О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пловдив, 05.02.2021 год.
Пловдивският
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЗАХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА
ДАНИЕЛА СЪБЧЕВА
като разгледа докладваното от Председателя ВЧНД №
256 по
описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 7-8 от НПК.
Образувано е по жалба на П.В.М. ***, депозирана чрез повереника й-адв.
В.П., срещу определението на ПдРС,
постановено на 31.12.2020 г. по ЧНД №
6060 по описа на съда за 2020 г., с което е било потвърдено постановление на
РП-Пловдив от 16.09.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по
досъдебно производство № 43/2019 г. по описа на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив.
В жалбата не излагат конкретни
възражения срещу съдебния акт. Видно от съдържанието й, в нея изцяло се
възпроизвежда виждането на жалбоподателката относно фактите за
взаимоотношенията й с А. и Н. Д. и се
иска „ окръжните съдии да /й/ помогнат да си получи парите, които Д. й дължи по Записа на заповед“.
Пловдивският окръжен
съд, като анализира наведеното в жалбата и провери обжалваното определение
изцяло, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима. Подадена е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, в предвидения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд
намира за правилни изводите на първостепенния съд, изложени в проверяваното
определение.
Досъдебно
производство № 43/2019 г. по описа 03 РУ при ОД на МВР – Пловдив е било на 21.01.2019 г. от прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за
престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК. С Постановление от 16.09.2020 г.
наказателно производство било прекратено. Прокурорът е приел, че по делото не е
доказано извършването на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК или на друго
престъпление от общ характер, а е налице неизпълнение на договорно задължение
поради настъпили нови обстоятелства, последващи сключването на договора.
Този извод на
държавното обвинение е бил споделен изцяло от първостепенния съд, постановил
обжалваното определение.
Съдът е намерил
за съответна на доказателствата по делото фактическите обстоятелства на
деянието, възприети от прокурора. Същите, обобщено, се свеждат до следното:
На 28.01.2017 г.
жалбоподателката П. М. сключила договор за наем с А.К.Д., по
силата на който св. П.М. отдала под наем собственото си жилище, находящо се в
гр. П., на ул. ***срещу наем от 250 лева месечно, като се съгласила св. А.Д.да живее в жилището заедно със съпругата
си - св. Н.Д. Договорено било всички
консумативни разходи - ток, вода и др. да са за сметка на наемателя. При
разговора по повод сключването на договора за наем присъствала и съпругата на А.Д.Двамата
съпрузи казали на св. П.М., че А.Д.работи в УМБАЛ Пловдив АД в гр. Пловдив
/Окръжна болница/ през 2016-2017 г. чрез фирма на сина им св. Х.А.Д.- *** ЕООД гр. С. Споделили, че имат да получават пари от
ръководството на посочената болница във връзка с извършени строително-монтажни
дейности там, освен това св. А.Д.отдавна работи в сферата на строителството и
отново уреждал извършване на ремонт. Свидетелят
Д. действително извършвал ремонт в УМБАЛ Пловдив АД гр. Пловдив през посочения
период чрез фирма *** ЕООД гр. С., на която синът му св. Х.Д.бил собственик. По
изрична уговорка със св. Х.Д./ негов син/ той следвало да получи парите, дължими
на фирмата за извършения ремонт в УМБАЛ Пловдив АД гр. Пловдив. При сключване
на договора за наем св. А.Д.заплатил депозит в размер на 125 лв. и първия наем
за месец февруари 2017 г. в размер на 250 лв. Впоследствие наемателят заплатил
и сумата от 250 лв., представляваща дължимия наем за месец март 2017 г. За
плащането на посочените суми не били съставяни разписки. До началото на март
месец 2017 г. от УМБАЛ Пловдив АД гр. Пловдив изплащали на определен период от
време част от дължимата сума за извършения от св. А.Д.ремонт, а той съответно
успявал да плаща наема на св. П.М.. След това обаче плащането от страна на
болницата се забавило с около пет месеца, което създало непредвидено
затруднение за св. А.Д.и той спрял да плаща наема и консумативите. Двамата със
съпругата му обяснили на св. П.М. и на дъщеря й св. М.М., причината за липсата
на достатъчно финансови средства за плащане на задълженията си. Свидетелките П.М.
и М.М. *** и се уверили на място, при разговор със съответното дл. лице, че
действително болницата закъснява с плащането на парите за извършения ремонт от
страна на св. А.Д.Свидетелката П.М. се съгласила да остави сем. Д. да живеят в
жилището Уговорили се, че наемът и консумативите ще й бъдат платени, когато св.
А.Д.има нужните парични средства. По изричната воля на наемодателката договорът
за наем не бил прекратен, въпреки предвидената в него възможност за това при
неплащане на наем за един месец. Св. А.Д.се съгласил за спокойствие на св. П.М.
да обезпечи дължимата за месец април
сума пари за наем и консумативи /изразходвани вода и ток/ и подписал запис на
заповед. Поради продължилото забавяне на
плащането на парите за ремонта за всеки
следващ месец той подписвал нов запис на
заповед, в който се включвала цялата дължима сума до този момент. Последната
подписана от него заповед на 02.08.2017 г. била за периода април- август 2017 г.
за общо натрупани задължения за наем и консумативи в размер на 2163,89лв.,с
падеж 14.08.2017г. Поради внезапен
сериозен здравословен проблем на сина
им, без да предупредят св. П.М., в края
на месец август 2017г. Д. напуснали наетото жилище и отишли при сина си. Междувременно,
след пет месечно закъснение, св. А.Д.получил пари от ремонта в УМБАЛ Пловдив
АД, но ги похарчил за прегледи и лечение
на сина си. Свидетелката П.М. желаела да ѝ бъде заплатена дължимата сума.
Въз основа на последно издадения запис на заповед от св. А.Д.се снабдила с
изпълнителен лист и образувала срещу него изп.д. № 1133/17 г. по описа на ДСИ
към Софийски районен съд. Подала и жалба, по която било образувано настоящото
досъдебно производство.
Изводът на ПдРС,
че тази фактическа установеност на извършеното съответства на наличните по
делото доказателства е правилен и се споделя изцяло от въззивния съд. Решаващият извод
на Пловдивския районен съд, че постановлението на прокуратурата за прекратяване
на наказателното производство е законосъобразно и обосновано, е направен в
съответствие с принципа на обективната истина /чл.
13 от НПК/, с който е свързан принципът за оценка на доказателствени
материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото /чл.
14, ал. 1 от НПК/. Изключително задълбочено
и по убедителен начин е анализирана
цялата доказателствена съвкупност, като е посочено кои обстоятелства съдът счита за
установени и въз основа на кои доказателствени материали. Подробният анализ и направените въз основа на
него фактически и правни изводи се споделят изцяло от настоящия състав на съда.
Следва да се констатира, че частната жалба също не съдържа каквито и да е
упреци в тази насока, а изложеното в нея от жалбоподателката собствено виждане
по фактите не е в противоречие с възприетата от прокурора и изцяло споделена от
съда фактология на казуса.
Не е налице и
нарушение на процесуалните правила, нито на материалния закон с приетото прекратително основание. Съдът е
намерил, че в обжалваното пред него постановление прокурорът е изложил фактическите си изводи
относно обстоятелствата, които приема за установени, посочил е от кои
доказателствени материали е направил тези си изводи и е подвел установените
факти под съответната правна норма от материалния закон, при което е заключил,
че деянието е несъставомерно.
Правилно е прието, че по делото са извършени всички
възможни и необходими действия по разследването за разкриването на обективната
истина, а при формиране на фактическите
си и правни изводи прокурорът се е позовавал само на доказателства, събрани и
проверени по реда на НПК. Аргументирана и споделяема е тезата на ПдРС относно обосноваността и законосъобразността на обжалвания пред него прокурорски
акт.
Не са налице
пороци в проверявания съдебен акт и досежно възприетото от съда, че не са
налице съставомерните признаци на престъплението
по чл. 209 ал. 1 от НК, за което е образувано и водено наказателното
производство. Несъмнено е, че между свидетелите А.Д.и П.М. е възникнало
облигационно правоотношение по силата на сключения между тях договор за наем № ***.Наемателят е
изпълнявал първоначално задължението си
да заплаща договореният месечен наем, след което е изпаднал в забава. Липсват
каквито и да е доказателства, формиращи извод, че още при
сключването на договора наемателят – св. Д., е съзнавал и действал с намерение
да не изпълнява поетите задължения. Напротив- той първоначално е изпълнявал
задълженията си по договор. Последвалото
спиране на плащанията е следващ сключването на договора факт, който не е
бил известен на свидетеля и е нямало как да бъде съобразен от него при
сключване на договора. Фактът, че след като е получил плащане от „УМБАЛ
Пловдив“ АД свид. А.Д.не е погасил задължението си към свид. П.М. също не
доказва измамлив умисъл и изначална липса на намерение у този свидетел да
изпълнява задълженията си по договора предвид конкретните обстоятелства по
делото. Изложените в проверяваното определение аргументи относно
материалноправната законосъобразност на приетото от прокурора са правилни и се
споделят изцяло и от въззивния съд. С оглед доказателствата по делото и
фактите, които те установяват е
обоснован и законосъобразен изводът, че
не е налице престъпление по чл. 209, ал.
1 от НК или друго престъпление от общ характер. Налице е хипотеза на неизпълнение
на договорни задължения, която се регулира от правилата на гражданското право.
Искането в
частната жалба- съдът да помогне на
жалбоподателката да получи парите си, е неудовлетворимо. Наказателното
производство не е производство за принудително събиране на вземания, каквото
очакване е изразено от жалбоподателката.
Жалбоподателката М. е упражнила в пълнота
правата си да получи защита-санцкия: тя се е снабдила с изпълнителен лист за
неизплатените по договора задължения на св. Д., образувано е изпълнително дело още през 2017 г., което е регулирано от правилата на ГПК. То е извън предмета на настоящето дело и е
недопустимо удовлетворяването на искането, отправено в жалбата.
Воден
от горното, Пловдивският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определението на ПдРС, постановено на 31.12.2020 г. по ЧНД № 6060 по описа на съда за 2020 г., с
което е било потвърдено постановление на РП-Пловдив от 16.09.2020 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 43/2019
г. по описа на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив.
Определението е
окончателно.
Да се съобщи на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.