Решение по дело №493/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Сарп строй“ ЕООД против решение № 1609/25.09.2023 г. по анд № 3157 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е потвърдено наказателно постановление № 66/03.04.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, с което на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр., ал. 1 ЗМДТ.

В жалбата се излагат доводи, че районният съд не е събрал всички доказателства и не е изяснил фактическата обстановка, което е довело до неправилно прилагане на материалния закон. Поддържа се, че решението не не съответства със събраните доказателства и съдът не е обсъдил всички възражения, направени от жалбоподателя.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Представителят на Пловдивска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел, че на 21.10.2022 г. „Сарп строй“ ЕООД закупило недвижим имот с адрес гр. Пловдив, ул. „Димитър Талев“ № 124, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.535.120.1.129 по ККР, видно от нотариален акт № 33 от 2022 г. На 02.02.2023 г. от страна на „Сарп строй“ ЕООД е подадена пред Д „МДТ“ гр. Пловдив данъчна декларация по чл. 14, ал 4, вр., ал. 1 ЗМДТ, отнасяща се за придобития имот.

Последвало е съставяне на АУАН № 66090000070/02.02.2023 г. от гл. инспектор при Д „МДТ“ гр. Пловдив за извършено нарушение на чл. 14, ал 4, вр., ал. 1 ЗМДТ, тъй като имотът е придобит 21.10.2022 г., а декларацията е подадена извън двумесечния срок по чл. 14, ал 4, вр., ал. 1 ЗМДТ. Впоследствие е издадено наказателно постановление № 66/03.04.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, с което на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 14, ал. 4, вр., ал. 1 ЗМДТ

Въззивният съд е установил фактическата обстановка въз основа на писмените доказателства и показанията на разпитания свидетел. Направен е извод, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им в закона правомощия и съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН реквизити. Изложил е мотиви, че съгласно чл. 14, ал. 1, вр. ал. 4 ЗМДТ следва в 2- месечене срок да се подаде информация за придобития имот, имаща значение за определяне на данъка. С оглед датата на придобиване на имота, срокът е изтекъл на 21.12.2022 г., а информацията е подадена след това. Изложение за доводи за неприложение на чл. 28 ЗАНН. Районният съд е счел, че жалбоподателят е осъществил визираното в НП административно нарушение и въз основа на това е потвърдено наказателното постановление.

Решението е правилно.

На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, изцяло се споделят изложените мотиви на районния съд, поради което същите не следва отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия орган.

Противно на възраженията в жалбата, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. В обжалваното решение са изложени мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло споделя.

Не се споделят оплакванията в касационната жалба, според които районният съд не е обсъдил всички направени възраженията. В тази връзка въззивната инстанция е отговорил на възраженията, че в НП ясно е посочена въз основа на коя разпоредба е наложена санкцията. Даден е и отговор на оплакването за нарушение чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 ЗАНН, което отхвърлено с обосновани и правилни доводи.

Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл. 14, ал. 4 ЗМДТ за новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.

В случая имотът е придобит на 21.10.2022 г., поради което срокът по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ е изтекъл на 21.12.2022 г., в който срок липсва подадена информация от страна на касатора. В тази връзка на правилно е приложена санкционната норма на чл. 123, ал. 1 ЗМДТ, регламентираща, че който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.

Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема, че не са налице касационни основания по чл. 348 НПК за отмяна обжалваното решение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съответстващо на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1609/25.09.2023 г. по анд № 3157 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Сарп строй“ ЕООД, ЕИК *** да заплати на Община Пловдив сумата в размер на 80 лева, представляваща направени разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване и протест.