Разпореждане по дело №366/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба на Л. Д. Х., против решение №939/27.12.07г на РС-Разлог по Г.д.№987/06г по описа на с.с., подадена Ч. процесуални представители по реда на чл.196 и сл ГПК(отм.).

С обжалваният акт е уважен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.Поради това настоява за неговата отмяна и отхвърляне на иска като неоснователен, като му се присъдят и разноските по делото.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт, като настоява за оставянето му в сила, излагайки аргументите си за това.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените към делото преписки от ОСЗГ-Б. с решение №612б/20.12.05г на ОСЗГ-Б. е отказала възстановяването в полза на Ив.Д., заявената от него като наследник на Б.Д.(вж.у-ние за н-ци), нива от 2,5дка в м.”Д, тъй като попадал в призната и възстановен имот от 5,306дка с пл.№150050 на н-ците на М. Ла.Собственическите си права ищеца е подкрепил с опис-декларацията за внесени от Бл.Д. ред имоти, между които и ленище от 2,5дка в м. ”Д”, при граници: Д.И, Ал.Би лаг(вж.т.1). Според приложение №1 към заключението на вещото лице А.(л.53) Бл.Д. от своя страна фигурира сред съседите на имота на Д.И.Докато в приложение №2 (вж.л.54) не фигурира сред съседите на Ал.Б.

Отделно от това в данъчната партида на Бл.Д. картон 147 сред непокритите имоти е описана нива в м.” ”Д” от 2,8дка, придобита по наследство.

Според данните по делото въпросния имот не е идентифициран при изработването на КВС през 1998г, а е заснет по молба на А.Д. В.№1113/10.11.05г при посочени на място от него граници, като е изготвена скица №КО-562/10.11.05г и е съставен протокол от 10.11.05г, според които имота съществува в стари реални граници и попада в западната част на имот №150050(вж. и заключението на вещото лице В.). Въз основа на тези данни ОСЗГ-Б. постановява отказът си с цитираното решение №612б/20.12.05г.

Същевременно по заявление на Л. Д. Х., като наследник на М. Л, поискал възстановяване (вж.св.У. и Д) и ОСЗГ-Б. с решение №169/03.07.06г в п.14 е възстановил правото на собственост върху ливада от 5,307дка в м.”Г”, им.пл.№150050 по картата на землището при съседи:нови земи по чл.19 ЗСПЗЗ; н-ци на Тр.Р, полски общински път и общински канал.

Видно от партида №2263 на н-ците на Л. и М. Х в т.9 е записана нива от 5дка в м.”Ш”, като притежавана по наследство. Според крепостния акт от 1902г в цитираната местност Л. Х. фигурира „като владетел” на имот с площ от 1 стар дюлюм, равняващи се на 919,3кв.м.(вж. заключението на вещото лице А.).

С опис –декларация Т е внесъл в ТКЗС 4дка в м.”Ш при съседи: С.В, Хи и Д.Ца(вж.приложение №4 към заключението на А.). Отделно от това с протоколите на ТПС(приложение №5) от н-ци на Ив. и Ал.Х са отчуждени 0,8дка при граници Г.Р, Д.Ц и път.

В показания си св.Д сочи, че познава имота на ищцовия наследодател в м.”Д” от 2,7дка при съседи:Ал.Б, черен път и лаг.Твърди, че Бл.Д. го има от неговата съпруга и само те са го ползвали от 1928г до кооперирането през 1957г. Тя не познава Х, но знае че имат „много имот”, наричан „Х”, но не са били съседни и се намирал в м.”Д”, която счита за различна от местностите „Ш” и „Г”. Различието на местностите се поддържа и от св.Т която също потвърждава притежаването на имот от 2,5дка в горната местност от брат й - Бл.Д. и съпругата му, която го получила като зестра от баща си. Сочи границите му: от юг – път, лаг; от изток – Д.И, Ал.Б.

Св.А, воден от възивниците, описва имота на Х, заявявайки че бил в м.”Ш”, наричан според него още ”Г” и възлизал на 5,3дка при съседи: Р Х, лаг и път. От дете знае имота за техен и че те го ползвали до колективизацията. Уточнява, че общият имот бил разделен на три части и брата на Л.Х. продал част от него на Р.

Според вещите лица за района на процесните имоти липсва какъвто и да е стар картен материал с разписни листове, по които да се определи точното местоположение на спорния имот и този на ответниците към момента на кооперирането. Открития ЕТК М 1:5000 от 1960г експертите са категорични, че не може да се ползва в казус като настоящия, обосновавайки причините за това. След съпоставката на материалите по делото, данните от Държавния архив, свидетелските показания и справките в ОСЗГ-Б. не само за процесните имоти, но и за другата реституирани собственост по КВС на Х, експерта А. заключава, че липсват категорични доказателства обозначените в КВС местности „Г”, „Д” и „Ш да са в границите им отпреди колективизацията. Докато вещото лице Л. е успял да установи, че са съседни местности, като „Д” и „Г” ги отделя лаг(канал) и денивелацията на терена, от които първата е на по-високо, като „Ш е на изток и запад от лага(канала) и на север граници с „Д”. Докато „Г” и „Ш” са разположени на една равнина, разделяни от полски път.

Към момента на одобряване на КВС, процесния имот и съседните му са били с неидентифицирани собственици и всеки от тях е допълван без провеждана анкета по реда на чл.18д, ал.5 ППЗСПЗЗ(вж. експертизата на вещото лице В.).Последното е довело до реституиране на имоти на лица, без категорични доказателства да са притежавали такива в м.”Г”.От анализа на данните по делото и извършените справки и проверки вещото лице А. заключава, че ленището на Бл.Д. от 2,5дка в м.”Д” понастоящем е заснет в КВС и е отразено в червени щрихи на комбинирана скица на л.30 от в.Г.д.№1121/08г при две от границите: черен път от юг и лаг от запад,а от север - имоти на н-ци на Г.К и Ел.К.За последните обаче отсъствали каквито и да е доказателства за притежавани имоти в тази местност преди колективизацията.Други двамата от съседите по опис-декларацията на Бл.Д. – Д.И и Ал. Б също нямат заявени,респ. възстановени имоти в процесната местност, тъй като са били в съседство по силата на заменки(вж. приложения №№1 и 2).

От друга страна идентифицирането на възстановеният на ответниците имот към момента на колективизацията само и единствено по декларацията за на притежавани от М.Х непокрити имоти, вещото лице А. също счита за невъзможно, поради което допуска грешка при допълването му в КВС. Констатирал е отсъствие в ОСЗГ на представени доказателства досежно съседите на имотите на Х, което изключва съседство между процесните имоти в миналото. Х сочи, че имат записани имоти в м.”Ш”, а Д. - в „Д”, като и двете страни нямат такива в м.”Г”. Останалите данни за имоти на Х в крепостния акт и пр., експерта А. е отнесъл към други техни възстановени земеделски земи, не и към реституирания им.№150050, което подробно обосновава.

В у-ние №Б-100/04.03.09г от ОСЗГ –Б. местностите и „Ш” „Г и „Д” са съседни, а последнитедве могат да се приемат за идентични.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима и разгледана по същество е основателна.

Представените по делото удостоверение за наследници установява наличието на твърдените наследствено-правни връзки, по силата на които въззиваемият се явява наследник на Бл.Д., починал 12.07.71г(вж.у-ние за н-ци №417/12.02.04г).

От събрания доказателствен материал се установи по категоричен начин, че ищцовия наследодател Бл.Д., п.1971г, се легитимира като собственик към момента на колективизацията през 1957г на нива от нива от 2,5дка в м.”Д” при граници: Д.И, Ал. Б и лаг. В тази насока са писмените доказателства(вж. опис-декларацията на Бл.Д. и Д.И, извлечението от данъчната партида картон 147)) и отчасти свидетелските показания.

Не се установи обаче точното местоположение на въпросния имот, респ. попадането му върху възстановеният на ответниците им.№150050. Посочените в опис-декларацията на ищцовия наследодател съседи Д.И и Ал.Б се установи от експертизата на вещото лице А.(вж. приложения №№1 и 2), че са такива по силата на заменки, очевидно извършени от комисията при ГНС-Б. по реда на ЗТПС, който е в сила от 1946г.Въпреки това обаче свидетелите Д и Т изрично ги сочат за съседи на имота от получаването му в зестра от майката на ищеца към 1928-1929г.

Отсъствието на реституционни претенции за съседните земи от въпросните Д.Икономов и Ал.Бенин(или техните наследници), респ. от лицата(или техните правоприемници), с които са извършили замяната, допълнително разколебават ищцовата теза за местонахождението на имота.Нещо повече, сред съседите на получения от Ал.Б имот в м.”Д” от кооператора Д.Г в резултат на замяната, Бл.Д. не е посочен за съсед. Заради зачертаването на съседите в опис-декларацията на Д.И за имота в м.„Д”, сред които фигурира и Бл.Д., цитираното писмено доказателство не е в състояние да подкрепи ищцовите твърдения.

На следващо място – разминаването в местностите също опровергава ищцовите твърдения за местоположението на бащината му земя. Претендирания имот е в м.„Д”, а реституирания на ответниците им.№150050 – в „Г”, за които и свидетелите изрично поддържат, че се различават.С оглед данните от последните и необорените констатации на вещите лица и най-вече това на Л. досежно разположението на местностите съда не възприема удостоверената идентичност между тези две местности от ОСЗГ-Б. в удостоверение №Б-100/04.03.09г.

Идентификацията от вещото лице В., а също и от останалите експерти, доколко са констатирали такава, не променя горните изводи.Това е така, понеже се основават на данни от самия ищец.По делото се установи, че към момента на одобряване на КВС процесният имот и съседните са били неидентифицирани и последващото им допълване е извършвано по данни на самите собствениците, без наличието на материални белези. Дори обаче посочените от ищеца при допълване на КВС и изготвяне на заключението на В. граници да се зачетат, то същите се разминават с тези от опис-декларацията на баща му и исковата молба, в които липсва път.Такава граница се въвежда от св.Тодева, но я сочи за южна, заедно с лаг. Докато ищеца я счита за единствена от юг, а лага – за единствена западна граница, които се и възпроизвеждат от експерта. Възприемайки данните на ищеца, безспорно заинтересован от изхода на процеса и обосновавайки само с тях изводите за идентичност между процесния имот и реституирания на ответниците, експертизата на В. в тази й част не отразява обективната действителност,вкл. и скицата.Освен че игнорира отразеното досежно границите в опис-декларацията на самия вносител на имота Бл.Д., експерта не държи сметка за извършените заменки от двамата съседи Д.И и Ал.Бпри условията на приетия през 1946г ЗТПС, както и неидентифицираното местоположение на имота на ответниците към момента на колективизация.По аналогични съображения съда не възприема констатациите и на останалите експертизи в тази насока,вкл. графичното им изобразяване.В контекста на изложеното съда не споделя развитите в тази насока доводите на въззиваемия, които счита за необосновани.

Като не е съобразил горното и е уважил предявеният иск, РС е процедирал в разрез с материалния и процесуалния закон, което налага отмяна на атакувания акт и отхвърляне на исковата претенция изцяло.

Доводите на въззиваемия досежно незаявяване на земеделския имот от въззивниците, са неоснователни. Показанията на св.У. и Д са категорични, че Х са заявили всичките си имоти, вкл. и възстановеният им им.№150050.Ето защо и с оглед данните за унищожаването на заявлението на въззивниците за реституция с този имот, твърденията на последните се явяват обосновани за разлика от аргументите на ищеца, които не намират опора в закона.

Искането на въззиваемия за косвен съдебен контрол на решение №169/03.07.06г на ОСЗГ-Б., с което в полза на жалбоподателите е реституиран им.№150050, също е неоснователно. Косвения съдебен контрол на такъв акт е наложителен в собственически исков процес при оспорване материалноправната му законосъобразност от трето неучастващо в административното производство по издаването му лице, когато обаче ползващият се от решението установява с него правото си на собственост.В настоящият случай се касае за специалният иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, при който страните целят установяване правото си на собственост при кооперирането, към който момент решението на ОСЗГ е без правно значение.

За пълнота обаче следва да се отбележи, че анализа на доказателственият материал не доказа материалноправната легитимация на въззивниците към момента на образуване на ТКЗС върху имота от 5,307дка в м.”Г”, земл.на Б..Този извод се обосновава от отсъствието на категорични доказателства за принадлежността на имот с посочената площ и граници в горната местност към патримониума на техния наследодател. Данните от доказателствения материал, касаещ притежавани земи не са достатъчни,впредвид изтъкнатата от експертизите неустановеност на площите, местоположението, съседи и пр., а също и отсъствието на такива в опис-декларациите, партидите, свидетелските показания и др.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

По силата на чл.64, ал.2 ГПК(отм.) ищеца дължи на ответника направените по делото разноски пред инстанциите до момента, възлизащи общо на 2 080лв.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение №939/27.12.07г на РС-Разлог по Г.д.№987/06г по описа на с.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на И. Б. Д., ж.Б., У.”5. О.”№17, срещу Л. Д. Х., Г.С. 1.,У.”Г.”№5.В.”А”,.1, Ю. С – Х., М. Н. – П., п.30.04.11г и заместена от правоприемниците си:М. К. П.-съпруг и М. К. К. П., представляван от своята майка и законна представителка Д П., че нива(ленище) от 2,500дка в м.”Д”, земл. на Б., е била собственост преди образуването на ТКЗС на наследодателя на ищеца И. Б. Д., а именно – Б И. Д., б.ж. на Б., починал 1971г.

ОСЪЖДА И. Б. Д. да заплати на Л. Д. Х., Ю. С В – Х., М. Н. – П., п.30.04.11г и заместена от правоприемниците си:М. К. П.-съпруг и М. К. К. П., представляван от своята майка и законна представителка Д П., с посочени по-горе адреси,сумата от 2 080лв, представляващи направени по делото разноски по делото пред инстанциите.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: