Решение по дело №13883/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260179
Дата: 11 януари 2021 г. (в сила от 11 януари 2021 г.)
Съдия: Силвана Иванова Гълъбова
Дело: 20201100513883
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 11.01.2021 г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в закрито заседание на единадесети януари две хиляди и двадесета и първа година в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                    ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                     Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

           

като разгледа докладваното от съдия Гълъбова гр.д. №13883/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника З. „Л.И.“ АД по изпълнително дело №20208510401789 на ЧСИ М.П., рег. №851 от РКЧСИ, срещу отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя за размера над сумата от 200,00 лв., както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ. Твърди, че е поискал от съдебния изпълнител да намали процесното адвокатско възнаграждение на 200,00 лв. Намира, че претендираното от взискателя юрисконсултско възнаграждение е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че е платил дълга в срока за доброволно изпълнение. Сочи, че в юрисконсултът на взискателя е извършил само действието по депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се дължи само възнаграждение в размер на 200,00 лв. На следващо място излага, че размерът на определената т.26 ТТР към ЗЧСИ е прекомерна, тъй като пропорционалната такса се изчислява само върху присъденото в изпълнителния лист. Моли съда да измени постановлението за разноските, съгласно направените в жалбата искания.

Взискателят по изпълнителното дело ЗД „Б.И.“ не е подал възражение в законовия срок.

Частен съдебен изпълнител М.П. е депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело е в съответствие с минималните размери, определени в чл.10 т.1 и 2 НМРАВ. Излага доводи за дължимост на разноски за процесуално представителство, защита и съдействие, съгласно чл.10 т.2 НМРАВ, тъй като адвокатът изпълнява тези си задължения през цялото време на висящност на делото. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело процесуалният представител е извършил и действия по процесуално представителство, а именно – получавал е съобщения и книжа от съдебния изпълнител, следил е за движението и е правил справки по него лично в кантората. Адвокатът е извършвал и действия по водене на изпълнителното производство. Излага доводи за дължимост на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като размерът и следва да се определя и върху адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело и разноските за издаване на изпълнителен лист. Излага доводи, че не се дължат разноски в производството по обжалване действията на ЧСИ.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

На 16.03.2020 г. в кантората на ЧСИ М.П. с peг. №851 е образувано изпълнително дело №20208510401789 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.07.2020 г. на основание съдебно решение от 03.01.2020 г. на САС, ГО, 10-ти състав, по в.гр.д. № 2676/2019 г. във връзка с решение от 21.02.2019 г. по гр.д. № 3046/2017 г. на СГС, ГО, I-21 състав, с взискател ЗД „Б.И.“ АД и длъжник „Л.И.“ АД за събиране на сума в размер на 30 000,00 лв., ведно със законната лихва от 07.06.2019 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебни разноски в размер на 4250,00 лв. В депозираната молба за образуване на изп. дело се претендират освен сумите по изпълнителния лист и адвокатско възнаграждение. В нея е възложено на съдебния изпълнител да извърши пълно имуществено проучване на длъжника и да наложи запор на банковите му сметки в „Уникредит Булбанк“ АД. Възложени са и права на съдебния изпълнител, съгласно чл.18 ЗЧСИ, да избира сам кои изпълнителни способи да прилага за събиране на вземанията. Представен е договор за адвокатско възнаграждение от 05.08.2020 г. с адв. М.Г., в който е отбелязано, че доверителят е заплатил авансово в брой на довереника сума в размер на 2000,00 лв. без ДДС за защита и процесуално представителство по процесното изпълнително дело.

Издадена е сметка на взискателя за авансово платени такси в размер на 66,00 лв. с ДДС.

На 24.09.2020 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя – 2400,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по делото и  3278,39 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 21.09.2020 г.

На 25.09.2020 г. длъжникът е депозирал по делото възражение срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до 200,00 лв. – за образуване на изпълнителното дело на основание чл.10 т.1 Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на таксата по т.26  ТТРЗЧСИ.

С постановление за разноски от 02.10.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи всички искания на длъжника за намаляване на разноските. С придружително писмо, изх. № 51326/02.10.2020 г., получено на 06.10.2020 г., длъжникът е уведомен за разпореждането. В двуседмичния срок по чл.436 ал.1 ГПК длъжникът е депозирал процесната жалба.

Длъжникът е уведомил ЧСИ, че е направил няколко превода по сметка на последния за частично погасяване на дълга по делото, видно от представените електронни писма, а именно на 07.10.2020 г. –  10 000,00 лв., на 14.10.2020 г. – 5000,00 лв., на 26.10.2020 г. – 5000,00 лв., на 16.11.2020 г. – 5000,00 лв., на 23.11.2020 г. – 6000,00 лв.

След направените преводи съдебният изпълнител е издал сметка на длъжника за заплатени от него такси и разноски, като общият размер на погасената с плащанията пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ е в общ размер на 2612.17 лв. с ДДС.

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.

Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т.2 ТР №3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435 ал.2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В процесния случай ЧСИ е уведомил за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е връчена на последния на 24.09.2020 г., видно от приложената по изп. дело товарителница. В поканата в сумата за разноски по изпълнителното дело е включена и сумата от 2400,00 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Според датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение двуседмичният срок, съгласно чл.436 ал.1 ГПК, за обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т.26 ТТРЗЧСИ, приключва на 08.10.2020 г.  По отношение на разноските за такси в изпълнителното производство не важи разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК за необходимо произнасяне на органа по принудителното изпълнение като предпоставка за упражняване на правото на жалба срещу отказа на намаляване на размера им.

В законовия срок е направено искането по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на размера на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. По отношение на обжалването на разноските за адвокатско възнаграждение жалбата също е допустима, тъй като същата се разглежда по реда на чл.78 ГПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателите за адвокат над минималния размер по Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело и да наложи запор върху конкретна банкова сметка ***-длъжник, което няма данни съдебният изпълнител да е извършил. Съгласно чл.426 ал.2 ГПК, в молбата си взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т.1 на чл.10 НМРАВ, а не и по т.2 на същата разпоредба. В чл.426 ал.2 изр. ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъдат начислявано адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 НМРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Следва да се вземе предвид фактът, че длъжник е З. „Л.И.“ АД, което дружество в последните години държи първите места като дял в общия брутен премиен приход на пазара на застрахователни услуги в България. Като се имат предвид и законовите гаранции за платежоспособност на застрахователните дружества и вмененото им нормативно задължение за поддържане на резерви в размер на поетите задължения с покритие в брутния резерв при изрично поставено изискване собствените средства /без нематериалните активи/ по всяко време да са най-малко равни на границата на платежоспособността, имущественото състояние на длъжника и липсата на данни за неговата неплатежоспособност изключват хипотезите на невъзможност или затруднение за взискателя да реализира бързо в рамките на изпълнителния процес признатото му от съда вземане. Още повече, че поддържането на необходимите резерви от страна на застрахователно дружество-длъжник е обект на специален контрол от страна на Комисията за финансов надзор и този контрол е допълнителна гаранция за възможността на кредитора да реализира правата си. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че не са налице обективни пречки съдебният изпълнител да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от взискателя. В случая длъжникът започва доброволно погасяване на дълга на части още в срока за доброволно изпълнение. Впоследствие взискателя не е поискал прилагането на изпълнителни способи, нито съдебният изпълнител е упражнил правата си по чл.18 ЗЧСИ. С оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско възнаграждение, съобразно минималните размери, предвидени в НМРАВ. В настоящото производство е налице основание за начисляване на адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Предвид изложеното в тежест на жалбоподателя следва да се възложи сума в размер на 240,00 лв. с ДДС.

 По отношение на оспорването на размера на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ жалбата също е основателна. Разпоредбата на т.26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78 ал.1 т.1 и чл.83 ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл.79 ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие /решение №278/25.06.2012 г. по гр.д. №414/2012 г., ІV ГО на ВКС/. Поради това, направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.26 ТТР към ЗЧСИ /която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие - чл.78 ал.1 т.1 ЗЧСИ/. Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като в конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б. „г“. Общият дълг по изпълнителното дело е в размер на 38 931,67 лв. /към момента на последното известно плащане на дълга по делото на 20.11.2020 г./, поради което пропорционалната такса е в размер на 3067,08 лв. с ДДС. Предвид изложеното, размера на таксата следва да бъде намален до размера на последната сума, като ЧСИ я редуцира взимайки предвид погасяванията и, които до 20.11.2020 г. са в общ размер 2612,17 лв. с ДДС.

С оглед изложеното, отказът на съдебния изпълнител за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение и размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ следва да бъде отменен, а размерите им да бъдат определени съгласно мотивите.

 

Воден от гореизложеното, съдът

 

        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, б,л. „******,  по изпълнително дело №20208510401789 на ЧСИ М.П. с рег. №851 от РКЧСИ, отказ да бъдат намалени приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на взискателя за размера над сумата от 200,00 лв., както и срещу определения размер на пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, като вместо издаденото постановление за разноските постановява:

НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника З. „Л.И.“ АД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, б,л. „******, за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело на 240,00 лв. с ДДС и пропорционалната такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ на 3067,08 лв. с ДДС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.