Р Е Ш Е Н И Е
№261963/15.6.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8699 по описа на Варненски
районен съд за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на искова молба от „П.и м.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощник, срещу М.Т.П., ЕГН: **********
и И.Б.П., ЕГН: **********, двамата с адрес ***, с искане до съда да постанови решение, с което да допусне и извърши
делба на недвижим имот – дворно място, представляващо
ПИ № * по КККР на гр. Варна, с площ от
* кв. м., при граници
ПИ №№ *, *, * и *, видно с изградената
в имота жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект
с идентификатор *.1, при следните квоти: 10/ 12 ид. ч. за ищеца и по 1/ 12 ид. ч. за всеки от ответниците.
В
исковата молба се излага, че по силата на правна сделка – договор за замяна, обективиран в НА № */ * г., ищцовото дружество прехвърля на М. Н. собствеността
по отношение на апартамент в гр. Варна, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № *, ведно с прилежащото му избено
помещение и 6.20 % ид. части
от общите части на сградата. В замяна, по силата на сделката,
дружеството придобива 5/ 6 ид. ч. от процесния имот. Ответниците са
собственици на другата 1/ 6 ид. ч.
Относно
правата на заменителя Н. се излага, че с НА № */ * г. М. В. (баба на М.П. и Н. ) и децата и – Т., В., И. и Х.
И., са признати за собственици на процесния имот. С последваща сделка, обективирана в
НА № */ * г. Т. И.и В. И.прехвърлят
на сестрите си притежаваните идеални части от имота. През
1988 г. имота е отчужден за мероприятие по ЗТСУ. С
Решение № 454/ 19.08.1992 г. на Кмета на Община Варна, отчуждаването е
отменено. С НА № */ * г., Х. И. Ц. дарява на М. Н. собствените си 4/
6 ид. ч. от дворното място. Х.
И. и И. И. са починали, без да оставят низходящи. Твърди се още, че всяка от братовчедките на П. и Н. притежават
по наследство по 1/ 6 ид. ч. от имота. С НА № * от
* г. П. се разпорежда с половината от притежаваните идеални част в полза на
съпруга си.
Ответникът – М.Т.П.,
чрез назначения и особен
представител, депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който излага съображения за основателността на иска за делба.
Ответникът – И.Б.П.,
чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор в срока по
чл. 131 ГПК, в който излага съображения за неоснователност
на иска за делба. Сочи, че по силата на НА № */ * г. П. е собственик на
1/ 12 ид. ч. от имота. Релевира
възражение за придобиване на имота въз основа на давностно
владение, в периода от 2007 г. до настоящия момент. Отправя
искане за отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск за делба на недвижим имот, с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съобразно правилата
на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които извежда твърдяното
пораждане на съсобственост между страните, по отношение на делбените
имоти, на наведеното основание, за твърдения от тях размер на квотите в
съсобствеността.
В случая, видно от приобщеното на л. 28 от
делото реституционно решение, възстановено е правото на собственост по
отношение на недвижим имот – къща с дворно място, с площ от * кв. м., парцел *, кв. *, находящ се в гр. Варна, ул. „*“ № *, при следните квоти: 4/ 6 ид.
ч. за Х. И. Ц., 1/ 6 ид. ч. за М.Т.П. и 1/ 6 ид. ч. за М. В. Н..
По силата на правна сделка, обективирана в НА № *, том *, н. д. 0 */ * г. Х. И. Ц. дарява на М. В. Н. 4/ 6 ид. ч. от
дворно място, цялото с площ от * кв. м., находящо се
в гр. В., ул. „*“ № *, представляващо имот с пл. № *, кв.* по плана на втори м. р. на гр. В., ведно с построената в мястото къща.
С НА
№ *, том *,
дело № */ * г., от *
г., М.Т.П. е призната за собственик на 1/ 6 ид. ч. от делбения имот.
По силата на правна сделка, обективирана в НА № *,
том *, н. д. № */ * г. М.Т.П. дарява на И.Б.П. половината от притежваните идеални части от процесния
имот (1/ 12 ид. ч.
Въз основа на договор за замяна от * г., обективиран
в НА № *, том *, рег. № *, дело № */ * г., М. В. Н. прехвърля на ищцовото другество правото на
собственост по отношение на 5/ 6 ид. ч. от процесния имот.
В случая, действително, от коментираните по – горе документи, се
установява, че към датата на заменителната сделка, г-
жа Н. е собственик на прехвърлените идеални части, като 1/ 6 са придобити по
наследство, а 4/ 6 – по силата на сделката от 18.02.1993 г.
По отношение на възражението за придобиване на имота по давност:
Съделителият
И.П. се се позовава на придобивна давност
досежно идеалните части на другите
съсобственици.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години. Владението следва да бъде
явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се
упражнява с намерението той да се
свои. Релевантно е
владението, което не е осъществено по скрит начин, т.е. владелецът следва да манифестира явно намерението си да владее
целия имот за себе си, като го противопостави на собственика.
В тежест на ответника И.Б.П. е да установи
упражнявана явно, непрекъснато и несмущавано фактическа
власт върху делбения имот за периода от * г. до
настоящия момент; намерение за своене, демонстрирано
включително и пред останалите съсобственици.
За
установяване на твърдяното придобивно основание, по делото
са ангажирани писмени доказателства
– справки по партиди за комунални услуги. В нито един
от приобщените документи, не фигурират имената на г- н П. или на неговата
съпруга.
С оглед на горното, неоснователно е възражението на
съделителя И.П. за придобиване на имота по силата на давностно владение, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС.
Горните данни, нагалат
извода, че по силата на
правни сделки между страните е възникнала съсъсобственост по отношение на
процесния имот, при посочените от ищцата квоти.
По изложените
съображения, се налага извод за основателност на иска, поради което и следва да
бъде допуснато извършване на съдебна делба на процесния
имот между страните, при квоти за „Пътища и мостове“ ЕООЗ – 10/ 12 ид. ч., М.Т.П. – 1/ 12
ид. ч., за И.Б.П.
– 1/ 12ид. ч., на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕ НА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следния недвижим имот: дворно място, представляващо
ПИ № * по КККР на гр. В., с площ от *
кв. м., при граници ПИ №№ *, *, * и *, ведно с изградената в имота жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор *.*,
при следните квоти: 10/ 12 ид. ч. за „П.и м.“
ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление ***,
1/ 12 ид. ч. За М.Т.П.,
ЕГН: **********, с адрес ***/ 12 ид. ч. за И.Б.П., ЕГН: **********,
с адрес ***, на основание чл.
34, ал. 1 ЗС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: