Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
17.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Красимира Г. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д. № 4921
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по
иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК за установяване
съществуване на парично вземане, предявен от „Л.И. ” ЕООД, ЕИК: ******против И.И.П.- С.ЕГН: ********** произтичащо от цедирано
вземане на задължение по сключен между нея и „Уникредит Булбанк“ АД Договор за
ипотечен кредит № 34 от 10.11.2011 г. , за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 17678/2018 на Софийски районен съд за
следните суми: 52,287.83 евро,
представляваща дължима главница по договора , ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 417, т. 6 ГПК, както и за
разноските в заповедното производство .
В исковата молба се твърди, че
между „Уникредит Булбанк“ АД и М.Л.Г., в качеството на кредитополучател е
сключен Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 34 от 10.11.2011 г., по силата на който Банката й е
предоставила ипотечен кредит в размер на 90 000 евро, който е бил усвоен в пълен
размер с цел покупка на конкретен недвижим имот.
На 07.10.2016г., Банката е прехвърлила на „Л.И.“ ЕООД всички свои
вземания, произтичащи от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
34/10.11.2011 в размер на 52,287.83 евро- редовна главница и 153.75 евро-
редовна лихва и ответницата е уведомена от цедента на дата 04.11.2016 год. чрез
куриерска фирма „Еконт“.
Тъй като ответницата спряла да
плаща задълженията си цесионера „Л.И.“ ЕООД на
основание чл. 17 от договора за ипотечен кредит е обявило придобитата по силата
на договора за цесия главница в размер на 52,287.83 евро за предсрочно
изискуема в цялост и след подадено заявление до СРС по реда на чл.417 ГПК на
19.04.2018 год. е издадена заповед за незабавно изпълнение по силата на която И.И.П.- С.е осъдена да заплати на „Л.И. ” ЕООД, ЕИК: ******сумата
от 52,287.83 - главница по договор за ипотечен кредит № 34 от 10.11.2011г. от ведно със законната лихва от 15.03.2018
год. до изплащане на вземането и разноски в общ размер на 4445.32 лв.
Тъй като е било подадено
възражение от ответницата СРС е указъл на заявителя
да подаде иск по реда и в сроковете на чл.422 ГПК.
Ето защо моли съдът да
постанови решение ,с което да признае за установено съществуването на вземане
на „Л.И. ” ЕООД, ЕИК: ******, спрямо И.И.П.- С.ЕГН: **********,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17678/2018, 73 с-в на
СРС по чл. 417, т. 6 ГПК, съгласно която И.И.П.- С.ЕГН:
********** е осъдено да заплати на: „Л.И. ” ЕООД, ЕИК: ******сумата от
52,287.83 евро, представляваща дължима главница по договор - главница по
договор за ипотечен кредит № 34 от 10.11.2011 г. от ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 417, т. 6 ГПК, което вземане
е прехвърлено с договор за цесия вписан в Служба вх. per.
№ 62596, акт № 29, том X от 12.10.2016г и да да осъди
И.И.П.- С.ЕГН: ********** да му заплати сторените
разноски в заповедното и исковото производство.
Ответницата И.И.П.- С.е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди,че е изплатила на цесионера
по посочена от него банкова сметка ***то плащане от 01.03.2917 год. в размер на
96 317.44 лева е погасила окончателно дълга си.
Моли съдът да отхвърли иска и да
й присъди разноските по делото.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На практика между страните няма
спор, че на 10.11.2011 год. между „Уникредит Булбанк”
АД като кредитор и И.И.П.- ******, ЕГН: **********, в
качеството й на кредитополучател и и Стефан ******, ЛНЧ: **********, като
солидарен длъжнике сключен Договор за банков ипотечен
кредит на физическо лице № 34 , по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателката ипотечен кредит в размер на 90 000 евро при краен срок за
погасяване до 10.11.2021 г.
В т. 17 от процесния договор,
страните са приели, че при неплащане на което и да е задължение по кредита, Банката
има право да обяви едностранно, без предизвестие, за предсрочно изискуем
ползвания кредит, ведно с лихвите за просрочие.
Ответникът не спори,че е
уведомен от „Уникредит Булбанк“ АД за цесия,по силата
на която банката е прехвърлила на „Л.И.“ ЕООД като цесионер
вземанията си произтичащи от договор за банков ипотечен кредит на физическо
лице № 34/10.11.2011 в размер на 52,287.83 евро- редовна главница и 153.75
евро- редовна лихва.
Няма спор по делото, че на 15.03.2018
г. от заявителя „Л.И.“ ЕООД е било подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника И.И.П.- ******,
по повод на което е било образувано ч.гр.д. № 17678/2018 г. на СРС, 73 с-в и е
на 19.04.2018 год. е издадена заповед за незабавно изпълнение , по силата на
която И.И.П.- С.е осъдена да заплати на „Л.И. ” ЕООД,
ЕИК: ******сумата от 52,287.83 - главница по договор за ипотечен кредит № 34 от
10.11.2011г. от ведно със законната
лихва от 15.03.2018 год. до изплащане на вземането и разноски в общ размер на
4445.32 лв.
В срок е постъпило възражение
от длъжника И.И.П.- С.по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение, поради което заявителят е предавил
в срок иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си, по повод на което с е
образувано настоящето дело.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно
и професионално. Видно от експертизата, при извършената проверка на данните в „Уникредит Булбанк“ АД и конкретно на разплащателна сметка в
лева с IBAN: *** „Л.И.” ЕООД е установено, че по сметката са постъпили общо 104 860,24 лева с наредител
И.И.П. - С., формирани от сбора на следните
преводи:-4 330.60 лева - постъпили
от банкова сметка ***: *** И.И.П. - С. с вальор от 23.12.2016 г. и основание: „вноска по погасителен
план м. 11, м. 122016г. , 2 106.10 лева
- постъпили от банкова сметка ***: ***,
7068 10 лв. c титуляр И.И.П. с вальор от 12.01.2017 г.
и основание: „вноска по погасителен план м.януари 2017г., 2 106.10 лева - постъпили от банкова
сметка ***: *** , 7068 10 лв. c
титуляр И.И.П. с вальор от 14.02.2017 г. и основание: „вноска по погасителен план м. февруари 2017 г.,
96 317.44 лева - постъпили от
банкова сметка ***: ******c титуляр И.И.П. - С. с вальор от 02.03.2017 г. и основание: „цялостно погасяване
на ипотечен кредит №34 от 10.11.2011 г. и дог. Цесия.
От заключението е видно, че въпреки
поканите ищцовото дружество не епредоставило на
експерта достъп до счетоводството си ,нито каквато и да е относима
счетоводна документация. Съгласно анализа на публичните годишните финансови
отчети за 2016 г. и 2017 г. се установи, че за периода към 31.12.2016 г.
дружеството има вземания в размер на 98 хил. лева, които не са от търговска
дейност (видно от данните в данъчните декларации). Към 31.12.2017 г. дружество
няма вземания, т.е. вземанията които дружеството е имало към 31.12.2016 год. са
погасени.
Ищецът не е изпълнил
задължението си да представи оригиналите на приложените с исковата молба в
ксерокопия писмени доказателства отнасящи се до твърденията му за наличието на
договор за кредит и договор за ипотека,договора за цесия,уведомяването на
длъжника.На практика съществуването на тези документи не се оспорва от ответника,доколкото
видно и от самия отговор не се оспорва факта на банковия заем, на цедирането на вземането на настоящия ищец,като главното
възражение е не изначална липса на дълг,а погасяването на този дълг окончателно
на 01.03.2017 год.,т.е. година преди ищецът да подаде заявлението пред СРС.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на иска:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Съдът намира искът е предявен в
изискуемия по закон едномесечен от датата на връчване на съобщението за постъпило
възражение от длъжника и има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта
за незабавно изпълнение, поради което съдът намира, че предявеният иск е
процесуално допустим.
По основателността на иска:
Не се спори между страните, че
е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № 34 от 10.11.2011г. , по силата на
който „Уникредит Булбанк“ АД е предоставила на ответницата И.И.П.- С.сумата от 90 000 евро .Факт е,че банката е
прехвърлило на „Л.И.” ЕООД своето вземане по договора което възлиза на
52,287.83 евро- редовна главница и 153.75 евро- редовна лихва,към датата на цедирането му-07.10.2016г.
По делото е установено с
надлежни писмени доказателства и категорично заключение на ССЕ,че още преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабанто
изпълнение на 15.03.2018 год. И.И.П.- С.е била
погасила изцяло задължението си по договор № 34 от 10.11.2011 г., вземането по
който е било цедирано на настоящия ищец.Факт е,че
ответницата е превела на „Л.И.” ЕООД 104 860.24 лева,с което е погасила
дължимите 52,287.83 евро- редовна главница и 153.75 евро- редовна лихва.
Косвено горното се потвърждава
и от публичните отчети на дружеството,от които е видно,че след 2016 год.
вземане от заеми в размер на 98 000 лв. вече е престанало да съществува и
изобщо няма вземания на такова основание.
Във връзка с гореизложеното
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК
е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло,като на ответника се
присъдят направените по делото разноски в размер на 4150 лв. общо.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Л.И. ” ЕООД,
ЕИК: ******против И.И.П.- С.ЕГН: ********** иск с
правно основание чл. 422, ал. ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване , че съществува изискуемо парично вземане в полза на “Л.И. ” ЕООД против И.И.П.- С.в размер на 52,287.83 евро възникнало по Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 34/10.11.2011 г. и прехвърлено на
ищеца с договор за цесия от 07.10.2016 г.
, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Л.И. ” ЕООД, ЕИК: ******да
заплати на И.И.П.- С.ЕГН: ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 4150 разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от
страните в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: