Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Режепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2582 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Ж.М. против НП № 23-0000284 от 06.04.2020г.
на Директора на
РД АА– гр.Варна, с което за нарушение
на чл.44, ал.1, т.1, б. „а“ от наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на жалбоподателя е
било наложено наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
В жалбата, бланкетна по своето съдържание, се излагат аргументи, че издаденото
НП е неправилно и незаконосъобразно, като се отправя искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, изпраща представител, който поддържа
изцяло заявеното в жалбата и посочва, че от проведеното съдебно следствие се
установило по категоричен начин, че за аналогично нарушение на управителя на
дружеството е бил издаден друг АУАН.
Въззиваемата
страна РД АА– гр.Варна, от своя страна не изпраща представител и не взема становище по съществото на депозираната жалба.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 14.01.2020г.
сутринта в пункт за извършване на годишни технически прегледи „Мъни –М.М.“ ЕТ, намиращ се в
гр.Долни Чифлик, УПИ- ІV-бензиностанция в кв.37, се извършвал технически
преглед на л.а. „Рено“ 19 с рег. № В 71 76 СМ, собственост на Марийка
Колева.
Посоченото било наблюдавано в реално време чрез
автоматизираната система, която била въведена в ИА „Автомобилна администрация“
и било преценено, че следва да се извърши проверка на пункта.
За тази цел била издадена и Заповед №
РД-12-44/14.01.2020г., с която на св.Т.К. и св.М.К. - служители на
ОО„АА“-Варна, било разпоредено да отидат на място и
да извършат комплексна проверка.
До пристигането на свидетелите в обекта, в 10,36ч. било
извършено измерване на спирачните усилия на автомобила. При него се установило,
че при спирачното усилие на работната крачна спирачка на втора ос, е налице
разлика от 24 %, а при ръчната спирачка разликата била 32 %. Бил изготвен
протокол от извършен периодичен преглед , в
който в графата „ Оборудване на спирачната уредба“ бил отразен резултат
„ не“ по отношение на полезното действие и ефективност на спирачката за
паркиране. В заключението било отразено, че ППС се допуска да се придвижи до
място за отстраняване на неизправностите.
Когато св.К. и св.К.
пристигнали на място, те разпоредили
автомобила отново да премине през съответните измервания за повторен технически
преглед. При него , в 11,30ч. отново били измерени спирачните усилия на
автомобила.При това измерване се установило, че спирачното усилие на работната
крачна спирачка на втора ос е с разлика от 37 %, а за ръчната спирачка този път
разликата била 4 %. Отново бил издаден протокол за извършен технически преглед,
като в графата „ Оборудване на спирачната уредба“ бил отразен резултат „ не“ по
отношение на полезното действие и ефективност на работната спирачка. Пак било дадено
заключение, че превозното средство се допуска да се придвижи до място за
отстраняване на неизправността.
При така
установеното от фактическа страна, на 23.01.2020г. св.Б.И.-***, съставил против
М.М. акт за установяване на нарушение, в който
посочил, че на 14.01.2020г. при извършване на периодичен технически преглед е
допуснал до движение ППС, без да извърши проверка съгласно т.1.3.1, б. „б“,
изр.1 от Методиката по Приложение № 5 към чл. 31, ал.1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г., тъй като при измерване на спирачното усилие на работната крачна
спирачка на втора от от страна на техническия
специалист М.М. е била отчетена разлика от 24 %,
отговаряща на изискването за максимално отклонение на ляво и дясно колело на
една ос да е по-малко или равно на 30 %, а при извършен повторен преглед е била
установена разлика от 37 % . Нарушението било квалифицирано като такова по чл.44, ал.1,
т.1, б. ‚а“ от Наредба №
Н-32/16.12.2011г. на МТИТС. При личното предявяване на акта М. посочил , че има
възражения, но не ги конкретизирал. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани възражения.
Въз основа на акта
за установяване на административно нарушение
било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 23-0000284 / 06.04.2020г. , с което административно-наказващият
орган е възприел изцяло посочените в него фактически констатации, както и правната
квалификация на нарушението, като за него наложил на жалбоподателя „ глоба” в
размер на 1500лв.
Наказателно постановление било издадено и
срещу ЕТ „Мъни-М.М.“ във връзка с неорганизиране на
дейността, което било квалифицирано като такова по чл.42 т.1, пр.1 от Наредба №
Н-32/16.12.2011г., за което на едноличния търговец била наложена „имуществена санкция“
в размер на 2000лв.
В хода на
съдебното следствие бе разпитан св. Б.И.
– актосъставител, чиито показания съдът кредитира
като дадени обективно и безпристрастно.От тях се установи, че нарушението е
било установено при проверка в обекта, като свидетелят посочи, че той не е
присъствал на нея, а се е ръководил от съставените от други негови колеги
документи, като не било спорно установеното от неговите колеги и вписано в
изискания и приложен по делото констативен протокол от извършена проверка.
Съдът приобщи към материалите по делото и служебно
изискано НП № 23-0000294/06.04.2020г., издадено против ЕТ „Мъни
- М.М.“, което кредитира.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, както и със
събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът направи следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 23- 0000284 / 06.04.2020г.
е издадено от компетентен орган- от И.Д.
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна инспекция”-Варна към изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г.на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и в шест месечния преклузивен
срок.
Съдът намира обаче, че при издаване на постановлението е
било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и че
неправилно е бил приложен материалния закон . Безспорно по делото се
установява, че ЕТ „Мъни-М.М.“
притежава съответно разрешение за извършване на технически прегледи, които се
осъществяват в пункт в гр.Долни Чифлик.
Безспорно е също така, че на 14.01.2020г. е бил започнат
преглед на л.а. „Рено 19“, с рег. № В 71 76 СМ, като в 10,36ч. е било извършено
измерване на спирачните усилия на автомобила, при която при крачните спирачки е
била отчетена разлика от 24 %, а на ръчните – 32 %. Установено е, че такова
измерване на същия автомобил е било извършено и в 11,30ч., като при него
разликата при крачните спирачки е била 37 %, а при ръчните 4 %, като съгласно
т.1.3.1 б.“б“ изр.1 от Методиката по Приложение № 5към чл.31 ал.1 от Наредба №
Н -32 / 16.12.20211г. е налице значителна неизправност когато спирачното усилие
от някое колело е по-малко от 70 % от максималното регистрирано усилие от друго
колело на същата ос.
От приложените по
делото протоколи пък се установява, че и след двете измервания е било дадено
заключение , че превозното средство се допуска да се придвижи до място за
отстраняване на неизправността, която в първия случай се е отнасяла до
полезното действие и ефективност на спирачката за паркиране, а във втория –
полезното действие и ефективност на работната спирачка.
Разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.1, б. „а“ от Наредбата
сочи, че при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист,
участващ в комисията извършва проверка на техническата изправност на ППС
съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по
чл. 18, ал. 1, т. 4, като извършва визуалната проверка на превозното средство
съгласно част II, раздел I от методиката по чл. 31, ал. 1 и отразява данните от
прегледа в протокола по приложения № 9, 10 или 11.
В случая според съда от доказателствата по преписката не
става ясно защо е прието, че организирането на технически прегледи не
съответства на изискванията на наредбата. И при двата прегледа е било дадено
заключение за наличие на значителни неизправности в оборудването на спирачната
уредба, като и в двата случая превозното средство е било допуснато да се движи „до
място за отстраняване на неизправностите“, а не е било дадено заключение че се
допуска да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване. Остава неясно
и защо е била взета предвид отразената разлика от 37 % отклонение на ляво и дясно колело на една ос,
а не е било отчетено, че в 10,36ч. е
установено разлика от 32 % при ръчната спирачка, която в 11.30ч. е намаляла на
4 %. В този смисъл остава неясно въз основа на какви факти и обстоятелства в конкретния
случай е било прието, че има пропуски в приложението на методиката, респ. какви
конкретни нарушения са били допуснати от техническия специалист –
жалбоподателят М..
Що се отнася до възражението, че жалбоподателят е бил
санкциониран два пъти за едно и също нещо, съдът намира довода за неоснователен
доколкото в настоящия случай е бил санкциониран М. в качеството му на
технически специалист, а във втория в качеството му на едноличен търговец, имащ
задължение да организира дейността си съобразно изискванията на Наредбата.
При все това обаче, това не променя крайния извод за
незаконосъобразност на издаденото НП, който несъмнено налага неговата отмяна.
Доколкото по делото не са направени искания за разноски,
съдът намира , че не следва да се произнася в тази насока.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
23-0000284 от 06.04.2020г. на Директора
на РД АА– гр.Варна, с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, б. „а“ от наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. на М.Ж.М. е било наложено наказание „глоба“ в размер на
1500 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: