№ 200
гр. Ловеч , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на седемнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно
наказателно дело № 20214300200205 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
С Постановление от 26.04.2021 г. на ОП Ловеч на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено сл.дело №45/2017 г. в частта за престъпления по
чл.115 и чл.123, ал. 1 от НК. Дадена е възможност постановлението да се обжалва в частта, в
която се прекра тява наказателното производство пред Окръжен съд – Ловеч, като е
посочено, че след влизане в сила на постановлението, делото да се изпрати на Районна
прокуратура-Ловеч, ТО-Тетевен по компетентност, за преценка наличието на данни за
извършено престъпление по чл. 122 от НК.
Пред настоящата инстанция е постъпила жалба от В. М. С. и Н. Г. С. от с. Г., общ. Тетевен,
ул. *** 6 А, чрез адв. Мъркова и адв. Демирева, с която молят да бъде отменено
обжалваното Постановление и да се върне делото на прокурора със задължителни указания,
относно прилагането на закона.
В жалбата се твърди, че в постановление за прекратяване на наказателното производство по
отношение извършеното престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, прокурорът не е изпълнил
задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, поради което и неговият акт е незаконосъобразен. Сочи се, че прокурорът е
допуснал особено съществено нарушение по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като от събраните
по следственото дело доказателства, безспорно е установено, че от 2007 г. и до днес,
стадиона в с. Г. е собственост на Община Тетевен, а съгласно чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 2 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация, кметът на общината ръководи
цялата изпълнителна дейност на общината и насочва и координира дейността на
специализираните изпълнителни органи. Посочват, че съгласно т. 4 и т. 6 от същия член,
кметът отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава
писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на
1
Министерството на вътрешните работи и организира изпълнението на дългосрочните
програми и съгласно т. 8 и т. 15, кметът организира изпълнението на задачите, които
произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет
и представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда. Налагат довод, че
кметът на община Тетевен, поради незнание и немарливо изпълнение на своите служебни
задължения, следва да носи наказателна отговорност за настъпване смъртта на А.Н.Г..
Позовават се на извода на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, че
са нарушени разпоредбите на чл. 47б от Закона за физическото възпитание и спорта /отм./ и
съгласно ал. 2, 3, 4 и 5 на същия член, в общините се създават общински комисии за
проверка и контрол по спазването на инженерните и техническите изисквания към
спортните обекти по отношение на тяхната сигурност, като общинската комисия по ал. 2 се
включват служители на общинската администрация, определени от кмета на общината,
служители от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или
районните управления и участъци към тях, представител на Министерството на младежта и
спорта и представител на регионалната дирекция за национален строителен контрол.
Общинската комисия по ал. 2 изготвя протокол, съдържащ оценка на спортния обект и
годността му за ползване и т. н. Съгласно чл. 42, ал. 2 от Правилника за приложение на
Закона за физическото възпитание и спорта, общините създават условия и ред за
практикуване на двигателната активност, спорта и спортно-туристическите дейности от
населението, като: изграждат и поддържат в населените места спортни площадки, алеи за
пешеходци и велосипедисти, зони за отдих и спорт; изграждат инфраструктура за
практикуване на спортно-туристически дейности; подпомагат с целеви средства
управлението и поддържането на спортните обекти и съоръжения, като спазват
нормативните изисквания и стандарти. Навеждат аргумент, че от събраните доказателства е
видно, че такива процедури не са спазени и не е осъществена абсолютно никаква проверка и
контрол от кмета на община Тетевен по отношение стадиона в с. Г., собственост на община
Тетевен след 2015 г. Посочва се, че до 2015 г. стадиона е бил ограден с метална ограда и със
заключваща се врата, като е бил ограничен безпрепятствения достъп на външни лица до
стадиона, а след 2015 г. собственикът на имота - Община Тетевен, действащ чрез кмета на
общината, изцяло се е дезинтересирал от стадиона в с. Г. и е оставил същия в окаяно
състояние, необезопасен с ограда и врата, като до стадиона са имали постоянен и
безпрепятствен достъп хората от селото, в това число и децата на същото.
Посочват, че в обжалваното постановление е прието, като факт, че в Община Тетевен няма
назначен служител, който да отговаря за спортните обекти и правят извод, че отговорността
за осъществяване на контрол върху тези обекти принадлежи на кмета на общината. Сочат,
че в общината работят значителна бройка служители, но в длъжностната характеристика на
никой от тях не са възложени задължения за осъществяване на контрол и надзор над
спортните обекти, в това число и стадиона в с. Г.. Заемат позиция, че преценявайки да не
делегира тези задължения на служител в общината, кметът на Община Тетевен е следвало
сам да осъществява същите и съответно носи отговорност за настъпилия престъпен резултат,
2
вследствие неговото бездействие и немарливо изпълнение на задълженията му.
На следващо място, считат, че извършването на строително ремонтни действия на стадиона
на с. Г., не освобождава автоматично кмета на Община Тетевен години наред и напред от
отговорността по отношение на този обект. Позовават се на чл. 6 на Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, възложителят
/община Тетевен/ не се освобождава от отговорност за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Навеждат аргумент, че именно собственикът възложител е
следвало да обезопаси обекта с плътна ограда и заключваща се врата, съгласно изискванията
на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
като не допуска външни лица да влизат в обекта и да имат достъп до съоръжения в обекта, в
случая да предотврати достъпа на децата в обекта и достъпа им до металните врати. Твърди,
че ако изискванията за безопасност по Наредба № 2 са били изпълнени: чрез поставяне на
ограда и заключваща се врата, не би се стигнало до настъпване на престъпните последици.
Считат, че е налице съставомерността на деянието, квалифицирано по чл. 123. ал. 1 от НК.
Сочат, че за да липсва субективната страна на деянието е необходимо да е налице обективна
невъзможност за предвиждане на последствията от бездействието и да няма никакви
пропуски от страна на кмета на община Тетевен. Твърдят, че от е установено бездействие и
немарливото изпълнение на задължения, свързани с контрола и охраняването на процесния
стадион, т. е. налице е неизпълнение на необходимо поведение.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното :
Досъдебното производство е образувано на 02.09.2017 г., затова че на същата дата, на
стадиона в с.Г., обл. Ловешка, умишлено е умър твил А.Н.Г. 12 г. от същото село –
престъпление по чл.115 от НК.
Пострадалият А.Н.Г. живеел с родителите си в с. Г., обл. Ловешка.
През деня на 02.09.2017 г. в с. Г., в училищния двор, се събрали да играят футбол свиде ‐
телите И.Е.А. /13г./, Р.А.Я. /11г./, В.А.Р. /12 г./, В.А.В. /15 г./, Е.И.К. /13 г./, Б.Р.Б. /14 г./ и
пострадалият А.Г..
Те играли футбол до около 18. 00 ч., след което се прибрали по домовете си. Свидетелите се
събирали обикновено вечер около 21. 00 ч. На 02.09.2017 г. те отново се събрали около 21.
00 ч. и решили да отидат на ливада над стадиона в селото, за да гледат лисици. Те носели
със себе си фенерчета, с които осветявали животните и очите им светели. На ливадата
престояли около половин час, след което решили да слязат на стадиона, за да си играят с
намиращите се там преместваеми фут болни врати. Те били общо четири на брой, две по-
малки и две с нормални раз мери. Играта им се състояла в претъркулване на вратата през
горната напречна врата. Направили това няколко пъти с една от малките врати. След това
решили да играят с по-голяма врата. Те изправили вратата откъм късата страна, като по
3
този начин вратата ставала висока. След изправянето на вратата, двама или трима от тях
заставали между гредите на изп равената врата, а другите я бутали. Вратата падала около
тях. Направили това два пъти, като под вратата оставали различни момчета. При третото
изправяне, в близост до вратата бил пострадалият А.Г.. При падането на вратата А. не успял
да се премести и бил ударен в областта на главата. Децата се спуснали към него, видели, че
лежи на земята и около главата му има кръв. Те тръгнали към селото да търсят помощ. Било
около 22 . 00 ч. При баща та на пострадалото момче св. Н. Г. С. отишъл племенникът му Б.
и му казал, че А. е пострадал, като го ударила греда на стадиона. По пътя към стадиона С.
срещнал другите деца и те му казали какво се е случило. С. извикал братовчед си св. О.А.Р.
и заедно отишли на стадиона. Те намерили пострадалия да лежи на земята по гръб, без
реакции, като в близост до главата му се намирала рамката на вратата, в областта на
сглобката с напречната греда. С. се върнал да извика жена си, а Р. останал. На мястото на
инцидента пристигнал и св. И.А.А., който заедно другите изправили вра тата. Те се
обадили на тел. 112 за помощ. Свидетелят посочва, че детето било неподвижно и усетил
съвсем слаб пулс. Пристигнал медицински екип и откарал де тето в болницата, където
настъпила смъртта му.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, при аутопсията е била
установено натрошаване на черепните кости - покрив и осно ва, масивна контузия на голям
и малък мозък. Непосредствената причина за нас тъпването на смъртта е травматичното
увреждане на черепните кости и мозъка, несъвместимо с живота. Настъпването на смъртта е
било неизбежно. В заключе нието е посочено, че увреждането е в резултат на силен и
внезапен удар в лявата челна област от твърд тъп предмет и последвало притискане на
главата между това средство и твърдата повърхност - земята. При огледа на тялото не са
уста новени други следи от насилие, които да са в причинна връзка със смъртта.
При анализа на свидетелските показания са констатирани различия в твърденията на децата,
по отношение на поведението на всяко едно от тях. Свидетелите са били разпитани
повторно.
При повторния разпит св. Б. Б. посочва, че всички деца из правяли вратата, след което
трима оставали да я бутат, другите трима отивали отвътре, където падала вратата. При
последното бутане са бутали вратата той, Р.Я. и В.Р.. Е.К., И.А. и В.В. стояли под вратата.
А.Н.Г. бил отстрани на вратата и притичал от дясно на ля во, като гледал към вратата.
При повторния разпит св. В.В. посочва, че се разделили по трима, като в едната тройка били
той, В. и Ивайло, а в другата били Р., Е. и Б.. А. стоял отстрани. В момента на падането на
вратата, св.В., заедно с В. и Р. били се отдръпнали настрани и били обърна ти към гората
над съблекалнята. Чули шума отпадащата врата и когато се обър нали, видели,че А. е по
гръб под вратата.
При повторния разпит св. В.Р. посочва,че за бутането на вратата се разделили на две групи,
като изправяли вратата. Към момента на ин цидента, свидетелят твърди,че е бил с Р.
4
обърнат към гората и не е видял падането на вратата.
При повторния разпит св. Е.К. твърди,че всички са изпра вяли вратата, после я бутали и тя
падала на тревата. Последният път когато вдигнали вратата, В. бил до него. Твърди,че не
знае кой е бутнал вратата и не е видял падането й.
При повторния разпит св. И.А. посочва, че всички участвали във вдигането на вратата. При
последното бутане той и В. били във вътрешността на вратата, а пред него били В. и А..
Този свидетел твърди,че вратата била бутана от пострадалия и Б.. След бутането А. не се
отдръпнал и направил опит да влезе при него и В.. А. минал зад тях и чули ясен удар без да
го види. Видял А. на земята.
При повторния разпит св. Р.Я. посочва,че при последното вдигане на вратата той, В. и В. се
оттеглили на страни наляво към го рата. Дочул падането на вратата и се обърнал,било
тъмно, но като светнал с фе нера си, видял А. да лежи на земята.
Налице са противоречия между показанията на свидетелите относно лицата, които са
бутнали вратата и лицата, които са стояли под нея или до нея. По досъдебното производство
не са извършвани очни ставки, с оглед ниската възраст на свидетелите, тяхното психическо
състояние и заключенията на съдебно психолого-психиатричните експертизи.
Според заключението на експертизата при св. Б. Б., който бил на 14г., след събитието и към
момента на изследването са налице последици, следващи ситуацията на преживян остър
стрес, свързани с емоционални промени, нарушаване на социалната комуникация премяна в
стереотипите -промени в настроението, апетита и съня.Теза преживявания могат да се
опреде лят като психотравмени и са нарушили обичайната адаптация на свидетеля,
афективното преживяване е със значимо въздействие от силни надхвърлящи способностите
за справяне дразнители, а спомените са болезнени, ангажират съз нанието и нарушават в
различна степен функционирането му. Вещите лица посочват, че при Б. са налице нормални
възможности за правилно възприема, запаметяване и възпроизвеждане на факти. Действията
по отношение на съби тието могат да бъдат определени като несъответни на сравнително
голямата хронологична възраст, непреднамерено рисковани, необмислени, с подценяване на
обстоятелствата /тежест на футболната врата,ускорение и посока на пада-не,възможни
последици при евентуален удар/. Тези факти обуславят тезата за проявено лекомислие по
отношение на деянието. Според вещите лица св.В. е по - интровертна личност, склонна да
стои в периферията на социалната сцена, да преживява несигурност, загриженост,
потиснатост, вина. Водеща черта е нере шителността
Според заключението на експертизата при св. В.В., който е бил на 15 г., не са установени
данни за психическо заболяване или разстройство в поведението, специфично за детството и
юношеството, както минало време,така и към момента на изследването. И при него, след
събитието са налице последици, следваши ситуацията на преживян остър стрес, свързани с
емоционални промени, нарушаване на социалната комуникация, рязка промяна в
5
стереотипите - промени в настроението, апетита и съня. Тези преживявания могат да се
определят като психотравмени и са нарушили обичайната адаптация на свидетеля,
афективното преживяване е със значимо въздействие от силни надх върлящи
способностите за справяне дразнители, а спомените са болезнени, ан гажират съзнанието и
нарушават в различна степен функционирането му. Погле дът към живота е по - скоро
пораженчески, песимистичен, а актуалните проблеми обикновено провокират несъразмерно
голяма реакция. Невъзможността за адек ватна изява на гняв или себеизтъкване по правило
се заменя със страхови изжи вявания, суеверия, обсесии. В конкретната инкриминираната
ситуация мотива цията за поведението се ръководи както от вътрешни стимули
/удоволствие от играта, веселба, забавление/ така и от външни стимули, каквито в случая се
явява основно нуждата от принадлежност към групата от връстници и признание. И при св.
В. вещите лица приемат, че се обуславя тезата за проявено лекомислие по отношение на
деянието, на фона на нормално интелектуално функциониране, минал опит /игра с подобни
предмети, яснота относно голямото тегло на вратата, принципна яснота относно
последиците от удар с тежък предмет/. Прие то е, че същият е в състояние правилно да
възприема, да запаметява и да възпро извежда факти от значение за разкриване на
обективната истина в хода на разс ледването.
Според заключението на експертизата, при св. В.Р., който е бил на 12 г., не са налице данни
девиации в характера и поведение то. Оформя се като интровертиран, притеснителен,
колеблив, потиснат, с комфор тни нагласи и чувства на себенеувереност, несигурност,
потиснатост, вина и малоценност. Поведението му се определя от характеровите
особености, посочени по-горе. Склонен е да проявява пасивност и сдържаност, като заема
подчинена позиция, съобразява се с авторитети, изпълнителен и се придържа към груповите
очаквания, както и към общоприетите норми и правила. Постъпките и действията си в
контекста на инкриминираното деяние осмисля като знак на солидарност и част от
механизма на социализация чрез идентификация и подражание на групо вите ценности.
Вещите лица приемат,че и при Р. е налице недоосмисляне на конкретната постъпка по
отношение на рисковете и последиците от нея.
Според заключението на експертизата при св. Е.И.К., който бил на 13г. не се установяват
данни за психическо заболяване или за психическо разстройство както в минало време и към
момента на изследва нето. При интервюто споделя психични преживявания на повишено
безпокойст во и притеснение, които трудно диференцира, а в следващи дни споделя за
неже лание до поддържа обичайни социални контакти и дистанция от обичайни дейности.
Към момента на изследването не са налице данни за актуално изразени травматични
преживявания в насока на екстремно завишена тревожност. Водеща в поведението му е била
комфортната реакция при фрустрация с присъединяване към груповото мнение и ниска
вероятност за противопоставяне и проява на агре сивни тенденции в поведението,които са
канализирани и волево контролирани. Предвид малкия житейски опит и социална незрялост
на личността е налице недообмисляне на вероятни последици в перспектива от определена
6
постъпка, което се улеснява от емоционалната незрялост с трансформация на емоциите в
мотиви за поведение. Според вещите лица св.К. е в състояние правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и обстоятелства, имащи значение за
разследването.
Според заключението на експертизата при св. И.А., който е бил на 13 г., не се установяват
данни за разстройство в поведението, специфично за детството и юношеството или друго
нарушение в нервнопсихическото развитие, както в миналото, така и понастоящем. В
периода след събитие то и към момента на изследването, с по-малък интензитет, са налице
последици от преживяна остра стресова реакция, свързана със смърт на връстник. Това
пре живяване може да се определи като психотравмено,т.е. негативно афективно
преживяване на събитие с неблагоприятен характер, което надхвърля обичайните
възможности за адаптация, със значимо въздействие от силни и надхвърлящи способностите
за справяне дразнители, а спомените са болезнени, ангажират съз нанието и нарушават в
различна степен функционирането. Над нормата за кален дарната възраст са
възможностите за преценка, разбиране на ситуации и правене на причинно - следствена
връзка, има компетентност да разбира възникнали в ежедневието му ситуации. В
конкретната инкриминирана ситуация, мотивацията за поведението е ръководена както от
вътрешни стимули /удоволствие от играта, веселба, забавление/, така и от външни стимули,
каквито в случая се явяват ос новно нуждата от принадлежност към групата от връстници
и признание. Същият е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да
възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективна дава достоверни показания.
Според заключението на експертизата, при св. Р.Я.,който е бил на 11 г., не се установяват
абнормни тенденции и девиантни поведенчески модели на този етап на развитие на
личността. Към момента на изследването се намира в период на психично развитие на
юношеската възраст с привична въз растова психична незрялост, която не надхвърля
очакваното за хронологичната му възраст. Чувствата му не са добре контролирани,
възможно е да взима при бързани и импулсивни решения, несъобразени с последиците,
което се улеснява от ниския самоконтрол над подтиците и влеченията, и емоционалната
незрялост личността. Водеща мотивация в поведението е била потребността от консо ‐
лидиране с груповите ценности, респ. осигуряването на приетост от неформалната група на
общуване. Основната мотивация е било „забавлението" от шума, който е предизвикан без да
е била налице достатъчна способност да се преце ни характера на действието, рисковете и
последиците от него. Могъл е правилно да възприема, запаметява и понастоящем да
възпроизвежда факти и събития от значение за воденото досъдебно производство.
По делото е установено, че със заповед № 526/28.08.2007 г. е одобрен план за изменение на
ПУП, с която имотът е отреден за „спортен терен“. С АОС №1263 от 30.08.2007 г. имотът е
обявен за публична собственост и е собственост на Община Тетевен. С решение №
435/29.08.2013 г. на ОбС-Тетевен е дадено съгласие за кандидатстване пред ДФ „Земеделие“
за отпускане на безвъзмездна финансова помощ с проект : „Обновяване и доизг раждане на
7
площадка за спорт и рекреация,разположена в УПИ VII,kв.26 по ПУЛ на с.Г., чрез
сдружение „Местна инвестиционна група“ -Тетевен, по мярка 321 „Основни услуги за
населението и икономиката в селските райо ни“ по „Програма за развитие на селските
райони 2007-2013 г."“.С ДФ „Земеде лие" е бил сключен договор за отпускане на
безвъзмездна помощ № 53/3/3211119 от 06.08.2014 г. за реализация на проект: „Обновяване
и доизграж дане на площадка за спорт и рекреация,разположена в УПИ VII,kв.26 по ПУЛ
на с. Г. на обща стойност 38 359, 94лева, със срок за изпълнение 30.05.2015г. В последствие
срокът за изпълнение е бил удължаван два пъти: с Анекс № 1 от 20.03.2015г. - до
15.08.2015г. и с Анекс №2 от 03.07.2015 г. със срок до 15.09.2015 г. По договора от ДФ
„Земеделие“ е извършено авансово пла щане към Община Тетевен на 19.01.2015 г. С
договор № 143/22.04.2015 г. Общи на Тетевен е възложила на фирма „*** ЕООД
извършването на консултант ски услуги за управление и отчитане дейностите по проекта за
сума от 5 987. 52 лева със срок за изпълнение 30.05.2015 г. На 05.10.2015г. между Община-
Тетевен и ДЗЗД „***" е бил сключен договор № 327/ 05.10.2015г. за изпълнение на СМР по
проекта, на стойност 353 960 лева, със срок за изпълнение 90 календарни дни. На фирмата е
изплатен аванс в размер на 10% от стойността на поръчката. В периода от сключване на
договора до 15.10.20215 г. са били извършени частични изкопни работи, премахнати
трибуни, свалена част от оградата с цел влизане на строителна техника. С писмо № 02-
0800/7111/09.11.2015 г. от ДФ „Земеделие“ са уведомили Община Тетевен, че не могат да
съгласуват договора и документацията за СМР, поради невъзможност за изпълнение на
договора в рамките на срока за изпълнение на всички дейности по проекта. Авансовото
плащане е възстановено на фонда на 25.11.2015 г.
На 22.10.2015 г. от представители на строителя ДЗЗД „***" гр. С., строителни надзор ЕТ
„******"-Ловеч, проектантите на отделните части по проекта и възложителя Община-
Тетевен е бил изготвен „Акт за установяване състоянието на строежа при спиране на
строителството“, поради промяна в инвестиционните намерения на възложителя. В акта са
били описани изпълнените до момента СМР, като за тези дейности е отразено,че няма
отклонения от проекта. Отразено е, че не са необходими други изисквания за замразяване,
както и необходими мерки при продължаване на строителството. След изготвянето на този
протокол не са извършвани никакви действия от страна на Община-Тетевен. В същия
протокол липсват констатации и предписания на комисията по отношение на ограждането
на обекта. Съгласно писмо № 3132/001/11.09.2017 г. на кмета на Община - Тетевен след
спиране на проекта не са били извършвани проверки за безопасност на спортните
съоръже ния и не са постъпвали сигнали за поставени допълнителни мобилни футболни
врати. Теренът не се използва по предназначение, тъй като е с нарушена цялост. На
практика е налице прекратяване на дейността на обекта, а не само спиране.
Във връзка със сигнал на Кмета на Община Тетевен относно из пълнението на СМР по
сключения договор между Община Тетевен и ДЗЗД „****", в Районна прокуратура-Тетевен
е било образувано ДП № №399/2016 г. по описа на РУМВР-Тетевен за престъпление по чл.
308, ал. 1 от НК. След проведено разследване с постановление от 05.06.2017 г.
8
производството е спряно, поради неустановяване извършителя на престъплението.
В Община Тетевен не е имало определен служител, който да отго варя за спортните
площадки, в частност със стадиона в с. Г.. През пе риода 2012 – 2018 г. на длъжност Главен
експерт „Спорт, интеграция и младежки дейности" е бил назначен Д.Н.Д.. От приложената
към делото длъжностна характеристика липсва вменено задължение за контрол на спортните
площадки и терени. Такива задължения не са вменени и на позицията „Главен инженер",
видно от длъжностната характеристика.
При извършена проверка на 05.09.2017 г . от комисия на Община - Тетевен, назначена със
заповед № 647/05.09.2017 г., е установено състоянието на обекта в с.Г.. В протоко ла за
проверката е посочено, че обектът е в лошо техническо състояние, не се ползва по
предназначение, има четири метални врати, разпръснати по терена, малка част от оградата
откъм улицата е налична.
Във връзка със статута на обекта и изискванията на нормативни актове за поддръжка и
съхранение на съоръженията е назначена техническа екс пертиза. В заключението се
извежда извод за допуснато нарушение на Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здрави и безопасни условия на труд при извършване на строително-монтажни
работи. Съгласно т.8 от договора за СМР и чл. 30, ал. 2 от Наредбата изпълнителят на обекта
е длъжен да направи ограда на обекта. Това изискване не е било изпълнено изцяло, но с
оглед обстоятелството, че инцидентът е станал две години след спиране на обекта, то не
може да се търси отговорност от изпълнителя. Вещото лице прави извод от същата наредба,
че собственикът на обекта, не се освобождава от отговорност по отношение осигуряването
на ЗБУТ, независимо от това, че в процеса на догова ряне са определени координатори за
изпълнение на задачите по чл. 7 и чл. 11 от Наредбата. На тази база се прави извод за
причинна връзка на това задължение с възникналия инцидент.
Настоящата инстанция споделя така установената фактическа обстановка, като
кореспондираща на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Жалбата е неоснователна.
Правилно и законосъобразно ОП Ловеч е приела, че по делото не са налице доказателства,
от които да се направи извод, че е налице извършено престъпление по чл. 115 НК. Анализът
на събраните гласни доказателства не води до извод, че е налице умишлено причинена
смърт на пострадалия от присъствалите на мястото на инцидента свидетели. Правилно е
посочено от наблюдаващия прокурор, че от присъствалите на инцидента деца, с навършена
възраст 14 г., наказателно отговор ни само св. Б.Р.Б. и В.А.В.. Останалите свидетели,
поради малолетие, не носят наказателна отговорност. Свидетелите са разпитани повторно,
тъй като са били налице противоречия в твърденията им по отношение на поведението на
всяко едно от тях. Налице са противоречия между показанията на свидетелите относно
лицата, които са бутнали вратата и лицата, които са стояли под нея или до нея. По
9
досъдебното производство не са извършвани очни ставки между свидетелите, с оглед
ниската им възраст и тяхното психическо състояние, с оглед на заключенията на съдебно
психолого-психиатрични експертизи. С действията си непълнолетните свидетели не са
причинили умишлено смъртта на пострадалия. От заключенията на проведените съдебни
психолого-психиатрични експертизи се установява, че в случая е налице лекомислие в
действията, обусловено от ниската им възраст и неспособността за реална оценка на
действията и последиците от тях. Пред настоящата инстанция не се правят възражения във
връзка с престъпление по чл. 115 НК.
В жалбата се твърди, че в постановление за прекратяване на наказателното производство по
отношение на престъплението по чл. 123, ал. 1 от НК, прокурорът не е изпълнил
задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото, поради което и неговият акт е незаконосъобразен. Сочи се, че прокурорът е
допуснал особено съществено нарушение по чл. 13 и чл. 14 от НПК, тъй като от събраните
по следственото дело доказателства, безспорно е установено, че от 2007 г. и до днес,
стадиона в с. Г. е собственост на Община Тетевен, а съгласно чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 2 от Закона
за местното самоуправление и местната администрация, кметът на общината ръководи
цялата изпълнителна дейност на общината и насочва и координира дейността на
специализираните изпълнителни органи. Посочват, че съгласно т. 4 и т. 6 от същия член,
кметът отговаря за опазването на обществения ред, като за осигуряването му издава
писмени заповеди, задължителни за началниците на съответните структури на
Министерството на вътрешните работи и организира изпълнението на дългосрочните
програми и съгласно т. 8 и т. 15, кметът организира изпълнението на задачите, които
произтичат от законите, от актовете на президента на републиката и на Министерския съвет
и представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда. Налагат довод, че
кметът на община Тетевен, поради незнание и немарливо изпълнение на своите служебни
задължения, следва да носи наказателна отговорност за настъпване смъртта на А.Н.Г..
Позовават се на извода на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, че
са нарушени разпоредбите на чл. 47б от Закона за физическото възпитание и спорта /отм./ и
съгласно ал. 2, 3, 4 и 5 на същия член, в общините се създават общински комисии за
проверка и контрол по спазването на инженерните и техническите изисквания към
спортните обекти по отношение на тяхната сигурност, като общинската комисия по ал. 2 се
включват служители на общинската администрация, определени от кмета на общината,
служители от областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или
районните управления и участъци към тях, представител на Министерството на младежта и
спорта и представител на регионалната дирекция за национален строителен контрол.
Общинската комисия по ал. 2 изготвя протокол, съдържащ оценка на спортния обект и
годността му за ползване и т. н. Съгласно чл. 42, ал. 2 от Правилника за приложение на
Закона за физическото възпитание и спорта, общините създават условия и ред за
практикуване на двигателната активност, спорта и спортно-туристическите дейности от
населението, като: изграждат и поддържат в населените места спортни площадки, алеи за
10
пешеходци и велосипедисти, зони за отдих и спорт; изграждат инфраструктура за
практикуване на спортно-туристически дейности; подпомагат с целеви средства
управлението и поддържането на спортните обекти и съоръжения, като спазват
нормативните изисквания и стандарти. Навеждат аргумент, че от събраните доказателства е
видно, че такива процедури не са спазени и не е осъществена абсолютно никаква проверка и
контрол от кмета на община Тетевен по отношение стадиона в с. Г., собственост на община
Тетевен след 2015 г. Посочва се, че до 2015 г. стадиона е бил ограден с метална ограда и със
заключваща се врата, като е бил ограничен безпрепятствения достъп на външни лица до
стадиона, а след 2015 г. собственикът на имота - Община Тетевен, действащ чрез кмета на
общината, изцяло се е дезинтересирал от стадиона в с. Г. и е оставил същия в окаяно
състояние, необезопасен с ограда и врата, като до стадиона са имали постоянен и
безпрепятствен достъп хората от селото, в това число и децата на същото.
Настоящата инстанция приема, че фактическата установка по делото е изяснена обективно,
всестранно и пълно и не се налага връщане на делото за доразследване. Не са налице и
допуснати от прокурора особено съществено нарушение по чл. 13 и чл. 14 от НПК, както се
твърди в жалбата.
Не е спорно по делото, че от събраните по следственото дело доказателства е установено, че
от 2007 г. и до настоящия момент, стадиона в с. Г. е собственост на Община Тетевен.
Тази инстанция не приема довода на жалбоподателите, че кметът на община Тетевен,
поради незнание и немарливо изпълнение на своите служебни задължения, следва да носи
наказателна отговорност за настъпване смъртта на А.Н.Г.. Съдът намира, че Кмета на
Община Тетевен не може да е субект на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, тъй като, за да
е осъществен от обективна страна състава на посоченото престъпление, следва да са налице
кумулативно предвидени следните предпоставки : да е причинена другимо смърт поради
незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга павнорегламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност и да съществува пряка причинна и
непосредствена връзка между действията и/или бездействията на извършителя и настъпилия
обществено опасен резултат - в случая смърт на пострадалия. Липсата на някоя от тези
предпоставките, води до несъставомерно деяние по чл. 123, ал. 1 НК и неъзможност да се
ангажира наказателната отговорност на дееца за професионална непредпазливост.
Изпълнителното деяние на песттъплението по чл. 123, ал. 1 НК е причиняване на смърт
поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга павнорегламентирана
дейност, представляващи източник на повишена опасност. Тази инстанция приема, че
преместването на врати на стадиона не представлява „незнание или немарливо изпълнение
на занятие или на друга павнорегламентирана дейност, представляващи източник на
повишена опасност“. Начинът на ползването им и обезопасяването им не са регламентирани
нито в Закона за физическото възпитание и спорт, нито в Правилника за приложението на
закона, нито в Наредба № 1 от 12.01.2009г. за условията и реда за устройството и
безопасността на площадките за игра. За упражняването на подобна дейност не съществува
11
нормативно изискване за придобиване на правоспособност, нито за удостоверяването й по
съответния ред. С Постановление № 6/7.10.1969 г. , Пленумът на ВС е приел, че „чл. 123, ал.
1 и чл. 134, ал. 1 НК предвиждат наказателна отговорност за престъпления, извършени при
професионална непредпазливост. Ето защо субект на тези престъпления са лица, които
упражняват правно регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на
повишена опасност“. Със същото Постановление е изяснено, че „под „правно
регламентирано занятие или дейност" се разбира такова, за упражняването на което се
изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и
удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно
разрешение. Прието е, че „Източник на повишена опасност представляват само такива
занятия или дейности, при които и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на
занятието или дейността създава опасност за живота или за здравето на други лица“.
Съгласно №2/27.09.1979 г., Пленум на ВС, /изм. С Постановление № 7/6.07.1987 г./, „От
обективна страна предпоставките за приложението на чл. 123 и 134 НК са две - резултатът
да е причинен поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или друга
правно регламентирана дейност и последната да представлява източник на повишена
опасност, които следва да бъдат дадени кумулативно. При липсата на една или друга
предпоставка няма да е налице престъпление, извършено при професионална
непредпазливост, и деянието следва да се квалифицира по чл. 122 или 133 НК“. С оглед
приетото от съда, че смъртта на детето не е причинена поради незнание или поради
немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност и последната
не представлява източник на повишена опасност, то е налице несъставомерно деяние по чл.
123, ал. 1 НК от обективна страна. В Наказателно право, Особена част, доц д-р Гергинов е
прието, „Правно регламентирани дейности, източник на повишена опасност, са дейността на
лекаря, на аптекаря, на спасителя, на ловджията, на отговорника за взривните работи и пр.
Дейност та може да бъде както професия - източник на доходи за дееца, така и друга
дейност, която не е професия, а например хоби. Всяка от тези дейности разкрива три
особе ности: Първо, дейността се е наложила в обществе ната практика за постигане на
някакви положителни резултати. Тя обаче крие в себе си възможност от настъпване на
отрицателни резул тати и в частност от предизвикване на смърт или телесна повреда на
едни или повече лица. Тази дейност следователно е рискова за живота и здра вето на
хората. Второ, правно регламентираната дейност, източник на повишена опасност, изисква
за сво ето пълноценно упражняване специални знания или умения. Те са нужни не само за
да могат да бъдат постигнати онези положителни резулта ти, заради които дейността се е
наложила в об ществената практика. Специалните знания или умения са нужни и за това, за
да могат да бъдат избегнати и възможните отрицателни резулта ти за живота и здравето на
други лица, които могат да произтекат от тази дейност. И трето, правно регламентираната
дейност, източник на повишена опасност, може да бъде упражнявана само с разрешително
(позволение), което се издава след проверка (изпит) за нужните специални знания или
умения. С оглед на това войникът на пост например не извършва правно регламентираната
дейност, източник на повишена опасност, понеже той не полага изпит и не му се издава
12
разрешително за постови“.
На следващо място, престъплението по чл. 123, ал. 1 НК може да бъде извършено само от
лице с отговорни функции в предприятието, дружеството или организацията, т. е от лицата
които имат задължение по организирането ръководенето или контролирането на опасната
дейност. Съгласно №2/27.09.1979 г., Пленум на ВС, /изм. С Постановление № 7/6.07.1987
г./, „Престъпленията, свързани с нарушаване на правилата за охрана на безопасността на
труда по чл. 123 и 134 НК, са дял от общата съвкупност на трудовите злополуки, като
критерият за разграничаването им от несъставомерните произшествия е наказателноправен:
причиняване на смърт, тежка или средна телесна повреда на хора по време на
производствения процес и наличието на наказателноправна вина под формата на съзнавана
или несъзнавана непредпазливост без причиняване на лека телесна повреда, която е
несъставомерна по чл. 134 НК. Субекти на тези престъпления могат да бъдат лица, които
упражняват занятие или друга правно регламентирана дейност, източник на повишена
опасност. Тези престъпления могат да бъдат извършени както от работници, така и от лица с
отговорни функции в предприятието или организацията. Следователно субекти могат да
бъдат както преките изпълнители на правно регламентираното занятие или дейност, така и
лицата, които имат нормативни задължения по организирането, ръководенето или
контролирането на тази дейност за нейното правилно или безаварийно изпълнение. Субекти
могат да бъдат и лицата, които по време на злополуката не са били на работа поради
напускане или поради отпуск, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях
нарушения на правила за охрана на безопасността на труда, при условие че не е прекъсната
причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат. Отговорността им не
може да отпадне, когато и други длъжностни лица не са отстранили предпоставките за
настъпване на вредоносния резултат, щом като това тяхно бездействие или неправилно
действие е съставка от обстоятелствата за неговото настъпване“. Следователно Кметът на
Община Тетевен не е годен субект на престъплението по чл. 123, ал. 1 НК.
Жалбоподателите се позовават се на извода на вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза, че са нарушени разпоредбите на чл. 47б от Закона за физическото
възпитание и спорта /отм./ и съгласно ал. 2, 3, 4 и 5 на същия член, в общините се създават
общински комисии за проверка и контрол по спазването на инженерните и техническите
изисквания към спортните обекти по отношение на тяхната сигурност, като общинската
комисия по ал. 2 се включват служители на общинската администрация, определени от
кмета на общината, служители от областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи или районните управления и участъци към тях, представител на Министерството на
младежта и спорта и представител на регионалната дирекция за национален строителен
контрол. Общинската комисия по ал. 2 изготвя протокол, съдържащ оценка на спортния
обект и годността му за ползване и т. н. Съгласно чл. 42, ал. 2 от Правилника за приложение
на Закона за физическото възпитание и спорта, общините създават условия и ред за
практикуване на двигателната активност, спорта и спортно-туристическите дейности от
населението, като: изграждат и поддържат в населените места спортни площадки, алеи за
13
пешеходци и велосипедисти, зони за отдих и спорт; изграждат инфраструктура за
практикуване на спортно-туристически дейности; подпомагат с целеви средства
управлението и поддържането на спортните обекти и съоръжения, като спазват
нормативните изисквания и стандарти.
Действително от Община Тетевен не са спазени разпоредбите на чл. 47б от Закона за
физическото възпитание и спорта /отм./ и чл. 42, ал. 2 от Правилника за приложение на
Закона за физическото възпитание и спорта по отношение на стадиона в с. Г., но с оглед
приетото в предходния абзац, че преместването на врати на стадиона не представлява
незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга павнорегламентирана дейност,
представляващи източник на повишена опасност, не е налице осъществен състав на
престъпление по чл. 123 НК от обективна страна от Кмета на Община Тетевен.
Поради изложените мотиви, не следва да се обсъжда и аргумента в жалбата, че в Община
Тетевен няма назначен служител, който да отговаря за спортните обекти и извода, че
отговорността за осъществяване на контрол върху тези обекти принадлежи на Кмета на
Общината. Прието е от наблюдаващия прокурор, че в Община Тетевен не е имало назначен
служител, който да отговаря за спортните обекти. С оглед приетото от съда, че кметът не
може да е субект на престъпление по чл. 123 НК, не следва да се обсъжда и възражението,
че преценявайки да не делегира тези задължения на служител в общината, кметът на
Община Тетевен е следвало сам да осъществява същите и съответно носи отговорност за
настъпилия престъпен резултат, вследствие неговото бездействие и немарливо изпълнение
на задълженията му.
Жалбоподателите посочват, че извършването на строително ремонтни действия на стадиона
на с. Г., не освобождава автоматично кмета на Община Тетевен години наред и напред от
отговорността по отношение на този обект. Позовават се на чл. 6 на Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, възложителят
/община Тетевен/ не се освобождава от отговорност за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Навеждат аргумент, че именно собственикът възложител е
следвало да обезопаси обекта с плътна ограда и заключваща се врата, съгласно изискванията
на Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд,
като не допуска външни лица да влизат в обекта и да имат достъп до съоръжения в обекта, в
случая да предотврати достъпа на децата в обекта и достъпа им до металните врати. Твърди,
че ако изискванията за безопасност по Наредба № 2 са били изпълнени: чрез поставяне на
ограда и заключваща се врата, не би се стигнало до настъпване на престъпните последици.
Считат, че е налице съставомерността на деянието, квалифицирано по чл. 123. ал. 1 от НК.
Основателно е становището на наблюдаващия прокурор, че не е налице причинна връзка
между допуснати нарушения на разпоредбите на Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд и настъпилия съставомерен резултат, тъй като
строително монтажните работи са приключили през м. октомври 2015 г., а смъртта е
14
настъпила 02.09.2017 г., т. е две години след приключване на ремонта на стадиона. Липсва
съставомерно поведение от страна на Кмета на Община Тетевен по чл. 123, ал. 1 НК.
Родителите са длъжни да осъществяват постоянен надзор върху малолетните си деца. В тази
връзка е разпоредбата на чл. 125, ал. 3 СК, съгласно която „Родителят осигурява постоянен
надзор по отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете“. По силата на чл. 8, ал. 3 от Закон за закрила на детето „Родителите,
настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20. 00 ч., ако детето не е навършило 14-годишна
възраст, съответно след 22.00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна
възраст“. Съгласно ал. 8 от същия член „Родителите, настойниците, попечителите или
другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа
децата до 12-годишна възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо,
психическо и нравствено развитие“. В конкретния казус е установено, че инцидента е станал
около 22. 00 часа на посочената дата и родителите на малолетното пострадалото дете
/жалбоподатели по настоящето дело/ не са осъществили задължението си за осъществяване
на родителски надзор върху поведението му, с оглед осигуряване на физическата му
безопасност. Идентично е поведението и на родителите на другите деца, участвали в
инцидента, като също не са осигурили родителски контрол върху децата и тяхното
поведение.
Настоящият състав намира, че следва да бъде потвърдено Постановление от 26.04.2021 г. на
ОП Ловеч, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
прекратено сл. дело №45/2017 г. за престъпления по чл.115 и чл.123, ал. 1 от НК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 26.04.2021 г. на ОП Ловеч, с което на основание чл.
243, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено сл.дело №45/2017 г. за
престъпления по чл.115 и чл.123, ал. 1 от НК.
Препис от определението да се изпрати на : жалбоподателите, процесуалните им
представители и Окръжна прокуратура - Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – В. Търново в
седмодневен срок от изпращане на съобщение, че е изготвено.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
15