Решение по дело №1811/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 11.10.2021 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на десети август две хиляди двадесет и първа година, в следния състав  

                                                                                   

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря А. Петрова,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1811 по описа за 2018 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

След направеното от ищеца “Х.” ЕООД (н.), ЕИК ********, увеличение на размера на предявените искове, производството по делото е висящо по предявени от “Х.” ЕООД против ответника “А*Б.” ЕАД, ЕИК********, искове с правно основание чл. 40, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 6 545 000 лева, представляваща еднократно обезщетение при прекратяване на сключения на 01.12.2005 г. между страните договор за търговско представителство в размер на годишното възнаграждение на търговския представител, изчислено въз основа на средното възнаграждение за последните пет години от действието на договора, и за сумата от 336 340,27 лева - законна лихва върху главницата от 6 545 000 лева, считано от датата на поканата за плащане (28.02.2018 г.) до датата на подаване на исковата молба (31.08.2018 г.), както и законната лихва върху главницата от 6 545 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (31.08.2018 г.) до окончателното ѝ плащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.12.2005 г. между страните е сключен Договор за търговско представителство, по силата на който “А*Б.” ЕАД (с предишно наименование “М.” ЕАД) възлага, а “Х.” ЕООД приема срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на “А*Б.” ЕАД предвидените в договора услуги. Твърди, че договорът е изменен и допълнен с Анекс от 25.04.2007 г., Анекс от 28.05.2009 г., Анекс от 15.02.2010 г., Анекс от 23.06.2014 г., Анекс от 30.03.2015 г., и др. Ищецът твърди, че е извършвал дейността по договора в самостоятелна магазинна мрежа в София и в страната. Твърди, че видовете услуги, извършвани от него по договора са променяни и допълвани през годините. Твърди, че същите се изразяват в следното: сключване на нови договори за услуги спрямо портфолиото на оператора; продължаване срока на съществуващи договори за услуги; събиране на суми по издадени от “А*Б.” ЕАД фактури по договори за услуги (независимо дали договорите са сключени в търговски обекти на “Х.” ЕООД или в такива на “А*Б.” ЕАД, други негови търговски представители или франчайзополучатели); продажба на устройства на преференциални цени при сключването в търговски обект на “Х.” ЕООД на нов договор за услуга с “А*Б.” ЕАД или при продължаване срока на съществуващ договор за услуга с “А*Б.” ЕАД; замяна на SIM карти; продажба на предплатени карти и ваучери; смяна на ползвателя на СИМ карта, страна по сключен договор за услуга с “А*Б.” ЕАД, в търговски обект на “Х.” ЕООД; други административни дейности в помощ на клиента. Услугите, резервирани изключително за “А*Б.” ЕАД и предлагани само от оператора в стопанисваните от него търговски обекти са: прекратяване на договори, Save оферти за задържане на клиенти и т.н. Описани са начина на фактуриране и плащане на услугите, предлагани от “Х.” ЕООД на оператора, както и връщане на част от комисионата в хипотезата на “неизрядни абонати”, по отношение на които достъпът до някоя услуга е бил спрян или прекратен в определен срок от активирането й.

Ищецът твърди, че с Анекс от 30.03.2015 г. са променени условията относно срока и прекратяването на Договора 01.12.2005 г. Твърди, че е прието, че срокът на Договора се удължава до 31.03.2018 г., като страните се задължават, че ще положат усилия да подпишат нов договор относно условията, при които ще продължат дейността си, а “А.Б.” ЕАД ще има право да променя търговската си политика спрямо “Х.” ЕООД в началото на всяка календарна година. Условията за разваляне на Договора от страна на “А*Б.” ЕАД при непостигане от “Х.” ЕООД на предварително зададени цели са изменени, като са променени някои точки от Анекс от 23.06.2014 г. Твърди, че е уговорено “А*Б.” ЕАД да има право да развали Договора при непостигане от “Х.” ЕООД на целите по представителството, с изпращането на 7-дневно писмено предизвестие в срок до края на тримесечието, следващо годината, за която се отнасят непостигнатите цели. Ищецът твърди, че остава непроменен приетият процент на общите цели за годишен период от 60%.

Твърди, че за 2017 г. са подписани между страните към договора от 01.12.2005 г. четири анекса относно целите, поставени на ищеца търговски представител – Анекс от 03.2017 г. за първото тримесечие на 2017 г., Анекс от 25.06.2017 г. за второто тримесечие на 2017 г., Анекс от 01.09.2017 г. за третото тримесечие на 2017 г. и Анекс от 28.12.2017 г. за четвъртото тримесечие на 2017 г.

Ищецът твърди, че в последните пет години (2013 г. – 2017 г.) са сключени чрез него 575 833 договора за услуги с абонати.

Ищецът твърди, че на 22.02.2018 г. му е връчено от “А*Б.” ЕАД уведомление за разваляне на договора от 01.12.2005 г. в 7-дневен срок от връчването, поради изпълнение на поставените цели значително под 60% за периода на календарната 2017 г. и поради наличие на недобросъвестни действия по смисъла на раздел І “Определения” от договора. Твърди, че в същото уведомление операторът се е позовал на наличието на голям брой активации/продължавания на срок за ползване, които са прекратени в кратък срок след извършването им (при наличие на неплатени суми по договора за услуги), което, съпоставено със съотношението на прекратявани услуги при аналогични условия в магазините на М., налагало извода, че болшинството активации са направени с цел да бъдат постигнати дефинираните цели, без те реално впоследствие да водят до положителен финансов резултат за М.. Посочено било също, че са констатирани недобросъвестни действия, изразяващи се в насърчаване на абонати да прекратят действащи договори за услуги с цел сключване на нов договор за същите услуги с “Х.” ЕООД, които действия имат за последица получаване на комисиона и постигане на заложените цели без никаква изгода за “А*Б.” ЕАД.

Ищецът твърди, че на същата дата е получил и предложение от “А*Б.” ЕАД за доброволно уреждане на отношенията с оглед развалянето на договора, като бъде сключено споразумение за окончателно уреждане на всички фактически и финансови отношения, възникнали между страните по договора. Твърди, че ищцовото дружество писмено е възразило срещу развалянето, както и че с писмо от 28.02.2018 г. е поискало да му бъде изплатено обезщетение по чл. 40, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ в размер на 6 788 460 лева.

Ищецът твърди, че в случая са налице предпоставките за получаване на обезщетението при прекратяване на договора му като търговски представител и не са налице пречки за това. Сочи, че са налице продължаващи облаги за търговеца от клиентелата, създадена от търговския представител, или значително увеличаване на обема на сделките, сключени с нея. Сочи, че не са налице пречките по чл. 40, ал. 3 от ТЗ. Твърди, че писмено е поискал с писмо от 28.02.2018 г. до оператора да му изплати дължимото обезщетение. Твърди, че договорът не е развален по вина на търговския представител и не е прекратен едностранно от търговския представител съгласно чл. 47, ал. 1 или ал. 2 от ТЗ. Твърди, че не е налице съществено неизпълнение от страна на дружеството, което да води като правна и фактическа последица до възможност за разваляне на договора от 01.12.2005 г., поради което договорът е обвързвал страните до предвидения в него краен срок – 30.03.2018 г. Твърди, че прекратяването на договора не е вследствие прехвърляне на правоотношението от търговския представител на друго лице.

Относно размера на търсеното обезщетение ищецът сочи, че в случая договорът за търговско представителство е продължил повече от 5 години и размерът на дължимото възнаграждение се изчислява на основата на средното възнаграждение, получавано през последните 5 години на действие на договора. Твърди, че за последните 5 години от действието на договора “Х.” ЕООД е получило от “А*Б.” ЕАД следните суми: 6 496 хил. лв. за 2013 г.; 7 031 хил. лв. за 2014 г.; 7 129 хил. лв. за 2015 г.; 7 346 хил. лв. за 2016 г.; 4 723 хил. лв. за 2017 г. Твърди, че средното възнаграждение за последните 5 години възлиза на 6 545 000 лева, т.е. (6 496 хил.лв. + 7 031 хил.лв. +7129 хил.лв. + 7 346 хил.лв. + 4 723 хил.лв.) : 5 = 6 545 хил. лв.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Ответникът “А*Б.” ЕАД подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Не оспорва, че на 01.12.2005 г. между страните е сключен договор за търговско представителство, както и че същият е изменен и допълнен с подписани между страните анекси. Излага доводи, че договорът за търговско представителство е основателно и правомерно развален от “А*Б.” ЕАД по вина на “Х.” ЕООД. Излага доводи, че “А*Б.” ЕАД е предоставило на “Х.” ЕООД най-добри условия за продажба спрямо другите си представители по отношение на цялата страна и за пълния обем от електронни съобщителни услуги и въпреки това “Х.” ЕООД не е успяло да постигне бизнес целите за 2017 г. Сочи, че анализът, извършен от “А*Б.” ЕАД, показвал, че “Х.” ЕООД регулярно е извършвало продажби по недобросъвестен начин (в това число активиране на голям брой услуги на служители, подписване на договори в отсъствие или при подвеждане на клиента); “качеството” на абонатите, придобити чрез “Х.” ЕООД, било значително по-ниско от това на клиенти, придобити чрез търговската мрежа на “А*Б.” ЕАД (в това число много по-висок относителен процент на предсрочните прекратявания и значително по-висок дял на неплатени суми по договори).

Ответникът оспорва наличието на предпоставките за изплащане на еднократно обезщетение на ищеца по реда на чл. 40 от ТЗ. Ответникът сочи, че договорът за търговско представителство е развален поради непостигане от страна на “Х.” ЕООД на заложените общи годишни цели за сключване на определен брой договори по групи продажби (нови активации, удължаване на договори и договори за bob). Сочи, че общите годишни цели за съответен годишен период и абсолютният изискуем минимален праг на изпълнението им са уредени в Приложение № 7в към Анекса от 23.06.2014 г., към което изрично препраща т. 2.4. от този анекс. Сочи, че не са уговорени между страните бонуси и комисиони за изпълнение на годишните цели. Сочи, че единствената последица от неизпълнение на която и да е от трите общи годишни цели е правото на “А*Б.” ЕАД да развали договора, когато това неизпълнение надвишава 40%. Сочи, че в случая неизпълнение на годишна база на целите е налице по две от трите групи, тъй като изпълнението на целите по групи за 2017 г., както следва: 45% за нови активации, 94% за продължаване на договори и 38% за договори за bob.

Оспорва твърдението на “Х.” ЕООД, че при изчисляване на изпълнението и на общите годишни цели следва да се отчетат договорите с “Изрядни абонати”. Оспорва твърдението на “Х.” ЕООД, че договорените за 2017 г. годишни цели са необосновано завишени и непостижими, тъй като същите са по-ниски от тези за същите периоди за 2016 г. и за 2015 г.

Ответникът сочи, че са налице предпоставките за разваляне на договора вследствие на съществено неизпълнение поради извършването на недобросъвестни действия от страна на “Х.” ЕООД, което е самостоятелно основание за разваляне на договора. Сочи, че такива констатирани конкретни действия са:

1. Използване на подставено лице, с което партньорът сключва договора за услуга – карти bob на името на служители на “Х.” ЕООД, които карти не се ползват и договорите се прекратяват след напускане на работа;

2. Получаване от “Х.” ЕООД на възнаграждение по договора, което не е било дължимо, ако “Х.” ЕООД действа с грижата на добър търговец, съобразно добросъвестната търговска практика и в интерес на М. – процентът на абонатите, сключили договор чрез Хенди магазини, които остават активни след шестия месец значително спадал при Хенди за разлика от А1. Делът на активните карти на седмия месец след активирането на картите е, както следва: за карти, активирани чрез Хенди през м. 01.2017 г. е 66,6%, а на А1 – 93,5%, за картите, активирани чрез Хенди през м. 02.2017 г. е 59%, а на А1 – 80,6%;

3. Получаване на изгода за “Х.” ЕООД без никаква изгода за М. (или несъразмерна на изгодата за Хенди) – разходите, вложени за периода 2013- 2017 г. от страна на М. в търговското представителство, били 13 924 996 лева, а “Х.” ЕООД с извършените недобросъвестни действия е възпрепятствало увеличаването на клиентската база и приходите на М..

Ответникът сочи, че неизпълнената част от задълженията от страна на “Х.” ЕООД е значителна с оглед интереса на “А*Б.” ЕАД. Сочи, че при разваляне на договора “А*Б.” ЕАД е спазило процедурата и договорът е развален едностранно от страна на “А*Б.” ЕАД по вина на “Х.” ЕООД на основание чл. 87, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и т. 1.2. от Анекс от 30.03.2015 г. вр. с т. 1.2.1. от Анекс от 23.06.2014 г. и т. 33.5 (i) от Договора и чл. 87, ал. 2, предл. първо от ЗЗД и т. 14.19 вр. с т. 33.5 (i) от Договора, с изтичане на 7-дневния срок от получаване на уведомлението, т.е. считано от 02.03.2018 г. Сочи, че правомерното разваляне на договора води до необоснованост на претенцията на ищеца за заплащане на претендираното обезщетение.

Ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение. Сочи, че обезщетението по чл. 40, ал. 1, изр. първо от ТЗ се дължи само ако и доколкото търговецът продължава да черпи изгода от създадената от представителя клиентела или увеличения обем сделки със същата. Поради това счита, че в случая относими към евентуално обезщетение са следните дейности по договора (групи продажби), а именно: активации – договори с нови абонати, преподписване (продължаване) на договорни отношения със съществуващи абонати и активации по договори за абонаментни планове с марката “bob”. Сочи, че останалите дейности не следва да се отчитат при определяне на обезщетението по чл. 40 от ТЗ. Сочи, че “Х.” ЕООД неправилно е включило в основата за изчисляване на обезщетението си приходи, които дефинитивно излизат извън обхвата на тези, които ищецът е получил за дейностите, генерирали нова клиентела и увеличени сделки с нея.

Сочи, че сумите за приемане на плащания по договор не следва да се включват при изчисляване на обезщетението по чл. 40 от ТЗ, тъй като нормата на чл. 36, ал. 3 от ТЗ предвижда правото на търговския представител на възнаграждение за събраните от него вземания на търговеца. Сочи, че в случая “Х.” ЕООД е събирало плащания от всички абонати на М., а не само от тези, които са привлечени от него. Сочи, че тази дейност по събиране на плащания не създава нова клиентела, нито води до увеличение на приходите на принципала, поради което приносът по нея не е присъща функция на търговския представител и е извън фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение по чл. 40 от ТЗ. Сочи, че по същите съображения не следва да бъдат отчитани и сумите, посочени за кобрандиране на магазини; за нови магазини; за маркетинг и реклама М.; за награден фонд; за регистрация, продажба и активации на Прима. По отношение на продажбите и активациите на Прима сочи, че “Х.” ЕООД действа и като дистрибутор на М., съгласно т. 7 от Анекс от 15.02.2010 г. Сочи, че предплатените пакети Прима се продават от името и за сметка на “Х.” ЕООД, като не се ангажира юридически М.. Сочи, че неиндивидуализираните потребители, каквито са притежателите на предплатени пакети Прима, не са част от клиентелата на “А*Б.” ЕАД. Сочи, че не следва да бъдат отчитани и сумите, посочени за съвместни кампании – телефони, по аргумент от договореното в т. 2 от Анекс от 28.05.2009 г.

Ответникът сочи, че при определяне размера на претендираното обезщетение същото следва да бъде намалено с относителния дял на абонатите, с които е намаляла в периода от развалянето на договора до датата на подаване на отговора на исковата молба клиентелата, привлечена от ищеца, т.е. с 13,11% или със сумата от 253 237 лева. Твърди, че това съответства на принципа за “споделената облага” при обезщетението, т.е. принципалът е длъжен да сподели получената облага само до размера, до който я е получил. Сочи, че обезщетението по чл. 40 от ТЗ следва да се намали и със заплатените на “Х.” ЕООД суми за неизрядни абонати след прекратяване на правоотношенията с “А*Б.” ЕАД, т.е. с общата сума от 243 895 лева без ДДС. Сочи, че възнаграждението следва да бъде намалено и със сумата, посочена за допълнителни комисиони (комисиони за промяна на тарифен план, комисиони за задържане на клиенти и допълнителни заплащания за постигнати количествени цели). Сочи, че тези допълнителни възнаграждения са за поощряване на търговския представител, а не се полагат за създаване и привличане на клиентела, какъвто е смисълът на обезщетението по чл. 40 от ТЗ.

Ответникът сочи, че от сключените от “Х.” ЕООД в периода 2013 – 2017 г. договори с абонати над 575 000 броя, активни към момента на разваляне на договора са 124 248 абонати по данни от системата на ответника, които допълнително са намалени до датата на подаване на отговора с още 13,11 %. Сочи, че повече от половината от тези договори с абонати не са нови активации, а са преподписани или продължени договори със съществуващи абонати на “А*Б.” ЕАД, и често сключвани при по-нисък тарифен план (т.е. водят до по-нисък приход за принципала). Оспорва сочения от ищеца принос към “А*Б.” ЕАД.

Сочи, че обезщетението на “Х.” ЕООД би възлизало на 2 223 077,20 лева, а като се намали със сумите от 253 237 лева и 243 895 лева, то същото би било в размер на 1 687 737 лева.

С отговора на исковата молба ответникът заявява възражение за прихващане в общ размер на 99 926,95 лева, представляваща сбора от дължими суми за продадена и незаплатена стока на основание Анекс от 28.05.2009 г. по фактури №№ ********** от 04.01.2018 г., ********** от 26.01.2018 г., ********** от 30.01.2018 г., ********** от 01.02.2018 г. и ********** от 08.02.2018 г., което възражение не се приема за разглеждане от съда по изложените по-долу съображения.

 

В отговора на исковата молба се съдържат и предявени от “А*Б.” ЕАД против “Х.” ЕООД насрещни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, уточнен с молба с вх. № 84536/27.06.2019 г. В определение от 01.06.2020 г. съдът, като е взел предвид направените уточнения и пояснения от ищеца по насрещния иск “А*Б.” ЕАД с молбата от 27.06.2019 г., е приел, че насрещните претенции не могат да се приемат като частични искове от заявения пълен размер, а се касае за иск за конкретно посочен период в пълен размер. С оглед направените уточнения “А*Б.” ЕАД претендира да бъде осъден първоначалния ищец “Х.” ЕООД да му заплати обезщетение за вреди в общ размер на 100 000 лева, от които сумата от 14 168,74 лева – стойността на комисионите, които “А*Б.” ЕАД е платило на “Х.” ЕООД за първоначална активация и бонусите за добро изпълнение за първоначално активирани карти на т.нар. неизрядни абонати, за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2017 г., сумата от 20 199,26 лева – разликата на превишението в проценти и в левове на неплатените фактури за услуги, реализирани чрез “Х.” ЕООД спрямо тези, реализирани чрез “А*Б.” ЕАД, за периода от 09.10.2015 г. до 31.10.2015 г., сумата от 56 632 лева – стойността на субсидиите за крайни устройства на абонати с прекратени услуги, които са предоставени от “А*Б.” ЕАД на “Х.” ЕООД на основание договора, за периода от 09.10.2015 г. до 29.10.2015 г. и сумата от 9 000 лева – стойността на заплатените от “А*Б.” ЕАД санкции по влезли в сила наказателни постановления №№ 53/04.04.2016 г., 30/04.04.2016 г. и 90/04.04.2016 г., издадени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), както и за законна лихва за забава върху претендираната обща сума от 100 000 лева за периода от 09.10.2018 г. до окончателното ѝ плащане.

“А*Б.” ЕАД твърди, че има право да получи комисионите, които е платило на “Х.” ЕООД за първоначална активация и бонусите за първоначално активирани карти на т.нар. “неизрядни абонати”, предвид разпоредбата на т. 20 от Договора от 01.12.2005 г., изменена с Анекс от 23.06.2014 г. Сочи, че за периода от 2013 г. до 2017 г. сумата, която “А*Б.” ЕАД е платило на “Х.” ЕООД като комисиона за т.нар. “неизрядни абонати” и която се дължи от последното на “А*Б.” ЕАД съгласно уговореното в договора, възлиза на 58 344,02 лева.

“А*Б.” ЕАД твърди, че има право да получи и разликата на превишението в проценти и в левове на неплатените фактури за услуги, реализирани чрез “Х.” ЕООД спрямо тези, реализирани чрез А1, която разлика за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. възлиза на 3 597 618 лева. Твърди, че има право да получи тази сума, защото същата била реализирана вследствие на недобросъвестните действия, извършени от “Х.” ЕООД.

Твърди, че “А*Б.” ЕАД е претърпяло вреди и от наложени имуществени санкции в общ размер на 9 000 лева с влезли в сила наказателни постановления №№ 53/04.04.2016 г., 30/04.04.2016 г. и 90/04.04.2016 г., издадени от Комисията за регулиране на съобщенията (по 3 000 лева по всяко наказателно постановление). Твърди, че наложените санкции са поради неизползване от служителите на “Х.” ЕООД на образец на договора за услуги, предоставен от М..

“А*Б.” ЕАД твърди, че по силата на Договора от 01.12.2005 г. и Анекс от 28.05.2009 г. е предоставяло на “Х.” ЕООД субсидии за крайни устройства, които са предлагани на клиентите на промоционална цена (с отстъпка), заедно с пакет за услуги на М.. Твърди, че в резултат на съдебна спогодба от 21.04.2016 г., постигната с Комисията за защита на потребителите, считано от 01.07.2016 г. “А*Б.” ЕАД е въвело промяна в начина на изчисляване на неустойката при предсрочно прекратяване на договорите с абонати – физически лица. Твърди, че съгласно спогодбата когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Съгласно спогодбата абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Твърди, че така описаната неустойка не може да бъде наложена от оператора за отпуснато финансиране в условията на съвместна промоция с “Х.” ЕООД при предсрочно прекратяване по вина на клиент, когато устройството в пакета е предоставено на абоната от “Х.” ЕООД. Твърди, че причината за това е, че устройството е продадено по силата на договор между “Х.” ЕООД и абоната, и неустойката не може да бъде начислена от “А*Б.” ЕАД на такъв абонат. Твърди, че поради гореизложеното “Х.” ЕООД дължи на “А*Б.” ЕАД връщане на сумата от 2 129 395 лева, съгласно справка “Сума от национални и съвместни промоции по години, на прекратени услуги със задължения след продажба на устройство на краен клиент, извършена чрез “Х.” ЕООД за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г.”.

 

В допълнителната искова молба ищецът “Х.” ЕООД поддържа предявените искове и изложените твърдения, като оспорва направените от ответника “А*Б.” ЕАД възражения. Твърди, че “Х.” ЕООД е постигнал изпълнение на общите годишни цели за 2017 г., дори и в среда на по-неблагоприятни търговски условия. Твърди, че дори и да се приеме, че е налице неизпълнение на Договора от 01.12.2005 г., обосноваващо неговото разваляне, то ответникът бил допринесъл за това неизпълнение. Твърди, че поради това отговорността на “Х.” ЕООД за неизпълнение на договора не може да се приеме за виновна, поради което не са били налице основания за развалянето му от страна на “А*Б.” ЕАД.

Оспорва доводите на “А*Б.” ЕАД, че при отчитане на изпълнението на общите годишни цели следва да се отчита постигането на заложените цели по всяка група поотделно, като неизпълнението на която и да е от трите общи годишни цели по всяка група има за последица правото на “А*Б.” ЕАД да развали договора. Твърди, че следва да се отчитат общо годишните цели. Твърди, че в случая било налице изпълнение на годишните цели за 2017 г., като от обща цел от 129 600 бр. договори за услуги са реализирани 107 046 броя, представляващо изпълнение от 83% (над изискуемите 60% годишни цели).

Твърди, че при отчитане на целите се включват всички договори, в това число и броя на неизрядните абонати, и оспорва доводите на ответника в обратния смисъл. Сочи, че констатирането и определянето на съответен абонат като неизряден абонат води до преизчисляване на получените от “Х.” ЕООД комисиони и/или бонуси, но няма като резултат преизчисляване на постигнатите годишни цели по договора.

Сочи, че към 22.02.2017 г. “А*Б.” ЕАД не е могло и да направи обоснован извод за постигане или не на целите за 2017 г., тъй като броят на неизрядните абонати за 2017 г. може дефинитивно да бъде определен едва след изтичане на 7-месечен период от сключване на договора за услуга.  

Сочи, че дори да се приеме тезата на ответника, че изпълнението на целите се отчита по групи, то за групата “продължаване на договори” е налице изпълнение от 94%. Поради това при липсата на неизпълнение на ищеца съгласно калкулациите на ответника относно частта от договора, касаеща групата “продължаване на договори”, “А*Б.” ЕАД не е имало право да развали договора в изпълнената му част, доколкото в т. 33.5. от договора са предвидени възможности за цялостно и частично разваляне по отношение на отделна дейност.

Оспорва твърденията на “А*Б.” ЕАД за разваляне на договора вследствие съществено неизпълнение поради извършени недобросъвестни действия. Оспорва твърденията за подставено лице. Нямало забрана служителите на “Х.” ЕООД да закупуват за себе си карти bob. Сочи, че броят на активации на карти bob без трафик за 2017 г., която единствено следвало да се взема предвид, клони към 0% (63 бр. от 13 028 бр.), поради което нелогично било “Х.” ЕООД да е насърчавал подобни активации на карти bob за предполагаемо повишаване на резултатите. Оспорва да има неоснователно обогатяване за “Х.” ЕООД за сметка на оператора. Сочи, че в договора няма клауза делкредере по чл. 35 от ТЗ и “Х.” ЕООД не е поемало ангажимент да отговаря за изпълнение на задълженията на абонатите, а е имало уговорена комисиона за събиране на суми, поради което нелогично е било “Х.” ЕООД да извършва недобросъвестни действия, водещи до намаляване на възможността за получаване на комисиона за събиране на суми. Сочи, че дори да се установи епизодично и изолирано осъществяване на недобросъвестни действия, същите в процентно съотношение спрямо общите обеми са нищожни и не могат да се определят като съществено неизпълнение на Договора.

Оспорва посочения от ответника начин за изчисляване на размера на обезщетението. Ищецът излага доводи, че всички посочени от него в исковата молба елементи представляват част от възнаграждението на търговския представител, доколкото са получени от ищеца приходи по Договора с “А*Б.” ЕАД и след извършването на разходи за тях от страна на “Х.” ЕООД. Оспорва доводите на ответника, че при изчисляване на възнаграждението следва да се изваждат процента от 13,11% за намаляла клиентела и сумата от 243 895 лева – комисиони, получени от “Х.” ЕООД след прекратяване на договора.  

Оспорва направеното от ответника възражение за прихващане като недопустимо, тъй като е предмет на по-ранно образувано исково производство - гр.д. № 246/2018 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик.

 

“Х.” ЕООД оспорва предявените насрещни искове по основание и размер. Сочи, че сумата от 58 344,02 лева е получена съгласно договорения между страните механизъм за определяне на комисионите и “Х.” ЕООД не дължи връщането й, тъй като не е отговорно пред “А*Б.” ЕАД за реализираната от съответен абонат възможност сам да избира според действащите условия и политиката на оператора каква услуга да ползва, съответно дали да спре ползването на дадена услуга за сметка на активиране на друга.

Оспорва претенцията за сумата от 3 597 618 лева, тъй като “Х.” ЕООД не е отговорно пред “А*Б.” ЕАД за неплащането на фактури от страна на съответен абонат и в договора няма уговорена клауза делкредере по чл. 35 от ТЗ. При условията на евентуалност, ако искът се приеме за основателен, прави възражение за погасяване по давност на основание чл. 111, б. “б” от ЗЗД за част от претедираното вземане, което се отнася за периоди преди 09.10.2015 г.

Оспорва претенцията за 9 000 лева, тъй като наказателните постановления са издадени за административни наказания на “А*Б.” ЕАД и са потвърдени по дела, по които “Х.” ЕООД не е било страна.

Оспорва претенцията за 2 129 395 лева, тъй като “Х.” ЕООД не е било страна по спогодбата, сключена между М. и Комисията за защита на потребителите. Сочи, че “Х.” ЕООД не е отговорно за кредитоспособността на абонатите, а и липсва причинна връзка между твърдяното поведение на “Х.” ЕООД и твърдената вреда. Прави възражение за погасяване по давност с правно основание чл. 111, б. “б” от ЗЗД на част от това вземане, отнасяща се за период преди 09.10.2015 г.

 

В допълнителния отговор ответникът по първоначалния иск “А*Б.” ЕАД поддържа въведените оспорвания и направените възражения срещу предявените от “Х.” ЕООД искове. Сочи, че в случая не следва да се приложи чл. 83, ал. 1 от ЗЗД за освобождаване на длъжника от отговорност, тъй като “Х.” ЕООД не представя доказателства да е поканило “А*Б.” ЕАД да окаже необходимото съдействие, нито установява причинната връзка между своето неизпълнение и неизпълнение или забавено изпълнение от страна на “А*Б.” ЕАД. Сочи, че по отношение на уговорката за съвместна реклама на двете страни в договора няма фиксиран минимум, поради което не може да се търси недобросъвестност или неизпълнение на поети задължения от страна на “А*Б.” ЕАД. Сочи, че в т. 26 от Договора от 01.12.2005 г. е уговорено право на “А*Б.” ЕАД да посочва името на търговския представител при изброените хипотези на рекламна дейност, но това не е задължение на оператора. Сочи, че субсидиите за крайни устройства не са фиксирани по размер в договора, а се уговарят между страните в отделни приложения, както и че средствата във фонда се попълват само от “А.Б.” ЕАД, а не и от “Х.” ЕООД.

Ответникът по първоначалния иск поддържа, че договорът е ясен относно отчитането на общите годишни цели и методиката, която следва да се използва за отчитане на изпълнението на бизнес целите. Твърди, че неправилно “Х.” ЕООД използва методология за изчисляване на база съотношението “брой договори като зададена цел – брой реално сключени договори”. Твърди, че съгласно условията на договора следва да се отчита изпълнението на годишните цели за всяка група поотделно и след приспадане на бройката договори за периода, сключени с неизрядни абонати. Описва механизма на отчитане на неизрядните абонати, което ставало в съответния месец, а не след изтичане на конкретна календарна година. “А*Б.” ЕАД сочи, че от бизнес гледна точка най-голямо значение за дружеството и най-голяма полза има от сключването на договори с нови абонати.

“А*Б.” ЕАД сочи отново, че извършването на недобросъвестни действия е самостоятелно основание за разваляне на договора, като същото не е обвързано от конкретната 2017 г. и представлява независимо основание спрямо основанието неизпълнение на бизнес целите по договора. Поддържа и пояснява доводите относно разваляне на договора. Твърди, че недобросъвестните действия по смисъла на договора не се измерват количествено и дори няколко неправомерни действия могат да доведат до изключително негативен резултат за “А*Б.” ЕАД.

Поддържа възраженията си срещу размера на предявения главен иск и доводите си за начина на определяне на обезщетението по чл. 40 от ТЗ.

 

В допълнителния отговор на насрещния иск ответникът по него “Х.” ЕООД оспорва добавянето на законна лихва и предявяването на нов иск като недопустими. Оспорва предявените насрещни искове и като неоснователни. Поддържа направените възражения и оспорвания на исковете.

 

С определение от 05.06.2019 г. съдът е приел за разглеждане искането на “А*Б.” ЕАД за присъждане на законна лихва за забава върху претендираната главница за периода от 09.10.2018 г. до окончателното ѝ плащане, направено в допълнителната искова молба по насрещния иск, тъй като присъждането на законната лихва след датата на подаване на исковата молба е последица при евентуално уважаване на иска.

Със същото определение не е прието за разглеждане в настоящото производство направеното от ответника “А*Б.” ЕАД възражение за прихващане в общ размер на 99 926,95 лева, представляващи сбора от дължими суми за продадена и незаплатена стока на основание анекс от 28.05.2009 г. по фактури №№ ********** от 04.01.2018 г., ********** от 26.01.2018 г., ********** от 30.01.2018 г., ********** от 01.02.2018 г. и ********** от 08.02.2018 г., доколкото тези вземания са предмет на гр.д. № 246/2018 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик, образувано на 06.08.2018 г., преди подаване на отговора на исковата молба на 09.10.2018 г., с който е заявено възражението за прихващане в настоящото производство.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:       

Предвид заявените от страните становища, не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца, наричан “Партньор” и ответника, наричан “М.”, е сключен договор от 01.12.2005 г. за търговско представителство, по силата на който ищецът се задължава да извършва от името и за сметка на М. сключване на договори за услуги и приемане на заявки за услуги, посочени в приложение № 1 към договора.

Договорът е сключен в предвидената от закона писмена форма съгласно изискването на чл. 32, ал. 2, изр. първо от ТЗ.

В т. 2.1. от договора страните се съгласяват, че в началото на всяко тримесечие ищецът съгласува с М. решението си за откриване на нови търговски обекти, както и за преместването или закриването на съществуващи такива.

В т. 2.2. от договора страните са приели, че този договор не дава никакви изключителни права на ищеца и М. може свободно да извършва самостоятелно или чрез други лица всяка от дейностите по договора.

Съгласно т. 3 от договора, М. предоставя на магнитен носител образците на договорите за услуги, които ищецът следва да използва, за което се подписва приемо-предавателен протокол.

В т. 16 от договора страните са уговорили възнагражденията на партньора по договора и начина на плащане. Страните са приели, че М. дължи на партньора месечно възнаграждение (което не включва данък върху добавената стойност) за дейностите, извършени от партньора по договора, както следва: комисиона за сключени от партньора договори за услуги през календарния месец – комисиона за първоначална активация на тона SIM карта, комисиона за количество първоначално активирани нови SIM карти, комисиона за дългосрочност, комисиона за реклама, друг вид комисиони по приложение № 7, както и комисиона за извършени дейности през съответния календарен месец от партньора по отношение на абонати – комисиона за продължаване на срока на действие на съществуващ договор и комисиона за заместване на съществуващ договор между М. и абоната за предоставяна услуга, която комисиона се дължи само в случай, че договорът за услуги е по-благоприятен за М. от заместения договор.

В т. 20 от договора е уговорено, че ако абонат, с който партньорът е сключил от името и за сметка на М. договор за услуги се окаже неизряден абонат, комисионите по т. 16 се преизчисляват по такъв начин, че техният размер да се определи, без да се вземат предвид всички SIM карти на неизрядните абонати и партньорът е длъжен незабавно да върне сумите, които надвишават този размер (с изключение на комисионата по т. 16.1.2. и по т. 16.1.4.).

В т. 21 от договора е прието, че ако в срок от шест месеца, считано от активиране на дадена нова SIM карта по договор за услуги, сключен от партньора от името и за сметка на М., абонатът замени първоначалния абонаментен план с нов такъв, по който месечната такса е по-ниска от месечната такса по първоначално активирания абонаментен план, комисионите по т. 16 се преизчисляват по такъв начин, че техният размер да се определи на базата на новия абонаментен план, все едно той е бил първоначално активирания абонаментен план, и партньорът е длъжен незабавно да върне сумите, които надвишават този размер.

В преамбюла на договора страните са приели определение за “неизряден абонат”, съгласно което такъв е абонат, за който М. е платил комисиона на партньора по този договор и на който абонат е бил спиран или прекратяван (поради каквато и да е причина) достъпа до някоя (която и да е) мрежа в период от шест месеца, считано от активирането на съответната услуга, освен ако (и независимо от спирането или прекратяването) към датата на изтичане на шестмесечния период абонатът няма непогасени изискуеми задължения към М.. Независимо от разпоредбата на предходното изречение абонатът се счита при всички случаи за неизряден, ако достъпът му до някоя (която и да е) мрежа е бил спрян или прекратен за повече от три месеца.

В договора са уговорени правата и задълженията на всяка от страните, обучение на служителите на партньора, обезщетения, прекратяване на договора и други условия.

Представени са приложение № 5 към договора (Проверка за съответствие на документи и плащане на комисиони) и приложение № 7 (Комисиони. Възнаграждения. Видове и размер).

Представен е по делото и анекс от 03.08.2006 г., уреждащ условията за закупуване от страна на “Х.” ЕООД на GSM телефони от М. с цел продажба в търговските обекти на ищеца.

Представен е анекс от 25.04.2007 г. към договора, с който е разширен предметният обхват на договора, като е възложено на партньора допълнително и да събира в брой вземания, произтичащи от договори за услуги.

Представен е анекс от 28.05.2009 г. към договора, с който се приемат нови приложения към договора; изменя се договорът, като се уговаря партньорът да заплаща на М. и сума в размер на 1% от стойността на неплатените фактури на неизрядни абонати; уговорено е, че М. предоставя на партньора право да закупува или получава от М. мобилни телефони и други крайни електронни съобщителни устройства с цел продажба в търговските си обекти по договора при определените в анекса условия. Прието е, че условията в анекса влизат в сила от 01.04.2009 г.

Представен е анекс от 15.02.2010 г. към договора, съгласно който М. предоставя на партньора правото да продава предплатени пакети и ваучери за презареждането им, като в т. 2 от анекса е прието, че при продажба на стоките партньорът няма да действа като търговски представител на М.. Уговорено е, че М. има право да опредселя месечни цели за продажба на стоките, като информира за тях партньора в срок до шест месеца преди началото на съответния месец.

Представен е и анекс от 10.03.2011 г., с който се изменя приетото от страните определение за неизряден абонат, както и се актуализират приложение № 1 и приложение № 7.

Представен е и анекс от 20.12.2012 г., с който се изменя приетото от страните определение за неизряден абонат, както и се актуализира приложение № 7. Прието е, че приложение № 1 се отменя, като абонаментните планове и услугите се посочват в допълнително приложение към приложение № 7 – приложение № 7а.

Представен е и анекс от 29.10.2013 г., с който се променя приетото от страните определение за стартов пакет, възлага се на партньора да разпространява стартови пакети с марката “BOB” и дейностите във връзка с това, като се договарят допълнителни условия на договора във връзка с тази дейност. Приемат се от страните и нови приложение № 7б и приложение № 7в.

Представен е и анекс от 23.06.2014 г. към договора, с който срокът на договора е удължен до 31.03.2015 г.; приемат се нови приложения, вместо приложение № 7. Изменя се т. 1.2.1. от договора, като се приема, че при непостигане на целите по смисъла на т. 2.4. от този анекс М. има право да развали договора със седмодневно писмено предизвестие до партньора в срок до 31.03.2015 г., като в този случай не се подписва нов договор по т. 1, освен ка страните не се договорят друго.

В т. 2.4. от анекса е прието, че в новото приложение № 7в, прието с анекса, са определени целите, поставени за изпълнение от партньора, и се приема, че неизпълнение на общите цели за даден годишен период, което е по-малко от 60%, не отговаря на бизнес целите на М. (“Непостигане на целите”).

С анекса от 23.06.2014 г. се изменя разпоредбата на т. 20 от договора касателно неизрядните абонати, както и приетото от страните определение за неизряден абонат.

С анекса от 01.10.2014 г. се изменя приложение № 7а – услуги, абонаментни планове и съответни средни месечни сметки.

С анекс от 30.03.2015 г. страните удължават срока на договора до 31.03.2018 г.; приемат нови приложения към договора, касаещи определените от оператора цели. Променят т. 1.2. от анекса от 23.06.2014 г., като се договарят, че при непостигане на целите по смисъла на т. 2.4. от този анекс М. има право да развали договора, като изпрати седмодневно писмено предизвестие до партньора в срок до края на тримесечието, следващо годината, за която се отнасят непостигнатите цели. Съгласно т.4 от анекса, разпоредбите на анекса влизат в сила от 01.04.2015 г., с изключение на условията по т. 8.5. от приложение № 7 и условията на приложение № 7в, които са в сила от 01.01.2015 г.

С анекс от 26.11.2015 г. страните договарят допълнителни условия при закупуване на крайни устройства, считано от 27.11.2015 г.

Представен е и анекс от 13.01.2016 г., с който страните определят целите на партньора за първото тримесечие на 2016 г., приемат промени в приложение № 7 и на партньора се възлагат дейности във връзка с услуги на Близу. Страните уреждат и възникнали между тях финансови отношения до 31.03.2015 г.

Представен е и анекс от 31.03.2016 г., с който страните определят целите на партньора за второто тримесечие на 2016 г., приемат промени в приложение № 7 и приложение № 7а.

Представен е и анекс от м. март 2017 г., с който страните приемат за първото тримесечие на 2017 г. ново приложение № 7в (Цели, поставени на партньора за 2017 г.), както и промени в приложение № 7, свързани с определянето на нов бюджет за съвместни кампании и реклама за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. Прието е, че условията по анекса са в сила от 01.01.2017 г.

Представен е и анекс от 25.06.2017 г., с който страните приемат за второто тримесечие на 2017 г. ново приложение № 7в (Цели, поставени на партньора за 2017 г.), както и ново приложение № 7а. Уговорено е, че условията по анекса са в сила от 01.04.2017г.

С анекс от 01.09.2017 г. страните приемат за третото тримесечие на 2017 г. ново приложение № 7в (Цели, поставени на партньора за 2017 г.), като условията по анекса са в сила от 01.07.2017 г.

С анекс от 28.12.2017 г. страните приемат за четвъртото тримесечие на 2017 г. ново приложение № 7в (Цели, поставени на партньора за 2017 г.), като условията по анекса са в сила от 01.10.2017 г.

Представена е кореспонденция между страните, включително по електронна поща във връзка с изпълнение на целите и комисиони.

Представени са годишни финансови отчети на “Х.” ЕООД за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Представени са от страните счетоводни документи и справки.

Представени са от ответника договори за услуги с абонати.

Представени са от ответника и искания/жалби от абонати и отговори на М. по същите.

Представени са от ответника влезли в сила наказателни постановления №№ 53/04.04.2016 г., 30/04.04.2016 г. и 90/04.04.2016 г., издадени от Комисията за регулиране на съобщенията (по 3 000 лева по всяко наказателно постановление) във връзка с обект на “Х.” ЕООД ***, както и съдебни актове по жалби срещу същите. С всяко от наказателните постановления е наложена на М. имуществена санкция, поради използването на шрифт с размер по-малък от 10 пункта (точки) в приложение от индивидулания договор с абоната, при изписване на условията в индивидуалния договор и при изписване на условията за плащане на неустойки. Представени са и платежни документи за плащането от М. на тези наказателни споразумения.

По делото е представена и справка за актуално състояние на всички трудови договори на “Х.” ЕООД за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г.

Не се спори между страните, че през 2017 г. са спрени субсидиите за съвместни промоции, давани от “А*Б.” ЕАД за крайни устройства, които “Х.” ЕООД получава от други доставчици и продава в пакет с планове на “А*Б.” ЕАД.

Представени са от ищеца писмо с изх. № 2285/22.02.2018 г., с което ответникът разваля договора от 01.12.2005 г. с изтичането на седем дни от получаването му, и писмо с изх. № 2284/22.02.2018 г., с което ответникът кани ищеца в 14-дневен срок то получаването на писмото да сключат споразумение за окончателно уреждане на фактическите и финансови отношения, възникнали във връзка с изпълнението на договора.

Представено е и писмо с изх. № 114/28.02.2018 г. на ищеца, с което същият се противопоставя на развалянето, доколкото не е налице виновно неизпълнение на “Х.” ЕООД и кани “А*Б.” ЕАД да му заплати обезщетение по чл. 40, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ в размер на 6 788 460 лева.

Представено е и писмо с изх. № 2733/08.03.2018 г., с което “А*Б.” ЕАД оспорват дължимостта на претендираното обезщетение и отново канят “Х.” ЕООД за сключване на споразумение за окончателно уреждане на отношенията между страните.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., съгласно което по годишните финансови отчети на “Х.” ЕООД за 2013 г. – 2017 г. оборотът на това дружество от услуги, осчетоводени по сметки от група 70 със съответната аналитичност, произтичащи от съвместна дейност с “А*Б.” ЕАД по години, е на обща стойност от 32 725 хил.лв.

Вещото лице дава заключение, че за периода 2013 г. – 2017 г. и първите два месеца на 2018 г. от “Х.” ЕООД на “А*Б.” ЕАД са издадени фактури касателно различни комисиони на обща стойност от 41 826 072 лева, от които данъчна основа 34 855 060,04 лева и начислен ДДС 6 971 011,96 лева. Същите са осчетоводени и задълженията задълженията на “А*Б.” ЕАД към “Х.” ЕООД по договора от 01.12.2005 г. и анексите към него са платени и закрити.

Вещото лице дава заключение, че върнатите суми от “Х.” ЕООД на “А*Б.” ЕАД за т.нар. “неизрядни абонати” за периода от 01.01.2013 г. до 28.02.2018 г. възлизат на общата сума от 4 197 097 лева без ДДС, от които 432 879 лева за върнати суми по комисиона BOB и 3 764 218 лева за комисиони Постпейд услуги.

Вещото лице Й. дава заключение, че общата стойност на комисиони, бонуси и други плащания (комисиони BOB, Постпейд услуги, предплатени услуги, за нови магазини, стимулиращи кампании, съвместни промоции, за събрани суми) за периода 2013 г. – 2017 г. и първите два месеца на 2018 г. възлиза на 33 523 527 лева, а за периода 2013 г. – 2017 г. възлиза на 32 541 513 лева или средногодишен размер от 6 508 303 лева.

Вещото лице Й. дава заключение, че размерът на комисиона, платена от “А*Б.” ЕАД на “Х.” ЕООД за т.нар. “неизрядни абонати”, сключили договор за нова услуга или преподписали договор за съществуваща услуга в периода от 01.09.2017 г. до 28.02.2018 г. е на обща стойност от 243 895 лева, от които 219 521 лева за нови активации, 16 163 лева за преподписани договори и 8 211 лева за улуги BOB.

Вещото лице Й. дава заключение, че общата сума на субсидията от национални и съвместни промоции на прекратени услуги със задължения след продажба на устройство на краен клиент, извършени от “Х.” ЕООД за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., възлиза общо на 2 129 395 лева, от които 910 906 лева за субсидия за национална промоция “в брой”, 244 025 лева за субсидия за национална промоция “на изплащане” и 974 464 лева за субсидия за съвместна промоция.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., съгласно което възнагражденията по дейността на търговското представителство по процесния договор от 01.12.2005 г. и анексите към него (включващо възнаграждение за активации, възнаграждение за преподписване на договори и комисиони BOB) за периода 2013 г. – 2017 г. възлиза в общ размер на 25 026 132 лева или средногодишен размер от 5 005 226 лева.

Вещото лице Й. дава заключение, че комисиони за събрани суми и други плащания за периода 2013 г. – 2017 г. са в общ размер на 7 515 381 лева или средногодишен размер от 1 503 076 лева.

Вещото лице дава заключение, че размерът на комисиони за нови активации и комисиони за преподписани договори  (комисиони за постпейд услуги) във връзка с процесния договор и анексите към него за периода 2013 г. – 2017 г. възлиза в общ размер на 23 450 242 лева или средногодишен размер от 4 690 048 лева.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Г.Р.. Вещото лице дава заключение, че от SIM картите, активирани на името на служителите на “Х.” ЕООД и между служители на това дружество за периода 2014 г.  – 2017 г., не е осъществяван трафик.

Вещото лице Р. дава заключение, че общо 1 017 бр. SIM карти на BOB услуги са активирани от/на името на служители на “Х.” ЕООД за периода 2014 г. – 2017 г.

По делото е изслушано, оспорено от ответника в частта по задача № 5 и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Р.С., съгласно което извършените от “Х.” ЕООД активации по договора от 01.12.2005 г. и анексите към него за периода 2015 г. – 2017 г. са, както следва: за 2015 г. - общо 130 889 бр. активации, за 2016 г. – общо 110 471 бр. активации и за 2017 г. – общо 108 080 бр. активации. Вещото лице посочва, че не му е предоставена информация за периода 2012 г. – 2014 г.

Вещото лице С. дава заключение за процента изпълнение на годишните цели от “Х.” ЕООД по групи и подгрупи съгласно определянето им в Приложение № 7в към договора за периода 2015 г. – 2017 г., както следва: за 2015 г. процентът на изпълнение на годишните цели/план е в размер на 81,75% (по групи: 86,97% - нови активации, 84,52% - подновяване на изтичащи договори и 64,52% - услуги и планове с бранда BOB); за 2016 г. процентът на изпълнение на годишните цели/план е в размер на 92,91% (по групи: 88,76% - нови активации, 97,81 - подновяване на изтичащи договори и 86,15% - услуги и планове с бранда BOB); за 2017 г. процентът на изпълнение на годишните цели/план е в размер на 83,40% (по групи: 68,18% - нови активации, 96,78% - подновяване на изтичащи договори и 72,93% - услуги и планове с бранда BOB). Дадени са и изчисления относно процентът на изпълнение на годиншните цели спрямо типове продажби, в която част съдът не кредитира заключението, доколкото същото не касае договорените от страните цели.

Вещото лице С. дава заключение, че по предоставени данни от информационната система на ответника към датата 22.02.2018 г. броят на активните услуги на клиенти на “А*Б.” ЕАД по договори, сключени от “Х.” ЕООД, е 124 248 броя услуги. В периода 02.03.2018 г. до 09.10.2018 г. активните услуги са намалели с 16 290 броя или 13,11% спрямо броя на услугите към 02.03.2018 г.

Вещото лице С. дава заключение, че за периода 01.01.2013 г. – 28.02.2018 г. общият брой “неизрядни абонати” по данни от ответника е 128 947 броя, а по данни от ищеца е 109 596 броя.

Вещото лице С. дава заключение, че за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. общият брой услуги, активирани чрез “Х.” ЕООД, след активацията на които има спряна друга услуга от същия тип и на същото ЕГН в рамките на 60 дни след активацията е 2 595 броя услуги, като за тези услуги ответникът е заплатил на ищеца комисиона за нова услуга в общ размер на 131 504,45 лева без ДДС.

Вещото лице дава заключение за превишението в проценти, остойностено в лева, на неплатените фактури, издадени от ищеца, спрямо тези на ответника, като за периода 2013 г. – 2017 г. превишението варира между 1,52% и 3,49%.

Вещото лице дава заключение, че за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. общата сума за съвместни промоции, платена от “А*Б.” ЕАД на “Х.” ЕООД, възлиза общо на 4 506 601,60 лева по данни при ответника и общо на 4 536 002,04 лева по данни при ищеца. За същия период сумите, платени от ответника на ищеца като субсидия при продажба на устройство на краен клиент, извършена от “Х.” ЕООД за крайни устройства, доставени от “А*Б.” ЕАД, възлиза общо на 7 692 393,89 лева. Общата сума на субсиите без ДДС за периода 09.10.2015 г. – 31.12.2017 г. възлиза на 1 262 219,96 лева без ДДС.

Вещото лице дава заключение за броя на новоактивираните карти от “Х.” ЕООД, прекратени карти след седмия месец на активация за 2017 г., както и за процента на превишението при активираните от “Х.” ЕООД  карти спрямо тези, активирани от “А*Б.” ЕАД.

Вещото лице С. дава заключение, че за периода 09.10.2015 г. – 31.12.2017 г. общият брой услуги, активирани чрез “Х.” ЕООД, след активацията на които има спряна друга услуга от същия тип и на същото ЕГН в рамките на 60 дни след активацията е 681 броя услуги, а платените за тези услуги коммисиони от ответника на ищеца са в рзамер на 33 043,77 лева без ДДС.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение от 11.05.2021 г. на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице С., съглосно което заплатените суми от ответника на ищеца за комисионна за нова услуга за периода 09.10.2015 г. - 31.12.2017 г. е в общ размер на 33 034,77 лева без ДДС. Стойността на комисионата, която би била платена при подновяване на подписан договор, е 20 761,74 лева без ДДС. Разликата между двете суми е в размер на 12 273,03 лева без ДДС или 14 727,64 лева с ДДС.

Вещото лице С. дава заключение, че по данни от информационната система на ответника, за периода 09.10.2015 г. – 31.10.2015 г. превишението в проценти на неплатените фактури, издадени от ищеца, спрямо тези, издадени от ответника, е в размер на 1,86 %, а изчислената стойност в лева на превишението от 1,86% е в размер на 42 686,54 лева.

Вещото лице дава заключение, че по предоставени данни от информационната система на ответника, общата сума на субсидията от национални и съвместни промоции по години на прекратени услуги със задължения след продажба на устройство на краен клиент, извършена чрез “Х.” ЕООД за периода от 09.10.2015 г. до 29.10.2015 г. е 56 632 лева без ДДС.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение от 07.06.2021 г. на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице С., съгласно което по предоставени от ответника данни отчетените неизрядни абонати, сключили договор с “А*Б.” ЕАД в магазинната му мрежа за периода 01.01.2013 г. - 28.02.2018 г., респ. до 02.03.2018 г., са общо 354 030 абоната, от които: неизрядни абонати на услуги, различни от BOB - 266 395 абоната или 15% от същите, а неизрядни абонати ползватели на услугата BOB - 87 635 абоната или 30% от същите. По предоставени от ответника данни отчетените неизрядни абонати, сключили договор с “А*Б.” ЕАД чрез магазинната мрежа на “Х.” ЕООД за периода 01.01.2013 г. - 28.02.2018 г., респ. до 02.03.2018 г., са общо 105 093 абоната, от които: неизрядни абонати на услуги, различни от BOB – 70 707 абоната или 33% от същите, а неизрядни абонати ползватели на услугата BOB – 34 386 абоната или 49% от същите.

По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието допълнително заключение от 30.07.2021 г. на съдебно-икономическата експертиза на вещото лице С., ведно с писмено допълнение. Вещото лице дава заключение, че процентът на изпълнение на целите за 2017 г., без включване на неизрядните абонати, относно активации BOB е 14,48%, относно активации постпейд е 43,50% и относно преподписвания постпейд е 94,92%.

Вещото лице С. дава заключение, че процентът на намалението на неизрядните абонати, изчислен на база техния брой спрямо общият брой на активациите, е, както следва: за неизрядни абонати Постпейд услуги процентът на намалението към 09.10.2018 г. и към 02.03.2019 г. е 33,44%, а за неизрядни абонати BOB процентът на намалението към 09.10.2018 г. и към 02.03.2019 г. е 49,09%.

Вещото лице дава заключение, че броят на клиентите на “А*Б.” ЕАД, чийто договор е бил сключен с “Х.” ЕООД от името и за сметка на “А*Б.” ЕАД, които са били клиенти на “А*Б.” ЕАД към 02.03.2018 г. с активна услуга след приспадане на неизрядните абонати, е, както следва: за неизрядни абонати Постпейд услуги останалите активни абонати към 09.10.2018 г. и към 02.03.2019 г. е общо 140 758 абоната, а за неизрядни абонати BOB останалите активни абонати към 09.10.2018 г. и към 02.03.2019 г. е общо 35 658 абоната.

Вещото лице С. дава заключение, че за периода 02.03.2018 г. – 02.03.2019 г. процентът на прекратените услуги, които са били активирани в магазинната мрежа на “Х.” ЕООД, е 25,77% или общо 32 023 броя услуги.

При разпита воденият от ищеца свидетел Л.Т.казва, че в качеството на търговски директор на “Х.” ЕООД е запознат със сключения между страните договор за търговско представителство. Казва, че след като е прекратен договорът с “А*Б.” ЕАД, “Х.” ЕООД не е сключвало договор с друг оператор на комуникационни услуги. Казва, че голяма част от прихода на “Х.” ЕООД е идвал от “А*Б.” ЕАД ежемесечно. Казва, че на магазините на “Х.” ЕООД е имало рекламни табели, а в самите магизини е имало пост материали, етикети и други, които указвали, че се предлагат услуги на “А*Б.” ЕАД. Казва, че в периода 2014 г. – 2018 г. е нямало година с под 100-150 хиляди договора, сключени  чрез магазинната мрежа на “Х.” ЕООД в полза на “А*Б.” ЕАД за една календарна година. Казва, че по-голямата част от договорите, които сключваха “Х.” ЕООД с клиентите, били с двугодишен срок, като голяма част от тези абонати са продължили да бъдат абонати на М. и след прекратяване на договора между ищеца и ответника. Описва съвместните промоции, които са имали по време на договора – те предоставяли устройствата, които са предлагани промоционално със съответен тарифен план за определен период, като самото устройство е продавано на абоната на мобилна услуга на ниска цена, а остатъкът се покривал от “А*Б.” ЕАД.

Свидетелят казва, че през 2017 г. “А*Б.” ЕАД са поискали от тях да им предоставят 17 магазина с аргумента, че ако съответният магазин стане такъв на “А*Б.” ЕАД, той ще продава повече продукти и услуги на оператора, отколкото под бранда “Х.” ЕООД. Казва, че 90% от тези 17 магазина са били едни от най-силните им обекти с оглед водената от тях статистика за рентабилност. Казва, че след като отказали, от страна на “А*Б.” ЕАД са спрели всички маркетингови бюджети, които преди това са имали, спрели са съвместните промоции. Казва, че през 2016 г. и 2017 г. “А*Б.” ЕАД отворили големи обекти в доста градове и доста локации до съответните магазини на “Х.” ЕООД, които продавали по-добре под бранда на самия оператор и по-добре рекламирани, което водело до по-слаби резултати на съответния магазин на “Х.” ЕООД. Казва, че при преговорите за подновяване на договора станало ясно, че от “А*Б.” ЕАД не виждат икономическа изгода в продължаването на договора с “Х.” ЕООД.

Свидетелят казва, че когато в рамките на една седмица се разваля един 12-годишен договор, всички магазини на ищеца били затворени, а персоналът – разпуснат, като това се случило в периода м. март – април 2018 г., в рамките на един-два месеца след развалянето на договора.

От разпита на допуснатата по искане на ответника свидетелкаГ.Х. се установява, че е бивш служител на “Х.” ЕООД в магазин в гр. Тутракан в периода м. юли 2014 г. – 2016 г. и се е занимавала с предлагане на услуги на “А*Б.” ЕАД. Казва, че докато е била служител на ищеца, на свое име придобила 52 абонаментни карти за мобилни услуги BOB. Казва, че това било като таргет, указан от регионалния мениждър на “Х.” ЕООД - към всеки продаден мобилен апарат е трябвало да се даде на клиента безплатна карта BOB, а ако клиентът не желаел, тази карта се изписвала на името на служителите. Казва, че едните карти, които трябвало да издават, били с месечна такса около 15 лева, които сметки се плащали от регионалния мениджър. Казва, че платените карти след 6 месеца се закривали. Казва, че картите, които били без месечни карти, оставали висящи.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Договорите с търговски представител имат голямо практическо значение, особено когато става въпрос за навлизане на нов пазар или разширяване на пазари. Правната уредба на търговския представител е в чл.чл. 32-47 от ТЗ. Относими към уредбата на правоотношенията между принципала и търговския представител са и разпоредбите на Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18.12.21986 г. относно координирането на правото на държавите-членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, с която е въведена закрила на търговския представител като икономически по-слабата страна в правоотношението между него и принципала търговец и създаване на разумен баланс между интересите на страните. В чл. 1, параграф 1 от директивата и в практиката на СЕС е прието, че търговския представител е самостоятелно зает посредник, който работейки независимо, договаря сделки от името на принципала или договора и сключва такива сделки от името и за сметка на принципала, като не е необходимо това лице да има правомощие да променя цените на стоките (така в Решение на СЕС по дело С-828/18 – Trendsettese) и няма пречка да извършва и друга дейност за принципала (така в Реиение на СЕС по дело С-452/17 - Zako).

Характерна особеност на фигурата на търговския представител е, че той развива и допринася за развитието на търговската дейност на принципала. Популяризира стоки/услуги на търговеца, налага неговото лого, бранд. Увеличава клиентелата му.

В случая не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че между ищеца като търговски представител и ответника като принципал е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за търговско представителство от 01.12.2005 г. С този договор на ищеца е възложено да сключва от името и за сметка на търговеца принципал договори на вътрешния пазар и без ексклузивитет (изключителни права).

Не се спори между страните, че отношенията между тях са продължили през следващите години, като договорът е изменян и допълван с анекси. Не се спори между страните и че “Х.” ЕООД е извършвало дейността по договора в самостоятелна магазинна мрежа.

От показанията на водения от ищеца свидетел Л.Т.– бивш служител на ищцовото дружество, които след преценка по чл. 172 от ГПК с оглед останалите доказателства по делото съдът кредитира като ясни и непротиворечиви, се установява, че принципалът “А*Б.” ЕАД (М.) и търговският представител “Х.” ЕООД са развивали едновременно в едни и същи градове дейността по предоставянето на мобилните услуги и стоки на принципала. От показанията се установява, че обектите на принципала и на търговския представител са били конкуренти касателно изпълнението на предоставените цели. Това се подкрепя и от писмо с изх. № 2285/22.02.2018 г. на ответника до ищеца, в което се съпоставят резултатите от услуги, предоставени в обекти на “Х.” ЕООД и в обекти на “А*Б.” ЕАД.

От представените по делото договори за услуги и приложения към договора за търговско представителство/анексите към него се установява, че дейността на ответника “А*Б.” ЕАД се характеризира със срочност на договорите с абонати (едногодишни, двугодишни), както и с честа промяна в абонаментните планове. Предвидени са и диференциация на комисиона за първоначална активация, за преподписване, за заместване на съществуващ договор с по-благоприятен за принципала от заместения договор. Тази особеност на търговската дейност на ответника следва да бъде отчетена при обследване на предпоставките на иска дали ответникът принципал продължава да има облаги от клиентелата, когато тя е създадена от ищеца като търговски представител или последният значително е увеличил обема от сделки, сключвани с нея. С оглед на специфичната дейност на ответника, характеризираща се с множество абонати и услуги към тях, не може да се дири преценката за конкретния абонат, а следва да се преценява увеличаването на дейността като цяло, както и увеличаването на цялостния обем на сделки с абонати.

Видно от ГФО на “Х.” ЕООД за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., броят на магазините на търговския представител е около 110-140 бр. в 75 градове вБ.. Използвайки търговската магазинна мрежа на “Х.” ЕООД, принципалът “А*Б.” ЕАД спестява разходи за наеми, за придобиване на недвижими имоти – магазини, както и от трудови възнаграждения и осигуровки на служители, работещи в магазините. В отговора на исковата молба ответникът сочи, че в периода 2013 – 2017 г. от “Х.” ЕООД са сключени над 575 000 броя договори с абонати за улугите на “А*Б.” ЕАД. От заключенията на съдебно-икомическата експертиза на вещото лице С., чрез аритметично сборуване на посочените данни за периода 2015 г. – 2017 г. се установява, че този тригодишен период са извършени от “Х.” ЕООД общо 349 440 броя активации на услуги на “А*Б.” ЕАД. От експертизата се установява също, че към датата 22.02.2018 г. броят на активните услуги на клиенти на “А*Б.” ЕАД по договори, сключени от “Х.” ЕООД, е 124 248 броя услуги, а в периода от 02.03.2018 г. до 09.10.2018 г. активните услуги са намалели с 16 290 броя или 13,11% спрямо броя на услугите към 02.03.2018 г. Дори и да се приеме броят на активните услуги, след приспадане на неизрядните абонати, то съгласно допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза от 30.07.2021 г., към 09.10.2018 г. и към 02.03.2019 г. останалите активни абонати по постпейд усулга е общо 140 758 абоната, а останалите активни абонати на BOB услуга е общо 35 658 абоната. Съгласно допълнението към същото допълнително заключение на СИЕ, за периода 02.03.2018г. – 02.03.2019 г. процентът на прекратените услуги, които са били активирани в магазинната мрежа на “Х.” ЕООД, е 25,77%, т.е. активни остават  74,23%.

Като взема предвид направените от ищеца през последните пет години активации на услуги от името и за сметка на ответника, броя на търговските обекти на ищеца в този период и останалите активни абонати за периода 02.03.2018 г. – 02.03.2019 г., както и спецификата на договорите на принципала с абонати – едногодишни и двугодишни, съдът намира, че ищецът като търговски представител е създал клиентела, от която ответникът продължава да има облаги след прекратяването на договора, и същият значително е увеличил обема на сделките на ответника. Намаляването на активните услуги в периода 02.03.2018 г. - 09.10.2018 г. не влияе на този извод, предвид срочността на договорите с абонати, за което са изложени съображения по-горе.

От представеното от ищеца писмо с изх. № 114/28.02.2018 г., изпратено до ответника, се установява, че ищецът търговски представител е уведомил писмено ответника, че претендира обезщетение по чл. 40, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ в размер на 6 788 460 лева. Следователно не е налице пречката по чл. 40, ал. 3, т. 1 от ТЗ.

След като се установяват положителните предпоставки на иска, следва да бъде разгледано възражението на ответника, че не се дължи обезщетение поради развалянето на договора по вина на търговския представител – неизпълнение на поставените цели за 2017 г. (предвидената пречка в чл. 40, ал. 3, т. 2, предл. първо от ТЗ).

С представеното по делото писмо с изх. № 2285/22.02.2018 г., връчено от ответника на ищеца, ответникът принципал отправя до ищеца търговски представител едностранно изявление за разваляне на договора от 01.12.2005 г. с изтичането на седем дни от получаването му, т.е. считано от 02.03.2018 г. В писмото е посочено, че търговският представител не е изпълнил задължението си за постигане на договорените цели за 2017 г. и извършване на недобросъвестни действия от страна на търговския представител, без да бъдат конкретизирани същите. Настоящият състав намира, че с оглед принципа на свобода на договарянето по чл. 9 от ЗЗД и предвид диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, страните са свободни да договорят правилата за разваляне на сключения между тях договор, доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за конкретния вид договор. Изявлението за разваляне може да бъде отправено и поражда действие след изтичането на предварително определен от тях срок след настъпване падежа на изпълнението, без да е необходимо даването на допълнителен срок за изпълнение (така в Решение № 251/07.01.2013 г. по т.д. № 1002/2011 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т.О.).

Следователно при отсъствие на императивни разпоредби относно развалянето на договора за търговско представителство с определен срок (доколкото чл. 47, ал. 1 от ТЗ касае договорите без определен срок), ищецът и ответникът са свободни сами да определят условията за разваляне на договора, включително разпоредбата на т. 1.2. от Анекс от 30.03.2015 г., уреждаща правото на “А*Б.” ЕАД при непостигане от “Х.” ЕООД на поставените цели да развали договора с едностранно писмено предизвестие в срок до края на тримесечието, следващо годината, за която се отнасят непостигнатите цели. Съгласно т. 4 от анекса, същият влиза в сила от 01.04.2015 г.

Съдът намира, че в случая не е налице сочената хипотеза за разваляне на договора за търговско представителство. С анекса от 30.03.2015 г. договорът е продължен за срок от три години – до 31.03.2018 г. Следователно под “година” в разпоредбата на чл. 1.2. от анекса следва да се разбира периода от 01.04. на съответната година до 31.03. на следващата година, а не календарна година. В противен случай, доколкото ако се разбира календарна година първият период би обхващал девет месеца (01.04.2015 г. – 31.12.2015 г.), а последният период би обхващал само три месеца (01.01.2018 г. – 31.03.2018 г.). С оглед на това настоящият състав намира, че към отправяне на предизвестието на 22.02.2018 г. не е била изтекла съответната година от действието на договора, а именно: 01.04.2017 г. – 31.03.2018 г. и съответно не е настъпило началото на тримесечието, следващо годината на непостигнатите цели. Поради това в полза на “А*Б.” ЕАД не е възникнало правото да развали договора в посочения срок – до края на тримесечието, следващо годината, за която се отнасят непостигнатите цели.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че дори да се тълкува разпоредбата на чл. 1.2. от анекса от 30.03.2015 г. за календарна година, то за “А*Б.” ЕАД не е възникнало право да развали процесния договор за търговско представителство. В случая се установява, че при сравнение на поставените цели за 2016 г. и 2017 г., че през първото тримесечие на 2016 г. са 3 000 бр. нови SIM карти (активации) и през второто тримесечие на 2016 г. са 500 бр. активации, а за първото, второто и третото тримесечие на 2017 г. са поставени девет пъти по-големи цели от 4 500 бр. нови активации и за последното тримесечие – от 4 200 бр. нови активации. Това сериозно повишаване на поставените на партньора цели през 2017 г. спрямо 2016 г. сочи на извод, че неизпълнението на целите не се дължи единствено на действия или бездействия на търговския представител, а на сериозното повишаване на целите през 2017 г. Новите активации, респективно подновяването на договорите с абонати, зависят от конюнктурата на пазара, на който упражнява дейност принципала, а не се установява да зависи от действие или бездействие на търговския представител и по-скоро се дължи на силно завишените цели през 2017 г. спрямо тези от 2016 г. при равни други пазарни условия. Въпреки така увеличените цели от заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за 2017 г. процентът на изпълнение на годишните цели от страна на “Х.” ЕООД е средно 83,40% (по групи: 68,18% - нови активации, 96,78% - подновяване на изтичащи договори и 72,93% - услуги и планове с бранда BOB). Следователно изпълнени са над 60% от поставените цели по всяка от групите. Поради това не е налице неизпълнение поради непостигане на общите цели от 60% съгласно т. 2.4. от Анекс от 23.06.2014 г. Следователно неизпълнението на целите не може да се прецени като съществено съгласно договора между страните, за да се обоснове развалянето му на 02.03.2018 г., т.е. непосредствено преди изтичането на действието му - 31.03.2018 г. Горното налага извод за злоупотреба с право, което е недопустимо съгласно чл. 289 от ТЗ. Когато материалното право се използва в противоречие на неговото съществено предназначение, то се осъществява извън справедливите граници и представлява злоупотреба с право, което е неправомерно. В разглеждания случай е развален един над десетгодишен договор между страните по-малко от един месец преди изтичането на срока му. От горното може да се направи обоснован извод, че това не е направено за задоволяване на правния интерес на принципала, а за ограничаване на правото на търговския представител да дири обезвреда по предвидения в закона ред касателно дългогодишното сътрудничество между него и принципала, т.е. налице е злоупотреба с това право. Ирелевантни са изложените от ответника доводи, че магазините на “А*Б.” ЕАД имали по-силни продажби спрямо тези на ищеца, това житейски може да обоснове неподновяване на договора с търговския представител, но не опровергава горния извод за неправомерно упражнено право на разваляне на договора.

Поради изложеното съдът намира, че договорът за търговско представителство не е надлежно развален от “А*Б.” ЕАД с предизвестието от 22.02.2018 г. по вина на “Х.” ЕООД, а е прекратен поради изтичането на срока му на 31.03.2018 г., съгласно анекса от 30.03.2015 г. Поради това съдът намира, че не е налице пречката по чл. 40, ал. 3, т. 2, предл. първо от ТЗ за търсене на обезщетение от търговския представител.

Относно размера на дължимото обезщетение ответникът поставя въпроса за евентуално несъответствие на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ТЗ, предвиждаща при прекратяване на договора твърдо определено обезщетение на търговския представител, с разпоредбата на чл. 17, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО, предвиждаща това да бъде максималния размер на обезщетението. С оглед на това националният съд дължи преценка относно приложимостта на чл. 40, ал. 2 от ТЗ с оглед съответствието на разпоредбата с предвиденото в нормата на чл. 17, параграф 2 от Директива 86/653/ЕИО.

В решение на СЕС по дело С-338/14 - Quenon K., параграфи 32 и 33, и решение по дело С-184/12 - Unamar, параграф 50, е прието, че доколкото Директивата не дава точни указания за условията, при които търговски представител може да претендира вреди, държавите членки имат задачата при упражняването на своята свобода на преценка да определят посочените условия и процесуален ред. Държавите-членки могат да въведат по-голяма степен закрила на търговските представители посредством разширяване на приложното поле на Директивата или посредством по-широко използване на предоставената им с нея свобода на преценка. Съобразявайки тези изводи в практиката на СЕС и отчитайки предвидената за постигане цел на Директивата – защита на икономически по-слабата страна, настоящият състав намира, че разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ТЗ следва да се тълкува като норма, създадена от националния законодател в съответствие със защитените права на търговския представител при обезщетяване на същия след прекратяването на договора за представителство. Извод за така използвания законодателен подход се следва и от разпоредбата на чл. 32, ал. 2, изр. последно от ТЗ, съгласно която търговецът не може да се позовава срещу търговския представител на уговорки в отклонение от разпоредбите на чл. 33, чл. 34, чл. 36, ал. 4 и 5 и чл.40, които са във вреда на представителя. С оглед на гореизложеното съдът намира, че нормата на чл. 40, ал. 2 от ТЗ не е в противоречие на чл. 17 от Директивата и следва да бъде приложена в разглеждания случай, като обезщетението на ищеца търговски представител в размер на едногодишното му възнаграждение следва да бъде определено въз основа на средното възнаграждение за целия период на договора, но за не повече от последните 5 години.

Спорен между страните е и въпросът кои получени от търговския представител суми, съответно комисиони следва да бъдат включени при изчисляване на обезщетението.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещо лице С.Й., в последния петгодишен период от срока на договора “Х.” ЕООД е получило от “А*Б.” ЕАД следните комисиони: комисиони BOB, комисиони постпейд услуги, комисиони предплатени услуги, комисиони за нови магазини, стимулиращи кампании, съвместни промоции, комисиони за събрани суми. Съдът намира, че при преценката на размера на обезщетението по чл. 40, ал. 2 вр. с ал. 1 от ТЗ следва да се бъдат взети предвид само онези комисиони за дейности, от които извлича полза ответникът. Това са комисиони BOB, комисиони постпейд услуги, комисиони предплатени услуги. Неоснователни са възраженията на ответника, че при определяне на обезщетение не следва да се включват комисионите за предплатени пакети Прима, тъй като тези пакети се продавали от името и за сметка на “Х.” ЕООД. Търговският представител по дефиниция може да извършва сделки от свое име за сметка на търговеца, съгласно чл. 32, ал. 1, изр. второ от ТЗ, поради което не може да се приеме, че само за тази дейност “Х.” ЕООД е действало като дистрибутор, а не като търговски представител. Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника, че неиндивидуализираните потребители, каквито са притежателите на предплатени пакети Прима, не са част от клиентелата на “А*Б.” ЕАД, тъй като самата услуга по мобилна услуга по тези пакети се предоставя в мрежата на “А*Б.” ЕАД и именно последното извлича полза от потреблението на тези пакети. Без значение остава обстоятелството дали потребителите на тази услуга са индивидуализирани или не. В допълнение следва да се посочи също, че този довод не отговоря и на въведеното от законодателя задължение по чл. 138 г от Закона за електронните съобщения (нов – ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 31.12.2016 г.), т.е. по време на действието на процесния договор, съгласно която норма се изисква регистрирането на предплатените карти на името на съответен клиент.

Останалите комисиони не следва да бъдат взети предвид при изчисляване на обезщетението. В една част тези суми не представляват същински комисиони по смисъла на чл. 36, ал. 1 от ТЗ, доколкото с тези средства се финансират от “А*Б.” ЕАД рекламни кампании/нови магазини и не водят пряко до увеличаване на търговската дейност на принципала (виж т. 16.1.4. от договора от 01.12.2005 г.). В друга част касателно комисиона за събрани суми съдът намира, че тази дейност не води до създаване на нова клиентела или увеличаване на приходите на принципала по смисъла на чл. 40 от ТЗ, доколкото това не е същинската дейност на търговския представител. Аргумент за този извод е направеното от законодателя отграничение между правото на възнаграждение на търговския представител при събиране на вземания на търговеца, уредено в чл. 36, ал. 3 от ТЗ, и правото на възнаграждение за същинската дейност на търговския представител по чл. 36, ал. 1 от ТЗ.

С оглед на направения по-горе извод, че договорът за търговско представителство е прекратен поради изтичането на срока – на 31.03.2018 г., обезщетението на търговския представител следва да бъде изчислено на базата на възнагражденията за периода м. 03.2013 г. – м. 02.2018 г. включително, получени за същинската дейност на търговския представител – комисиони за постпейд услуги, комисиони за предплатени услуги, комисиони BOB. Доколкото в основното и допълнителното зазключение на съдебно-счетоводната експертиза е направена разбивка на възнагражденията на търговския представител по години, то съдът ползва данните в заключението при изчисляването на обезщетението въз основа на тези три комисиони на основание чл. 162 от ГПК. Съгласно заключението на ССчЕ, за 2013 г. общата сума за трите комисиона възлиза на 5 565 595 лева, т.е. средното месечно възнаграждение в размер на 463 799,58 лева (5 565 595 лева / 12 месеца). Въз основа на това за десетте месеца през 2013 г. общата сума за трите комисиона възлиза на 4 637 995,80 лева (463 799,58 лева месечно X 10 месеца), която съдът взема предвид при определянето на дължимото обезщетение на търговския представител. Съгласно заключението за трите комисиона, за 2014 г. възнагражденията са в размер на 4 228 265 лева, за 2015 г. – в размер на 6 547 366 лева, за 2016 г. – в размер на 4 261 140 лева, за 2017 г. – в размер на 4 617 700 лева и за първите два месеца на 2018 г. – в размер на 925 592 лева. Сумирайки тези възнаграждения, за периода от м.03.2013 г. – м. 02.2018 г. включително възнагражденията на търговския представител възлизат на 25 218 058,80 лева, а средногодишното възнаграждение е в размер на 5 043 611,76 лева.

Настоящият състав намира, че доводите на ответника за действия на търговския представител относно начина на подновяване на договорите и съответно други нерегламентирани според ответника практики, не могат да повлияят на размера на обезщетението по чл. 40, ал. 2 вр. с ал. 1 от ТЗ. Дори и да се приеме, че те биха повлияли, което не се споделя от настоящия сътав, то същите са явно незначителни спрямо обема от общия обем сделки с абонати, извършени от търговския представител и не биха променили извода за размера на обезщетението. Ако с конкретни действия от служители на търговския представител са нанесени преки и непосредствени вреди на принципала ответник, то същите могат да бъдат предмет на претенция за обезвреда срещу настоящия ищец, но са несъотносими към размера на обезщетението при прекратяване на търговското представителство.

 

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 40, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ за присъждане на еднократно обезщетение при прекратяване на сключения на 01.12.2005 г. между страните договор за търговско представителство е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 5 043 611,76 лева, а за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 6 545 000 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Поради това върху присъдената главница от 5 043 611,76 лева, следва да бъде уважена и акцесорната иск за законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба (31.08.2018 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът претендира и сумата в размер на 336 340,27 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано от датата на поканата за плащане на обезщетението (28.02.2018 г.) до датата на подаване на исковата молба (31.08.2018 г.). Поради уважаването на иска за сумата от 5 043 611,76 лева, следва да бъде уважен искът за присъждане на законната лихва за периода от 28.02.2018 г. до 31.08.2018 г. върху присъдената сума, който съдът изчислява съгласно чл.162 от ГПК с помощта на калкулатор от интернет сайт в размер на 259 185,60 лева. За тази сума акцесорната претенция следва да бъде уважена, а за горницата над 259 185,60 лева до предявения размер от 336 340,27 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

По насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Неизпълнение на договорно задължение по причини, за които отговаря неизправната страна, поражда за изправната страна правата по чл. 79 от ЗЗД. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 82 от ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Претърпените загуби се изразяват в намаляване на имуществото на увреденото лице чрез понасяне на разноски, погиване или липса на вещи или намаляване на стойността им, др. Пропуснатите ползи се определят като неосъществено увеличаване на имуществото, което се основава на предполагаемото развитие, което работите на увреденото лице биха имали, ако договорното задължението би било изпълнено.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че между ответникът и ищец по насрещния иск “А*Б.” ЕАД като принципал и “Х.” ЕООД като търговски представител е възникнало валидно договорно правоотношение по търговско представителство. Не се спори също, че ищецът по насрещния иск е изправна страна по договора.

 

Както е посочено по-горе, в определение от 01.06.2020 г. съдът, като е взел предвид направените уточнения и пояснения от ищеца по насрещния иск “А*Б.” ЕАД с молбата от 27.06.2019 г., е приел, че насрещните претенции не могат да се приемат като частични искове от заявения пълен размер, а се касае за отделни и самостоятелни искове за конкретно посочени периоди в пълен размер. Т.е. за процесния период те се явяват заявена в пълен размер претенция, а претенциите за остатъка от периода не са включени в предмета на спора по настоящото производство, тъй като това би довело до предявяване на нов по съществото си иск в хода на висящия процес, разглеждането на който би обусловило недопустимост на съдебното решение по същия. Недопустимо е иск за заплащане на обезщетение за вреди за определен период да бъде увеличен с вреди, дължими за друг период, доколкото това е изцяло нов иск на ново фактическо основание (така по въпроса за наем за нов период в Решение № 911/03.07.2003 г. по гр.д. № 127/2003 г. по описа на ВКС, Г.К., V Г.О.).

 

В случая ищец по насрещния иск “А*Б.” ЕАД претендира връщането на изплатени комисиони по договора на “Х.” ЕООД за т.нар. “неизрядни абонати” за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2017 г. Страните не спорят, че съгласно т. 20 от договора от 01.12.2005 г., изменена с анекс от 23.06.2014 г., се уговаря връщането на част от комисиона, платен от принципала за т.нар. “неизрядни абонати”, т.е. за които е прекратена или спряна активираната услуги в определен срок след активацията.

От изслушаното и прието допълнително заключение от 11.05.2021 г. на съдебно-икономическата експертиза се установява, че за процесния период за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2017 г. е в размер на 14 168,74 лева.

Поради доказването на този насрещен иск съдът разглежда направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от претендираните от ищеца вземания за главница, поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД. В случая съдът намира, че е налице договорка в договора за връщането на тези суми, поради което е приложима общата петгодишна давност, а не кратката тригодишна давност. От друга страна следва да се посочи, че се претендират суми за периода от от 01.11.2015 г. до 30.11.2017 г., а не преди 09.10.2015 г. Съдът приема, че до предявяване на насрещните искове – на 09.10.2018 г., не е изтекъл давностния срок и присъденото вземане не е погасено по давност.

По изложените съображения съдът намира, че първият от предявените насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за претендираната сума от 14 168,74 лева е основателен и следва да бъде уважен.

 

Ищец по насрещния иск “А*Б.” ЕАД претендира обезщетение за вреди (претърпени загуби) в размер на 20 199,26 лева, представляваща разликата на превишението в проценти и в левове на неплатените фактури за услуги, реализирани чрез “Х.” ЕООД, спрямо тези, реализирани чрез “А*Б.” ЕАД, за периода от 09.10.2015 г. до 31.10.2015 г.

От събраните по делото доказателства не се установява в процесния период 09.10.2015 г. – 31.10.2015 г. да са извършени неправомерни действия от ответника по насрещиня иск “Х.” ЕООД, от които като пряка последица да са настъпили твърдените вреди за превишението на неплатените фактури по абонати, реализирани чрез търговския представител. Видно от допълнителното заключение на съдебно-икономическата експертиза от 11.05.2021 г. на вещото лице С., превишението в проценти за неплатени фактури за услуги, реализирани чрез “Х.” ЕООД, спрямо тези, реализирани чрез “А*Б.” ЕАД, е 1,86% или 42 686,54 лева. Поради това такова превишение не може да се приеме за съществено спрямо общата дейност на търговския представител.

За изчерпателност на изложението следва да се посочи също, че не се установява между страните в писмен вид да е договорена клауза делкредере по смисъла на чл. 35 от ТЗ, т.е. търговският представител да отговаря за неплащането на задълженията на абонати, сключили договор с “А*Б.” ЕАД чрез него. Няма данни и на търговския представител да се дължи допълнително възнаграждение при поета такава отговорност. Поради това не може да се приеме, че неплащането на фактури от страна на съответен абонат за процесния период, е в резултат на противоправното поведение на търговския представител.

Това не се установява и от свидетелските показания на свидетелката Х., тъй като същите са общи, без конкретно посочване на вреди в процесния период. Предявеното на същата искане до принципала, находящо се на лист 653, том II от настоящото дело, е с дата 22.06.2018 г., поради което също не може да обоснове извод за конкретно настъпили вреди от действия/бездействия на търговския представител в процесния период.

По изложените съображения съдът намира, че вторият от предявените насрещни искове за претендираната сума от 20 199,26 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Ищец по насрещния иск “А*Б.” ЕАД претендира обезщетение за вреди (претърпени загуби) в размер на 56 632 лева, представляваща стойността на субсидиите за крайни устройства на абонати с прекратени услуги, които са предоставени от “А*Б.” ЕАД на “Х.” ЕООД на основание договора, за периода от 09.10.2015 г. до 29.10.2015 г.

Тази претенция на ищеца по насрещния иск също касае неправомерно поведение от страна на самите абонати, поради което също е недоказана и неоснователна, като за процесуална икономия съдът препраща към изложените по-горе съображения относно претенцията за вреди от неплатени фактури за абонати.

За изчерпателност на изложението съдът посочва също, че доколкото договорът за продажба на устройството е сключен между “А*Б.” ЕАД и съответния абонат, то търговецът принципал има пряк осъдителен иск срещу абоната. Ако бъде уважена претенцията към търговския представител за вреди за същата сума, то търговецът би се обогатил неоснователно за сметка на търговския представител. Следва да се посочи също, че между принципала и търговския представител не е уговорено, напимер, и допълнително възнаграждение при изрядност на абоната за услуга, реализирана в магазинната мрежа на търговския представител. Поради това не може да се приеме, че търговският представител отговаря и в обратната хипотеза.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният насрещен иск за сумата от 56 632 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Ищец по насрещния иск “А*Б.” ЕАД претендира обезщетение за вреди (претърпени загуби) в размер на 9 000 лева, представляваща сбора от санкциите, които “А*Б.” ЕАД е заплатило на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) по влезли в сила наказателни постановления №№ 53/04.04.2016 г., 30/04.04.2016 г. и 90/04.04.2016 г., издадени от КРС.

Видно от представените наказателни постановление, находящи се на лист 575, 581 и 585, том II от настоящото дело, имуществените санкции по всяко от наказателните постановления са наложени на принципала “А*Б.” ЕАД за извършено нарушение спрямо абонат относно неспазване на изискванията на Закона за електронните съобщения и съответно издадените въз основа на същия Общи исквания при осъществяване на обществени електронни съобщения, приети с решение на КРС. В наказателните постановления е прието, че е извършено нарушение на Общите изисквания, доколкото при изписване на разпоредби на индивидуалния договор с посочения абонат от 05.08.2015 г. е използван шрифт с размер по-малък от 10 пункта (точки) – в приложение № 1 към индивидуалния договор, съответно в изписването на определени условия, съответно в изписването на определени неустойки.

Съгласно т. 3 от договора от 01.12.2005 г. за търговско представителство, търговецът принципал предоставя на магнитен носител образците на договорите за услуги, които търговският представител следва да използва. Това задължение на търговския представител следва и от нормата на чл. 33, ал. 2 от ТЗ. В случая не се установява по делото, че търговският представител не е спазил образеца на договора, каквото е твърдението на ищеца по насрещния иск. Търговският представител е длъжен да изпълнява указанията на търговеца. По делото не се установи от ищеца по насрещния иск, който носи доказателствената тежест за това, че търговският представител “Х.” ЕООД не е спазил предоставения му образец. Напротив, дори при проверка на част от предоставените от ответника към настоящото дело договори с абонати се установява, че през 2015 г. част от разпоредбите на индивидуалния договор с абоната/съответно приложението са изписани с по-малък шрифт, като предвид еднотипността на същите съдът приема, че именно това е образеца на индивидуалния договор с абонат (виж договори с абонати в том XIV и сл. от настоящото дело). С оглед на това настоящият състав намира, че не се установява от конкретни действия/бездействия на търговския представител да са настъпили сочените от търговеца вреди под формата на претърпени загуби и същите не са пряка и непосредствена последица от поведението на търговския представител.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният насрещен иск за сумата от 9 000 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Поради основателността на иска за сумата от 14 168,74 лева, върху тази сума следва да бъде уважена и акцесорната претенция за законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба (09.10.2018 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

В определение от 05.06.2019 г. е прието, че предвид откритото производство по несъстоятелност по отношение на ищеца “Х.” ЕООД с решение от 11.01.2019 г. по търговско дело № 237/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, държавна такса за увеличаването на размера на предявените с първоначалната искова молба искове не следва да бъде внесена предварително, на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ, който е приложим в случая, тъй като макар и предявен първоначално чрез органния представител, искът попада в категорията на исковете за попълване на масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 от ТЗ (така в Определение № 92/16.02.2017 г. по ч.т.д. № 2413/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).

Поради горното с решението следва да бъде присъдена и дължимата държавна такса, като при изчисляването й се взема предвид и внесената от ищеца “Х.” ЕООД (н.) държавна такса от 4 206 лева при подаването на исковата молба.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 5 от ТЗ вр. с чл. 77 от ГПК, ответникът “А*Б.” ЕАД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер 208 869,29 лева, съразмерно с уважената част от исковете по първоначалната искова молба, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

С оглед на изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 7 вр. с ал. 5 от ТЗ вр. с чл.77 от ГПК, съдът намира, че държавната такса в размер на 62 178,32 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете по първоначалната искова молба, следва да бъде събрана в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд от масата на несъстоятелността на “Х.” ЕООД (н.), както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева, съгласно чл. 11 от горецитираната тарифа.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът по първоначалния иск “Х.” ЕООД (н.) претендира разноски в общ размер на 71 250 лева, от които 4 000 лева – държавна такса, 1 250 лева – възнаграждения на вещи лица и 66 000 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на спора на “Х.” ЕООД (н.) следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 54 992,68 лева, съразмерно с уважената част от първоначално предявените искове и при съобразяване отхвърлянето на насрещните искове.

Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът по първоначалните искове и ищец по насрещните искове “А*Б.” ЕАД претендира разноски в общ размер на 100 926 лева, от които 4 000 лева – държавна такса, 4 550 лева – възнаграждения на вещи лица и 92 376 лева – адвокатско възнаграждение, за плащането на което са представени доказателства.

С оглед изхода на спора на ответника по първоначалните искове “А*Б.” ЕАД следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 22 675,62 лева, съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявените искове и при съобразяване уважената част от насрещните искове.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “А*Б.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Х.” ЕООД (н.), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 40, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, сума в размер на 5 043 611,76 лева (пет милиона четиридесет и три хиляди шестстотин и шестнадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща еднократно обезщетение при прекратяване на сключения на 01.12.2005 г. между страните договор за търговско представителство в размер на годишното възнаграждение на търговския представител, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 5 043 611,76 лева за периода от 31.08.2018 г. до окончателното й плащане, и сума в размер на 259 185,60 лева (двеста петдесет и девет хиляди сто осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху присъдената главница от 5 043 611,76 лева, считано от 28.02.2018 г. до 31.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 40, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ за горницата над 5 043 611,76 лева до предявения размер от 6 545 000 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 259 185,60 лева до предявения размер от 336 340,27 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА “Х.” ЕООД (н.), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “А*Б.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 14 168,74 лева (четиринадесет хиляди сто шестдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки), представляваща стойността на комисионите, които “А*Б.” ЕАД е платило на “Х.” ЕООД за първоначална активация и бонусите за добро изпълнение за първоначално активирани карти на т.нар. “неизрядни абонати” по смисъла на сключения между страните договор от 05.12.2005 г. за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от 14 168,74 лева за периода от 09.10.2018 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ вр. с чл. 82 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 20 199,26 лева (двадесет хиляди сто деветдесет и девет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща разликата на превишението в проценти и в левове на неплатените фактури за услуги, реализирани чрез “Х.” ЕООД, спрямо тези, реализирани чрез “А*Б.” ЕАД, за периода от 09.10.2015 г. до 31.10.2015 г., за сумата от 56 632 лева (петдесет и шест хиляди шестстотин тридесет и два лева), представляваща стойността на субсидиите за крайни устройства на абонати с прекратени услуги, които са предоставени от “А*Б.” ЕАД на “Х.” ЕООД на основание договора от 01.12.2005 г. за периода от 09.10.2015 г. до 29.10.2015 г. и за сумата от 9 000 лева (девет хиляди лева), представляваща сбора от заплатените от “А*Б.” ЕАД санкции по влезли в сила наказателни постановления №№ 53/04.04.2016 г., 30/04.04.2016 г. и 90/04.04.2016 г., издадени от Комисията за регулиране на съобщенията, и за законната лихва върху тези главници за периода от 09.10.2018 г. до окончателното им плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА “А*Б.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 208 869,29 лева (двеста и осем хиляди осемстотин шестдесет и девет лева и двадесет и девет стотинки), съразмерно с уважената част от исковете по първоначалната искова молба, и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).

ОСЪЖДА “Х.” ЕООД (н.), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 62 178,32 лева (шестдесет и две хиляди сто седемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), съразмерно с отхвърлената част от исковете по първоначалната искова молба, и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева (пет лева).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК “А*Б.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Х.” ЕООД (н.), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 54 992,68 лева (петдесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки) - разноски по делото пред СГС, съразмерно с уважената част от първоначално предявените искове и при съобразяване отхвърлянето на насрещните искове.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 1 от ГПК “Х.” ЕООД (н.), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “А*Б.” ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 22 675,62 лева (двадесет и две хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и две стотинки) - разноски по делото пред СГС, съразмерно с отхвърлената част от първоначално предявените искове и при съобразяване уважената част от насрещните искове.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :