТП. Излага съображения, че
представените по делото документи не установявали твърдяната тежест на
уврежданията и твърдяното посттравматично възстановяване на ищеца.
Евентуално ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца С.П.С.. Ответникът твърди, че по
време на ПТП, ищецът е управлявал с превишена и с несъобразена с пътните
условия мотоциклет, който е бил без регистрационни номера и е бил предназначен
за шофиране извън републиканската пътна мрежа. Освен това, ищецът бил без
поставена каска. На следващо място, ищецът не притежавал СУМПС за съответното
превозно средство, като по този начин сам е допринесъл за степента на
получените от него увреждания, тъй като липсата на СУМПС оказало влияние на
реакциите на ищеца в конкретната пътна обстановка.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа
исковете и оспорва възраженията на ответника. Излага съображения, че е бил
застигнат и ударен отзад, поради което и с поведението си не е допринесъл за
настъпване на ПТП.
В допълнителния отговор на исковата молба, ответникът
поддържа възраженията.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.). Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може
да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност
на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска,
следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди,
противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че
към датата на процесното ПТП – 24.08.2017 г., по силата на Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен на 27.10.2016 г. във
формата на застрахователна полица № BG/30/116002767975, валидна от 27.10.2016
г. до 27.10.2017 г., “ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, управляващи правомерно лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № ******ВВ, включително и на водача И.Н.И.. Този
факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по
делото (с определението от 30.11.2018 г.), а и се установява от представената
Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд (л. 20).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 24.08.2017 г., около 04.10
часа, на главен път І-9, е реализирано пътнотранспортно
произшествие между лек автомобил
“Фолксваген Голф“, с peг. № ******ВВ, управляван от И.Н.И., и мотоциклет „Tm
Racing“, управляван от ищеца С.П.С..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 24.08.2017 г. от
разследващ полицай при ІV РУП – гр. Варна, в съответствие с чл. 155, чл. 156, и
чл. 128-130 НПК. Протоколът има характера на официален свидетелстващ документ,
с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно
установените обстоятелства при огледа на произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, се установява и от представения по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от дежурен ПТП
при ОД на МВР, който е посетил мястото на ПТП – главен път І-9, на около 900
метра след гр. Бяла. Като пострадало лице, в констативния протокол е
посочен С.П.С. (и Р.Г.К..
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените по делото доказателства,
е описало следният механизъм на ПТП:
На 24.08.2017 г., около 4.10 ч., на главен път І-9, на около 900 метра
след гр. Бяла, в посока гр. Обзор, със скорост около 50.17 km/h, се е движел мотоциклет марка „Тm“ модел „Racing“,
управляван от С.П.С., на 16 години и пътничка Р.Г.К., на 14 години.
Мотоциклетът се движел в дясната пътна лента по посока на огледа.
В същото време лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******ВВ, се е движел
след мотоциклета в същата посока и в същата пътна лента със скорост около
105,17 km/h. Наближавайки мотоциклета, водачът на лекия автомобил И. Н. И., на
19 години, запазил посоката и скоростта на движение на автомобила. При така
създадената опасна ситуация, същият не е реагирал адекватно и е последвал
попътен сблъсък между двете превозни средства.
В резултат на получените деформации, след удара двете превозни средства
продължили да се движат като едно цяло до установяването им в покой в мястото,
където са открити при огледа. Скоростта им непосредствено след удара е била около
96 km/h. От удара пътничката от мотоциклета е полетяла назад и се е ударила в предното панорамно
стъкло на лек автомобил „Фолксваген“.
Вследствие на ПТП са пострадали С.С. и
Ралица Кримска (която е получила тежка черепно-мозъчна травма).
Видно от АТЕ, ПТП е настъпило на прав участък от пътя. В района на ПТП,
пътят се състои от три ленти за движение - една лента в посока гр. Обзор с
широчина 3,70 м. и две ленти в посока гр. Варна. Лентата в посока гр. Обзор е
отделена с непрекъсната линия от лентите в посока гр. Варна. Най-лявата лента в
посока на огледа е с широчина 3,80 м., а средната е с широчина 3,40 м. В дясно
от пътя има затревен банкет и бетонна канавка. Мястото на удара се е намирало
по дължина на пътя върху базовата линия и по широчина на пътното платно на
около 1,70 - 1,80 м. вляво от десния край на платното за движение, считано в
посока на огледа; Дори и мотоциклетът се е движил възможно най-вдясно на своята
пътна лента, водачът на автомобила не би могъл да изпревари безопасно мотоциклета,
без да навлезе в съседната лента (предназначена за насрещно движение).
За да
намали скоростта си на движение до 50,17 km/h (при екстремно спиране), на л. а.
„Фолксваген” са му били нужни около 91 метра. Пътят преди ПТП е прав и е
позволявал видимост повече от 100 м. С
оглед на това, вещото лице е заключило, че от професионална и техническа гледна
точка, водачът е
разполагал с възможност да намали скоростта на движение и
да осигури безопасна дистанция зад мотоциклета и по този начин да предотврати
настъпването на удара, без да навлиза в лявата лента. Този извод също важи с
още по-голяма сила при движение на автомобила с допустимата скорост на движение
в извънградски условия до 90 km/h.
Следователно,
предвид широчината на лентата за движение, настъпването на ПТП би могло да се предотврати чрез:
предприемане на екстремно спиране или, алтернативно, намаляване на скоростта на
движение на лекия автомобил до скорост, не по-голяма от скоростта на движение
на мотоциклета; или предприемане на
маневра „изпреварване“, при която обаче, лекият автомобил би пресякъл
непрекъснатата осева линия и би навлязъл частично в лентата за насрещно
движение.
Причини за настъпване на ПТП е
движението на лекия автомобил с несъобразена скорост, която превишава допустимата скорост на
движение в извънградски условия - 90 km/h. и субективните действия на водача на л. а.
„Фолксваген“, който не е реагирал при създадената опасна
ситуация (установено от липсата на спирачни следи).
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската експертиза,
извършена от д-р К.А.С., специалист ортопедия и травматология. Вещото лице по
СМЕ, след като се е запознало с представената по делото медицинска
документация, и след личен преглед на ищеца на 17.03.2019г., е приело, че при процесното ПТП, ищецът е
получил следните увреждания:
-
открита
рана на носа;
-
счупване
на костите на носа;
-
контузия
на дясна лакътна става;
-
контузия
и разкъсно контузна рана на лява глезенна става;
-
счупване
на сакрума със засягане на сакралните нерви и тяхната обвивка /дура/.
Вещото лице е обяснило, че сакрума е кост, затваряща
отзад тазовия пръстен. Тя е пряко продължение на гръбначния стълб, като
сакралните прешлени са сраснали помежду си в една кост за по голяма здравина. В
средата на костта се намира канал, който е продължение на гръбначномозъчния
канал на гръбначния стълб в който се разполага гръбначния мозък и
гръбначномозъчните нерви. Гръбначномозъчните нерви, които излизат от сакрума
инервират органите в малкия тази пикочен мехур, дебело черво. При увреждане на
тези нерви се получават смущения в уринирането и дефекацията.
В СМЕ е посочено, че след процесното ПТП, ищецът е бил
приет по спешност в МБАЛ „Св. Анна” - Варна, отделение УНГ, където е проведено
оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването на носа, зашиване на раната на носа и предна тампонада
на носа. Поради задържане на урина и невъзможност за самостоятелно уриниране,
на 02.09.2017 г., ищецът отново е бил приет в МБАЛ „Св. Анна” - Варна, Клиника
по неврохирургия, където е проведено оперативно лечение на счупването на
сакрума /кръстец/, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с плака и винтове, освобождаване на нервите и залепване на
разкъсаната обвивка на сакралните нерви. При операцията е установено наличието
на парче в канала на костта и увреда на влакна на нервни коренчета и обвивката
на нервните влакна.
При извършения
на 17.03.2019 г. преглед, вещото лице е установило наличието на надлъжен
оперативен белег в областта на долната част на гръбначен стълб и таза с дължина
10 см., белег от разкъсноконтузна рана в областта на лява глезена става отвътре
и отзад с диаметър 2.5 см., белег от рана на върха на носа. Констатирало е също ограничени движения и
болки долната част на кръста при навеждане напред и настрани.
Според Вещото
лице, процесното ПТП е причинило стресова реакция на ищеца, а като негативни
тенденции в психиката на ищеца, може да се приемат и честите позиви и нужда за
уриниране, които може да създават дискомфорт и притеснение у ищеца. При нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, срокът на възстановяване при счупване на носа е около един месец. При нормално
протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът на възстановяване при
счупвания в лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза с неврологични
усложнения е около една година.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от
вещи в съответната област на науката лица, които са висококвалифицирани
експерти, за чиято професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания
за поставянето им под съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани,
вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради което и
съдът не намира основание да се съмнява
в тяхната правилност и ги кредитира.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.Т.С., който
е баща на ищеца. След настъпване на процесното ПТП, П.С. отишъл на мястото на
ПТП. Свидетелят сочи, че синът му е лежал в една канавка, бил адекватен, двамата говорили. С линейка бил
откаран в Спешното отделение на Окръжна болница – Варна, където престоял около
час. Свидетелят сочи, че синът му е бил в много лошо състояние - целият бил в
кръв, лицето му било обезобразено, дрехите били накъсани, ръцете - наранени.
Ищецът бил приет в Отделение „Уши, нос, гърло“, където му бил зашит носът. Три
дни престоял в болницата. Прибрал се в гр. Бяла, но до вечерта се надул мехура
му. Извикали Бърза помощ и с линейка отново бил откаран до болницата, където
престоял 4 – 5 дни. След като се прибрал
в гр. Бяла, мехурът на ищеца отново се надул. За трети път се върнали в Окръжна
болница, но в друго отделение. На ищеца била направена операция, след която
останал още 15 – 20 дни в болницата. След като бил изписан от болницата, ищецът
се прибрал в дома си. На втория месец, тръгнал на училище, но се притеснявал,
че може да се изпусне. Това състояние продължило 2-3 месеца. Свидетелят сочи,
че и „към настоящият момент“ (свидетелят е разпитан на 15.04.2019 г., ) ищецът
имал страх, бил променен психически, не можел да ходи на екскурзии. Родителите
му му забранили физически натоварвания. Ищецът посещавал и психолог два пъти, но
психологът казал, че от тези посещение „става по-зле“.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът И.Н.И. е действал противоправно, тъй
като е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, предвиждаща, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тук
следва да се посочи, че извършеното от водача И. нарушение не е по чл. 20, ал.
1 ЗДвП. Нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е установено
нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в резултат на
което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение на чл.
20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила поради
други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат липсата на
внимание при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко нарушение на режима
на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия е нарушение по чл.
20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение 353/04.12.1991 г. по н. д. № 366/91
г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н.д. №
96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по н.д. 2900/2011 г. на ВКС,
решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС,
І НО.
Следователно,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ “ЗАД Д.Б.: Ж.И З.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява С.П.С. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление №
4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността
и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца към датата на
ПТП – 16 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното
ПТП върху живота на ищеца. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на
вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
степента на увреждане и ефектът, който са оказали и ще окажат върху начина на
живот на С.П.С., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 50 000 лева.
По
отношение на иска за обезщетение на имуществени
вреди:
След
процесното ПТП, ищецът е бил приет на лечение в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД.
По
делото са представени фактура № 29796/08.0.2019 г. и фактура № 29797/08.0.2019
г., и двете издадени от МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД за описаните в тях стоки
(медицински изделия съгласно талон), съответно за сумата от 1150 лева, 2040 лева, и 1800 лева, с
получател ищеца. Видно от представените талони за медицински изделия, на ищеца
е било предписано да поръча и закупи стандартна реконструктивна плака, на
стойност 1150 лева, дурален силант (1800 лева) и титаниева мрежа ReDura (за
сумата от 2040 лева).
Видно
от заключението по СМЕ, разходите по приложените фактури по делото са във
връзка с проведеното лечение на ищеца от уврежданията, претърпени от процесното
ПТП. Следователно по делото се установяват твърдените разходи, които са в
причинна връзка с процесното ПТП, на стойност общо сумата от 4990 лева, и съставляващи претърпени имуществени вреди.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение
обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия
в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите
си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу
застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че по време на ПТП, ищецът е управлявал с превишена и с
несъобразена с пътните условия мотоциклет, който е бил без регистрационни
номера и е бил предназначен за шофиране извън републиканската пътна мрежа.
Освен това, ответникът твърди, че ищецът е бил без поставена каска, и не е притежавал СУМПС за съответното превозно
средство.
Неоснователно е възражението на ответника, че управляваният от ищеца
мотоциклет е бил предназначен за шофиране извън републиканската пътна мрежа.
Видно от АТЕ, от техническа и нормативна гледна точка,
управлението на мотоциклет ТМ Racing по републиканската пътна мрежа е
разрешено, както и няма данни за забрана в района на ПТП за движение на такъв
тип мотоциклети.
Неоснователно е и възражението на ответника, че при настъпване на процесното
ПТП ищецът е бил без поставена каска. Видно от СМЕ, при процесния механизъм на
ПТП, увредите на ищеца в областта на носа, могат да се получат и при поставена
предпазна каска. Видно от Протокола за оглед, в района на
местопроизшествието са открити две каски от различен тип. Това е констатирано и
от АТЕ. Липсват данни, коя от каските е използвана от водача на мотоциклета и
коя от пътничката, но АТЕ е констатирано обстоятелството, че няма нормативни
изисквания относно вида на каските, използвани при употреба на такъв тип
мотоциклет.
Не се установява и че по време на ПТП, ищецът е управлявал с превишена и
с несъобразена с пътните условия мотоциклет. Видно от АТЕ, управлявания от
ищеца мотоциклет „Тm Racing“, преди настъпване на
процесното ПТП, се е движел със скорост около 50.17 km/h, се е
движел (при разрешена скорост в извънградски условия 90 km/h).
Съдът намира и за недоказано соченото от
свидетеля И.Н.И., че преди процесното ПТП, ищецът е употребил алкохол
(свидетелят И. заявява, че двамата с ищеца са се запознали един час преди
сблъсъка на рожден ден, където ищецът е употребил алкохол пред свидетеля). По
делото не ангажирани доказателства за надлежно измерване на съдържанието на
етилов алкохол в кръвта на ищеца, при настъпване на процесното ПТП.
Останалите възражения на ответника, обаче, са доказани. Видно от
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица, съставен след процесното ПТП, мотоциклет
„Тm Racing“ не е бил
регистриран, а ищецът не е притежавал свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Тези факти, не се и оспорват от
ищеца, като свидетелят С. (бащата на ищеца) заявява, че моторът, с който е
станало ПТП е бил негов, бил „нов внос“, „не е бил в КАТ“, както и че „в момента С.
караше книжката“. По този начин, ищецът е допуснал нарушение на чл. 140 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП), предвиждащ, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места, както и на чл.
150 и чл. 150а , ал. 1 ЗДвП, според които, всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач (освен в
посочените случаи), като за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая, управлявания от ищеца мотоциклет,
нито е бил регистриран, нито ищецът е бил правоспособен водач.
Тези
нарушения на ищеца са в причинна връзка с процесното ПТП, тъй като ищецът и
управляваният от него мотоциклет изобщо не е следвало да се намират на мястото
на ПТП – главен път І-9.
Освен
това, от показанията на свидетеля на И.Н.И. се установява, че преди „сблъсъка“,
управляваният от ищеца мотоциклет не е
имал нито светлини, нито фарове (нито номера). Свидетелят И. категорично
заявява, че моторът е бил без включени светлини. По отношение на тези обстоятелства е налице
хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК, поради което и възражението на ответника в
тази връзка не е преклудирано (решение № 41/26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, I ТО и цитираните в него решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/15 г. на
ВКС, I ТО, и решение № 92/24.07.2013 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Както беше посочено, процесното ПТП е настъпило през нощта (около 04.10
часа), а съгласно чл. 70, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, при
движение през нощта и при намалена видимост моторните превозни средства и
трамваите трябва да бъдат с включени къси или дълги светлини, габаритни
светлини и светлина за осветяване на задната табела с регистрационния номер.
Допуснатото от ищеца нарушение
на Закона за движение по пътищата е в причинна връзка с настъпването на
злополуката, тъй като е повлияло на възможността на виновния водач да го
възприеме своевременно.
Поради
изложеното, съдът приема, че са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението.
При
този извод, съдът следва да съобрази степента на приноса за настъпването на
вредите. Това предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до
настъпване на вредоносния резултат. Паралела и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта (решение №
117/08.07.2014 г. по гр.д. № 3540/2013 г. на ВКС, І ТО).
Съдът
приема, че поведението (допуснатите нарушения) и на двамата водачи е поставило в опасност всички участници в
движението и е повлияло на възможността на водача И. да прецени адекватно
ситуацията и да предприеме съответното поведение. Това дава основание да се приеме, че
допуснатите от пострадалия нарушения на правилата за движение са еднакви по
тежест и приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 50%, с колкото и на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да
бъдат намалено определеното застрахователно обезщетение.
Следователно,
искът за неимущуствени вреди е основателен и доказан за сумата от 25 000 лева (50 000 лв. – 50
%), а за имуществени – за сумата от 2495
лева (4990 лв. – 50 %). За разликата до пълните предявени размери, исковете
следва да се отхвърлят.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на 10.10.2017
г. (л. 14). С уведомление от 31.10.2017 г., ответникът е поискал да бъдат
представени още документи, а с уведомление от 29.01.2018 г., ответникът е
отговорил, че наличните документи са недостатъчни за определяне на обезщетение.
Ето защо и с оглед цитираните по-горе разпоредби, обезщетението за забава в
размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, е дължимо
след изтичане на три месеца от нейното предявяване, т.е. от 11.01.2018 г., от когато и се претендира от ищеца.
Относно
разноските: На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвок А.С.С., адвокатско възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска, в размер на 943.75
лева (3629.80 лв. х 0.26).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
429.20 лева от общо направените
разноски в размер на 800 лева (580 лв. х 0.74), вкл. депозит за АТЕ, СМЕ и
свидетел. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 333 лева (450 х 0.74) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1177.80 лева, в т.ч.:
държавна такса в размер на 1099.80 лева (27 495 лв. х 4 %) и депозит за
експертизи – 78 лв. (300 лв. х 0.26), от внасянето на които съдът, на основание
чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.И
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.П.С., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на
основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 25 000
лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 24.08.2017 г., на път І-9, ведно със законната лихва,
считано от 11.01.2018 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 2495 лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди от ПТП, реализирано на 24.08.2017 г., на път І-9,
като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
за разликата над 25 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева – обезщетение
за неимуществени вреди, и иска по чл.
493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
за разликата над 2495 лева до пълния предявен размер от 4990 лева – обезщетение
за имуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж.И
З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат А.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 943.75 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.П.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на „ЗАД Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 429.20 лева – разноски по делото и на основание чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 333 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.:
Ж.И З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1177.80 лева – разноски по делото, вкл.
държана такса и депозит за експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: