Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на петнадесети юни през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 13050 по описа за 2019г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от Г.С.Т.
против ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“ гр.София обективно съединени осъдителни искове по
чл.432, ал.1 КЗ за сумата 35 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 07.06.2019г. до изплащането, и за сумата 6772.33лв. -
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.05.2019г. до
изплащането.
Твърденията са за настъпило на 12.02.2019г. в гр.София
пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на водача на
л.а. Хюндай Елантра с ДК № ******Е.А.Р., чиято
гражданска отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника. При произшествието пострадал ищецът-пешеходец,
който получил травматично увреждане
„счупване на горния край на тибията /голям пищял/“.
Поради увреждането претърпял операция, а след това провел рехабилитация;
изпитвал силни болки; известно време не можел да стъпва на увредения крак,
придвижвал се трудно и с помощта на патерици, което наложило обгрижването му от близки; поради болките имал нарушения в
съня, тревожел се от състоянието си и от това, че е в тежест на близките;
изпадал в депресивно състояние; изпитвал страх от случилото се. Тези
неимуществени вреди оценява на сумата 35 000лв. Наред с това в периода
20.02.2019г.-10.05.2019г. направил разноски във връзка с лечението в общ размер
на 6772.33лв. за медицински изделия във връзка с операцията, избор на екип,
самостоятелна стая при престоя в болницата, лекарства, медицински транспорт от
лечебното заведение до дома му и за контролен преглед; разходи за медицински
изследвания-рентген; разходи за палиативни грижи,
физиотерапия и рехабилитация, които съставляват имуществена вреда в причинна
връзка с произшествието. Претендира заплащането на законна лихва и разноски по
делото.
Ответникът
оспорва застрахованият при него водач да е осъществил виновно фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, ищецът да претърпял неимуществени и имуществени вреди,
както и иска за неимуществени вреди по размер с доводи претендирания
размер на обезщетението да е прекомерен. Релевира
възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е
нарушил чл.113, ал. 1, т.1 ЗДвП-преди да навлезе на платното за движение не се
съобразил с приближаващото превозно средство и по този начин допринесъл за
настъпване на вредите. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата, намира следното:
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен, да иска
обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за плащане на застрахователно
обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ, която в случая е налице.
Уважаването на иска предпоставя
валидна към датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност",
покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия
състав на чл.45 ЗЗД - противоправно деяние, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината
на деликвента се предполага до доказване на
противното.
Не е предмет на спор към деня на произшествието
ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите
застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Хюндай Елантра
с ДК № ******, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите
на уговорената застрахователна сума отговорността на застрахования водач за
причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Не е спорен и фактът на настъпилото на 12.02.2019г. в
гр.София на кръстовището на ул.Кюстендил с бул.Гоце Делчев пътно-транспортно произшествие, при
което застрахованият при ответника водач на лекия автомобил Е.А.Р. блъснал
ищеца-пешеходец, в този момент пресичащ платното за движение.
По случая е било водено досъдебно производство и
против водача внесен обвинителен акт за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“,
пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с образувано НОХД №
20038/2019г. по описа на СРС, 121 състав, прекратено с протоколно определение
от 29.07.2020г. по искане на пострадалия на основание чл.343, ал.2 НК. При липсата на влязла в сила
осъдителна присъда /включително решение по чл.78а НК/ по въпросите визирани в
чл.300 ГПК- извършване на деянието, неговата противоправност
и вината на дееца, настоящият съд следва да извърши самостоятелна преценка на
събраните в производството доказателства.
Въз основа събраните писмени
доказателства /констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-81 и протокол
за оглед на местопроизшествие/, показанията на св.Е.Р. и заключението на САТЕ,
се установява, че инцидентът е станал около 10:20 часа на 12.02.2019г. при ясно
време и добра видимост в района на кръстовището на ул.Кюстендил с бул.Гоце Делчев. Лекият
автомобил „Хюндай Елантра“ се движил по ул.Кюстендил
в посока от ул.Дойран към бул. Гоце Делчев, като при достигане района на
кръстовището с булеварда, при движение със скорост от около 15 км./ч., водачът Р.
предприел маневра завой наляво при наличие на пътен знак „Г2“ /движение само
надясно след знака/. В същото време ищецът, който се движил по десния тротоар
на бул. Гоце Делчев в посока към бул.Цар Борис III, предприел пресичане на платното за
движение по продължение на тротоарната площ на булеварда от ляво на дясно
спрямо посоката за движение на автомобила. Скоростта на пешеходеца е била около
5 км./ч. и в момента на навлизането му на платното автомобилът се намирал на разстояние от 10.80 м., при опасна
зона за спиране от 6.37 м. Водачът спрял автомобила, но със закъснение, като от
последвалия удар на десния крак на пешеходеца в предната лява част на
автомобила тялото му се наклонило към автомобила, достигнало е до предния му
капак, след което било отхвърлено напред и вляво спрямо посоката за движение.
От сблъсъка с автомобила и падането на земята пешеходецът получил травматичното
увреждане.
В показанията си св.Р. посочва, че при
извършването на завоя наляво към булеварда не е забелязал пресичащия пътното
платно пешеходец преди да го удари въпреки, че ищецът се е движел бавно.
Вещото лице по САТЕ посочва, че ударът е настъпил
поради закъснението на водача да възприеме пресичащия пешеходец и да задейства
своевременно спирачната система на автомобила при положение, че е имал
обективна възможност за това.
Въз основа така установения механизъм съдът обоснова
извод застрахованият при ответника водач да е осъществил фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, тъй като с поведението си нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П задължаващи
водачите на пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Нарушена е и разпоредбата на чл.119,
ал.4 ЗДв.П задължаваща водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства да пропускат пешеходците, както и както и на
чл.20, ал.2 ЗДв.П задължаваща ги да намалят скоростта
и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Ищецът
се е движел по продължението на десния тротоар на булеварда при кръстовището, а
водачът на автомобила не е имал право да завива наляво при наличието на
поставен пътен знак Г2. При предприемането на забранената маневра ищецът вече
се е намирал на пътното платно, бил е предвидимо препятствие за водача, който
обективно е могъл да го възприеме като опасност и е имал възможност да предприеме
нужното за да я пропусне да премине. Поради това е станал причина за настъпване
на произшествието, предпоставящо пораждане
договорната отговорност на ответника-застраховател по застраховката „Гражданска
отговорност“.
По възражението на ответника за съпричиняване
съдът намира, че ищецът, като пешеходец и участник в движението не е допуснал
нарушение на чл.113, ал.1, т.1 ЗДвП. Нормата задължава пешеходците да пресичат
пътното платно като преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. От събраните по делото
доказателства се установява, че на мястото на пресичане не е имало пешеходна
пътека, но пешеходецът се е движел сравнително бавно, имайки предвид напредналата
му възраст, и не е навлязъл внезапно на платното за движение /чл.114, т.1 ЗДв.П/. Няма данни, от които може да се направи извод да е предприел навлизане на платното, когато приближаващият
автомобил е съставлявал видима опасност за него, но без да съобрази
разстоянието и скоростта му на движение. В момента на достигане на кръстовището
автомобилът е бил на разстояние от около 11 м. и се движел със скорост от около
15 км./ч., поради което ищецът е очаквал колата да спре, за да го пропусне. Следователно
обективно не е допринесъл за настъпване на произшествието и с оглед на това не
е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на
пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.
Относно неимуществените вреди по делото са събрани
писмени доказателства /медицински документи/, показанията на св.Т.С.и
заключение на вещо лице по СМЕ.
От представената медицинска документация и
заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че вследствие на
произшествието ищецът получил закрито счупване на външния кондил
на десния голям пищял, довело до трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за срок от 6 месеца. Непосредствено след инцидента постъпил в
болнично заведение, където увредения крак временно бил обездвижен с гипсова лонгета, а на 15.02.2019г. извършена операция по открито
наместване на фрактурата, костна пластика и стабилизиране с Г-образна плака и
винтове. След гладко протекъл следоперативен период бил изписан на 20.02.2019г.
и продължил лечението амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и антикоагулантно и обезболяващо лечение. В
продължение на 4 месеца на ищеца е било забранено да стъпва на оперирания
крайник, след което започнал постепенно натоварване и с оглед проведената
физиотерапия и рехабилитация в края на
шестия месец е можел да стъпва с цялата си тежест. През този период е тъпял болки и страдания, най-интензивни в
първия месец след инцидента и в първите два месеца от раздвижването и
натоварването на дясната коленна става. Извън посочените периоди ищецът е
търпял периодично явяващи се болки при натоварване на дясното коляно и рязка
промяна на времето. През първите 4 месеца
се е придвижвал само на късо разстояние с проходилка
и патерици. Към момента на съставяне на заключението вещото лице е посочило, че
ищецът търпи единствено редки болки в областта на фрактурата при студено и
влажно време, които отзвучават при прием на аналгетици.
Според показанията на св.Т.С.след изписването си ищецът
не е могъл да ходи сам, придвижвал се с чужда помощ и с две патерици, които са
му били нужни и за период от 8-9 месеца след това. Също така се е нуждаел от
грижи за обслужването си. Ищецът живеел сам и се придвижвал с бастун, което
налагало поддържане на постоянен контакт и извършване на посещения от негови
близки. Към настоящия момент свидетелката и негова съседка му пазарували
хранителни продукти, тъй като ищецът излизал от дома си единствено на близко
разстояние и при хубаво време. Оплаквал се от непрекъснати болки в десния крак,
лекувани с обезболяващи. Преди катастрофата не е имал проблеми с краката, бил
доста деен, имал малка къща с градина, които поддържал и обработвал.
Горното установява по безспорен начин претърпени от
ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието и за
които ответникът дължи заплащането на обезщетение. При определяне неговия
размер съдът съобрази естеството и тежестта на полученото травматично увреждане,
което е причинило болки и страдания. Лечебният и възстановителен период е
продължил общо около 6 месеца, в рамките на които е бил в болничен престой,
претърпял операция на увредения крак и преминал период на рехабилитация.
Изпитвал болки и страдания с различен интензитет, сериозни затруднения в придвижването
и обслужването си, наложило активното му подпомагане от близки. Произшествието
и увреждането от него са се отразили не само във физическо отношение, но и
негативно върху психичното му състояние поради настъпилата промяна в
ежедневието и ограниченията да осъществява дейностите, с които преди това се е
занимавал и да води пълноценен начин на живот. То обаче не е до степента
посочена в исковата молба, тъй като не са събрани доказателства за нарушения в
съня, да изпитва страх, както и често да изпада в депресивни състояния. Въпреки
настъпилото общо възстановяване на З.то следва да се отчетат установените
остатъчни негативни последици, изразяващи се в болки в десния крак, които
безспорно и за в бъдеще ще се отразят на нормалния му начин на живот.
Вещото лице по СМЕ е посочило, че ищецът не е страдал
от тежка форма на остеопороза или тежки придружаващи
ендокринни заболявания, които да се отразят на полученото травматично увреждани
от сблъсъка с купето на лекия автомобил.
При горното и след като съобрази възрастта на ищеца
/83г. години към деня на произшествието/, травматичното увреждане и начина на
получаването му, продължителността на лечебния и възстановителен период,
интензивността на търпените болки и страдания и отражението им върху личността
на ищеца, съдът намира за съответно според критерия по чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди от 25 000лв., до която сума искът следва да се уважи.
Този размер е съпоставим с претърпените болки и страдания, на
социално-икономическите условия в страната към деня на ПТП и установените в КЗ
лимити на застрахователни суми.
Върху така определения размер ответникът дължи
заплащането на законна лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция /29.03.2019г./до изплащането в приложение на чл.429, ал.3 КЗ. Ищецът
е поискал присъждане на лихва от по късен момент-датата на която
застрахователят е отказал плащане, поради което в съответствие с диспозитивното начало следва да се присъди законна лихва от
07.06.2019 г. до изплащането.
Като доказателства по делото са приети фактури и фискални
бонове към тях /стр. 11-19/, видно от които в периода 20.02.2019г.-10.05.2019г.
ищецът е направил разходи за избор на екип за оперативни процедури, закупуване
на медицински консумативи и лекарства, за медицински транспорт и провеждане на палиативни грижи и физиоперапия и
рехабилитация на обща стойност от 6772.33лв. Вещото лице по изслушаната СМЕ
дава заключение, че тези разходи са във връзка с получените от ищеца увреждания
и са били необходими за неговото лечение. Такива са и транспортните разходи с
оглед невъзможността да се придвижва сам
за контролни прегледи, имайки предвид и обстоятелството, че е в напреднала
възраст и живее сам без ежедневни грижи от близки. Що се отнася до разходите за
избор на екип и самостоятелна стая за болничния престой съдът не счита да
надхвърлят разумно направените, поради което също подлежат на обезщетяване.
Всички направени разходи съставляват имуществена вреда в причинна връзка с
произшествието, обуславящо извод за основателност на този предявен иск.
Съобразно чл.429, ал.3 КЗ следва да се присъди законната
лихва от деня на последния направен разход - 10.05.2019г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
С определение по делото ищецът е освободен на
основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по исковете над сумата
от 300лв.
Направил е разноски в производството от 300лв. за
платена държавна такса, 400лв. депозити за вещи лица и 5лв. за съдебно
удостоверение или общо 705лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноски от 536.23лв. съобразно уважената част от исковете.
Представляван е от адвокат безплатно на основание
чл.38, ал.1 ГПК, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва
да заплати на адв. Я.Д.-САК адвокатско възнаграждение
от 1797.19лв., изчислено в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът е направил разноски в производството от
465лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на
150лв. по Наредбата за заплащането на правната помощ във вр.
с чл.78, ал.8 ГПК или общо разноски от 615лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на 147.23лв.,
пропорционално на отхвърлената част.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважените искове от 970.89лв.
В съответствие с чл.127, ал.4 ГПК
ищецът е посочил следната банкова сметка, ***: BG83 BUIN ******- „А.Б.Б.“
АД.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.С.Т., ЕГН **********, с
адрес ***, ж.к.******, на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 25 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило
12.02.2019г. в гр.София и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на л.а.Хюндай Елантра с ДК № ******,
ведно със законната лихва от 07.06.2019г. до изплащането, както и сумата от 6772.33лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от посоченото ПТП, ведно със
законната лихва от 10.05.2019г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.432, ал.1 КЗ за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 35 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“, ЕИК ******, гр.
София, да заплати на Г.С.Т.,***,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 536.23лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“, ЕИК ******, гр.
София, гр. София, да заплати на адв. Я.Д.-САК, с
адрес ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 1797.19лв.
ОСЪЖДА Г.С.Т.,***, да заплати на ЗАД „Д.Б.
Ж.и З.“, ЕИК ******, гр. София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК
от 147.23лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б. Ж.и З.“, ЕИК ******, гр.
София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 970.89лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: