№ 124
гр. Враца, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Ив. Ангелова
при участието на секретаря Ваня Люб. В.а
като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20241420200350 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д-63д от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба
на В. Д. В. от с.Л., област Враца, ЕГН ********** против Наказателно
постановление № НП-02-1 от 02.04.2024 г., издадено от Областен управител
на област Враца, с което за нарушение на чл.83 от Закона за държавната
собственост (ЗДС), на основание чл.47, ал.1, б.“а“ и чл.53, ал.1 вр. чл.24, ал.2,
пр.второ, хипотеза втора от ЗАНН и чл.83 ЗДС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност,
неправилност и немотивираност на издаденото НП, като се прави искане за
неговата отмяна. Твърди се, че АНО не е конкретизирал периода на
извършеното деяние; АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя;
извършването на нарушението не е доказано от субективна страна; липсват
вредни последици. Алтернативно се излагат доводи за приложението на чл.28
ЗАНН.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа
доводите, изложени в жалбата и развива допълнителни съображения в тази
насока.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, намира издадено НП за правилно и законосъобразно, за което излага
съображения и моли същото да бъде потвърдено.
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения по
чл.59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, същата е процесуално
1
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба,
събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение №АУАН–
01-1 от 16.02.2024 г. против В. Д. В. от с.Л., област Враца, ЕГН **********,
като управител на „******** със седалище и адрес на управление село Л.,
община Мизия, ул.“Христо Ботев“ №13, за това че при извършена проверка
на място на 20.12.2023 и на 22.01.2024 г. със съответните констативни
протоколи е установено, че ****** е завзел и преградил без основание имоти
– частна държавна собственост в гр.Враца, ул.“Мито Цветков“№2 в
управление на Областния управител на област Враца, актувани с АДС №
2960, 2961 и 2964/15.11.2011 г.:
1.Самостоятелен обект-склад 12259.1019.295.2.13, застроена площ 14,10
кв.м, находящ се в подземен етаж на административна сграда, построена 1979
г.;
2. Самостоятелен обект-склад 12259.1019.295.2.11, застроена площ
37,62 кв.м, находящ се в подземен етаж на административна сграда,
построена 1979 г. и
3. Самостоятелен обект-склад 12259.1019.295.2.15, застроена площ
110,66 кв.м, находящ се в подземен етаж на административна сграда,
построена 1979 г.
Към АУАН са приложени Констативен протокол от 20.12.2023 г.,
Констативен протокол от 22.01.2024 г. и Протокол за изземване от 14.02.2024
г. №70 00-32-20.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.83 ЗДС
и описал обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а именно –
нарушението е извършено на 20.12.2023 г. и е продължило до 14.02.2024 г.,
когато държавните имоти са иззети, съгласно Протокол за изземване вх.№ 70
00-1-/7//14.02.2024 г. В акта е записано, че В. В. в качеството си на едноличен
собственик на капитала на ****** отговаря на основание чл.24, ал.2,
предл.второ, хипотеза първа от ЗАНН за това, че е наредил управляваното от
него търговско дружество да държи държавните имоти без правно основание
и с това държане се е обогатил неоснователно за сметка на държавата.
На сочения за нарушител В. Д. В., като управител на ****** била
изпратена покана с изх.№7000-1-/5//06.02.2024 г. за датата на съставяне на
акта, който бил съставен на 16.02.2024 г. в негово присъствие и на когото бил
връчен екземпляр.
В законоустановения срок, на 20.02.2024 г. жалбоподателят е
представил писмено Възражение срещу така съставения му акт, в което е
2
изложил доводи за неговата незаконосъобразност.
Въз основа на горния акт за установяване на административно
нарушение, при идентично с АУАН словесно описание на фактическата
обстановка на нарушението, наказващият орган на 02.04.2024 г. издал
атакуваното НП № НП-02-2, с което за нарушение на чл.83 ЗДС, на
основание чл.47, ал.1, б.“а“ и чл.53, ал.1 вр. чл.24, ал.2, пр.2 ЗАНН и чл.83
ЗДС , на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на хиляда лева. В така издаденото НП е отбелязано, че нарушението е
извършено на 12.02.2018 г., но е констатирано на 20.12.2023 г. и е
продължило без прекъсване до 14.02.2023 г., когато държавните имоти са
иззети, съгласно Протокол за изземване от същата дата.
При обжалването на НП пред Врачанския районен съд са събрани
гласни доказателства, като са допуснати до разпит актосъставителят С.П. и
свидетелите – Н.Ц.-присъствала при установяване на нарушението и при
съставянето на акта, както и посочените от жалбоподателя свидетели Т. И. и
Д. М..
Показанията на разпитаните свидетели П. и Ц. се припокриват с
изложеното в АУАН и в съответните писмените доказателства по делото,
поради което съдът им дава вяра и ги кредитира. От същите се установява
факта на извършените проверки и на изземването на процесните имоти.
От показанията на свидетелите И. и М. се установява обстоятелството,
че жалбоподателят В. от 2018 г., на основание сключен договор за наем, е
ползвал помещения на посочения адрес и едва в края на 2023 г. разбрали, че
част от помещенията са на областна управа и на общината. Свидетелите
твърдят, че до края на 2023 г. не са извършвани проверки нито от общината,
нито от областна администрация.
По делото са приети и съответно приложени като писмени
доказателства обжалваното наказателно постановление, ведно с цялата
административнонаказателна преписка към него, съдържаща относимите
писмени документи, както и приложените с жалбата такива, които съдът
кредитира като относими и значими към спора.
При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от
законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от
категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество. Процедурата по установяване на
административно нарушение, издаване на наказателно постановление и
неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения
нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно
приложение разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по
аргумент на чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на
материалния и процесуалния закон.
3
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за
това органи, в предвидената от закона писмена форма. Изискванията към
процедурата по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя са спазени,
съгласно нормативните разпоредби. Актът за установяване на
административно нарушение и НП обаче не съдържат всички необходими
реквизити, съобразно изискванията на ЗАНН. Както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП, не е посочена дата на извършване на
нарушението. Датата 20.12.2023 г. е датата на извършване на проверка от
страна на назначената със заповед на областния управител комисия, но
същата не е дата на извършване на нарушението. Липсата на този съществен
реквизит от съдържанието на АУАН и НП води до невъзможност да се
прецени правилното приложение на чл.34 ЗАНН, и същото е самостоятелно
основание за отмяна на НП.
Процедурата по установяване на нарушението, съставяне на АУАН,
издаване на НП и неговото обжалване е строго формална и нарушаването й,
всякога е основание за отмяна на крайния акт, издаден от АНО. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
санкционната процедура. Претендираното нарушение и обстоятелствата, при
които същото да е било извършено, не са описани достатъчно пълно и ясно
нито в акта, нито в наказателното постановление. Жалбоподателят е
санкциониран за това, че е завзел държавни имоти, като в съставения АУАН
не е описано достатъчно ясно в какво точно се изразява нарушението и въз
основа на какви доказателства се формира този извод, водещ до наличие на
осъществен състав на административно нарушение. В действителност липсва
легална дефиниция на понятието „завземе“, но същото по силата на общото
тълкуване може да се приеме в смисъл на „присвояване, „заграбване“ или
ползване без правно основание.
В случая АНО е допуснал смесване на понятията, приложим закон и
възможни законодателни процедури за реализиране правата на държавата,
съставяйки АУАН и НП спрямо В. на основание чл.83 ЗДС. Това смесване е
отразено в съдържанието на АУАН и НП и рефлектира върху процесуалната
им законосъобразност, съгласно чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5, съответно чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, изискващи ясно, изчерпателно и недвусмислено
описание на нарушението със съответните му обективни и субективни
признаци, както и съответствие между фактическото и юридическо
обвинение. Съгласно изложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП,
едновременно се твърди, че е налице „завземане“ на имоти държавна
4
собственост по смисъла на чл.83 ЗДС и „неправомерно държане“, като
основание за изземване по реда на чл.80, ал.1 ЗДС и „неоснователно
обогатяване“ от въпросното държане, съгласно чл.19 ЗДС. Твърди се също, че
субект и пряк извършител на неправомерното държане на процесните имоти -
държавна собственост е ЮЛ, но е ангажирана личната отговорност на
управителя В. като управител на последното „допуснал“ неправомерното им
държане. При това съдържание на АУАН и НП, остават неясни конкретните
фактически и правни параметри на повдигнатото административно
обвинение, както за самия жалбоподател, така и за съда. В случая
актосъставителят и АНО неправилно и незаконосъобразно са ангажирали
отговорността на жалбоподателя В. в качеството му на физическо лице -
управител на ******, „допуснал неправомерното държане“ на процесните
имоти държавна собственост, тъй като въпросното ЮЛ не представлява и не
осъществява дейност като „предприятие, учреждение или организация“ по
смисъла на чл.24, ал.2 ЗАНН. Отговорността му е неправилно ангажирана и
поради това, че нито чл.83 ЗДС, нито останалите
административнонаказателни разпоредби в закона, предвиждат изрична
административнонаказателна отговорност за „допустителство“, съгласно
чл.10 ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено въззивната жалба се явява основателна и
като такава същата следва да бъде уважена, а издаденото НП следва да бъде
отменено като незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП-02-1/02.04.2024 г.,
издадено от Областен управител на област Враца, с което за нарушение на
чл.83 ЗДС, на основание чл.47, ал.1, б.“а“ и чл.53, ал.1 вр. чл.24, ал.2 ЗАНН и
чл.83 ЗДС, на В. Д. В. от с.Л., ЕГН ********** е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Враца по реда на гл.XII от Административнопроцесуалния кодекс в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5