№ 365
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Розалия Кр. Шейтанова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Силвия Люб. Алексова Въззивно частно
наказателно дело № 20225300600606 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.
С Определение № 342/14.03.2022 г., постановено по ЧНД 13/2022 г.,
Пловдивски районен съд, VII-ми н.с., е потвърдил Постановление от
08.12.2021 г. на Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на
наказателното производство по Досъдебно производство № 20/2020 г. по
описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР – Пловдив, пр. преписка
№ 686/2020 г. по описа на РП – Пловдив, образувано и водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК.
Срещу така постановения съдебен акт, е постъпила въззивна жалба от
С.А.Г., депозирана чрез процесуалния й представител – адв. С.Х., с която се
излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност. Твърди се, че
при извършената на пострадалата медицинска интервенция на дата 03.10.2019
г., е проявена лекарска небрежност, доколкото оперативната й рана е следвало
да бъде зашита или залепена. В жалбата се критикува възприетото в
изготвените съдебномедицинска и допълнителна комисионна
съдебномедицинска експертизи, досежно субективния характер на
претърпените от Г. болки и страдания. Във връзка с това, се прави искане за
назначаване на съдебно-психологична експертиза, установяваща състоянието
на пострадалата след интервенциите. Според постр. Г., след връщане на
делото на РП – Пловдив, е необходимо да се назначи допълнителна
съдебномедицинска експертиза, с цел да се прецени, дали отстраняването на
малките лабии представлява средна телесна повреда, в хипотезата на
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. С тези аргументи, се
иска атакуваното Определение да бъде отменено, а делото – да бъде върнато
на РП – Пловдив за продължаване на разследването.
1
Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото и
доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на атакуваното Определение, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7
от НПК, от легитимирано лице, срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Досъдебно производство № 20/2020 г. по описа на Отдел „Криминална
полиция“ при ОДМВР – гр. Пловдив, е образувано на 30.01.2020 г., за
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, за това, че на неустановена дата
през 2019 г., в гр. Пловдив, е причинил другиму – С.А.Г., средна телесна
повреда, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга
правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност.
В хода на разследването няма лице, привлечено в качеството на
обвиняем.
С Постановление от 08.12.2021 г., досъдебното производство е
прекратено, на основание чл. 243, ал. 1., т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
НПК, като е прието, че в случая, от доказателствата по делото, не се е
доказало, че на свид. Г. е била причинена телесна повреда в резултат на
разследваните оперативни интервенции, извършени в МБАЛ „ПАРК
ХОСПИТАЛ“ ЕООД, гр. Пловдив.
Срещу Постановлението, е постъпила частна жалба от С.А.Г., с която е
инициирано първоинстанционното производство.
Районният съд е възприел за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от материалите по досъдебното производство, на пострадалата Г.
са извършени две операции в МБАЛ „Парк Хоспитал“ гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 53, от д-р А.Х., който по това време е бил и *** „АГ“
отделение в същата болница. На 11.07.2019 г. (оперативен протокол № 163) и
диагноза „Статус пост конизационем коли утери про ЦИНЗ. Статус пост
биопсиан вулве-интроици вагине про ВИНЗ. Инфекцио кум НРВ коли утери
персистенс. АЗТ.“ Оперативно е извършено реконизацио коли утери амодо
мулти ЛУУП ексцизио коли утери. Ексцизио лезии вагине – 11, 17 h. Сутура
11h ет ДК хемостатика 17 h. След хирургичната интервенция, е установено
кървене от зоната на ексцизията 11h и начален хематом, поради което се е
наложило ревизия, като хематомът е бил ликвидиран, а кървенето
преустановено напълно.
На 03.10.2019 г. е извършено втора хирургическа интервенция на
2
пострадалата „Ексцизио про нивелацио лабиорум минорис билатералис.“
Пострадалата Г., в жалбата си от 21.01.2020 г. до Районна прокуратура
Пловдив съобщава, че е нераждала, с установена диагноза – тубарен
стерилитет. Твърди, че основната причина за здравословното й състояние са
трите операции на половия й орган, извършени от д-р А.Х. – *** /***
отделение/ „ГО“ в МБАЛ „Парк Хоспитал“ ЕООД, гр. Пловдив. Първата
операция е извършена на 11.07.2019 г. за конизация на шийката и
отстраняване на лезия на вход вулва, която операторът е обозначил „17 ч.“, и
е останала неотстранена от предходна операция от 2018 г. с хистологичен
резултат VIN ІІІ. Операцията е започнала в 8 часа и е завършила в 9 часа.
Поради кървене в следствие на операцията и образуван хематом, се е
наложило още същия ден да извършат нова оперативна намеса, всичко това
описано в оперативен протокол № 163/11.07.2019 г.
При изписването й на 12.07.2019 г., в разговор с д-р Х., пострадалата е
разбрала, че при операциите е деформирал 1,5 до 2 см. от дясната й малка
лабия, защото е видял още една лезия, като тази от предходната операция и по
този начин е настъпила деформацията. Обяснил й е, че ще коригира
проблема, но трябва да изчака до контролните й прегледи. Според
пострадалата, операторът е отстранил здрав орган, което е довело до
осакатяването й. След изписването й от болницата на 12.07.2019 г., заради
деформирането на дясната малка лабия, Г. е изпитвала силни болки, не
можела да се движи нормално, както и да свърши каквато и да е къщна
работа. На 23.08.2019 г., при извършения контролен преглед от д-р Х.,
последният й казал, че ще извърши „малка козметична“ интервенция –
„лабиопластика“, която да направи двете малки лабии отново еднакви.
Обяснил на пациентката, че интервенцията ще бъде лека, безкръвна с някаква
специална ножичка.
На 03.10.2019 г. постъпила за планово оперативно лечение на
хипертрофичен дефект на малките лабии, при което твърди, че д-р Х. е
премахнал изцяло малките й срамни устни. Смята, че поради небрежност и не
добра преценка на състоянието на половия й орган (малките лабии), д-р Х. е
премахнал неправилно здрави органи, клиторът й е деформиран, обезобразена
и осакатена е. Заявява, че при нито една от проведените й операции, не е
подписвала листове за информирано съгласие или ако са й поднасяни за
подпис, то не й е обяснено какво да очаква в резултат от извършването им.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването
съдебномедицинска експертиза № 120/2020 г., малките срамни устни на Г. са
били правилно моделирани от оператора, клиторът е със запазен кожен калъф,
фоса навикуларис във входа на влагалището, където се съединяват малките
срамни устни, е нормално възпроизведено. Самите малки срамни устни,
според вещите лица, са правилно нивелирани. Заключението и на двамата
лекари е, че няма причинена телесна повреда на Г. и че операциите са
извършени по медицински критерии и останалите от тях белези не се
квалифицират като телесна повреда.
3
Във връзка с възражение на пострадалата и нейният защитник,
направени в нарочна молба и включващи допълнителни въпроси към
медицински специалисти, разследващият орган е назначил допълнителна
комисионна съдебномедицинска експертиза, поставяйки задачи на същите две
вещи лица.
Според експертното заключение, операцията на 03.10.2019 г. на
пациента Г. в МБАЛ „Парк Хоспитал" ЕООД гр. Пловдив, е била в резултат
от проведени колпоскопски и хистологични изследвания на взети проби от
малките срамни устни и влагалището, които показали преканцерози втора-
трета степен. Според вещите лица, малките срамни устни не били отстранени
напълно и при извършения на 13.03.2020 г. гинекологичен преглед е
констатирана добра и правилна корекция на малките срамни устни, по които
не се установяват видими дефекти, а кожената калъфка на клитора е била
запазена. Според експертите, взетите при проведената на 11.07.2019 г.
операция хистологични препарати и тяхното разчитане, по никакъв начин не
променят становището, че операцията е извършена по повод на преканцероза
на малките срамни устни и влагалището. При операцията от 11.07.2019 г.,
правилно са били засегнати малките лабии и входа на влагалището, условно
определени от оператора: вход влагалище - ламела 17ч. вляво: вход
влагалище — ламела - дясна лабия. Според експертите, изготвили
допълнителната съдебномедицинска експертиза, за извършването на
операцията на 03.10.2019 г., медицинските причини са били: наличие на
умерено хипертрофична лява лабия, дясна лабия с деформитет след
интервенция. Оценявайки резултатите от операцията, тя се причислява към
така наречената лабиопластика. Вулвектомия, означаваща премахване на
малките и големи срамни устни, не била извършвана спрямо Г.. Единствено
преценка на оператора било да извърши лабиопластиката с радионож или по
друг начин, след което било задължително оперативната рана да бъде зашита
или залепена. Според вещите лица, след проведената на 03.10.2019 г.
операция не се затварял входът на влагалището, а функциите на малките
срамни устни не били нарушени. Претърпените болки след оперативната
интервенция са със субективен характер и е трудно да се обясни
хиперсензитивността на пациентката. Експертите заявяват, че според тях
няма причини за силните болки в областта на клитора на Г.. При извършения
на 13.03.2020 г. преглед от експертите, се установявало правилно зараснала
рана в областта на клитора, като кожната обвивка на същия не била засегната.
Вещите лица заключават, че личните впечатления на Г., заявени в хода на
досъдебното производство, че: „месеци наред е била на легло, не е можела да
се придвижва, не е можела да води полов живот“, от медицинска гледна точка
не кореспондират с техните изводи. Претърпените от Г. операции, по никакъв
начин не засягали нейната двигателна функция. 15 дни след изписването не
би следвало Г. да не може да води полов живот, да бъде на легло, да не може
да се придвижва – лекарите не намират медицински причини за подобни
обстоятелства. Според експертите, няма медицински критерии и основания на
Г. да е било причинено постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, трайно затрудняване на функциите на половите органи, без
4
причиняване на детеродна неспособност, обезобразяване на части от тялото
или причинена детеродна неспособност. Вещите лица не намират пречка Г. да
води нормален полов живот от медицинска гледна точка. Отчетен е и фактът,
че понастоящем Г. е родила.
Проведено е и разследване за евентуално извършено престъпление по
чл. 309 от НК или друго документно престъпление, предвид показанията на
пострадалата Г., че не била подписвала документи в болницата. В тази връзка,
прокурорът е достигнал до извод, че няма извършени престъпления във
връзка с удостоверяване информираността на Г. – при подписване на
документи в МБАЛ „Парк Хоспитал“ гр. Пловдив.
В Определението, предмет на настоящата проверка, районният съд е
приел тезата за проявена лекарска небрежност за недоказана, доколкото в
заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи възможността
за допусната грешка от страна на оператора, е изцяло отхвърлена. Отделно от
това, първостепенният съд е аргументирал и че в случая не са налице
съставомерните признаци на деянието по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, доколкото,
отново според експертните заключения, на жалбоподателката не е причинена
средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Предвид това, контролираният съд е достигнал до
извода, че Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
законосъобразно и обосновано.
В настоящото контролно производство въззивният съд има
задължението да прецени дали установените по делото фактически
положения, обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен
материал. Следва да бъде проверена и процесуалната законосъобразност на
разследването – дали същото е извършено обективно, всестранно и пълно.
При извършения прочит на прекратителното постановление и на
потвърждаващия го първоинстанционен съдебен акт, изхождайки от горните
положения, въззивната инстанция не намира основания да заяви несъгласие с
направените в тях фактически и правни изводи. Отделно от това, в рамките на
проведеното досъдебно производство са били събрани всички възможни,
относими към предмета на делото, доказателствени материали, което дава
основание да се направи извод, че извършеното разследване е обективно,
всестранно и пълно. Изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ
на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им
или превратно тълкуване, поради което и правилно първоинстанционният съд
е споделил залегналите в постановлението за прекратяване фактически
положения.
Настоящият съдебен състав споделя извода за липса на престъпление по
чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК. Заключението на изготвената в хода на
разследването съдебномедицинска експертиза е категорично относно факта,
че на постр. Г. не е причинена средна телесна повреда, като операциите,
извършени по медицински критерии и останалите от тях белези не се
квалифицират като телесна повреда. Следва да се отбележи, че твърдението в
5
жалбата, че малките срамни устни на Г. са отстранени, поради което и следва
да се назначи допълнителна съдебномедицинска експертиза, която да даде
отговор на въпроса дали отстраняването им отговаря на критерия „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъла на чл. 129, ал. 2 от
НК, е несъстоятелно, доколкото от заключението на изготвената
допълнителна комисионна съдебномедицинска експертиза се установява, че
малките срамни устни не са отстранени напълно.
Именно предвид заключението на експертите – че в случая не е
причинена средна телесна повреда, изводът за несъставомерност на деянието
се явява правилен. За да е съставомерно деянието по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК,
на първо място следва да е причинена средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 от НК. Едва тогава, ако се установи, че такава телесна повреда в
действителност е причинена, е необходимо да се изследва въпроса дали
същата е нанесена вследствие незнание или немарливо изпълнение на занятие
или друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на
повишена опасност. Ето защо, съдът не възприема доводите във въззивната
жалба в тази насока.
Неоснователно се явява направеното искане за назначаване на съдебно-
психологична експертиза, която да бъде извършена от вещи лица от друг
съдебен район, които да установят състоянието на пострадалата и характера
на реално претърпените от нея болки и страдания. Тези въпроси са намерили
отговор в изготвените в хода на досъдебното производство експертни
заключения, които от своя страна са компетентно изготвени, изцяло
обосновани и несъдържащи твърдените от пострадалата противоречия,
поради което и не се налага извършване на съдебно-психологична експертиза
от вещи лица от друг съдебен район. Отделно от това, предвид възприетия
извод за несъставомерност на деянието по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК,
въззивният съд намира, че не е налице необходимост от извършване на
каквито и да е допълнителни действия по разследването.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното Определение е правилно и законосъобразно и като такова,
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 342/14.03.2022 г., постановено по
ЧНД № 13/2022 г., по описа на Пловдивския районен съд, VII-ми н.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, респ. – на
протестиране.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7