№ 1922
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205866 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 21-6207-000615 от
02.08.2021г., издадено от Б. Д. Д., на длъжност *** РУ – с.Труд на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Х. Д. С., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, защото противоречи на материалния и процесуалния
закон и е необосновано. Процесуалният представител на жалбоподателя –
адвокат Н. поддържа жалбата, като взема становище за наличие
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, предлага наказателното постановление да
бъде отменено.
Ответната страна – РУ – с.Труд на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в писмено становище посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
1
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 02.08.2021г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 05.08.2021г., съгласно отразеното пощенско
клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.06.2021г., около 15:00 часа, в село Труд, на улица „Димитър
Полянов“, свидетелят Д. Б. Д. получил доставка от Италия с автовоз на МПС
– лек автомобил „Ауди А 4“ с номер на рамата ***, без поставени табели с
регистрационнен номер, който бил разтоварен на същата улица. Тъй като
същият автомобил не бил движение и същевременно пречил на движението,
свидетелят Д. викнал жалбоподателя Х. Д. С. – негово колега от съседен
автосалон, за да избутат описаното МПС на автомобил на „Пътна помощ“.
След като не успели да сторят това, доколкото последния автомобил не
разполагал с лебедка, Д. и С. решили да привържат МПС с номер на рамата
*** към друг автомобил на Д. и да го издърпат на съседен черен път, след
което да предприемат действия по отремонтирането му. В изпълнение на
горното, жалбоподателят С. се качил в описаният лек автомобил „Ауди А 4“,
който бил издърпан с въже на около 50 метра до въпросния черен път, което
предвижване обаче било забелязано от патрул на РУ – с.Труд на ОД МВР –
гр.Пловдив. Служителите на МРВ предприели проверка на жалбоподателя С.,
след което на място бил повикан свидетелят Л. Г. Д. – в качеството му на ***
2
в У – с.Труд на ОД МВР – гр.Пловдив.
С оглед на горното, на място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков
№ 985331 от 23.06.2020г. срещу жалбоподателя Х. Д. С. за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, като отразил възражение, че са дърпали автомобил
с дефектирал мотор. Въз основа същия акт било издадено обжалваното
наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Л. Г. Д. и Д. Б. Д.. Последните помнят
случая, като последователно описват фактите по същия. Следва да се
отбележи, че липсва противоречие между показанията на Д. и Д. относно
това, че автомобилът бил теглен на въже, наличието на което потвърждава и
Д.. Съдът намира показанията на свидетелите Л. Г. Д. и Д. Б. Д. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по
делото доказателствена съвкупност. От същите показания се установява
начина на констатиране извършените нарушения, фактите по същите, както и
процедурата по съставяне на акта.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи, както и
Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г., като за актосъставителя следва да се
има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от
ЗМВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административно - наказателното производство по налагане
на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на
3
императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което Х. Д. С., ЕГН:**********, с адрес – ***
виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата – за това че на 23.06.2021г., около 15:00 часа, в село Труд, на улица
„Димитър Полянов“, е управлявал МПС – лек автомобил „Ауди А 4“ с номер
на рамата ***, което не е било с поставени табели с регистрационен номер.
В този смисъл по делото несъмнено се установи, че лек автомобил
„Ауди А 4“ с номер на рамата *** е било управлявано от жалбоподателя С.,
доколкото последният е боравил с уредите за управление на същото МПС,
което е било приведено в движение, без значение дали двигателят на същото
е бил запален или е било дърпано.
Въпреки горното съдът намери, че в случая са налице предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на установеното
административно нарушение като „маловажен случай“.
В разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. на ВКС, преценката на
административния орган за маловажност на случая е по законосъобразност и
тя подлежи на съдебен контрол. За да се прецени дали един случай е
маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН следва
да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Съгласно константната
съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение
имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на
4
престъплението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства,
които характеризират деянието и дееца във всеки един конкретен случай.
Още следва да се посочи, че макар нарушението да е формално по своя
характер, съответно – да подлежат на изследване неблагоприятните
последици от деянието, то последното по никакъв начин не препятства съда
да съобрази вече посочените особености на конкретното деяние, личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които последното е извършено.
Във връзка с горното очевидно е, че конкретния случай, в който
жалбоподателят единствено е указал помощ за издърпването на един
дефектирал автомобил на около 50 метра, за да не пречи същия на
движението, не разкрива онази степен на обществена опасност на деянието,
типична за общия случай на нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за
движението по пътищата. И макар управлението на същото МПС безспорно
да факт, то гореописаните подбуди, целта на дееца и посочените от обективна
страна обстоятелства, включително – кратката продължителност на тегленето
на автомобила, твърде ярко контрастират на тежестта на наказанието дори и в
неговия минимален размер, предвиждащо и лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за значителния срок от 6 месеца.
Последното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства и деянието за което е ангажирана
отговорността на търговеца представлява „маловажен случай“. Ето защо и на
основание чл.28 от ЗАНН, административнонаказващият орган не е следвало
да налага наказание, а само да предупреди нарушителя, че при друго такова
нарушение ще бъде ангажирана отговорността му посредством издаване на
наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-6207-000615 от
02.08.2021г., издадено от Б. Д. Д., на длъжност *** РУ – с.Труд на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на Х. Д. С., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
5
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6