Р Е Ш Е Н И Е № 110
гр. Сливен, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието
на секретаря Радостина Желева и на прокурора Красимир Маринов, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 89 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от К.И. ***, против
Решение № 84 от 18.02.2022 г., постановено по АНД № 20212230201225/2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление № ********** от 27.08.2021 г., издадено от директора
на Регионална дирекция по горите гр. Сливен, с което на К.И. ***, на основание
чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложена „Глоба“ в размер на 300
лева за нарушение на чл. 53, ал. 1, от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, и
във вр. чл. 27, ал. 1 от Наредба №
5/31.07.2014 г. за строителството в горски територии без промяна на
предназначението им и е осъден К.И.Я. да заплати на Регионална дирекция по
горите - гр. Сливен направените по делото разноски в размер на 120 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. В
жалбата се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради
нарушение на материалния закон; допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение и наказателното постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от адв. С.С., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция по
горите гр. Сливен, редовно призована, се представлява от гл. юриск. В. К., която оспорва жалбата. Моли съда да постанови
съдебен акт, с който да остави в сила първоинстанционното
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за основателност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 25.06.2021г. служители на Регионална дирекция по горите гр. Сливен извършили проверка на отдел 158 подотдел „д“, при която установили, че жалбоподателят К.Я. е о. т. п.№1 за д.на д. от този подотдел на Териториално поделение ДГС-С.. Констатирали, че съгласно този т. п.са проектирани пътища, установени в насаждението като тракторни, временни и извозни горски пътища. Този път бил трасиран от г.А. И.Б.. Бил съставил констативен протокол серия 300А №154206/ 25.06.2021г., въз основа на който впоследствие с.Д. Д.съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а като свидетели се подписали К.. и А. А.. Актосъставителят приел, че на 16.11.2020г. жалбоподателят е одобрил изготвения на 02.10.2020г. от А. Б.т. п.№1 за добив на дървесина от отдел 158, подотдел „д“ на ТП ДГС-С., съгласно който са проектирани пътища установени в насаждението като тракторни, временни, извозни горски такива, без удостоверението за лесовъдска практика № 9728/ 26.08.2013г. на Б. да включва „изработване на проекти за временни горски пътища и съоръжения към тях“. Актосъставителят приел, че Я. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, вр. чл.53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, вр. чл.27, ал.1 от Наредба №5/31.07.2014г. за строителството в горските територии без промяна на предназначеното им.
Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение, директорът на Регионална дирекция по горите - Сливен издал наказателно постановление № **********/ 27.08.2021 г. В него той приел същите констатации и на основание чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,
Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че Я. е извършил описаното в АУАН и НП
административно нарушение; направил е извод, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения; счел е, че наложеното наказание
е правилно определено и с него ще се постигнат
целите на генералната и специалната превенция.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че Районен съд Сливен е постановил неправилен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите, с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, се наказва длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата съдържа три алтернативно посочени изпълнителни деяния, съставляващи отделни административни нарушения, за извършаване на всяко от които АНО може да наложи съответното административно наказание. Според чл. 53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, технологичният план по чл. 52, ал. 1, т. 3 се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от Закона за горите, и се одобрява от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите. При необходимост от изменение на одобрения т. п.се изготвя и одобрява нов. По смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 технологичният план е одобрен т. п.за добив на дървесина. Разпоредбата на чл. 53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. посочва от една страна поведението на лицето, което изготвя технологичния план по чл. 52, ал. 1, т. 3 от същата и условията, на които то трябва да отговаря, а от друга страна урежда последващото одобряване на този план и конкретизира лицата, на които това правомощие е предоставено. В чл. 27, ал. 1 от Наредба №5/31.07.2014г. за строителството в горските територии без промяна на предназначеното се посочва, че проектирането на тракторни горски пътища се извършва от лица, вписани в публичния регистър на Изпълнителната агенция по горите за извършване на лесовъдска практика "изработване на проекти за временни горски пътища и съоръженията към тях".
Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения. В този смисъл наведените с касационната жалба доводи са основателни. Видно от съдържанието на АУАН и НП не става ясно за кое изпълнително деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.
В съставения против касатора АУАН и издаденото въз основа на него НП като нарушени разпоредби са посочени чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите във вр. с чл.53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите, вр. чл.27, ал.1 от Наредба №5/31.07.2014г. за строителството в горските територии без промяна на предназначеното им. Въпреки словесното описание на административното нарушение, за да са надлежно изпълнени разпоредбите на ЗАНН, и по-конкретно нормата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – относно задължителните реквизити на АУАН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН - относно задължителните реквизити на НП, то описаното деяние в акта и НП следва да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състава на административно нарушение. В настоящия случай както в АУАН, така и в НП е извършено словесно описание на едно административно нарушение, а при правната квалификация не е конкретизирано изпълнителното деяние, въпреки че нормата предвижда повече от едно деяния, за които може да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Това ограничава възможността на наказаното лице да разбере какво точно нарушение е извършило и съгласно коя разпоредба се квалифицира то. Това е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършило. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника по касацията, че при квалификацията на деянието като нарушение, като са приложени няколко правни разпоредби в своята взаимовръзка и привързани една към друга в този си вид те дават точната правна квалификация на нарушението, т.к. и нормата на чл. 53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. не е коректно посочена. Разпоредбата на чл. 53, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011г. урежда изискванията, на които трябва да отговаря лицето изготвило технологичния план и лицето, одобрило същия, поради което не може да се приеме, че изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен.
Изложеното по-горе мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че като е потвърдил наказателно постановление № ********** от 27.08.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен, районният съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което да бъде отменено НП.
При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ответника по касацията за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Искания за присъждане на разноски от страна на касатора не са направени.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 84 от 18.02.2022 г., постановено по АНД № 1225 /
2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ********** от 27.08.2021 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен, с което на К.И.
***, с ЕГН **********, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е
наложена „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 2 от
Закона за горите във вр. с чл. 53, ал. 1, от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите във вр. с чл. 27, ал. 1 от Наредба № 5/31.07.2014 г. за
строителството в горски територии без промяна на предназначението им.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: