№ 4619
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110128296 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ************************** срещу
***************************, съдържаща два обективно кумулативно съединени
осъдителни искове – иск с правна квалификация чл.411 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД за сумата от 5
013.27 лв. – главница, и иск с правна квалификация по чл. 86 ЗЗД за сумата от 293.86 лв. –
лихва.
Ищецът *********************** твърди, че е застраховател по полица №
***************/21.03.2019 г. по имуществена застраховка „Автокаско“ на МПС
„****************, със срок на валидност 23.03.2019 г. – 22.03.2020 г. Твърди, че на
12.03.2020 г. в гр. ******************“ водач на МПС марка „***********************,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, при
движение с несъобразена скорост, не спазил необходимата дистанция, вследствие на което
блъснал намаляващия пред него л.а ****************“ и последният претърпял увреждания
по следните части: заден ляв калник, ляв водач на задна броня, ляв стоп, облицовка на
задната броня, модул за управление на паркинг спирачката, заден ляв амортисьор и задна
лява джанта и др. Твърди, че по образувана претенция **************8 отстранил вредите
в натура чрез възлагане на ремонтни дейности на доверен сервиз ****************** на
обща стойност 10 026.54 лв. С регресна покана, получена на 11.09.2020 г., поканил
ответника да възстанови изплатената от застрахователя сума, но били платени единствено 5
028.27 лв. Поради това претендира неплатения остатък от 5013.27 лв., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 20.05.2021 г., до окончателното плащане,
както и сума в размер на 293.86 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода 12.10.2020 г. – 10.05.2021 г. Претендира разноски и адвокатско
1
възнаграждение.
Ответникът *************************** в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен
отговор по пощата, с който оспорва основателността на предявения иск. Твърди, че
поведението на водача на застрахования при него автомобил не било противоправно,
липсвала вина, защото било налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК – шофьорът
не е могъл и не е бил длъжен да предвиди, че застрахования при ищеца автомобил
****************“ ще спре внезапно, което само по себе си съставлявало нарушение на
ЗДвП. Твърди, че шофьорът на застрахования при ответника автомобил управлявал
превозното средство със съобразена скорост и с необходимата дистанция, като било
невъзможно от техническа гледна точка да избегне сблъсъка. Признава факта за
съществуващо застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за МПС „********************** към датата на ПТП, не оспорва и
факта, че на 13.08.2020 г. ищецът е заплатил сума в размер на 10 026.54 лв. на доверения му
сервиз ******************. Признава, че във връзка с настъпило на 12.03.2020 г.
застрахователно събитие е образувана щета № ************/2020-01, по която е
постановил частичен отказ за плащане. Ответникът оспорва изцяло сочения от ищеца
механизъм на ПТП, за който липсвали достатъчно подробни данни. В условията на
евентуалност въвежда възражение по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на процесното ПТП от
страна на водача К., който без обективна необходимост спрял рязко и неочаквано в
нарушение на чл. 24 от ЗДвП. На следващо място, твърди, че процесните щети били
следствие от друго ПТП, а не от разглежданото в настоящото производство. Липсвала
причинна връзка с твърдяното произшествие, а отделно от това вредите били в прекомерен
размер.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД и чл.86
ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът следва докаже при
условията на пълно и главно доказване следните фактически предпоставки: 1. наличието на
действително застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
увредения и ищеца, по силата на което да е заплатена сума в размер на 5 013.27 лв. във
връзка с отстраняването на вреди по л.а. ****************“; 2. предпоставките на
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - т. е., противоправно деяние на шофьора на л.а.
„************“, което да е извършено виновно, да са налице вреди (вкл. размерът на
същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието. В тежест на
ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил
2
претендираната сума, както и всички релевирани от него възражения – за правомерно
поведение на сочения делинквент, за липса на вина поради наличие на случайно деяние, за
съпричиняване, вкл. и наведените възражения във връзка с механизма на ПТП.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че 1) за л.а. „**********************, управляван от
делинквента, е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
ответника и собственика на автомобила – „*************, която е била в сила към
12.03.2020 г.; 2) че на 13.08.2020 г. ищецът е изплатил на доверения сервиз
****************** сумата от 10 026.54 лв., представляваща стойност на отстранените в
натура вреди по л.а. ****************“ рег. № **********; 3) че във връзка с процесното
събитие при ответника е образувана щета № ************/2020-01, по която
„****************** по която била заплатена част, но останал неизплатен процесния
остатък от 5 013.27 лв.
От приетата по делото застрахователна полица № *************** се установява, че
спрямо л.а. ******************, имало сключена валидна застраховка „Каско +“, със срок
на валидност от 23.03.2019г. до 22.03.2020г., т.е. към момента на настъпване на процесното
ПТП - 12.03.2020 г. е доказано наличието на действително застрахователно правоотношение
по имуществена застраховка между увредения и ищеца.
Спорът по делото се концентрира по механизма на ПТП, претърпените вреди,
съответно причинната връзка между тях, както и по вината на водача на застрахованото при
ответника по застраховка „ГО“ МПС, съответно налице ли е съпричиняване по см. на чл.51
ЗЗД от страна на водача на л.а. ***********.
По отношение на спорните обстоятелства са приети като писмени доказателства:
протокол за ПТП № 1733092/12.03.2020г., издадени от мл.автоконтрольор при СДВР при
посещение на място. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, в
конкретния случай това са местоположенията на автомобилите на пътното платно при
посещението на място и констатираните материални щети. В конкретния случай в описаната
в протокола схема за ПТП, се установява, че участниците в ПТП са два автомобила –
увреденият автомобил л.а. *********** (посочен в схемата като участник 2), и т.а.
************* (посочен в схемата като участник 1), разположен непосредствено зад л.а.
***********, вкл. са отбелязани констатираните вреди по двата процесни автомобила.
По делото е разпитан св. **********, който описва механизма на ПТП, а именно като
водач на л.а. ***********, управлявал същия по **************, заедно с децата си, със
съобразена скорост, но в участък от пътя имало стеснение и колата пред него набила
спирачки, при което и той набил спирачки, но бусът зад него, който карал на сравнително
близка дистанция, не успял да спре и го ударил отзад. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, доколкото съответстват на останалия събран по делото доказателствен материал.
3
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът
кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от
страните, вкл. след разпита на свидетелите и извършения оглед на снимковия материал,
приобщен по делото по реда на чл.204 ГПК, като от него се установява механизмът на ПТП,
а именно на 12.03.2020г. около 12:00ч. т.а. ************* с рег.№ ************, при
движение по ул. **************, в лявата лента за движение по посоката на двата
автомобила, реализира ПТП с намаляващия пред него л.а. ******************, при което
му нанася щети, които са в пряко-причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, и които
на база средни пазарни цени към датата на ПТП са в размер на 13479.91лв. Действителната
стойност на *********** към датата на ПТП била в размер на 42857лв., поради което
увреждането не представлява тотална щета. Вещото лице е определило, че скоростта на
движение на л.а. *********** непосредствено преди настъпване на процесното ПТП била
около 70км.ч. предвид интензивното задействане на спирачната система, както и силата на
деформациите в задната му част, прави извод, че скоростта, с която се е движел водачът на
т.а. ************* била повече от 70 км.ч. Вещото лице е дало заключение, че от техническа
гледна точка, водачът на т.а. ************* е имал възможност да предотврати настъпване
на процесното ПТП при управление на т.а. със съобразена скорост, вкл. е имал възможност
да възприеме намаляването на скоростта на л.а. ***********. В отговор на поставени
въпроси при приемане на експертизата, които при обсъждането на заключението съдът е
длъжен да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение (в който смисъл е и
Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д. 3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то г.о.), вещото лице изяснява,
че процесното ПТП е било предотвратимо за водача на т.а., като причина за настъпване на
ПТП е именно неговото поведение, защото се е движел със скорост и дистанция от
превозното средство в опасната зона, а за водача на л.а. ударът е бил непредотвратим.
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед събрания и цитиран по-горе
доказателствен материал съвкупно и еднопосочно се установява механизма на ПТП, описан
в исковата молба, така и причинените вреди и причинната връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди, вкл. не се доказва водачът на застрахования при ищеца л.а. да има
принос за настъпване на процесното ПТП, т.е. възражението за съпричиняване е изцяло
недоказано. По отношение на размера релевантни са средните пазарни цени, в която връзка
изцяло кредитира заключението на вещото лице по САТЕ.
От горното, съдът намира иска за изцяло основателен за претендираната сума,
доколкото се установява, че действително претърпените вреди са в размер на 13479.91лв.,
като по образуваната щета № **************8 е било определено, съответно изплатено
обезщетение в размер на 10041.54 лв. (с включени 15лв. ликвидационни разноски, които са в
рамките на обичайните размери), като с оглед плащане на сума от 5028.27лв. от ответника,
регресният иск за разликата от 5013.27лв. се явява изцяло основателен. Съответно
основателен е акцесорният иск за лихва за забава в размер на 293.86лв. за претендирания
период от 12.10.2020г. до 10.05.2021г.
По разноските:
4
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът, който е претендирал и доказал сторени разноски в размер на
250.53лв. д.т., 380лв. разноски за в.л., като е претендирал и адв. възнаграждение в размер на
714.43лв. с ДДС (което е в размерните на НМРАВ), или следва да се присъдят разноски в
общ размер на 1344,96лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.411, ал.1 КЗ вр.чл.45 ЗЗД ЗАД и чл.86 ЗЗД
*************************** със седалище и адрес на управление:
гр.*******************, да заплати на „*************************, със седалище и адрес
на управление: *****************, сумата от 5013.27лв., представляваща неплатена част от
регресно вземане по щета № **************8, ведно със законната лихва, считано от
20.05.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 293.86лв., представляваща лихва
за забава за периода от 12.10.2020г. до 10.05.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***************************
гр.*******************, да заплати на „*************************, *****************,
разноски по делото в размер на 1344,96лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5