П Р О
Т О К О Л
Град
София, 25.08.2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение – 1-ви
състав, в публично съдебно заседание на двадесети и пети август две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Секретар: Даниела
Танева
Прокурор: Валентин Кирилов
сложи за разглеждане докладваното от съдия Борисова НЧД № 1737 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 10.30 часа се
явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.К. – редовно призован, се явява
лично, доведен от Затвора – град Варна, и с адв. Г.М. от САК - редовно упълномощен защитник по делото.
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА - град СОФИЯ –
редовно уведомен от предходно съдебно заседание чрез инспектор Д., се представлява
от М.М.– инспектор ІV степен „Режимна дейност“ при Затвора
– град София, с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с
оглед становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ
ДОКЛАДВА постъпило писмо рег. № RB202206-001-07/01-5074 от 18.05.2020
г. на ГД „Национална полиция“ и докладна записка относно проведена
разузнавателна беседа с лишени от свобода в ЗООТ „Казичене“ рег. № RB202206-001-07/01-5023
от 15.05.2020 г. на инспектор при ГД „Национална полиция“.
Посочените два писмени документа са
постъпили в Регистратура за класифицирана информация при СГС с оглед тяхното
изискване с писмо от 18.08.2020 г., изготвено по настоящото дело.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА приложеното по делото
затворническо досие на лишения от свобода Б.К.; становище вх. № 4212 от 22.05.2020
г. на инспектор Р.Д. - ВПД ЗН РНОД в Затвора - град София; становище вх.
№ 4212 от 22.05.2020 г. на инспектор Д.Г.-
НС СДВР в Затвора – град София; становище вх. № 4206 от 22.05.2020 г. на инспектор З.Д.- ИФ НС ЗО „Казичене“, Затвора
– град София; Заповед № 03 от 22.05.2020 г. и Заповед № 01 от 22.05.2020 г. на
началника на Затвора - град София.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се приемат като писмени доказателства по делото докладваните от
съда писмени документи, постъпили в Регистратура за класифицирана информация на
СГС, както и докладваните от съда становища и затворническо досие на лишения от
свобода.
СЪДЪТ, с
оглед становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за приемане
и прилагане по делото като писмени доказателства на докладваните в днешното
съдебно заседание от съда писмени документи, поради което
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото писмо рег.
№ RB202206-001-07/01-5074 от 18.05.2020 г. на ГД „Национална полиция“; докладна
записка относно проведена разузнавателна беседа с лишени от свобода в ЗООТ
„Казичене“ рег. № RB202206-001-07/01-5023 от 15.05.2020 г. на инспектор при ГД
„Национална полиция“; затворническо досие на лишения от свобода Б.К.; становище
вх. № 4212 от 22.05.2020 г. на инспектор Р.Д. - ВПД ЗН РНОД в Затвора
- град София; становище вх. № 4212 от 22.05.2020 г. на инспектор Д.Г.- НС СДВР в Затвора –
град София; становище вх. № 4206 от 22.05.2020
г. на инспектор З.Д.- ИФ НС ЗО „Казичене“, Затвора – град София; Заповед
№ 03 от 22.05.2020 г. на началника на Затвора - град София; Заповед № 01 от 22.05.2020
г. на началника на Затвора - град София.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА К.: Не желая да давам повече обяснения, освен дадените от мен вече
такива.
СЪДЪТ, с
оглед липсата на доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК и
на основание чл. 283 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените и представени по делото
писмени доказателства.
Счете
делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д
Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД
НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ИНСПЕКТОР
М.: Моля да приемете и потвърдите предложението на началника
на Затвора - град София за настаняването на осъдения К. в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип. Смятам, че направеното предложение е правилно и законосъобразно
и е подкрепено със събраните факти, установени с гласните доказателствени и
писмени средства, които са събрани в хода на настоящото производство, както и
от съпътстващите становища, които току-що изброихте и бяха приети. Също така
моля да вземете предвид и постановеното решение на СГС, НО, 14-ти състав, с което беше потвърдена
заповедта на началника на затвора за повишаване на режима от лек на общ, което
е в рамките на първоначално определения от закона.
С оглед изложеното
моля още веднъж да постановите съдебен акт, с който да приемете предложението
на началника на затвора и преместване на осъденото лице в заведение от закрит
тип.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля, съдът да уважи предложението на началника на Затвора - град София, въз
основа на приведените в него съображения, както и предвид казаното от г-н М. в днешното
съдебно заседание.
Адв. М.:
От името на моя доверител Б.К. моля да отхвърлите предложението на началника
на Затвора - град София, с което се иска на основание чл. 64а, ал. 2 ЗИНЗС да бъде преместен Б.К.
в затворническо общежитие от закрит тип или в затвор. В същото предложение са
изложени всички основания, предвидени в разпоредбата на чл. 64а ЗИНЗС за преместването,
а именно че К. е извършил грубо и системно нарушение на установения ред в
затвора, че са налице данни за подготвяне на бягство от страна на Б.К., както и
че същият влияе отрицателно на останалите лишени от свобода лица.
На първо
място, моля да отхвърлите предложението на началника на затвора, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при изготвяне на самото предложение, което считам, че страда от липса
на мотиви. При положение че имаме алтернативно предвидени основания за такова
преместване, легални дефиниции, като грубо или системно нарушение на установения
ред, в самото предложение не се посочва дали К. е извършил грубо нарушение на
установения ред, дали е извършил системно нарушаване на установения ред и какви
са тези нарушения. В предложението не се установява, нито се посочва, по какъв
начин и на кого Б.К. е влиял отрицателно на останалите лишени от свобода лица и
на кои точно лица. Също така на се установява в предложението и не се сочи, с какви действия К. е извършил подготовката
за бягство от затворническото общежитие. Само на това основание считам, че
следва да бъде отхвърлено предложението и съответно Б.К. да остане да изтърпява
своето наказание, въпреки промяната на режима му. Същият е променен от лек в
общ и позволява К. да продължава да изтърпява своето наказание в затворническото
общежитие от открит тип, каквото е затворническото общежитие в „Казичене“.
На следващо
място, ако не приемете тази моя защитна теза и възприемете, че предложението
отговаря на изискванията на ЗИНЗС и на разпоредбата на чл. 64а, ал. 2 ЗИНЗС, ще
Ви моля да го отхвърлите като неоснователно и недоказано.
На първо
място, по делото бяха събрани, освен приложените писмени доказателства, и
множество гласни доказателства. Бяха разпитани шестима свидетели, от които четирима
лишени от свобода и изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода“ и двама служители
на затворническата администрация, както и бяха събрани обяснения като гласни
доказателства, което също е доказателствен източник по смисъла на закона, от
самия Б.К.. Моля при анализирането на тези гласни доказателства да възприемете,
че в същите има множество противоречия, които са в полза на моя подзащитен, а
именно: на първо място – направените сведения от свидетелите Б. и Е. са
изготвени на 14.05.2020 г. Сведението на Б. е заведено в затворническата
администрация на 22.05.2020 г., а на Е.
- на 27.05.2020 г. Междувременно, от днес приетото писмо като доказателство от
ГДНП, изготвено на 18.05.2020 г., е видно, че е проведена беседа с лишения от
свобода Б. на 15.05.2020 г. - един ден след като е изготвено неговото сведение,
но една седмица преди официалното му завеждане. Считам, че с оглед хронологията
на така извършените действия се доказва, че затворническата администрация е
имала една-единствена цел - да създаде доказателства, по силата на които да
направи настоящото предложение пред Вас.
На следващо
място, от събраните по делото гласни доказателства се установи, че свидетелите Е.
и Б. са чули от свидетеля Д., по негов разказ, че Б.К. готви бягство. По начина,
по който същите разказват за това, което са чули от Д., не става ясно защо свидетелите,
които са слушали от Д. какво е щял да направи К., са подали сведението, а не е
подал такова сведение самият Д.. Обяснението на Б. и Е., че това нещо се е случило,
защото на Д. никой не му обръща внимание, е абсолютно несъстоятелно и не може
да обясни техните действия.
На следващо
място – свидетелят Д. казва, че е чул от К., че същият в момента, в който
разбере, че има образувано дело срещу него, ще предприеме действия, няма да
търпи повече това положение. Първо
не става ясно какво означава под
думите „няма да търпи това положение“. Дори и да приемем, че това е някакво
намерение за бягство, същото е разколебано от представеното по делото
постановление за привличане като обвиняем на К. от 27.08.2019 г., а именно Б.К.
е знаел за образуваното срещу него дело 7 месеца преди месец април, за който
период Д. твърди, че К. вече е говорил евентуално какво ще направи, ако му бъде
заведено дело, а именно че ще подготви бягство. Считам, че само на това
основание абсолютно не следва да бъде давана вяра нито на показанията на Д.,
нито на показанията на Б. и Е.. Ако внимателно се прочетат показанията на
свидетеля Б., дадени по настоящото дело, и тези, дадени по дело № 1828/2020 г. на
14 състав на СГС в протокола от съдебното заседание, който протокол е приложен
по настоящото дело като доказателство, ще видите, че свидетелят Б. казва по
отношение на свидетеля Ц., че е разбрал от свидетеля Ц., че на К. му е било
направено предложение за споразумение, но същият е отказал това споразумение и
тогава свидетелят Б. е взел решението да подаде своето сведение, сигнал, за
готвеното бягство. Единият път по дело № 1828/2020 г. по описа на СГС, 14
състав свидетелят Б. заявява, че това е станало при разходка на каре, а по
настоящото дело същият казва, че това е станало в присъствието на 20 човека на
пейка пред единия от затворническите блокове и не е казано от свидетеля Ц. лично
на свидетеля Б., а свидетелят Ц. е разказвал на висок глас за това, което е чул
от Б.К.. Всички тези противоречия могат да Ви мотивират само за едно единствено-нещо
– да приемете, че така скалъпената схема за евентуално готвено бягство от
страна на Б.К. е абсолютно неоснователна.
Връщам
се пак на основанията, предвидени в чл. 64а ЗИНЗС - всички свидетели, които са
лишени от свобода, заявиха, че по никакъв начин К. не им е влиял отрицателно. В
предложението не се сочи за лица, на които К. е подействал отрицателно, поради
което това основание следва да отпадне. Не се сочат конкретно едно грубо или
няколко системни нарушения от страна на К. на установения ред, поради което и
на това основание предложението следва да бъде отхвърлено и да не бъде уважено.
На следващо
място – единственото, за което евентуално се съдържат данни в това предложение,
е наличието на данни за подготвяне на бягство. Ще обърна внимание на легалното
определение за дисциплинарно нарушение в чл. 100 от ЗИНЗС и според което такова
нарушение на вътрешния ред е действие или бездействие, което да е извършено
виновно. В случая подготовката на бягство няма как да се извърши чрез бездействие,
може да бъде извършена единствено чрез действие. Никъде по делото не беше установено
действие от страна на К., с което на същия да може да му се вмени подготовка бягство - няма смисъл да
изброявам възможните действия, с които едно лице може да подготви бягство, поради
което и това не е доказано и съответно предложението следва да бъде отхвърлено.
На следващо
място, по делото се събраха данни от лишените от свобода, от разпитаните К. и Г.
- служители по сигурността, които, въпреки нежеланието си, споменаха за
съществуването на начин на опазване на вътрешния ред и предотвратяване на
възможността за бягство от ЗО „Казичене“. Вие сама се убедихте, както и всички
присъстващи в залата, че извършването на бягство от затвора от страна на болен
от такова заболяване човек, над 100 кг, над 50-годишен, да преодолее три
огради, едната от които е 3 метра,
другата е с телена мрежа и т.н., абсолютно явно житейски е невъзможно. От
друга страна, евентуално пускането му в отпуск, при което той може да извърши
това бягство, ако затворническата администрация има такива някакви данни, слухове
или потвърждения от лишени от свобода, то естествено би трябвало да не го пуска
в отпуск и съответно, с оглед предприетите мерки за сигурност в затворническото
общежитие, да направи така, че дори Б.К. да има
такова намерение, дори да тръгне да го осъществява, да не може да го осъществи,
поради което и на това основание ще моля да отхвърлите предложението.
На последно
място, Б.К. от декември месец 2007 г. е лице, което е
задържано - първоначално с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
впоследствие с влязла в сила присъда. Сега сме 2020 г. За 13 години
Б.К. не е извършил опит или подготовка за бягство, няма логика същият да
подготвя такова бягство, при положение че му остава около година и половина за
изтърпяване на наказанието, видно от представеното удостоверение. Едно евентуално
допълнително осъждане не може да бъде вменено като едно евентуално бъдещо
решение на К. да предприеме такива действия, поради което и на това основание
моля да отхвърлите предложението, в който и смисъл да постановите Вашето
съдебно определение.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА К.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми, няма какво да
добавя.
На
основание чл. 297, ал. 1 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА
ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА К.: Моля да отмените заповедта на началника на
Затвора - град София като неоснователна и почиваща на лъжи, създадени от А. Д. и
други лишени от свобода. Това е, което искам от съда.
СЪДЪТ се
оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ,
след проведено тайно съвещание, въз основа на исканията, доводите, възраженията
на страните, след като съобрази приложените към затворническото досие и
предложението на началника на затвора гр.София писмени документи, приети като
доказателства по делото, както и събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателствени средства и писмени доказателства и въз основа на закона, намира
за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 64а, ал. 2 ЗИНЗС.
Образувано
е по предложение с рег. № 2920 от 22.05.2020 г. на Затвора - София при Министерство
на правосъдието, което предложение е изготвено от началника на
Затвора - град София, и с което се предлага на съда да постанови съдебен акт за
преместване на лишения от свобода Б.К. от ЗООТ „Казичене“, където към настоящия
момент се намира, в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, на основание
разпоредбата на чл. 64а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗИНЗС.
Предложението
на началника
на Затвора - град София, инициирало образуването на настоящото дело, съобразно разпоредбата на
чл. 64а, ал. 2 ЗИНЗС е изготвено от активно легитимирано за това лице, депозирано
е пред съответния компетентен за това съд, а именно СГС, или в съдебния район,
в който се намират процесните пенитенциарни заведения,
а именно ЗООТ „Казичене“ и Затвора - град София.
Предложението
на началника на Затвора - София е изготвено по отношение на лишено от свобода
лице, а именно Б.К., който към дата 22.05.2020 г. изтърпява
наказание „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „Казичене“, съгласно приложените към затворническото
досие на същия писмени документи.
При това
положение настоящият съдебен състав намира, че предложението на началника
на Затвора - град София е допустимо, което обстоятелство води и до процесуалната възможност
за неговото разглеждане по същество.
Съобразявайки
изложеното в мотивите на предложението на началника на
Затвора - град София изготвено по реда на чл. 64а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗИНЗС, съдът констатира, че същият се е позовал на данни, касаещи съдебния
статус на лишения от свобода Б.К.; на данни, касаещи определения му към момента
на изготвяне на предложението режим, при който изтърпява наложено му наказание „Лишаване
от свобода“, а именно „Лек“; на данни, касаещи полагания труд от лишения от
свобода К. по време на изтърпяване на наложеното му наказание, за което са
издадени и заповеди от началника на Затвора - София и началника на ЗО
„Казичене“, от които са видни заеманите в периода на изтърпяване на наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“ различни длъжности на територията на
затворническите заведения.
На следващо
място, началникът на Затвора - София се е
позовал на издадени заповеди по отношение на лишения от свобода К. в периода от
21.08.2019 г. до 29.08.2019 г., които са издадени във връзка с разрешена му за
ползване годишна почивка извън ЗООТ; във връзка с проведен му инструктаж и
прекратена годишна почивка. Позовал се е също така на данни свързани с реализирана
по отношение на лишения от свобода К. дисциплинарна отговорност, за което е
издадена Заповед № 343 от 29.09.2019 г..
На
последно място, в мотивите на своето предложение началникът
на Затвора - София се е позовал на изготвено становище от инспектор ВПД ЗН
РНОД с вх. № 4212 от 22.05.2020 г.; на становище на инспектор НС СДВР при Затвора
- София с вх. № 4212 от 22.05.2020 г.; на становище на инспектор ИФ
НС ЗО „Казичене“ с вх. № 4206 от 22.05.2020 г.; на Заповед № 3 от 22.05.2020 г., издадена от началника на Затвора – София; на
Заповед № 1 от 22.05.2020
г., издадена от началника на Затвора - София по реда на чл. 67, ал. 1, т.
1 ЗИНЗС; на постъпил на 22.05.2020 г. в Регистратура „Класифицирана информация“
на Затвора - София сигнал от органите на
ГД „Национална полиция“; на сигнали, депозирани от лишени от свобода, изтърпяващи
наложено им наказание „Лишаване от свобода“ на територията на ЗООТ „Казичене“,
както и на данните, свързани с образувано срещу лишения от свобода К.
наказателно производство по ДП № 3383 ЗМИП - 15141/2019 г. по описа на 08-мо
РУ-СДВР, пр.пр. № 33714/2019 г. по описа на СРП.
При изготвяне
на своето предложение началникът на Затвора - София е отчел
в същото и остатъка от размера на наказанието „Лишаване от свобода“, който
следва да изтърпи лишеният от свобода К. към дата 22.05.2020 г., който
остатък е в размер на 01 година 10 месеца и 11 дни.
При преценка
на така посоченото от съда по-горе, касаещо изложените в мотивите на предложението
на началника
на Затвора - София обстоятелства, както и с оглед необходимостта от извършване на
преценката за основателността на визираните в предложението хипотези по т. 1,
т. 2 и т. 4 на чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС, въз основа на които се желае утежняване на
пенитенциарното положение на лишения от свобода К. чрез промяна на типа на
мястото за лишаване от свобода, в което същият да доизтърпи остатъка от
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, съдът съобрази всички събрани и приобщени
по делото в хода на проведеното съдебно следствие писмени доказателства и
гласни доказателствени средства. Съдът при своето произнасяне съобрази гласните
доказателствени средства изразяващи се в дадените обяснения от лишения от
свобода К. и в показанията на разпитаните свидетели М.Е., Ж.Б., А. Д., П.Ц., И.Г.,
П.К.. На следващо място съдът съобрази и събраните писмени доказателства по
делото представляващи дадените от свидетелите Е. и Б. писмени сведения от дата
21.05.2020 г.; изисканите от съда и приложени по делото справка за съдимост за
лишения от свобода К.; внесен в СРС обвинителен акт срещу лишения от свобода К.,
който е изготвен на 24.05.2020 г. по образуваното досъдебно производство, което
е посочено в мотивите на предложението на началника на Затвора - София, от който
се установява, че така образуваното наказателно производство е за извършено
според прокуратурата от К. престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал.2,
вр. ал 1 НК; приложените по делото справки от СРС, от които е видно, че с оглед
така внесения по отношение на лишения от свобода К. обвинителен акт е образувано
НОХД № 5043/2020 г. по описа на СРС, 97 състав, което не е насрочено за
разглеждане.
СЪДЪТ,
при своето произнасяне на следващо място, съобрази и постъпилите в Регистратура
за класифицирана информация на СГС писмени документи, а именно: писмо № RB202206-001-07/01-5074/18.05.2020
г. по описа на ГД „Национална полиция“; писмо рег. № RB202206-001-07/01-5023 от
15.05.2020 г. по описа на ГД „Национална полиция“ и писмо
рег. № RB 212002-001-06/3 21 от 21.05.2020 г. по описа на ГД „Изпълнение на
наказанията“.
СЪДЪТ
също така съобрази и издадените Заповед № 01 и Заповед № 03 на началника
на Затвора - София и двете от дата 22.05.2020 г.; представеното от защитата
постановление за привличане в качеството на обвиняем на лишения от свобода К.
от 27.07.2019 г.; протокол от 23.08.2019 г. за проведен инструктаж на лишени от
свобода, поощрени на основание чл. 98, ал. 1, т. 6-9 ЗИНЗС, между които под № 3
е вписан лишеният от свобода К.; представени от защитата медицински документи,
свързани със здравословното състояние на лишения от свобода К., а именно
епикриза от 25.10.2018 г., издадена от „Болница Токуда“,
Клиника „Хематология“, Отделение по клинична хематология за лишения от свобода Б.К.,
както и всички приложени към затворническото досие на лишения от свобода К. и относими към произнасянето на настоящия съд в производството
по чл. 64а, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИНЗС писмени документи приети като писмени
доказателства по делото.
Според
настоящия съд така посочените доказателства по-горе са относими
към предмета на доказване по настоящото дело, който предмет е очертан от
мотивите, изложени в предложението началника на Затвора -
град София с цел извършване на
необходимата преценка на основателността на същото.
На следващо
място, така посочените по-горе доказателства касаят не само периода от време до
изготвяне на предложението на началника на Затвора -
град София на 22.05.2020 г., но
също така тяхното обсъждане подлежи на преценка и поради това, че са намерили и
място в мотивите на внесеното в съда предложение по реда на чл.64а, ал.2, вр.
ал.1 ЗИНЗС. Тяхната преценка и обсъждане на свой ред е свързана с целта на настоящото
производство, за да се установи по несъмнен, ясен и категоричен начин, както действителната
фактическа обстановка, така и с цел да се разкрие обективната истина съобразно
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, касаещи основните принципи в наказателния
процес при развитието на едно наказателно производство, каквото несъмнено е настоящото.
При
своето произнасяне съдът намира, че не следва да обсъжда останалите събрани по
делото доказателства, касаещи периода след датата на изготвяне на предложението
на началника
на Затвора - град София - 22.05.2020 г. като намира същите за неотносими
към предмета на доказване по делото, чиято рамка, както вече се каза, се
очертава по настоящото дело и за целите на настоящото производство от
изложените в мотивната му част фактически
обстоятелства.
Настоящият
съдебен състав намира, че така направените по-горе уточнение са особено важни
при извършване на дължимия се от съда анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност затова, защото при внимателния
прочит на предложението на началника на Затвора гр.София инициирало настоящото
производство се констатира, или както правилно бе отбелязано и от защитата на
лишения от свобода К., че предложението не се отличава с някаква съществена конкретика и мотивираност, от която да могат да се изведат
достатъчно фактически обстоятелства в подкрепа на твърдението на началника на
Затвора - София за приложимост на разпоредбата на чл. 64а, ал.1, при хипотезите
на т. 1, т. 2 и т. 4 ЗИНЗС. В предложението на началника
на Затвора - град София единствено са описани извършените от същия действия във връзка с изпълнение
на задълженията му, които са му възложени чрез разпоредбите установени в ЗИНЗС,
за което са издадени съответните заповеди, но независимо от това така описаните
заповеди в случая, не могат да компенсират липсващата конкретика
на данни, а именно на онези значими за настоящото производство факти и обстоятелства,
които да касаят евентуално противоправно поведение на
лишения от свобода Б.К., в периода на изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“, на територията на пенитенциарното заведение, а именно ЗООТ „Казичене“.
При така
направеното уточнение и при анализа на събраните по делото доказателства, както
и от приложените в затворническото досие писмени материали, се установява, че лишеният
от свобода К. *** на 07.04.2008 г., след като е бил приведен от Затвора - град Стара
Загора, в който се е намирал, считано от 14.03.2008 г. Това е така, тъй като,
видно от приложената по делото справка за съдимост за лишения от свобода К.,
същият е осъждан общо 8 пъти за различни по вид престъпления - по чл. 279, чл.
316, чл. 325, чл. 314, чл. 242, ал. 4, чл. 321, ал. 3 и чл. 339, ал.1 НК и към
настоящия момент изтърпява наложено му наказание „Лишаване от свобода“ в размер
от 16 години в ЗООТ „Казичене“.
При
преценка на основателността на данните, изложени в предложението на началника
на Затвора - София, съдът съобрази и съдържащите се в затворническото досие на лишения от
свобода К. данни, свързани, както с началния момент, от който е започнал да изтърпява
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, така и тези данни свързани с
определения му режим и типа на затворническото заведение, при които е започнал
да го търпи до периода, в който е бил преместен в ЗООТ „Казичене“. От същите се
установи, че лишеният от свобода К. е започнал да търпи фактически, считано от
30.12.2007 г. приведеното в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 2 години, което му е наложено по НОХД №
131/2017 г. по описа на Районен съд - Свиленград и го е изтърпял на 26.11.2009
г. при първоначален „Общ“ режим. От приложените в затворническото досие писмени
документи е видно още, че с протоколно определение от 07.10.2009 г., постановено
по НЧД № 1035/2009 г. по описа на Районен съд - Казанлък, влязло в законна сила
на 04.01.2010 г., на лишения от свобода К. е определено на основание чл. 25,
ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“
в размер на 2 години измежду наказанията, наложени му по НОХД № 131/2007 г. по
описа на Районен съд - Свиленград и по НОХД № 1070/2008 г. по описа на Районен
съд - Казанлък, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим, и е присъединено
на основание чл.23, ал.3 НК наказанието „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Със същото определение е постановено наказанието „Лишаване от свобода“ в размер
на 9 месеца, наложено му по НОХД № 1311/2008 г. по описа Районен съд - Стара Загора
да бъде изтърпяно отделно при първоначален „Строг“ режим, в затвор.
На следващо
място, от справката за съдимост е видно още, че с определение, постановено по НОХД
№ 1238/2014 г. по описа на Районен съд - Перник, влязло в законна сила на 03.09.2014
г., на лишения от свобода К. е определено при условията на чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 16
години измежду наказанията наложени му по НОХД № 1311/2008 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, по НОХД № 1070/2008 г. по описа на Районен съд - Казанлък,
по НОХД № 78/2008 г. по описа на Окръжен съд
- Хасково и по НОХД № 1238/2014 г. по описа на Районен съд – Перник, а
на основание чл. 23, ал. 3 НК към така определеното му едно общо наказание е
присъединено и наказанието „Глоба“ в размер на 200 000 лева, наложено по
НОХД № 78/2008 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. Така определеното му едно
общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 16 години лишеният
от свобода К. е започнал да търпи, считано от 26.11.2009 г. при първоначален „Строг“
режим, в затвор. Първоначално определеният „Строг“ режим, при който лишения от
свобода К. е изтърпявал наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 16 години,
е заменен в следващия по-лек режим, а именно „Общ“ режим на 18.07.2013 г., за
което обстоятелство в кориците на затворническото
досие липсва издаден административен акт от затворническата администрация.
Данни в тази насока се съдържат в изготвените най-различни писмени справки,
изискани от Прокуратурата на Република България или от други компетентни за
това органи.
От
писмените документи, приложени в затворническото досие на лишения от свобода К.,
е видно, че по повод на депозирана от него молба през 2017 г. за промяна на
типа на пенитенциарното заведение, в което е изтърпявал наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“, е изготвено на 13.03.2017 г. становище от инспектор НС
СДВР при Затвора – София; на 28.02.2017 г. е изготвен доклад от инспектор СДВР
10 и 13 група при Затвора - София, и на 07.03.2017 г. е изготвено психологическо
заключение от инспектор психолог при Затвора - София. Също така
по повод на молбата на лишения от свобода К. е била назначена работна група от началника на
Затвора - София, която е разгледала всички изготвени становища, посочени
по-горе, от служители на затворническата администрация. В резултат заключението
на работната група е била издадена на 28.04.2017 г. Заповед № 63 от началника
на Затвора - град София, с която същият е наредил преместването на лишения от свобода К. *** в ЗООТ „Казичене“, където да продължи да
търпи наложено му наказание „Лишаване от свобода“, в условията на „Общ“ режим.
Считано
от 11.05.2017 г. лишеният от свобода К. изтърпява наложено му наказание „Лишаване
от свобода“ в ЗООТ „Казичене“ при условията на „Общ“ режим. На същата дата лишеният
от свобода К. *** в ЗООТ „Казичене“.
След
като началникът на Затвора - град София е констатирал, че към дата 20.05.2019 г.,
лишеният от свобода К. е изтърпял изискуемата се част от наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ съобразно изискването на чл. 66, ал. 1 ЗИНЗС и след като е взел
предвид становищата на инспекторите на ЗНРНОД, на ИФЗ НС СДВР, на НС ЗО
„Казичене“, както и данните, съдържащи се в доклада на инспектор ИСДВР е установил, че лишеният от свобода К. е
с позитивно поведение; няма наложени наказания в периода на изтърпяване на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „Казичене“; в посочения период
единствено е бил награждаван; рискът от рецидив при е редуциран; констатирал е,
че корекционната дейност провеждана с лишеният от свобода е отчела положителни
резултати, както и че не са констатирани нарушения на трудовия процес и
правилата, установени в пенитенциарното заведение, то и на 22.05.2019 г. е
издал заповед № 50, с която на основание чл. 66, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИНЗС е
наредил да бъде заменен режимът, при който лишеният от свобода К. да продължи
да изтърпява наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ и същият с
посочената заповед е бил заменен от „Общ“ на „Лек“ режим.
От
приложените в затворническото досие на лишения от свобода К. писмени документи е
видно, че със Заповед № 318 от 21.08.2019 г., издадена от началника на Затвора
- град София, е разрешено на лишения от свобода К. да ползва годишна почивка в
размер на 14 работни дни извън затворническото общежитие, считано от 26.08.2019
до 05.09.2019 г., и 4 работни дни в затворническото общежитие, за периода от
09.09.2019 г. до 12.09.2019 г. Действието на
посочената заповед е било прекратено със Заповед № 322 от 27.08.2019 г.,
издадена отново от началника на Затвора - град София. Впоследствие със Заповед №
343 от 29.08.2019 г. е наложено дисциплинарно наказание на лишения от свобода К.,
а именно „Ллишаване от право на месечен домашен
отпуск за срок от 3 месеца“, за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл.
100, ал. 2, т. 4, пр. 4 и т. 5 ЗИНЗС, както и за нарушение по чл. 96, т. 3 ЗИНЗС за това че, на 26.09.2019 г. по време на ползване на годишната си почивка
извън ЗООТ „Казичене“ е използвал не по предназначение времето за домашен
отпуск, както и за неизпълнение на задълженията и ограниченията, предвидени в
ЗИНЗС посредством неспазване на установените правила, регламентиращи
използването на годишна почивка. Заповедта е влязла в сила като необжалвана.
От
събраните от съда писмени доказателства е видно, че на 27.08.2019 г. лишеният
от свобода К. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно
производство № 3383 ЗМИП 15141/2019 г. по описа на 08-мо РУ-СДВР за деяние,
извършено според органа на досъдебното производство на 26.08.2019 г., което е
квалифицирано като престъпление по чл. 316, пр. 1, пр. 2, вр. чл. 308, ал. 2,
вр. ал. 1 НК. На 24.03.2020 г. е изготвен от прокурор при СРП и внесен в СРС обвинителен
акт срещу лишения от свобода К., по който е образувано и НОХД № 5043/2020 г. по
описа на СРС, НО, 97 състав, което, съгласно приложената по делото справка, не
е насрочено към момента.
Със Заповед
№ 069 от 28.08.2019 г. на началника на Затвора - София лишеният от свобода К. е
бил освободен от изпълнение на възложената му работа като общ работник в
служебен стол и поддръжка тревни площи, считано от 28.08.2019 г. Впоследствие със
заповед № 238 от 12.11.2019 г. на началника на Затвора – София, на лишения от
свобода К. е възложено да работи в ЗООТ „Казичене“ от понеделник до събота на
8-часов работен ден на длъжност помощник хранителен склад с място на работа „Хранителен
склад“ в ЗООТ „Казичене“, считано от 13.11.2019 г., като в заповедта е
посочено, че работата ще се изпълнява за изпитателен срок от 3/три/ месеца.
Настоящият
съдебен състав на следващо място съобрази и приложената в подкрепа на предложението
на началника на Затвора - София Заповед № 01 от 22.05.2020 г., издадена от
него, поради обстоятелството, че същата заповед с оглед нейния предмет е относима към настоящото производство, т.к. касае режима,
при който лишения от свобода следва да изтърпява наложеното му наказание. Така
от посочената заповед е видно, че началника на Затвора – София е заменил режимът,
при който лишеният от свобода К. следва да изтърпява наказанието „Лишаване от
свобода“ в ЗООТ „Казичене“ на следващия по-тежък режим, а именно „Общ“ режим,
на основание чл. 67, ал. 1, пр. 1 и пр. 3, т. 1 ЗИНЗС. От приложените по делото
писмени документи и приети от съда като писмени доказателства е видно, че срещу
посочената заповед е депозирана жалба от лишения от свобода К., във връзка с
която е образувано НЧД № 1828/2020 г. по описа на, СГС, НО, 14 състав. Наказателното
производство по така образуваното дело пред СГС е приключило с определение от
30.06.2020 г., с което съдът е оставил без уважение жалбата на лишения от
свобода К. срещу заповед № 01 от 22.05.2020 г., с която заповед е заменен
режима, при който същият следва да изтърпява наложеното му наказание „Лишаване
от свобода“, а именно от „Лек“ на „Общ“ режим. Определението е окончателно и е
влязло в законна сила на 30.06.2020 г., поради което и в тази връзка, считано
от 30.06.2020 г., режимът при който лишения от свобода К. изтърпява наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“ е „Общ“.
По
делото, на следващо място, като писмени доказателства са приобщени писмо с рег. №
RB202206-001-07/01-5074/18.05.2020 г. и докладна записка с рег. № рег. №
RB202206-001-07/01-5023 от 15.05.2020 г. по описа на ГДНП, които са изпратени за сведение на настоящия
съдебен състав, а писмото е изпратено за сведение и на главния директор на ГДИН,
т.к. същото е свързано със сигнали, депозирани от лишените от свобода М.Е. и Ж.Б.
изтърпяващи наказание в ЗООТ „Казичене“, в които се съдържат твърдения за това,
че лишеният от свобода К. има намерение да планира и да извърши бягство от ЗООТ
Казичене. Във връзка с посочените сигнали е изготвена докладната записка
с рег. № рег. № RB202206-001-07/01-5023 от 15.05.2020 г. по описа на ГДНП.
На
последно място, съдът съобрази и справката, изготвена от затворническата
администрация, касаеща остатъка, който фактически следва да изтърпи към дата 22.05.2020
г. лишеният от свобода К., който остатък е 01 година 10 месеца и 11 дни.
Съдът, изложи
подробно събраните по делото писмени доказателства с цел внасяне на яснота в
доказателствения материал, който от една страна е възприет от началника на
Затвора - град София и който е намерил място в неговото предложение, а от друга
страна и затова, защото е относим към производството по чл. 64а, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 4 ЗИНЗС, с цел правилното установяване на фактическата
обстановка по делото.
При така
установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав от правна страна
намира следното:
За да
бъде уважено предложението на началника на Затвора - град София, инициирало
настоящото производство, следва от обективна страна да са осъществени от лишения
от свобода К. всички или някоя от хипотезите на фактическия състав на разпоредбата на
чл. 64а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗИНЗС, на които от своя страна се позовава затворническата
администрация в лицето на началника на Затвора - София, а именно - по т. 1 да
са установени данни за грубо или системно нарушаване на установения ред от лишения
от свобода К., по т. 2 - да са налице данни за подготвяне на бягство или друго
престъпление от лишения от свобода К. и по т. 4 - лишеният от свобода К. да
влияе отрицателно върху останалите лишени от свобода.
Настоящият
съдебен състав, при обсъждане на наличието на предпоставките, установени в
правната норма на чл. 64а, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС намира, че в конкретния случай от
събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства не
се установи наличие на данни, от които да се изведе несъмнен извод за това, че лишеният
от свобода К. грубо или системно нарушава установения ред в ЗООТ „Казичене“, в
периода от преместването му в посоченото пенитенциарно заведение на 11.05.2017
г. до 22.05.2020 г. - датата, на която е изготвено процесното предложение от
началника на Затвора - град София, предмет на обсъждане по настоящото дело. Това
е така, защото сред писмените документи приети като писмени доказателства по
делото, съдържащи се в затворническото досие на лишения от свобода К. липсват данни,
от които да се изведат конкретни и несъмнени изводи, че след преместването на лишения
от свобода К. в ЗООТ „Казичене“ и след назначаването му на работа на длъжност
„поддръжка служебен стол - общ работник от понеделник до събота при 8-часов
работен ден“ със Заповед № 393/17.05.2017 г. издадена от началника на ЗООТ
„Казичене“, то той е нарушил изпълнението на трудовите си задължения или не е
спазил трудовата дисциплина при тяхното изпълнение, за което да е бил дисциплинарно
наказан. По делото в тази насока не се събраха такива данни и от съда в хода на
проведеното съдебно следствие по делото чрез приетите писмени доказателства и приобщени
гласни доказателствени средства. Напротив – дори от данните, съдържащи се в
становищата на инспекторите ВПД ЗН РНОД и ИФ НС ЗО „Казичене“, както и от
съдържанието на Заповед № 01 от 22.05.2020 г. на началника на Затвора - град София,
които са послужили като основание за изготвяне на предложението по реда на чл.
64а, ал. 1 ЗИНЗС не се установява лишеният от свобода К. по време на
изтърпяване на наказанието си в ЗООТ „Казичене“ да е допускал нарушения на
трудовата дисциплина. От данните в посочените писмени доказателства се
установява единствено, че лишеният от свобода К. при изпълнение на трудовите си
задължения е бил награждаван многократно. В подкрепа на така установеното са
издадените и съдържащи се в материалите на затворническото досие на К. Заповед №
514 от 04.09.2017 г. издадена от началника на в ЗООТ „Казичене“, с която е
награден с 2 /две/ денонощия домашен отпуск, считано от 08.09.2017 г до
30.09.2017 г.; Заповед № 703 от 08.12.2017 г., издадена от началника на ЗООТ
„Казичене“, с която е награден с 3 /три/ денонощия домашен отпуск, считано от
24.12.2017 г. до 27.12.2017 г.; Заповед № 132 от 22.03.2018 г., издадена от
началника на ЗООТ „Казичене“, с която е награден с 5 /пет/ денонощия домашен
отпуск, считано от 05.04.2018 г. до 10.04.2018 г.; Заповед № 504 от 21.09.2018 г., издадена от
началника на ЗООТ „Казичене“, с която е награден с 5 /пет/ денонощия домашен отпуск,
считано от 27.09.2018 г. до 02.10.2018 г.; Заповед № 629 от 29.11.2017 г.,
издадена от началника на ЗООТ „Казичене“, с която е награден с 5 /пет/ денонощия
домашен отпуск, считано от 22.12.2018 г. до 27.12.2018 г. и Заповед № 156 от 11.04.2019
г. на началника на ЗООТ „Казичене“, с която е награден с 5 /пет/ денонощия
домашен отпуск, считано от 26.04.2018 г. до 01.05.2018 г. От всички заповеди е
видно, че в периода след постъпването на лишения от свобода К. в посоченото
пенитенциарно заведение – ЗООТ „Казичене“ на 11.05.2017 г. е бил само и
единствено и то многократно награждаван. Именно така издадените заповеди, с
които лишеният от свобода К. е бил единствено награждаван, както и данните,
съдържащи се в становищата, изготвени от инспекторите ЗН РНОД и ИФ ЗНС СДВР, НС
ЗО „Казичене“ и доклада на ИСДВР са мотивирали и началника на Затвора - град София
да издаде Заповед № 50, с която е заменил режима, при който К. е изтърпявал
наказанието „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „Казичене“, а именно от „Общ“ на „Лек“.
След замяната на режима от „Общ“ на „Лек“ е видно,
че лишеният от свобода К. отново е бил награден от началника на ЗООТ „Казичене“,
за което е била издадена Заповед № 318 от 21.08.2019 г., с която му е разрешено
ползване на годишна почивка в размер на 14 работни дни, считано от 26.08.2019
г. до 12.09.2019 г. При това положения настоящия съд намира, че не само в
мотивите на предложението на началника на Затвора – гр. София не се съдържат
конкретни данни за действия осъществени от лишения от свобода К., с
извършването на които грубо е нарушил установения ред за лишените от свобода в
местата за лишаване от свобода, но също така изложеното в мотивите противоречи,
не кореспондира и не намира опора в издадените от затворническата администрация
заповеди и изготвени становища. Ето защо съдът не констатира, както по делото,
така и в материалите на затворническото досие налични данни, от които да е
видно, че лишеният от свобода К. нарушава установения в мястото за лишаване от
свобода – ЗООТ „Казичене“ ред, който е установен в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, а от друга
страна - такива данни, както вече се каза, не се съдържат и в становищата изготвени
от инспекторите ЗН РНОД и ИФ ЗНС СДВР, НС ЗО „Казичене“, послужили за издаване
на Заповед № 50 от 22.05.2019 г. от началника на Затвора - град София, които
становища са изготвени три месеца преди издаване на заповедта, с която на К. е
разрешена годишна почивка.
Вярно е
в случая, че именно в периода на така разрешената годишна почивка на лишения от
свобода К. са постъпили данни от органите на СДВР пред затворническата
администрация за извършено от него на 26.08.2019 г. документно престъпление по чл.
316, пр.1, вр. чл. 308, ал. 1 НК, поради което и в тази връзка по настоящото
дело са събрани данни за образуваното наказателно производство, а именно
постановление за привличане в качеството на обвиняем и обвинителен акт,
изготвени спрямо лишения от свобода К.. Независимо от това, обаче, от факта на
наличие на постановление за привличане в качеството на обвиняем и изготвения обвинителен
акт срещу лишения от свобода К., то в случая, и с оглед спецификата на настоящото
производство тези писмени данни следва да се отчетат само и единствено като
факт, дотолкова, доколкото отразяват, че срещу лишения от свобода К. към настоящия
момент има висящо наказателно производство, което все още не е приключило и по
него няма постановен съдебен акт, който да е влязъл в сила. Фактът на
образуваното наказателно производство срещу лишения от свобода К. с твърдения
за извършено деяние на 26.08.2019 г. не може да обуслови извод, касаещ наличие на данни за грубо нарушаване на установения на
територията на ЗООТ „Казичене“ ред и правила на поведение.
При това
положение настоящият съдебен състав намира, че този факт на образувано
наказателно производство спрямо лишения от свобода К., макар и с негативно по
своята същност значение, не може да се цени в тежест на лишения от свобода или
като утежняващо затворническото му положение обстоятелство, което да се субсумира под хипотезата на разпоредбата на чл. 64а, ал. 1,
т. 1 ЗИНЗС и на свой ред да води до промяна на типа на затворническото
заведение в по-тежък такъв - закри тип, в което същият да доизтърпи наложеното
му наказание „Лишаване от свобода“. Това е така, защото така възприетите от държавното
обвинение фактически обстоятелства, намерили място във внесения в СРС обвинителен
акт, подлежат на проверка и доказване чрез всички способи и средства за това, предвидени
в НПК. От друга страна и в тази връзка е необходимо да се посочи, че субект на
престъплението, за което е образувано наказателно производство спрямо лишения
от свобода К., може да бъде всеки наказателно отговорен гражданин, а не само и
единствено лице, което е лишено от свобода и изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“, поради което и субектът на престъплението, за което е образувано
наказателното производство е общ, а не специален, което обстоятелство от друга
страна изключва от утежняващите обстоятелства факта на образуваното срещу К.
наказателно производство, като относимо към
процедурата по чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС, в която субекта е специален. В тази връзка
настоящият съдебен състав не може да се съгласи с изложеното в мотивите на
предложението на началника на Затвора – град София, което е предмет на настоящото
дело, че така образуваното наказателно производство срещу лишения от свобода К.
неминуемо води до предпоставки за произнасяне на осъдителна присъда от компетентния
съд, защото, ако настоящият съд приеме за основателно това съждение, би
игнорирал по недопустим начин презумпцията за невиновност, установена в чл. 16 НПК, представляваща един от основните принципи на наказателния процес, а
именно, че обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с
влязла в сила присъда. Също така би се нарушил и друг основен принцип,
установен в чл. 6 от ЕКЗПЧ, касаещ гаранцията на
справедлив процес. Доколкото в случая се касае за образувано наказателно
производство, по което следва да бъдат извършени процесуално-следствени
действия от компетентния за това съд, то и настоящият съдебен състав намира, че
данните по наказателното производство, което не е приключило, не само не могат
да бъдат обсъждани, както вече се каза по-горе, с оглед преценката за наличието
на хипотезата на чл. 64а, ал 1, т. 1 ЗИНЗС, защото същите представляват
единствено обвинителни твърдения, но също така тези данни не биха могли да
бъдат обсъждани и като лоши характеристични данни за лишения от свобода К.,
отново по изложените вече по-горе съображения, свързващи се с грубо нарушаване
на установения ред на територията на затворническото общежитие.
Не
следва да бъде подминато обсъждането и на друго обстоятелство, за което по
делото са приложени писмени документи от затворническата администрация и които
са намерили място в мотивите на предложението на началника на Затвора гр.София
по реда на чл.64а, ал.2, вр. ал.1 НК, и което е свързано с издадената
Заповед № 343 от 29.08.2019 г. от началника на Затвора – София, с която е приключило
образувано дисциплинарно производство срещу лишения от свобода К.. Така от
приложените по делото писмени доказателства е видно, че както образуваното наказателно
производство, така и приключилото дисциплинарно производство, за което е
издадена Заповед № 343 от 29.08.2019 г. от началника на Затвора - София, касаят
фактически обстоятелства за извършени действия от лишения от свобода К. на една
и съща дата - 26.08.2019 г., за които затворническата администрация е счела, че
осъществяват признаците както на дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т.
4, пр. 4 и т. 5 ЗИНЗС, така и на нарушено задължение по чл. 96, т. 3 ЗИНЗС, докато
за противоправното поведение на К., за което е
счетено, че осъществява състав на престъпление от общ характер, е било
образувано от органа на досъдебно производство наказателно производство. Така
от съдържанието на Заповед № 343 от 29.08.2019 г. е видно, че затворническата
администрация е санкционирала с дисциплинарно наказание поведението на лишения
от свобода К. за това, че е използвал времето за годишна почивна не по предназначение;
за неизпълнение на задълженията и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, както и за
неспазване на установените за лишените от свобода правила. Независимо от така
посоченото, в случая е видно, че не само коментираната заповед страда от
изискващата се конкретика към един индивидуален административен акт, но и в предложението
на началника на Затвора – София изготвено по реда на чл.64а, ал.2, вр. ал.1 ЗИНЗС,
както вече се каза, липсва отново необходимата конкретика, тъй като същият в
мотивите на предложението се позовава именно на фактически обстоятелства,
свързани с тази заповед, която е немотивирана по своя характер. Това
обстоятелство на свой ред води след себе си като последица и наличната липса на
мотивираност и на изготвеното предложение.
При така
изложеното се налага извода, че в случая се желае с предложението на началника
на Затвора - град София да се утежни затворническото положение на лишения от свобода
К. за извършени от него нарушения, за които вече е бил дисциплинарно
санкциониран чрез наложеното му дисциплинарно наказание с посочената Заповед № 343 от 29.08.2019 г.,
като му е наложено дисциплинарно наказание „Лишаване от право на месечен
домашен отпуск за срок от 3 месеца“, което, по мнение на настоящия съдебен
състав, е недопустим подход от страна на затворническата администрация, т.к. в
случая се цели лишения от свобода К. да бъде санкциониран два пъти по различен
ред за едно и също свое действие.
За
пълнота на изложението и независимо от казаното до момента, е необходимо да се
посочи още, че с посочената в предложението на началника на Затвора - София Заповед
№ 343 от 29.08.2019 г. са санкционирани действия на лишения от свобода К. на дата 26.08.2019 г., на която дата същият не
се е намирал на територията на ЗООТ „Казичене“, тъй като се е намирал от една
страна - в годишна почивка и не е бил на територията на пенитенциарното
заведение, а от друга страна е бил и задържан от органите на 08-мо РУ-СДВР,
поради което и в тази насока е обективно невъзможно същият да е осъществил
посочените в заповедта състави на дисциплинарни нарушения, които касаят
нарушения на установения ред на територията на мястото за лишаване от свобода
или вътре в него, поради което и посочената заповед на свой ред не може да
обоснове извод за констатирано грубо нарушение на установения ред и правила в
пенитенциарното заведение от страна на лишения от свобода К. и по този начин да
обоснове извод за мотивираност и на предложението на началника на Затвора-София.
На свой
ред не може да бъде подмината и явната липса на конкретика в предложението на
началника на Затвора - град София, не само по изложените съображения, предвид
неговата немотивираност, но и затова защото затворническата администрация не е
ангажирала в подкрепа на своите твърдения в предложението, обуславящи според
нея приложението на хипотезата по чл. 64а, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, никакви
убедителни данни и доказателства, от които да се изведе извод от съда, кои
точно правила на поведение на установения ред в пенитенциарното заведение е
нарушил грубо лишеният от свобода К., за да могат и същите да бъдат обсъдени и
преценени от съда въз основа на събраните и приобщени по делото в своята цялост
доказателства, което от своя страна води не само до обективната невъзможност за
съда да изпълни своите задължения по правораздаване, но също така води и до
ограничаване правото на защитата на лишеното от свобода лице да организира
съответно своята защита в пълнота, какъвто е смисълът на чл. 6 от ЕКЗПЧ за справедлив
процес.
Вярно е,
че в затворническото досие на лишения от свобода К. е приложена издадена от
началника на ЗООТ „Казичене“ на 28.08.2019 г. Заповед № 069, с която същият е
освободен от изпълнение на длъжността „общ работник в служебен стол и поддръжка
тревни площи“, считано от 28.08.2019 г., на основание чл. 170, ал. 2, пр. 3 от ППЗИНЗС,
но тази санкция впоследствие е била преодоляна от затворническата
администрация, тъй като 3 месеца след това лишеният от свобода К. е бил
награден от началника на ЗООТ „Казичене“, като със Заповед № 238 от 12.11.2019
г. му е била възложена работа, а именно да изпълнява длъжността „помощник хранителен
склад“, считано от 13.11.2019 г., поради
което и тази санкционираща за К. заповед не може в случая да бъде ценена в
подкрепа на твърдението на началника на Затвора – София, че лишеният от свобода
К. грубо нарушава установените в ЗООТ ред и правила на поведение. Така
посочената заповед № 238 от 12.11.2019 г. е издадена
от началника на ЗООТ „Казичене“ преди изготвеното предложение за промяна на
типа затворническото заведение, в което лишеният от свобода К. да доизтърпи наложено
му наказание „Лишаване от свобода“, а именно преди дата 22.05.2020 г. При това положение
така обсъжданите от съда две заповеди № 069 от 28.08.2019 г. и № 343 от 29.08.2019
г. не могат да обосноват извод, че лишеният от свобода К. показва липса на
отговорност и дисциплинираност към работния процес и трудовата си ангажираност
на територията на пенитенциарното заведение. Това от своя страна не води до
наличие на данни за грубо нарушаване на установения трудов ред, тъй като е
видно, че след като е бил наказан К., то в последствие му е възложена за
изпълнение работа, с което свое действие очевидно затворническата администрация
е преценила, че лишеният от свобода К. се е поправил, преосмислил е своето
поведение и го е съобразил с установения в пенитенциарното заведение ред, за
което е бил награден с възлагане на работа съгласно данните в заповед №
238 от 12.11.2019 г.
В
подкрепа на изложените от съда съображения по-горе са и данните, събрани в хода
на съдебното следствие по настоящото дело чрез гласните доказателствени
средства на лица, изтърпяващи наказание „Лишаване от свобода“ в ЗООТ „Казичене“
- М.Е., Ж.Б. и П.Ц., както и на лица, представители на затворническата
администрация – П.К. и И.Г.. Така от показанията на всички посочени свидетели
не се установиха данни, от които да се изведе извод, че лишеният от свобода К.
грубо е нарушавал установения в ЗООТ „Казичене“ ред на поведение за лишените от
свобода. Нито един от посочените свидетели не изнесе нито един факт или
обстоятелства в тази насока, които да бъдат обсъдени от съда поотделно и в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед
на така изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установи лишеният от свобода К. да е нарушавал грубо установения в пенитенциарното
заведение ред от 11.05.2017 г., когато е преместен в ЗООТ „Казичене“ от
затвора-София до дата 22.05.2020 г., когато е изготвено предложението на началника
на Затвора – София инициирало настоящото производство.
В предложението
на началника на Затвора - град София не се съдържат и фактически обстоятелства,
от които да се изведе извод и за системно нарушаване на установения ред от
страна на лишения от свобода К.. За да е системно нарушаването на установения
ред и правила е необходимо изискване да
са установени по съответния ред в ЗИНЗС и/или ППЗИНЗС извършени множество или поне
повече от 3 /три/ нарушения, които в своята повтаряемост
във времето, независимо дали са от един и същи вид, да водят до извод, че е
лишеното от свобода лице са се изградили трайни навици за неспазване на
установения в пенитенциарното заведение или извън него установени правила на
поведение. В тази насока не могат да се извлекат данни от съдържанието на всички
издадени заповеди, както от началника на Затвора - София, така и от началника
на ЗООТ „Казичене“, а също и от становищата и докладите изготвени от страна на
служители на затворническата администрация, поради което се налага категоричния
и несъмнен извод, че не се установяват обективни данни за системно извършени от
страна на лишения от свобода К. нарушения на установения ред, каквито обективни
данни не се съдържат и в събраните
гласни доказателствени средства по делото.
В заключение
отново следва да се посочи, че затворническата администрация в лицето на началника
на Затвора - София не конкретизира в своето предложение, което е предмет на
настоящото дело, конкретни състави на нарушение, визиращи системното нарушение
на установения ред в пенитенциарното заведение от страна на лишения от свобода К.
в периода на престоя му в ЗООТ „Казичене“, както и не ангажира доказателства в
тази връзка.
По
делото и в кориците на затворническото досие не се съдържат данни, от които да
се изведе извод, че лишеният от свобода К. е бил наказван със заповед от страна
на началника на ЗООТ „Казичене“ за нарушения на установения в това
пенитенциарно заведение ред до 22.05.2020 г., освен вече обсъдената заповед № 069
от 28.08.2019 г., която заповед е инцидентна проява в затворническото поведение
на лишения от свобода К., с оглед събраната по делото доказателствена
съвкупност, и която заповед според настоящия съдебен състав видно е загубила
своето правно значение според волята на началника на Затвора – София, който
впоследствие е издал Заповед № 238 от 12.11.2019 г., с която на К. е била
възложена работа. От друга страна от приложените в затворническото досие
писмени документи, приети като писмени доказателства е видно, че
заповед № 069 от 28.08.2019 г. е била издадена, не с оглед извършено нарушение
от лишения от свобода К. на територията на пенитенциарното заведение, а същата
е издадена във връзка с извършеното от него противоправно
действие на 26.08.2019 г., за което е образувано наказателното производство. Съдът констатира, че от дата 12.11.2019 г. до
дата 20.05.2020 г. по отношение на лишения от свобода К. не са издавани
заповеди, с които да е бил наказван.
По
изложените съображения от събраните по делото доказателства не се установи и
втората алтернативна предпоставка за наличие на хипотезата на чл. 64а, ал 1, т.
1 ЗИНЗС, а именно лишеният от свобода К. да е нарушавал системно установения в
пенитенциарното заведение ред, който е регламентиран в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 64а, ал. 1,
т. 4 ЗИНЗС, а именно лишеният от свобода К. да влияе отрицателно върху
останалите лишени от свобода, които изтърпяват наказание в ЗООТ „Казичене“
заедно с него. В тази връзка следва отново да се посочи, че в мотивите на предложението
на началника на Затвора - град София не са изложени никакви конкретни факти и
обстоятелства, поради което и съдът е в невъзможност да обсъжда такива, предвид
което и намира, че предложението, свързано с хипотезата на чл. 64а, ал. 1, т. 4 ЗИНЗС е неоснователно.
Настоящият
съдебен състав намери, че и по отношение на последната визирана в предложението
на началника на Затвора - София хипотеза на чл. 64а, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, която
се свързва с твърдения за наличие на данни, показващи намерение на осъденото
лице К. да планира и извърши бягство от ЗООТ „Казичене“, отново, не само не са ангажирани убедителни
доказателства, но и така възприетото в тази насока от началника на Затвора -
София в мотивите, като конструкция е видимо вътрешно противоречиво, защото в
нея не се съдържат отново конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи
несъмнен и категоричен извод, че лишеният от свобода К. подготвя бягство от
ЗООТ „Казичене“. Данни в подкрепа на твърдението за подготвяно бягство от
страна на лишения от свобода К. не се съдържат и не могат да се извлекат дори
от събраните по делото гласни доказателствени средства, изразяващи се в
показанията на свидетелите М.Е., Д., Б., Ц., Г. и К.. От събраните в хода на
съдебното следствие гласните доказателствени средства не се установява да са
извършени подготвителни действия от страна на лишения от свобода К., както и не
се установяват данни и за конкретно планирани действия от страна на същия. Единственото
обединяващо в случая, което се твърди за установено от началника на Затвора -
гр. София, а също така и се установява от събраните гласни доказателствени
средства, е вероятността за наличие на едно субективно усещане и намерение от
страна на лишеното от свобода лице К. и то под условие, което според данните по
делото се явява и бъдещо несигурно /т.к. се свързва и зависи от резултата при
приключването на едно образувано срещу него наказателно производство, което все
още не е започнало към дата 22.05.2020 г./, да се извърши едно действие от К.,
което по своя противоправен характер да се субсумира под хипотезата на чл. 64а, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. В
тази насока показанията на свидетеля Е. не могат да бъдат възприети като
източник на достатъчно данни затова, защото в същите заявява, че е чул от лишения
от свобода А. Д., че лишеният от свобода К. има намерение да извърши бягство, но
данни за конкретни действия, свързани с подготовката на бягство заявява, че не
са му съобщени от лишеният от свобода Д.. Също така свидетелят Е. посочва, че лишеният
от свобода Д. не му е съобщил и данни за
това, че лишеният от свобода К. му е казал, че ще използва паспорти при
осъществяване на своите намерения. Свидетелят Е. е категоричен в своите
показания, че единственото споделено му от Д. обстоятелство е това, че К.
обмисля евентуално бягство. В подкрепа на показанията на Е. са и показанията на
свидетеляБ., който също така посочва, че е чул от лишения
от свобода Д., че К. обмислял евентуално бягство, тъй като повече не му се
лежало в затвора. На свой ред свидетеля Б. определя чутото от Д. като слухове,
които много хора споделят, и посочва, че в ЗООТ „Казичене“ има много слухове по
отношение на К. - от това за намерение за опит за бягство до твърдения свързани
с наркотици, както и до делото му за фалшивата книжка. Данни за подготвяно
бягство не се съдържат и не могат да се извлекат дори от дадените пред съда
показания на лишения от свобода Д., защото и този свидетел, който в случая
твърди, че лично и непосредствено е приел намерението на К. да избяга от
затворническото заведение, отново не изнася някаква значима за производството конкретика, а единствено излага субективното намерение,
което според него е имал лишения от свобода К. в процеса на проведен между
двамата разговор. При това положение съдът не установи дори в показанията на
разпитаните свидетели – лишените от свобода Е., Б. и Д. данни за конкретни
факти и обстоятелства, представляващи данни за подготвяно бягство от страна на К.
или дори извършени от последния действия по подготовка на бягство. Независимо,
че свидетелите Е. и Б. са депозирали писмени сведения за
разказаното им от свидетеля Д., то и в тези сведения отново не се съдържат
конкретни фактически обстоятелства, от които да се изведе извод за извършени от
К. действия във връзка с подготвяно от него бягство.
Данни за
подготвяно бягство от ЗООТ „Казичене“ не се съдържат и в приетите по делото
като писмени доказателства документи с гриф, изходящи от ГД „Национална
полиция“. Видно е от съдържанието на
същите, че единствено служителите на ГДНП са провели разговори с лишени от
свобода лица, които са им споделили свои възприятия, които от своя страна са
били придобили в резултат на разказното им от друг лишен от свобода. Видно е
още, че след изготвяне на докладните записки други действия от страна на
компетентните органи не са били предприети, което от своя страна води единствено
до извода, че така получените сигнали след като са били проверени, то
съответните компетентни органи, които са ги проверили са счели, че от същите не
се е установила с висока степен на сигурност информацията, която е била
съобщена, а впоследствие и била проверена.
Законодателят
в посочената разпоредба на чл.64а, ал.1, т.2 ЗИНЗС е приел, че за да бъде
осъществен този състав на нарушение следва да бъдат установени конкретни факти,
конкретни данни за подготвяно от страна на лишено от свобода лице бягство от
затвор. Подготвянето в съдебната практика е свързано с действия по приготовлението
към извършване на конкретно определено желано действие, което да е свързано с
набавянето на вещи, предмети, изготвяне
на планове или други, които биха послужили на лицето или чрез които лицето да
осъществи подготвяното от него действие – бягство от затвор. В конкретния
случай такива данни по делото липсват, както и липсват данни за подготвяно от лишения
от свобода К. престъпление, каквато е втората алтернатива от хипотезата на чл.
64, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС. Данни за подготвяно престъпление, както и данни за
подготвяно бягство от ЗООТ „Казичене“ не могат да се извлекат за лишения от
свобода К. не само от гласните доказателствени средства, обсъдени по-горе, но
също така такива данни не могат да се извлекат и от становищата и докладите,
изготвени от затворническата администрация, послужили на началника на Затвора –
София при изготвяне на неговото предложение, което е предмет на настоящото дело,
а такива данни не бяха и събрани и в хода на съдебното следствие чрез всички
извършени процесуално следствени действия.
При това
положение и в заключение настоящият съдебен състав счита, че и в подкрепа на последната
от хипотезите, на които се позовава началникът
на Затвора - София, а именно по чл. 64а, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, не се установяват
данни от събраната по делото в цялост доказателствена съвкупност, а именно не
се установяват данни за подготвяно бягство от ЗООТ „Казичене“ на лишения от
свобода К. или данни за извършване на друго престъпление, поради което и в тази
част предложението се явява неоснователно.
В случая
не може да бъде подмината хронологията на съставените и приложени в подкрепа на
предложението на началника на Затвора - София писмени документи, изходящи от
инспектори ВПД ЗН РНОД, ИФ ЗНС СДВР, НС ЗО „Казичене“, които становища, видно
не само с оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС са изготвени за нуждите на
настоящото производство, но и от внимателния прочит на съдържанието на същите е
видно, че тези становища на представители на затворническата администрация не
се различава по съдържание от други изготвени становища в един предходен период
през 2019 г., и които са послужили през 2019 г. за изменение на режима на лишения
от свобода К. от „Общ“ на „Лек“ режим. В случая единствено е коригирана
оценката от опасност на риска, която е завишена с оглед данните за образуваното
наказателно производство по отношение на лишения от свобода К.. Други данни,
които да са послужили на началника на Затвора - София и на инспекторите,
изготвили становищата за завишаване степента от риск при лишения от свобода К. не са налични по делото. Също така прави
впечатление и обстоятелството, че предложението на началника на Затвора - София
е изготвено вероятно и входирано с регистрационен номер, предхождащ становищата
на представителите на администрацията, поради което и в тази насока за съда е налице
съмнение за момента на изготвяне на предложението и съответните становища по
чл.64, ал.2 ЗИНЗС, с оглед поредността при изготвяне
на същите, или с други думи казано от поставените върху тях входящи номера е
видно, че предложението е изготвено преди да бъдат изготвени становищата на
представителите на затворническата администрация.
Така направените
по-горе изводи от настоящия съдебен състав касаещи интерпретацията на събраната
по делото доказателствена съвкупност са достатъчни, за да се приеме предложението
на началника на Затвора - София за промяна на типа на затворническото
заведение, при което лишеният от свобода К. да доизтърпи наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“, а именно от „Открит“ в „Закрит“ тип, като
неоснователно, но доколкото в предложението си началникът на Затвора - София се
позовава и на изготвена от него Заповед № 01 от 22.05.2020 г., с която изменя режима, при който следва
да изтърпява наказанието си лишения от свобода К., а именно от „Лек“ на „Общ“ е
необходимо да се посочи, че към датата на изготвяне на предложение от началника
на Затвора – София – 22.05.2020 г. по чл.64а, ал.2 ЗИНЗС не е била влязла в сила, поради което е била преждевременно
възприета като основание в мотивите на предложението. Това е така, защото
същата е била обжалвана пред СГС, за което е било образувано нчд № 1828/2020 г. по описа на СГС, НО, 14 състав и с
определение от 30.06.2020 г., влязло в законна сила, е оставена без уважение
жалбата на лишения от свобода К. и в тази връзка заповедта е произвела своя
правен ефект, считано от 01.07.2020 г.
Тук е
мястото да се посочи, че влизането в сила на заповед
Заповед № 01 от 22.05.2020 г. се
явява обуславяща предпоставка за производството за промяна на типа на затворническото
заведение, последното производство се явява обусловеното от обуславящото по
чл.67, ал.1, т.1 ЗИНЗС. Ето защо производството по обжалването на Заповед № 01
от 22.05.2020 г. има преюдициален характер по
отношение на настоящото производство, или до приключване на производството по чл.
67, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС производството по чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС се явява
преждевременно образувано. Доколкото към настоящия момент, обаче производството
по обжалване на Заповед № 01 от 22.05.2020 г., за която е образувано
наказателното производство по реда на чл. 67, ал. 1, т.1 ЗИНЗС е приключило, то
по мнение на настоящия съдебен състав, и при обсъжданата вече по-горе доказателствена съвкупност, както и при съпоставка на двете
процедури - по чл. 67, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и по чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС се налага
извод, че в случая се касае до идентичност на двете производство с оглед техния
характер, фактите включени в предмета на доказване и по двете, като и
предвидената санкция от законодателя за лишеното от свобода лице в ЗИНЗС. При
това положение по мнение на настоящия съдебен състав, ако се уважи предложените
на началника на Затвора - София по чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС, би се стигнало до нарушаване
на принципа „ne bis in idem“ или лишеното от свобода
лице да бъде санкционирано два пъти за едно и също нарушение, а именно за едни
и същи твърдяни от затворническата администрация
нарушения. Чрез забраната за наказване повторно на едно и също лице за същото
нарушение/деяние се цели да се предотврати именно възможността за допускане на
нарушение по чл. 4 от Протокол 7 към ЕКПЧ, която е свързана с
института - „ne bis in idem“, който цели
предотвратяване повторението на процедури, които имат характер на наказателни и
са свързани с упражняване на държавна принуда от компетентен затова държавен
орган. Няма спор в случая, че и двете производства - по чл. 67,
ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и по чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС са наказателни по своя характер. Това е така,
защото законодателят изрично в двете посочени по-горе разпоредби е предвидил,
че по тези производства компетентен да се произнесе е наказателния съд, или
окръжния съд на територията на който се намира пенитенциарното заведение в
което се намира лишеното от свобода лице. Двете производства се разглеждат не
само от наказателен съд, поради което и по своя характер същите неминуемо се
определят като наказателни производства, но същите се определят като такива и с
оглед предвидените последиците от изхода на същите за лишеното от свобода лице,
които се свързват с целта за утежняване на неговото затворническо положение.
Ето защо при двете производства следва основен акцент да се постави на елемента
„in idem“, преценен като основен и предпоставящ
приложимостта, както на чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧ, така и на чл. 4 Протокол 7 към
ЕКПЧ.
Съпоставяйки
фактическите състави на разпоредбите на чл. 64а, ал. 1 и чл. 67, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС
е видно, че и в двете производства предпоставките за уважаване на искането на
началника на Затвора - София, който е и органът, иницииращ и двете процедури,
са едни и същи. Единствената разлика между тях се изразява и в допълнително
предвидената от законодателя хипотеза в разпоредбата на чл. 64а, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, каквато хипотеза липсва в чл.67, ал.1, т.1 ЗИНЗС като предпоставка за
издаване на заповед, но независимо от това от съдържанието на протоколно
определение от 30.06.2020 г., постановено по НЧД № 1828/2020 г. по описа на
СГС, НО, 14 състав, което е прието като писмено доказателство по настоящото
дело е видно, че съдебният състав постановил определение на 30.06.2020 г. при
своето произнасяне е обсъждал и твърдения свързани със съществуващ реален риск
от реализиране на бягство от лишения от свобода К.. И при двете процедури - по
чл. 67, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и по чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС е налице не само пълно
съвпадение в съставомерните от обективна страна
признаци относно поведението на лишеното от свобода лице, но също така обхватът
на нарушената норма е свързана с един и същ кръг от адресати с оглед специфичните
защитавани обществени отношения при двете производства, тъй като и в двете
процедури се касае за специален субект на наказателните процедури, който е лишено
от свобода лице. И при двете процедури защитаваните обществени отношения са
свързани със засягане на установеният в затворническото заведение ред и правила
на поведение, които са установени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Също така не следва да се
игнорира и целта на всяко едно от тези производства, която цел не се обвързва с
вида и тежестта на предвидената санкция от съответната приложима норма, тъй
като в процедурата по чл. 67, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС се касае за промяна в режима на
лишения от свобода в по-тежък, а в процедурата по чл. 64а, ал. 1 ЗИНЗС се касае
за промяна на типа на затворническото общежитие в по-тежък. Важното в случая е,
че и при двете процедури се целта е да се утежни пенитенциарното положение на лишено
от свобода лице, в по-тежко такова чрез санкцията на съда и по този начин се
цели да се увеличи степента на ограничаване на свобода при изпълнение на
наказанието, което търпи лишеното от свобода лице в съответното пенитенциарно
заведение.
При така
изложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая, макар и
производството по чл. 67, ал. 1, т.1 ЗИНЗС да е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, с който е изменен режимът за изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“ спрямо лишения от свобода К., а именно от „Лек“ в „Общ“, то в
случая не са налице основанията и предпоставките за промяна на типа на затворническото
общежитие, а именно от „Открит тип“ в „Закрит тип“ или в затвор, при който лишеният
от свобода К. да изтърпява наложено му наказание „Лишаване от свобода“. Вярно
е, че промяната на режима обуславя промяната на типа на затворническото заведение
с оглед предвиденото за това в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл.58 ЗИНЗС, но
в настоящия случай е видно, че затворническата администрация и в двете
производства се позовава на едни и същи фактически обстоятелства, по време,
място и обстановка, чрез които се цели утежняване пенитенциарното положение на
лишения от свобода К., при което да се ограничи съществено неговата свобода при
изпълнение на наложеното му наказание. Т.е. тази пълна идентичност между двете
производства, изпълваща и трите критерия на теста Енгел /делото Енгел и други
срещу Нидерландия/, съгласно практиката на ЕСПЧ, защото едно и също поведение
на лишения от свобода К. се оценява и попада в приложното поле на двете
производства разглеждани от наказателния съд, което обстоятелство води и до
поредния извод за неоснователност на предложението, депозирано по реда на чл. 64а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗИНЗС от началника на Затвора-София, поради което и в тази връзка същото следва
да бъде оставено без уважение, като неоснователно.
Водим от
горното СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложение с рег. № 2920 от 22.05.2020 г., изготвено
от началника на Затвора - град София на основание чл. 64а, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 4 ЗИНЗС, за преместване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
на лишения от свобода Б.К., а именно от ЗООТ „Казичене“ в Затвора - град София.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Препис от определението да се изпрати на
началника на Затвора – гр. София за сведение.
Препис
от протокола от днешното съдебно заседание да се издаде на страните.
Затворническото
досие на лишения от свобода К. ***.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: