РЕШЕНИЕ
№ 1535
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502659 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Т. П. Н.,ЕГН-********** лично
и като баща и законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН-**********,чрез
пълномощника адв.Д.П. против решение № 3048/13.09.2022г., постановено по гр.д.№
6750/22г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.,с което е отхвърлена молбата на Т. П. Н.,ЕГН-
********** лично и в качеството му на законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН-
********** за издаване на заповед за защита от домашно насилие,упражнено на 11.05.22г.
от Х. Д. Д. срещу Т. П. Н. и В. Т. Н.,като неоснователна.
Жалбоподателите считат атакуваното решение за незаконосъобразно,неправилно и
противоречащо на фактическата действителност,като първоинстанционният съд не направил
правилна преценка на всички събрани по делото доказателства.Излагат съображения в тази
връзка и искат отмяна на решението и постановяване на друго,с което да се уважи изцяло
молбата им за издаване на заповед за защита от домашно насилие.Претендират разноски за
двете инстанции.
Въззиваемата Х. Д. Д.,ЕГН-********** не е изразила конкретно становище по
жалбата.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Пред ПдРС се е развило производство по реда на чл.12-19 във вр.с чл.4 от ЗЗДН по
молба на Т. П. Н.,ЕГН-**********,лично и като баща и законен представител на малолетния
В. Т. Н.,ЕГН-**********,с която е поискана защита поради извършено спрямо молителите
домашно насилие от страна на Х. Д. Д. ,с която първият молител е бил във фактическо
съпружеско съжителство и която е майка на втория молител.
В молбата са описани конкретните факти и обстоятелства,при които е извършен акт
на домашно насилие от страна на ответницата на 11.05.22г.Към молбата е приложена
декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
По делото не се спори,че ответницата и първият молител- Т. П. Н. са живели на
семейни начала от 2014г.,като от съвместното им съжителство имат родено едно дете-
вторият молител В. Т. Н.,а това прави приложима разпоредбата на чл.3,т.2 и т.5 от ЗЗДН.Не
се спори също,че отношенията между двамата родители са влошени.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.Разпитани са двама свидетели
на молителите-М. П. и С. В.,сестра на молителя Т. Н..Приложени са преписка рег.№
438000-6666/22г.на Трето РПУ-Пловдив и пр.преписка № 5296/22г.на РП-Пловдив.Изготвен
е и е приет по делото социален доклад от АСП.
Районният съд е отхвърлил искането за налагане на мерки по ЗДДН по отношение и
на двамата молители с мотив,че разпитаните свидетели не били присъствали на твърдения
акт на домашно насилие и не е ценил техните показания досежно събитията,развили се на
процесната дата,тъй като тези свидетели не били първични,а производни източници-нито
един от тях не бил възприел лично акт на извършено физическо или психическо насилие
спрямо молителите,а единствено възпроизвеждали разказаното им от молителя Т. Н..От
социалния доклад,в частта,касаеща разговора с детето В.,също не ставало ясно в какво
точно се изразява психическото и физическото насилие между родителите,на което детето е
присъствало.Така е стигнал до извода,че не са събрани доказателства ответницата да е
упражнила домашно насилие в някоя от проявните му форми в чл.2 от ЗЗДН над
молителите.
Настоящата инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд.
Според нормата на чл.2,ал.1 от ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на
физическо,сексуално,психическо,емоционално или икономическо насилие,както и опитът за
такова насилие,принудителното ограничаване на личния живот,личната свобода и личните
права“,извършени спрямо посочените в нормата лица.
В случая следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответницата с
легалната дефиниция,за да се прецени дали същите могат да се квалифицират като „домашно
насилие“ по отношение както на Т. П. Н.,така и на детето В. Т. Н..
Действително страните не спорят,че на случилото се на 11.05.22г.не са присъствали
свидетели.Конфликтът между родителите е започнал и се е развил само в присъствието на
2
детето.В този смисъл не следва да се кредитират показанията и на двете свидетелки,които не
са били очевидци на събитията от процесната дата,а в показанията си възпроизвеждат
разказаното им от молителя Т. Н..Районният съд обаче не е кредитирал техните показания в
цялост,а както С. В.,така и М. П. са били очевидци на състоянието,в което се е намирало
детето след инцидента от 11.05.22г.,а то е пряк резултат от случилото се на 11.05.22г.и е
индиция за последиците от проявеното спрямо детето насилие.От показанията и на двете
свидетелки се установява,че В. Н. не желае да се среща с майка си,изпитва страх,когато чуе
звънеца или звънне телефона и веднага отива да се крие.Няколко дни след случката В.
изглеждал добре,но много отслабнал според св.В..В нейно присъствие по телефона се
обадила ответницата и при включен високоговорител е започнала да пита детето „Къде
си?!Къде си?!“Щом чуло гласа й,детето се скрило в стаята и започнало да трепери.Св.П.
също е присъствала,когато майката на В. е звъняла на Т..Тогава В. започвал да крещи и да
не иска да говори по телефона,искал да се скрие,а тя задавала един и същи въпрос-„Къде
си?!Къде си?!“.В тази им част показанията на двете свидетелки следва да се кредитират,тъй
като почиват на техни преки впечатления,разкриващи състоянието,в което се е намирало
детето след инцидента.Според настоящата инстанция тези показания подкрепят изложеното
в декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН досежно упражненото спрямо В. Н. домашно насилие.
Отделно от това съдът не е съобразил,че декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН има
характер на доказателство (чл.13,ал.3 от ЗЗДН) и заповед за защита може да бъде издадена и
само въз основа на декларацията по чл.9 от ЗЗДН в случаите,когато няма други
доказателства.Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на
декларацията,когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други
доказателства за насилието-то е извършено в място,където други лица не са
присъствали,няма видими белези от извършено физическо насилие,липсвали са и
свидетели,които да възприемат последиците от насилието непосредствено след
извършването му.Във всички други случаи съобразно твърденията в молбата пострадалият
следва да ангажира доказателства,тъй като тежестта на доказване на факта на насилието е
негова.
В конкретния случай по отношение на упражненото спрямо молителя Т. Н.
физическо и психическо насилие следва да се приеме,че няма как да се ангажират други
доказателства освен декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,но тя е достатъчна,за да се приеме,че
ответницата е осъществила спрямо него посоченото в декларацията насилие.
По отношение на детето са събрани и други доказателства-свидетели,които са
възприели последиците от насилието след извършването му.В социалния доклад е посочено
също,че самото дете е заявило,че не иска да ходи при майка си и че е ставало свидетел на
психическо и физическо насилие между родителите му.Няма как едно 5-6 годишно дете да
конкретизира в какво се изразява това психическо и физическо насилие,но неговият отговор
също е в подкрепа на декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН.
Описаните действия на ответницата спрямо детето не представляват физическо
насилие над детето,то не е било подложено на побои,телесни повреди,на нечовешко и
3
унизително отношение,не му е причинена физическа болка и страдание.Но описаните в
молбата твърдения могат да се квалифицират като форма на емоционално насилие.При
емоционалното насилие въздействието е върху психиката на определено лице,като
целенасочено се увреждат емоциите му,свързани с преживявания от негативния спектър –
емоционалното насилие се изразява в случая във обида-„изроди“ и заплашване-че
ответницата отива в кухнята да вземе нож,което води до чувство на страх,на
вина.Настоящата инстанция счита,че с вербалните си действия ответницата е засегнала
емоциите и психиката на В. не само чрез заплахите си спрямо него,но и със заплахите и
физическото насилие срещу бащата.Това поведение е оказало силно отрицателно
въздействие върху неукрепналата психика на детето и до страх у него до степен да не иска
да общува с майка си.
Ето защо съдът намира,че както спрямо първия,така и спрямо втория молител е
осъществено домашно насилие-под формата на емоционално такова спрямо В. Н. и
психическо и физическо-спрямо Т. Н..Като е приел обратното,първостепенният съд е
постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да се отмени и вместо
това следва да се задължи ответницата Х. Д. Д. да се въздържа от извършване на всякакъв
акт на физическо и/или психическо и емоционално насилие по отношение и на Т. П. Н. и В.
Т. Н.,както и да се наложат мерките по чл.5,ал.1,т.2,т.3 и т.4 от ЗДДН за срок от 12 месеца
предвид сериозността на извършеното от нея.
С оглед изхода на спора на жалбоподателите следва да се присъдят и направените от
тях разноски пред двете инстанции,които са в размер на по 500лв.за всяка инстанция за
адв.възнаграждение съобразно представените ДПЗС и списък на разноските.
Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3048/13.09.2022г., постановено по гр.д.№ 6750/22г.по описа на
ПдРС,7-ми гр.с.,с което е отхвърлена молбата на Т. П. Н.,ЕГН-**********,лично и в
качеството му на законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН-********** за издаване
на заповед за защита от домашно насилие,упражнено на 11.05.22г. от Х. Д. Д. срещу Т. П. Н.
и В. Т. Н.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА Х. Д. Д.,ЕГН-********** от гр.П. да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физическо и/или психическо и емоционално насилие по отношение на Т. П.
Н.,ЕГН-********** и на В. Т. Н.,ЕГН-**********.
ОТСТРАНЯВА Х. Д. Д.,ЕГН-********** от гр.П. от съвместно обитаваното с Т. П.
Н. жилище,находящо се в гр.П*** за срок от една година (12 месеца),считано от датата на
влизане на решението в сила.
ЗАБРАНЯВА на Х. Д. Д.,ЕГН-********** от гр.П. да приближава
жилището,местоработата и местата за социални контакти и отдих на Т. П. Н.,ЕГН-
4
********** и детето В. Т. Н.,ЕГН- за срок от 12(дванадесет)месеца.
НАЛАГА на Х. Д. Д.,ЕГН-********** от гр.П. на осн.чл.5,ал.4 от ЗЗДН глоба в
размер на 200лв.
ОСЪЖДА Х. Д. Д.,ЕГН-********** да заплати на Т. П. Н.,ЕГН-********** лично и
като баща и законен представител на малолетния В. Т. Н.,ЕГН-********** сумата от
1000(хиляда)лв.разноски за адв.възнаграждение пред двете инстанции.
Да се издаде съгл.чл.17,ал.4 от ЗЗДН заповед за защита на молителите въз основа на
настоящото съдебно решение,която заедно с преписите от настоящото съдебно решение да
се връчи съгласно чл.16,ал.3 от ЗЗДН на страните и на Районните полицейски управления по
настоящия адрес на извършителя и на пострадалите лица с оглед наложените мерки по реда
на чл.5,ал.1,т.1,2 и 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5